Арии от опери на Верди, Пучини, Бизе, предкласика....
Отиди на страница:
| Моцарт. Вълшебната флейта наистина вълшебно. Ария на Зарастро с хор. Kurt Moll - O Isis und Osiris Натиснете тук И Ария на царицата на ноща не намерих, но затова открих Дуета на Папагено и Папагена. Натиснете тук Редактирано от - Виолета на 16/8/2007 г/ 15:03:02 |
| Операта се ражда в началото на 17 век, в двора на гранд дуковете на Тоскана във Флоренция. Именно там, в двореца Пити през 1600, на сватбата на Анри ІV, крал на Франция, и Мария Медичи е изпълнено първото произведение, което може да бъде наречено опера: „Евридика” от Джулио Качини и Джакопо Пери. |
| Мен пък мама ме въвеждаше в света на музиката първо чрез операта. Разказваше ми сюжета и после ме водеше на представлението. Първата опера, на която ме е завела, беше Травиата (понятно защо, аз бях дете музикално и после можех да си я татаникам лесно). Бях някъде към 6-7 годишна. Изтраях, даже ми беше приятно, че много хубави рокли имаше. Но понеже стана дума за стари певци, някой да е гледал Илка Попова в Кармен? Аз съм. Беше едно от последните й представления. Беше доста натежала и като трябваше да се качи на масата в кръчмата да пее, четирима души я дигнаха на раменете си, но се получи, де... А след това имаше Виргиния Попова, същия глас, една хубавица огнена. Живееше близо до нас (дъщеря й учеше в нашето училище, а майката ни пееше на училищни концерти, спомням си Пъстървата на Шуберт). И всеки ден минаваше под прозореца ни, ние живеехме на партер. А майка ми и баща ми се занасяха, че много я харесвал баща ми, и като се зададе Виргиния по улицата, майка ми го викаше - тичай, тичай, твоето Вержи минава... А майка ми пък много харесваше Любомир Бодуров, хем хубав глас, хем красавец. Татко пък й връщаше с него, тогава нямаше още ТВ, но като го пуснеха по радиото, той също я викаше, че нейният човек пеел  От старите също съм гледала Павел Елмазов като дон Бартоло, ужасно беше. Същото чувство на безпомощно недоумение изпитвах, като ме заведоха на Мими Балканска, не съм разбрала изглежда аршина на възрастните. Ма кво знаете вий бе, аз и Сашо Сладура съм слушала в Зала България, на неделните концерти. За Леа Иванова скромно ще си премълча, с нея съм била и по купони ... ох, спирам, че пак се отплеснах от културната темичка...  |
| За да се приземя след оперните спомени, но все пак по нишката, ще завърша, че веднъж пътувах в едно купе първа класа, от Пазарджик до София с Елена Николай заедно. Мила жена беше. А взех влака от Пазарджик, и то първа класа, че напуснах доброволно студентския лагер, в курорта Васил Коларов, където уж отидох с колеги, уж по здравословни причини, за да се присъединя към нашите, които отиваха в Несебър. А на Слънчев бряг - снимките на Слънцето и сянката. А моето гадже буташе там количката, фартинг ли беше, нещо такова. И аз тарикат - хем превоз и квартирка с родителите, хем цял ден под чадърите със снимачната група и с любимия. Та се учудиха старите, като им цъфнах в София, а аз им викам - кръвно дигнах бе, много било високо за мен. И в една страшна жега, чувствайки се пълен авантюрист, с един раздрусан камион от Васил Коларов до Пещера, после от Пещера в един претъпкан автобус, седнах на стъпалото на автобуса, връз един двигател някакъв, много убиваше...  до Пазарджик, гарата. И изнемощяла от всичкото, си купувам билет първа класа, да си отдъхна. До влака - близо два часа. И като си седя кротко там на пейката, се приближава до мен млад човек, и вика - извинете, вие закъде пътувате? За София, викам му азе. Ами защо не дойдете с нас да пътувате, с колата, къде в тази горещина по влака. Ще спираме по пътя, ще си берем малинки, хубаво ще си прекарате. А мен това множествено число нещо ме усъмни, та го питам - вие с каква кола сте? Следва отговор - ние сме автоколона, камиони. Ах, колко жалко, но вече си купих билет, викам. По обещаващо предложение от тогава, от 18-годишната ми възраст, не съм получавала. Та, за операта идеше реч, и за Елена Николай... Приятна чернокоса жена, мощна българка. Няма да я забравя - и нея, и всичкото около нея... Извинете за отклонението, но нали и операта пречупваме през личното. |
Мими Балканска съм я виждала само на снимка във фоайето на Ст Македонски, но намирам тази снимка с нея в средата с шапката. Редактирано от - Виолета на 20/8/2007 г/ 08:12:05 |
| Има толкова влакове, кораби, самолети... *** има, ама извън тези 110 хиляди кв. км. и хич не са лоши даже, никак, само дето хората в тях са други, верно, кротки, ама... |
| Антракта свърши. Да пуснем 1 друга наша прима Райна Кабаиванска от Мадам Бътелфлай. Raina Kabaivanska - Un Bel Di Vedremo Натиснете тук |
| И нещо коронясването на Иван Грозни. Maxim Mikhaylov, basso profundo Натиснете тук Борис Годунов Alexander Ognivtsev / Hallucination Scene "Boris Godunov" Modest Musorgskiy Натиснете тук |
| антракта, антракта, ама некои невъзпитани си говорят на уше и по време на изпълнението.... та по повод на Райна да река, че последния път, като я слушах, беше на някаква много тържествена годишнина на НБУ в същата тази зала България, по-скоро беше концерт на нейния майсторски клас там. Чудесни деца и големи постижения. Но, за да уважи публиката накрая, Райна изпя другата - финалната ария на Мадам Бътерфлай - Виолета, ако я намери, да я пусне тук - арията Да умреш с чест. Толкова фина жена, една статуетка съща изваяна. Ама вече трябва да спре да пее, и предполагам, че е спряла, тя го направи от уважение към публиката, щото е достойна жена. Да я запомним с това изпълнение по-горе, дето го е дала Виолета, защото като почна да пее тогава Morta, mоrta!..., много пряко някакси прозвуча. И моите придружители - клюкари, от същия този факултет на НБУ рекоха: Райне, много хубаво играеш, ама трябва да спреш да пееш.... - ние сме си такива, де, шепнем си по време на представление. Con Onor Muore Chi Non Puo Serbar Vita Con Onore - е те, това е пустата ария. На нея се вадят дантелени кърпички и се подсмърча. Виолета, ако я намери, евала! Този спектакъл на Райна в Арена ди Верона отпреди 20 години и кусур, е нещо, дето си го имам на диск (първото от серията свалени от торентите) и често си го пускам на плейъра, за музикално ограмотяване на околното пространство. Спирам, спирам, вече ще слушам тихичко....  П П Намерих го бе, намерих го, и аз се изпедепцах, дето викаше баба ми.... хлъц, хлъц, смрък На макс волумето се слуша... Редактирано от - Геновева на 19/8/2007 г/ 12:32:22 |
| Още от Бътърфлай The Greatest Opera Singer - Natá lia de Andrade Натиснете тук Bimba dagli occhi pieni di malì a Натиснете тук |
| Забележителен момент в Бътерфлай е и любовният дует - музика, която по сексуалността си съперничи на Болерото на Равел Натиснете тук _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Мадам Бътерфлай винаги ми е била адски скучна, да ме прощават почитателите й, дори наскоро изтърпях да я гледам цялата по френската mezzo и пак със същата досада и умора си останах. |
А сега, както си бях намислила - само за певици-виртуози, изпитанието за колоратурен сопран - прочутата "Ария на звънчетата" от "Лакме" на Лео Делиб. Докато я слушаш, все си на тръни дали гласът няма да поддаде някъде и да я предаде в тия шеметни висини. Натиснете тук |
 Помня Кефурко, че още бях дете и тая виртуозна ария я изпълняваше виртуозно и една българка, пускаха я често по радиото - още тогава ме впечатли страхотно, ех, човек все от детството си вади най-свидните спомени...Бе да има някой да ми пусне дуета Дон Карлос - Маркиз Поза - ще му бъда благодарна, има си я в къщи на диск, но друго си е тука да й се придаде публичност, нищо, че разправя Геновева, че било бръснарската терца прелест е. |
Гледай какво нещо, напомниха ми в къщи как се е казвала българката, която е изпълнявала арията на звънчетата, която пускаха по радиото в детството - Цветана Аршинкова. Потърсих в нета нещо за нея, но няма - уви, забравена напълно... |
| ах, как се казваше онази румънка, или молдовка, голямата Мадам Бътерфлай? Руснаците бяха луди по нея. |
Бе да има някой да ми пусне дуета Дон Карлос - Маркиз Поза - ще му бъда благодарна Няма много изпълнения на този дует в тубето - първо попаднах на едно с Павароти, което звучеше като селска сватба. После намерих това, нищо че е без образ: Натиснете тук А специално за Сиби нещо, което рядко го има на CD - дуетът на Карло и Филип от оригиналната френска версия, който впоследствие е изрязан от Верди - но за щастие е използвал музиката после в Реквиема: Натиснете тук _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Славен Манрико си ти,  , намери го тоя прочут дует за тенор и баритон, но известен най-вече като дуетът на приятелството, най-затрогващият възможен.Изгледах и изчетох,  изрязаната в италианската версия част, която си предложил, благодаря ти. Дон Карло оплаква мъртвия си приятел, крал Филип съжалява безкрайно за смъртта му, но стореното - сторено, няма го вече дон Родриго. В партията на краля най-вече се съдържа основния, повтарящ се мотив в Лакримоза на Реквиема, ето го: Натиснете тук Пожелавам ти хубав ден! Редактирано от - Сибила на 22/8/2007 г/ 12:37:49 |
| Абе нещо не може да ме хване за сърцето това изпълнение на Лакримозата - то си трябва не просто добър, а гениален диригент. В тубето не намерих добро изпълнение. Ето една мп3 на капелмайстора - музикален гаулайтер на Европа - може да не го харесвам като интерпретатор на италианска музика, ама когато прави нещо, го прави Записът е от 1949, когато още не е изпедерастил стила си. Пък и нашият Борис Христов пее. Натиснете тук И великият Тосканини: Натиснете тук _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |