Отиди на страница:
вайкане ли, грешни няма, сълзи сложили в очите, смесен плач, я не се замъчвай, не се загубвай, стига песенизъм, незабравица вдигни, младите си заминават, смей се и ридай  |
| Симо пише: "... колкото е по-бедно обществото, толкова по-лесно се купува/продава и толкова по-големи мърсотии правят отделните му членове." Пък ми се струва обратното: колкото по-лесно се продават отделните членове, толкова по-бедно е обществото. |
| Коруджиев, - тъжен, но щастлив... _______________________________________ Знам, че съм загубил толкова неща, че не бих могъл да ги преброя, и че тия загуби сега са всичко мое... наше е само онова, което сме загубили. Борхес, "Притежаване на миналото" |
| Поклон на Майстора! ... Хироргически точно е усетил и описал за нас ключовият възел на болестта ни. Дано допринесе към оздравителния процес. Който ми се струва, че е или почнал, или тръгва всеки момент... |
| Здравейте. Тука баба Яга добре го е казала... По подобен начин се е изразил и Никълъс. Добре би било някои хора като мистър Х, вместо да говорят наизуст, да попитат все още живите хора, които са живели по онова време! Моя баща навремето ми беше разказвал как са били посрещани германците и колко шоколад са изяли , дарен им от същите тези германци, дето сега ги оплювате ! А русняците нямате и бегла представа как са се държали, когато са влезли в България!!! Като са влезли в наше село , тутакси са изгонили живещите от къщите им и са се настанявали там.Малцината дръзнали да се противопоставят са изчезвали без вест и кост ! Баща ми ми разправяше как са опожарили две къщи след пиянските си запои. И друг път преди да пишете, осведомявайте се първом как е било и що е било ! |
| Браво на автора! Като пример ще дам дядо-ми. КАто главен специялист, по съветско време, след построяването на язовир, му дават терен и къща около язовира. Той казва "аз си имам къща. Дайте тази на някой който има повече нужда от мен". Да видим сега кой ще направи това. |
и дано който има очи да види, и дори и да живее в грях, но ако все още не е напълно "ослепял", МОЖЕ да види "мекото" припомняне на бай Димитър, че има "амнезия за действието на наказващата съдба,". Да, престъпленията не остават безнаказани. Защото освен "земният" съд има и друг, който не може да бъде купен или излъган... Този, неизбежният, заради който по начало ни е дадена свобода на действие - за да може да ни бъдат ОЦЕНЕНИ постъпките. За да бъдем "похвалени" че сме на прав път, но и "наказани" ако грешим, та да се коригираме. |
| simo аман от тоя комунистически мироглед -- бедни, ама морални. откъде накъде нищетата е условие или гарант за наличието на морални устои? Симо, добре де, прав си, че нищетата не е нито условие, нито гарант за наличието на морални устои. Даже пречи. Леонардо, като е рисувал или правил изобретенията си дали се е чудил откъде ще намери пари за 'ляба него ден? Пушкин като е пишел не е мислил дали продажбите на поредната книга ще му платят парното. Обаче питам те друго: Аз като изкарвам добра заплата, имам кола, дом, жена, с която се обичаме и с две думи съм материално осигурен, мога да ходя на ресторант, кино, опера ( макар, че на т'ва последното не ходя  ), накратко имам пари толкова, че да се чувствам добре и да си купувам каквото ми трябва... Тогава, защо не съм щастлив? Защо и жена ми не е щастлива? И тя изкарва достатъчно (за България) пари. Защо и двамата нещо ни подтиска? Какво повече искаме? Неблагодарни ли сме за това, което имаме, алчни ли сме за повече пари? Или пък и двамата сме едни такива, дето сме склонни към депресия и... абе кофти парчета сме си поначало. Дето всичко да ни дадеш пак няма да сме доволни. Кажи ми, какво ми трябва повече на мен, след като имам нещата, които изброих, за да съм щастлив и да изпитвам душевен покой? Какво иска повече жена ми, при положение че живеем в най-прекрасната страна на света, тук природата е рай, а хората са мили и усмихнати? |
| Та колегата Никълъс като се обади за пастите, се сетих и аз .Днеска имах ангажимент в съда и като мина всичко, отидох отсреща в сладкарница ПЧЕЛА на паста и боза.Това си ми е табиет-редовно ходя там, още открай време. Както и да е, та значи , по едно време влиза някакъв и с господарско-заповеднически тон нарежда : Давай тука две кафета ! Женицата зад щанда плахо му обяснява, че в момента няма вода и по тая причина няма и кафе. А оня дръвник даже я напсува, дето нямало кафе !! Като че ли тя е виновна, че имало авария и са спряли водата.Та ето Ви манталитета на съвременната младеж ! И подобни примери са безчет !!! |
| Въпросът на Птанков събужда тема, която е ценна точно тук. А тя е в това, че човекът е колективно същество. По дух. Физически живеем уж отделено в семейни индивидуалности(!), но в духовно енергиен план - нашето индивидуално клонче расте на дървото на общността която го е формирала и към която принадлежим. Веднага давам илюстрация: примерно четете в новините - петима българи загинали в катастрофа в Испания... Или - 50 пакистанци загиват при жп катастрофа... Ето, коя от случилите се драми ви засегна повече? ... Отговорът е ясен и не е случаен. Защото в духовен план ние, българите, сме единна общност. - Та, не може на едно дърво десет клончета да си живеят щастливо, а хиляда да се мъчат... (т.е. дървото си е болно) Ето това трябва да вдянат някои гумени глави, че няма индивидуално щастие, защото сме по природа колективни същества. - Уважението към общността НЯМА алтернатива, ако искаме "щастие" . Редактирано от - дъртреалист на 09/7/2007 г/ 13:00:06 |
Та колегата Никълъс като се обади за пастите, се сетих и аз .Днеска имах ангажимент в съда и като мина всичко, отидох отсреща в сладкарница ПЧЕЛА на паста и боза.Това си ми е табиет-редовно ходя там, още открай време. Както и да е, та значи , по едно време влиза някакъв и с господарско-заповеднически тон нарежда : Давай тука две кафета ! Женицата зад щанда плахо му обяснява, че в момента няма вода и по тая причина няма и кафе. А оня дръвник даже я напсува, дето нямало кафе !! Като че ли тя е виновна, че имало авария и са спряли водата.Та ето Ви манталитета на съвременната младеж ! И подобни примери са безчет !!! Какво иска повече жена ми, при положение че живеем в най-прекрасната страна на света, тук природата е рай, а хората са мили и усмихнати? Колега, тая утопия дето си я писал, пак добре че има на света един, който вярва в подобни неща !  |
| "Истинският живот"="пълнота на битието"="онова състояние на нещата, когато душата ни е пълна". После: "У нас битието е осакатено", "неговата пълнота има две страни - материална ... и морална". Това е смислов тюрлю гювеч.  |
| ...А сладкарница "Пчела" се намира до Орлов Мост. Пред която сладкарница едно жреме имаше малко езерце и едно бронзово момче с патица. естествено остана само спомена а бронзът го няма. |
| Колега РИЦАР, научете София и не се обаждайте неподготвен !!! Според Вас, на едно ли само куче викат ШАРО ??? |
На това куче за което аз говоря му викат Шаро от 48-ма година. За другите не знам. Та относно знанията за София, питайте всеки стар софиянец къде е сладкарница "Пчела" и ще видите дали няма да ви насочат към Орлов Мост или по-точно срещу кино "Влайкова".  |
| не знам, ptankov, де ти е проблемът, а и не даваш достатъчно информация, че да ти помогна да отгатнем кво става. имаше един разказ на гьорги марков, "жените на варшава" май се казваше, да не те гони тоя синдром примерно? |
| Куруджиев е прав на 1000 процента и се сещам за Пеньо Пенев -Добро утро хора !?! Натиснете тук Въобще с умиление и болка се четат некои истини Когато се наливаха основите . Браво Куруджиев  Параграф Бюрократов Умря Бюрократов и никой не плака; когато ковчегът му в гроба бе снет и буца след буца над него затрака, тогаз Бюрократов повдигна капака и всички гробари помоли наред: „Първо подайте едно заявление!“ „Пестете ми времето! Моля, търпение!“ „Утре елате! Сега съм зает!“ 1957 |