Отиди на страница:
| В Москва са се напънали да правят първите крачки в колонизирането на съседните планети. Само че това е напълно безперспективно, защото дори да създадат някакъв вид биосфера на Марс ( на Венера е изключено заради температурите) средствата за създаването 'и ще бъдат огромни, а перспективите за създаването на човешка популация нищожни. Това е по-скоро в сферата на научната фантастика. |
| Не разбирам какво ново се очаква от този експеримент, след като вече има няколко души прекарали над година в орбитална станция, при реална безтегловност през на практика цялото време. |
| Oracle, вярно, че имаше един руснаку дето прекараха повече от 1 година на МИР мисля, ама стоеше там по необходимост, просто нямаше кой да ги прибере. Сега ще са няколко човека и ще се види как се отразява съвместителството на едни и същи хора в тясно и затворено пространство. Щото въпросния, дето стоя повече от година на МИР, беше полудял, като го върнаха на Земята. Колонизирането на Слънчевата система е хубава цел, ама изисква страшно много усилия и средства. |
| Да, изпитанието е от най-тежките. Спомням си за книгата на Амундсен, където се описваше тримесечен поход през ледовете. През последния месец остават двамата с един корабен офицер. Амундсен пише, че иначе уважавал и харесвал този офицер, но през този месец буквално не можел да го понася, дрегият отвръщал със същото и изобщо не си казали и дума. А все пак са били двама и са имали доста свободно пространство, ако не искат да се виждат. Представете си какво ще им е на тези шестимата. |
Братя Стругацки, пожелавам ти успех в обясняването на Оакани бабички. Трудна работа е това. Аз се предадох при неуспешния опит да обясня че клетъчен телефон затворен в голяма тенджура за боб няма да приема обаждания нито ще предва. Не случайно избрах теждура защото бабите разбират от тях и боб  |
Стругацки, малко си поизмисляш некои работи. Космонавта беше Поляков, не знам да е полудял, в кръга на шегата сигурно е бил загорял  Натиснете тук |
| А бе луднал си беше. Доколкото си спомням, като се върнал на Земята е искал Нобелова награда за медицина, понеже бил открил някакви нови спори в космоса. То не е шега работа да стоиш 2-3 години на Мир и да не знаеш дали ще могат да те приберат. |
| НЕ е само един съветски/руски/ космонавт, с продължителност на престой в Космоса повече от година!!! Впрочем, рекордът принадлежи на Крикальов! "Командирът на екипажа на Международната космическа станция, руският космонавт Сергей Крикальов, установи нов световен рекорд за продължително пребиваване в космоса, предаде ИТАР-ТАСС. Два месеца преди да приключи мисията му в орбита, Крикальов би рекорда на своя сънародник Сергей Авдеев, който престоя 747 денонощия и 14 часа в космоса. Рекордът на Авдеев остана неподобрен почти 6 години, съобщи руският Център за управление на полетите..." май 2005 г. |
Манете го Братя Стругацки-шизофреник!Ако беше сам щеше са се пише Брат Стругацки  Трудно е да бъдеш Бог!  |
| Подмокреният явно почна да си верва че всъщност не е забавлявал публиката с неграмотни разяснения как сигналите от мобилните телефони в самолет "интерферират през илюминаторите", ами едва ли не той се опитвал да обясни кое как. По същия начин почва да си верва че някой друг го е накарал да се тупа в гърдите със зип код и да си показва колата от ибей по форумите. |
деба оаканата бабичка ! Ей тука е момента да изтръсиш твоя зип код бабке олигофренке. Чувала баба за интерференции ма най отбира от тенджурки с боб и довеждане на войни до успешен край  |
| Параграфе, явно бъркаш термините общо време и непрекъснато време. Крикальов е пръв по общ сумарен нальот, а Поляков е първи по непрекъснат нальот в рамките на един полет. Анадъмно  |
| А има и други дето останахa за вечни времена у тъмния космос, оти не можаха да си ги върнат - те са рекордьорите! Редактирано от - 2008 на 15/7/2007 г/ 12:45:01 |
| Или Съветската космоС-навтика на дневен ред - "Кога ще ги настигнем хамериканците, че и задминем дори?" "Тошко, даваш соло, малко така" |
| Значи, започна се! Това е много вълнуващо. Един ден там ще има хора и няма да са само шестима. На спечелилите - честито. И все пак не мога да не си спомня и следния цитат от Лем: Ние се отправяме в Космоса, решени на всичко, което ще рече — на самота, борба, мъченичество и смърт. От скромност не бием барабан за това, но вътре в себе си понякога мислим, че сме прекрасни, героични. Но ето, оказва се, че това не е всичко, а нашата готовност излиза поза. Ние съвсем не искаме да превземаме Космоса, искаме само да разширим Земята, като го обхванем целия. Едни планети трябва да са пустинни като Сахара, други — студени като полюсите или горещи като бразилските джунгли. Ние сме човечни и благородни, не искаме да заробваме други раси, искаме само да им предадем нашите ценности, а в замяна да получим тяхното наследство. Смятаме се за рицари на светата Връзка. Това е втората лъжа. Ние не търсим никого освен хората. Не ни трябват други светове. Трябват ни огледала. Не знаем какво да правим с другите светове. Достатъчен е само тоя и вече почваме да се задушаваме. Искаме да намерим собствения си идеализиран образ; едни трябва да бъдат светове, цивилизации, по-съвършени от нашите, а в други се надяваме да намерим образа на нашето примитивно минало. Но ето че от другата страна има нещо, което не приемаме, от което се дърпаме, а пък от Земята не сме донесли някакъв дестилат от добродетели, героически монумент на Човека! Долетели сме тук такива, каквито сме наистина, а когато другата страна ни сочи тази истина — тази й част, която премълчаваме, не искаме да се примирим с това! Преувеличена като под микроскоп ни се показва нашата чудовищна собствена грозота, нашата шутовщина и позор! |
| Като стар фен фантастиката все се надявам , че някога на Марс може да има жизнена и многобройна човешка популация. Вероятно в далечното бъдеще. Вероятно с цената на огромно усилия , ресурси и все още несъздадени технологии Марс може да бъде тераформиран. Замислям се как може да стане това и ми се струва , че бъдещето вече прозира в настоящите научни и технологични открития. Например генномодифицирани организми създавани с определена цел по проекти за стабилизиране и промяна на околната среда, или нови технологични организми като наноботите създавани също с подобни цели. А може би и усъвършенстване на космическите апарати ? А може би и внедряването на куп военни технологии в ежедневието може да осигури постигането на тази мечта? Ех сигурно няма да доживея да го видя , но смятам че бъдещето им принадлежи... стига да не се изтрепем на тази планета от безумните политически и икономически стремежи на корпоративните сдружения и подобни организацийки. |