Отиди на страница:
| Скандалите при трансферите ще дойдат преди това. Тънката разлика е, че в "Левски" собственикът се интересува от отбора си, пък и управителят се пали (независимо от това, че вири мустак по секкави поводи) . При наште собственикът посещава ЦСКА като новозакупено ранчо (с немощни кобили вместо жребци) , а а управителят раздава милиони за арбски жребци. И понеже това раздаване е на думи, то кадърът с отрязаната конска глава в кревата е близо. Въпрос на логика. |
ше видим, ама се ми се ще да не сум песимист, по отношение на ръководството.. не че сум и голем оптимист, само СМ ми вдъхва доверие, е - и чпиков тоже.  А иначе тая вечер пе видим, кой от двата гиганта тампер или мурата ше има честа да изхвърли левски от евротурнирите. |
Бе то е ясно, че ще ги разметат по плаца  ама отдавна неуспехите на "Левски" не са ми стимул да се кефя на собствените неудачи.ЦСКА трябва да си гони достойните цели, а с Левски да се сравнява само на база вътрешно първенство. Още повече, че с Литекс и Лок СФ. стана интересно. Ако майните пуснат чужди капитали, то и в Пловдив ще стане интересно (с надеждата интересът да не се концентрира предимно в криминалните хроники) . |
| Селекцията на Армията е твърде съмнителна Иво Цукев Завърши първият етап от подготовката на ЦСКА. Новия ЦСКА, в който през лятото дойдоха (засега) 9 нови футболисти. И един на проби, но по-добре без него. Червените изиграха две контроли, в които водещoто бе умората. Такива мачлета не са показателни. Но все пак дори и в тях класният играч си личи. А има ли такива сред новите, се питат феновете. Преди всичко трбва да се отбележи, че привлечените в ЦСКА футболисти все още не са получавали никакви пари. Нормално е момчетата да са изнервени, след като идват в уж голям отбор, а там не могат да получат дори и джобни. Така трудно ще убедите хората, че в ЦСКА се работи европейски, г-н Томов. Но да се върнем на селекцията. Какви играчи всъщност трябват и какви бяха привлечени? Ясно, тимът имаше нужда от свежа кръв в атака. И я получи, но чак пък толкова. Идват нападател след нападател. Добре, Хосе Гарсес може да се окаже добро попадение. Дойде и перлата в короната - Неи. Двамата крайни защитници, за които президентът обеща, обаче ги няма. Вместо тях без нужда дойдоха двама централни бранители. Нормално е Младенов да се притеснява от липса на синхрон в състава. А щом се чакат още нови, треньорът едва ли има в момента ясна представа за него. Дано наистина в отбора се появят двама класни (не като Наварини) крайни защитници. Защото тогава селекцията, макар и позакъсняла, ще изглежда завършена. И друго. "Комисионите и парите не ме интересуват. Аз работя в ЦСКА за слава", гръмко обяви Томов. На всички е ясно за какво работи бившият политик. Все пак това, което казва, ако наистина е така, е хубаво. Хубаво ще е и всички в клуба да работят за славата му. А не после да си прехвърлят топката и да се чудят помежду си кой го доведе тоя. |
| Камбуур се готви за разгром Първият съперник на ЦСКА в Холандия, втородивизионният Камбуур, се закани да бие лошо в контролата между двата тима. Мачът е на 18 юли от 19, 00 часа. Причината за повишеното самочувствие според местната преса била гръмката победа над елитния шотландски Фолкърк. Камбуур ги смачка преди три дни с 3:0, което довело до заканите към българския вицешампион. Холандците все пак пояснили, че мачът с българите ще е по-труден. ----------------------------------------- ---------- Ей, чорбетата, и тези вече не ви броят за живи. Къде бяхте, къде отидохте.Затюхкалите сте се, кой от Мурата или Тампере щял да ни отстрани.  Ало, Джими, да не кацна вече в Атина? |
| Господ вече не е българин К.Кеворкян Колкото повече се старае Петела, толкова повече се сещам за Мичмана - Николай Колев. Петела чиракуваше при Мичмана, когато той изригна знаменитата си фраза "Господ е българин". Това стана на един безнадежден мач в Париж, когато Емил Костадинов, знаете това, вкара още по-безнадеждния си гол. Възможно е Емил и досега да си мисли, че само е сънувал този гол. В световния футбол има само няколко подобни случаи - например голът на Марко ван Бастен срещу СССР на европейското първенство в Германия. И съвсем наскоро, в шампионската лига, голът на франк Лампард срещу "Барселона" - практически от аутлинията, след което фукльото Моуриньо започна да обладава с жестове стохилядния "Ноу Камп". Простено му е, понеже голът беше нещо неистово. Та в Париж фразата на Мичмана наистина беше извънредно спонтанна, при това изречена от човек, който винаги се беше опитвал да укротява своята спонтанност. Мичмана я прикриваше зад едно великолепно чувство за хумор, дори в дребните битови задевки и подробности. Както казваше - все заради белия хляб и маслото. Веднъж, след поредната ми невъздържана разправия на седмичната летучка, той ме изведе в коридора. Седнахме на радиатора на парното, Мичмана бавно запали цигарата си и каза: "Деца имаме, Кево, за тях трябва да мислим"... Петела (Петър Василев) известно време се препитаваше от еуфорията покрай знаменитата фраза на Мичмана. Понеже в онази олелия след гола на Костадинов и той я повтори. А сетне се правеше на разсеян, когато някои лековерни журналисти му я приписваха. Не ги опровергаваше, а пък Мичмана се усмихваше иронично и също си траеше. Понеже беше наясно, че подобна фраза му се полага единствено на него. Работил съм доста с Мичмана и никога не съм забелязал дори нищожна самомнителност у него. Обикновено той започваше така "Виж какво...", следваше шега и после някаква оценка, която беше готов да прибере, ако човекът срещу него беше достатъчно глупав да не я схване. Всичко това е точно обратното на днешните запалянковци, които пътьом са и телевизионни коментатори - поне някои от тях, Петела със сигурност. Откъде идеше тази предпазливост у Мичмана? Когато отиваше на стадиона, гледаше дали всесилният Милко Балев е в ложата. Онзи беше проклет цесекар и ако гледаше мача по телевизията, Мичмана внимаваше двойно, понеже пък си беше и левскар. Но дори и ако Балев беше на стадиона, от това на Мичмана не му ставаше по-леко. Защото имаше случаи, в които оня скачаше и викваше пред всички към Мичмана: , А да те видя сега какво ще кажеш, има или няма дузпа!" Такива и подобни дърварски любезности. Една малка ретроспекция, понеже стана дума за дървета. Тия дни внезапно се сетих за нещо. Доста е елементарно, но не го забелязваме. Онази соцдържава, за която всички сме сигурни, че не струваше, все пак внасяше и използваше предимно дървен материал от Коми. Влажен, не особено качествен, но все пак от Коми, а не от Рила. А пък сега моят приятел царят си сече, заедно с мутрите, тъкмо от Рила. Бащиния, както се казва. Това пък е екологията на прехода. Да продължа. Хора като Балев бяха обсебени от футбола по един опасен начин. Веднъж Живков се връща от Москва особено въодушевен - успял е в среща на четири очи да убеди Брежнев да не пипа цените на месото. Здрависва се с членовете на политбюро, които го очакват на пистата, и казва приповдигнато: "Е, хайде, след малко ще се видим в комитета (ЦК)". Ония се заозъртат и накрая генерал Джуров събира смелост: "Момчетата играят тази вечер, другарю Живков..." Генералът има предвид знаменития мач на ЦСКА с "Нотингам". Живков се омърлушва, махва с ръка и потегля сам... Мичмана имаше абсолютното доверие на публиката, дори и на обикновените цесекари. Водил съм го на десетки срещи с публиката - той оставяше в София обичайната си въздържаност, а хората очевидно го обичаха. БНТ винаги е имала добри коментатори - Люпи (Людмил Неделчев), Вера Маринова и други, дори Цецо Алипиев с неговата непоносима галантност. "Вие гледайте, когото си искате, аз ще гледам Борзов" - тази негова фраза ще остане историческа. Наказаха го за субективност, макар че Борзов бе руски спринтьор, който победи на олимпиадата в Мюнхен знаменитите американски спринтьори. Нямаше начин да не са добри. Още на първата зимна олимпиада, която държавната телевизия показа, бяха на път да върнат от Гренобъл Мичмана и Люпи, понеже се възторгвали прекалено. Сега някой коментатор дори да се запали в ефир, началниците му дори няма да мигнат. Изобщо не ги интересува спортът - понеже там няма начин да засегнат нечии политически интереси. Когато възстановихме предаването през 1993-а (втората "Всяка неделя" , купих италианското калчо - още тогава! Мичмана коментираше срещите от една стаичка в телевизионната кула. И пак беше много добър в преценките, за разлика от сегашните петлета. Например още първия път, когато видя тогавашната голяма надежда на италианския футбол Киеза, му постави безпощадна оценка средняк и позна абсолютно.После ми се стори, че неговият маниер се разминава от тогавашната ми представа за спортния коментар - беше прекалено въздържан, дори малко съзерцателен. А на мен ми беше нужна по-голяма приповдигнатост, понеже калчото беше най-качественият (а и най-скъпият) продукт - обаче за окото на истинските ценители. А аз бързах и се дразнех, че нашата публика бавно схваща това. Веднъж Джордж Уеа взе топката пред вратата на "Милан", прекоси като торнадо стометровото поле, излъга 8 души и вкара гол. Но аз исках да се вижда какво има във футбола зад подобни невъзможни епизоди. Тогава привлякох Борето Касабов и сега се питам дали Мичмана не се е обидил. Но той нищо не ми каза. И така, да повторя, той беше точно обратното на онова, което представляват днешните петлета, които зяпат заедно с нас футболни срещи. Те никога няма да бъдат като него, това е ясно. Понеже са оставени на собствената си преценка, а това е най-тъжното нещо, което може да им се случи. Но те не го знаят. Понякога се питам, дали някои коментатори не си въобразяват, че никой не ги слуша? И дали виждаме с тях едно и също нещо? Диема и БиТиВи имат очевидно превъзходство над коментаторите на Канал 1. В Диема отлично се представя Веско Василев. Чуждестранните продукти (английското или испанското първенство) теглят напред и самите коментатори. Не можеш да слушаш например Гари Линекър и да си мислиш, че си гений. Борето Касабов ("Ринг +" има най-широк емоционален регистър, потенциалът му е неизчерпаем и при това е напълно естествен.Сокачев и Делов са чудесно откритие за американската телевизия: отлични гласове (Мичмана имаше невероятен глас), добра осведоменост - но понякога се вживяват в собствения си продукт, това е неизбежната детска болест. Оценките им за отделни епизоди, играчи или съдии ще им докарат доста синини в друга държава.Петела обаче е невероятен. Той може да изкорми всеки мач, дори най-сензационния, с безкрайния си приповдигнат бъбреж. Не търпи възражение, дори гласът му винаги е леко враждебен. Умира да попита нещо свой колега или гост и веднага да го среже. И опитните хора обикновено млъкват, за да не потеглят надолу по бобслея на глупостта. Мисля, че отива да коментира на живо някои мач с предварителна нагласа за него, сякаш е решил, че вече го е гледал. И резултатът е плачевен - като че ли гледаме различни неща. Предполагам, че доста зрители биха искали да им се намалят таксите за кабелна телевизия, понеже сигурно слушат коментарите му с изключен звук. Когато наблюдава някои от петлетата, човек си казва, че всеки може да стане футболен коментатор. Тия от градинката пред Халите например спокойно могат да вършат това. Едно от петлетата веднъж привидно самоиронично каза: "Лесно ни е на нас коментаторите". Но те наистина отдавна са повярвали в това. Вече може би са се отказали дори да мислят колко сложна е тази игра. Макар че Петела по десетина пъти на мач казва "Аз си мисля..." Обаче така и не става ясно дали изобщо мисли. Когато са в двойки, петлетата могат да повторят абсолютно едно и също нещо през 20 секунди. Без изобщо да им мигне окото. Много често нямат и нужда да гледат. Не виждат нарушението, което е извършил уругваецът Лугано, обаче реферът вече е престъпник. Умират да използват подобни епитети, понеже е безнаказано. И понеже светът изобщо не подозира за съществуването им. Езикът им е омотан от клишета: големият длъжник; това ще бъде всичко за първото полувреме; съдията - главното действащо лице; никакъв шанс за еди кой си; майсторска промяна на посоката и удар без подготовка; положението е за класически жълт картон - а не класическо положение за жълт картон, футболистите забавят времето - а не срещата; Диего вкара дузпата по безапелационен начин; Бразилия е на срещуположния полюс; бразилците са сребристо-жълтите; огромна тъга има в лицето на Меси - който обаче в този момент спокойно си пие витамините... Хайде, стигат ви толкова глупости. Сакат език използван от хора, които сякаш са полуслепи и са обсебени от собствените си представи. Много е приятно. Не е ясно как прихващат семплите шаблони един от друг, но е факт. Вероятно са болни от някаква езикова шарка. Корсетът на този език обаче ги ограничава допълнително да вникнат в играта, фиксират се натрапчиво върху определена тема и я превръщат в дъвка. Това им е удобно, понеже докато дъвчат, съвсем формално наблюдават играта. Въобразяват си някои ситуации и не искат да видят случващото се. По правило пропускат възлови епизоди, понеже са решили да разкажат нещо, което всеки пред Халите знае. Закъсненията им са от порядъка на 20 секунди - много след като сме видели нещо, ни го обясняват с апломб. От друга страна, в състояние са за пет секунди да променят мнението си. "Това бе дузпа!", но веднага след това - "Не, този път съм съгласен със съдията"... Невъзможно им е да провидят зад баналното. Изпитват необяснима подозрителност - все смятат, че играчите симулират, че стават някакви провинциални тарикатщини. Често квалифицират умението като хитрост, техен идол изглежда е Хитър Петър. Просто не уважават достатъчно играта. Имам чувството, че понякога дори я ненавиждат, може би защото не могат да вникнат в нея. И удавят всичко в един бъбреж. Това е сложно заболяване. То се развива особено успешно, когато се коментират срещи от най-висок ранг. В крайна сметка, получаваме препълнена чиния с безвкусно ядене. Разговарял съм със знаменити личности от тази велика игра - например Боб Пейсли, Кевин Кигьн, Лев Яшин, Мишел Платини и много други. Те неизменно са се озадачавали, когато съм искал да ме преведат до истинската същност на играта. Те винаги се учудват, нашите петлета - никога. ... По средата на едно интервю в офиса ми в Парк хотел "Москва", където записах някои от най-важните си разговори, Димитър Пенев стана и отиде да погледне в "Хороскоп за всеки ден за всяка зодия", който издавах тогава. И каза: "Ето, тук е пишело, че ще бием през юли в Щатите..." ... Иначе, като изключим фразата, изречена от един много предпазлив човек, ние получаваме непрекъснато уверения, че Господ, разбира се, не е българин. |
| Джими, знаете, ама се кефехте за наша сметка. Едно от нещата които ми харесват при сините шефове е, че не слагат каруцата пред коня. Лупи, без отборът му да е изиграл и една официялна среща, се удари по гърдите и ревна гороломно: "Такава селекция в БГ не е правена". Чакай бе, Аланколу. Нека поне минат няколко мача в първенството, да видим и кви ще ги дробите в ЕКТ, па после се изсилвай, ако има защо, кат чекия на сгурия. В Левски казват. Първо, да минат мачовете от вторият предварителен кръг. После, ще мислим за "после". |
| Кеворкян не е прав, че Мичмана се е усмихвал иронично, след като Петър Василев му гепи авторството над фразата. Мичмана просто го изхвърли от кръга си и го остави да дебелее на воля и да пазарува в Париж. Иначе евала на Кеворкян, страхотно написано  |
| "изригна" също е префърцунено... Мичмана го каза съвсем тихо (поне по спомени, нямам възможност да проверя в момента записа) . И оттам оня борсук се разкрещя "Господ е българин! Да, наистина Господ е българин!" . Журналистите естествено чуха този, който крещи по-силно. |
bm1914ls,  Страхотно матриалче. От позициите на годините, Мичмана в сравнение с Петела и "учениците му от школата" този тъпанар койтоима и наглостта и това да твърди, че бил създал "школа" си е направо полубог. Няма да крия, че и аз често съм се дразнел на грешките му, бъркаше играчите, на общо взето, стандартните му забележки. Но истината е, че наистина обичаше тази игра. Имаше страст която палеше аудиторията. Имаше и попадения. Сегашното по БНТ е бълвоч. За мене, номер 1 си остава незабравимият, вездесъщия Митко Чуков. Рядко е коментирал по телевизията но и тогава е запазвал нивото си от радиото. А там, в радоито, беше си велик от всякъде. Минало, незабравимо. |
| Dokich, за Митко Чуков Сегашната аудитория не знае нищо по въпроса, но беше, и си остава намбър уан  А Мичмана много ме е дразнил с монотонното си коментиране и от началото на мача до 15-тата мин обяснения , статистика, мнения от вестници, изказвания на тренери, а гола се "пече", той -"Статистика", кой кога е бил...кой кога е падал и с колко и др. такива  Па за Пешо Василев - ГАСИМ ЗВУКА на телевизорот  |
Те сега прочетох Кеворк от горното на bm, се едно, че сме се наговорили за Пешо - "Гасим звука на телевизорот"  |
| Lowec, добре че още свидетелите са живи. Няма да има втори Митко Чуков. И млад си отиде. 62. Този с неговият глас можеше от гроба да те вдигне. Велик, Велик, Велик. |
