Отиди на страница:
| Гадна статийка, кално поточе от несресани мисли, но показателно за времето ни, за днешна България и населяващите я млади следовници на славни традиции. Той си знае, че е неоринтиран, но размахва решително и категорично виртуалния си меч да сече гордиеви възли, да руши авторитети по-възрастни от 25, да троши буркани и мивки. В калната статийка врагът е вътре в Бг, врагът е българското на възраст над 25, пречката в живота на неориентираните, спънка за растежа на тъгуващите за неясните хубавини нейсе към Манхайм и острите непознати удоволствия, затворени в забранени от човешкия и национален опит буркани. Българи на възраст пречат на млади неориентирани Божем! българчета с огромно и празно ego да са щастливи в "лайфстайла", формиран от ъпсурдисти и прочие закъснели с половин век хипари. "Патриотичната туршия" била воняла на саморасляка без дълбоки корени. Геронтофили му попречили да се изяви я със симфония за чудо и приказ, я поне с опера за три гроша или юнашка римувана попържня срещу половината от населението на земята като ярешка кожа. Кой е велик Рицар в калното словесно поточе? Ами Пенчо бе, оня, за който дори баща му публично заявява, че не чете, че не желае да учи, че изтървава времето си да запее като едно рано пиле! Същият "жрец" с главна буква, който бил вкарал България в някаква модерност /ние пък да не знаем за това досега!/, който не желаел дори прахта му да се върне в България! Това примерче е най-ценното нещо в тази мерзавска дописка. Нечетящият и безнадеждно закъснял да се образова Пенчо е син на баща си руския шпионин, който стихоплетно напича народа си "мърша"! Кръгът се е затворил, чуждият шпион е родил един майкопродавец. Тъжните мисли на някакъв неориентиран трошач на компоти и потърпевш от геронтофилите доловил с обонянието си вонята на "патриотична туршия" между две бири. А посланието в мерзкото словоизлияние е: "Е.ал съм ви м..... какво ще си помислите за мен, знам, че няма да е добро!". Това ще се пръкне в Бг след близо две десетилетия безпрепятствена антибългарска пропаганда на чужди шпиониски и подривни централи, целящи насъскване на едни групи българи срещу други. Млади срещу стари, феминистки и педали срещу нормалните мъже, демократи срещу комунисти, цигани и потурнаци срещу българи, котилска продажна гмеж с папионки срещу ченгета, най-долна измет в соросовите "НПО" и "системните" партии срещу родолюбци и патриоти и т. н. Така се пръкват нещастните ясени, малинки и прочие драки без корени, за които народът ни е мърша, която им пречи да се изявяват пълноценно. |
| май че не са само 4 а поне 6. 4 и 5 са да го направиш. 6-то е да можеш да контролираш направеното до степен да можеш да го унищожиш ако се окаже нефелно. |
| Младежо, поздравления! Такива като вас са утехата, че още има искрици на живот в България. И понеже остарявам, а с остаряването много подло започва да те човърка нещо да даваш акъл, ето какво бих ви казал - махнете се от България. България е обречена на простотия, проституция, хотелиерство и хазарт. Нали виждате гаврата с хората на духа, с лекарите, с учителите, с хората на науката. Ще се чувствате като Димчо Дебелянов в стихотворението "Пловдив". |
| Къде я тая страна на науката и културата, Вълчо? Няма такава! Или се "научи да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави" или майната ти! И без теб ще мине! Така бих казал на недоизлюпените "пост-преходни" запартъци! |
Геронтофилщината е много гадна болест. ........Единствената терапия е приемането на факта, че нещата се променят - със или без съгласието на пациента.  Яворчо, браво, моето момче! Много си ги засегнал дрътльовците. Я, как са отворили сфинктерите и леят, леят, леят.......  |
| Както е казал поета: „...ти стане човек, пък тъпана на баща ти е на тавана...” Да си човек, се има предвид първо да не те мързи да си слушал или поне чел уроците си в гимназията и се поподготвиш за изпит, къде да покажеш, че имаш поне малко пипе в кратунката и си струва по-умни от тебе да отделят време и те научат на повече неща в който и да е университет по света. Ако нямаш сили да вземеш най елементарен приемен изпит, не е ли малко нахално да се тургаш редом до младия Прокофиев или Шостакович? Разбира се, че и сега има такива пишещи своите „симфонии” на 19, но едва ли са от тези подсмърчащи и оплакващи се от средата в която са поставени. Да станеш човек означава и да имаш поне малко от малко чувство за собствената се ценност, да осъзнаваш че ти се единствен тука на земята и през следващите 40-60 години има неща които само ти никой друг ще успее да открие или направи. Мрънкосване или оправдания с „ буркани прокиснала туршия, геронтофили, алкохолизирани и дрогирани студенти, съдбите на Пенчо и Прокофиев дори” не са никакво извинение. Обикновено деветнадесетгодишните имат сила, енергия и мотивация да изринат света, освен ако не са все още под влиянието на уж силна, но постоянно мрънкаща мама. Защото има и добри буркани, дори и в България огромното мнозинство студенти не са алкохолизирани или дрогирани. Що се отнася до геронтофилите, заяждането с възрастните без причина и конкретизация е признак за повърностно възпитание. Дветнадесет години не са кой знае колко и момчето все още има време да се вземе в ръце, ако реши че може да плува само. |
| Да бе, чел-недочел бил Пенчо. Пък и бил лош библиотекар. Още някаква грандиозна глупост и ще ми се прище и на мен да се махна от страната на "фасулковците", по Пенчо. 1."На него дължим и две от първите по време специализирани библиографски издания от справочно естество. Той, големият поет, обвиняваният в ницшеанство и естетизъм, в годините на творческата си зрелост се заема и осъществява справочници, които днес дори някои обикновени научни сътрудници смятат, че са под достойнството им: „Библиографски бюлетин за депозираните в Софийската народна библиотека книги, списания и вестници през 1900 и 1901 година" (1903) и "Опис на българските периодични издания" (1844-1900)" (С., 1903). "Бюлетинът" и "Описът" са служебни прояви от времето, когато Пенчо Славейков е поддиректор на Народната библиотека, но и те са своеобразно продължение и израз на неговата концепция за лично място и роля в съвременната му българска култура. А предисловията към тях е естествено да се имат предвид и да заемат мястото си в отпечатваните събрани съчинения на твореца." 2. Гробът на Пенчо Славейков е тук, все пак. И какво от това? И никой моят гроб къде е да не знай. Гробът, по-точно гробовете на Славейков се знаят. Първият е в Брунате, италианско градче, в което поетът е издъхнал, вторият, сегашният, е в България, където по-късно тленните му останки биват пренесени, за да гният днес в буренясал запуснат гроб в Орландовските гробища в София. Мир и покой за вечния безпокойник и изгнаник. Проф. Никола Георгиев Пенчо Славейков, недочелият и "никакъв поет, литератор и велик българин", за малко да получи и Нобелова награда за литература, която щеше да бъде единствената българска, но смъртта го отнесла преждевременно, та ни се разминала. Такива работи за Пенчо. Редактирано от - Сибила на 23/7/2007 г/ 21:29:21 |
| Яворе, като си избрал пътят ти от проби и грешки да минава през рафта с готова продукция, нямаш право да се оплакваш нито от съдържанието на 'бурканите', нито от тези, които са ги приготвили. Ако наистина толкова вярваш в себе си, не търси избора си в буркан. |
сърцесъкрушител  най малко ми е пукало за години зевзек, бъзне ще нанаев, ами писал простотии за другите деца българскии слепци ли сте и не чуете тъжната песен над земята ни страдална плачат стара майка и баща, и децата им взеха Редактирано от - Пейчо Пеев на 23/7/2007 г/ 21:52:29 |
Сибила, за този popangeloff само бухалка по тиквата, защото човека си е повреден.как да му обясняваш на това говедо, че Блага Димитрова се е учила на български език от него, че само прекрасният език, който ни остави, е достатъчно върховно дело.  |
| Гнила културтрегерска интелигенция. Гнила в граждански смисъл, в общностен, в национален. Едно е наличието на талант - някакъв или голям -друго е да си гражданин, да си принадлежен към народа си, към отечеството. Постиженията в една област не оправдават майкопродавството или заядливото си дърдорене. Пенча космополита са го притиснали, защото хем е дирил службица в министерството, хем е иронизирал началниците си наред та чак до министъра. Каквото търсил, намерил, пак да е бил благодарен, че са го съжалили заради две-три поетични забележителности. Нобеловите награди са йодейски, дават ги йодеи, предпочитат или йодеи, или космополити, непринадлежни към своята нация. Майкопродавците и дисидентващите търсачи на трънени венци са на почит след "богоизбранците". |
След прочита на неориентираното произведение излязох с извода, че някои загниват много рано, доста преди формално да станат интелигенти или поне веднаж да ги уволни някой геронтофил от някоя службица  |
Има нещо недоизказано, или по-скоро недостатъчно искристализирало, избистрено като позиция.Но, за 19 годишен младеж песимизмът е малко в повече.Опита ще си каже думата, ако продължава да се развива в същата посока.Успех!  |
| Я отиди, моето момче, в чужбина, да си вземеш добро образование, па после да се върнеш в България и да раздаваш наука и знания. Не ти трябва на тази възраст да си блъскаш главата какво и защо става в България. |
| Моето момче, не ти трябва на тази възраст да отваряш буркани с вкисната патриотична трушия. Я глей кво направи - осмърдя орталъка и събра помиярите. И Пенчо набутаха у трушията. |
Пенчо Славейков е сложна и противоречива личност, но и отрицателите и почитателите му а единодушни : налице е самостоятелна и мощна личност, казва проф. Никола Георгиев. И още казва това, специално за Свежарков, дето малко си приказва наизуст, защото за Пенчо Славейков сигурно е попрочел и запомнил няколко клишета: Свободното и властно отношение на Славейков към многото му култури напомня с нещо на ориенталски многоженец, който може да цени, пък дори и да уважава всяка от жените си, но с никоя не се обвързва като с единствена или първостепенна, винаги се държи независимо, а и с чувство на насмешливо превъзходство. За руската литература и за руската духовност например Славейков е написал благоговейни редове, но никой не може да каже, че това е единствената му култура, нито че в ценностната си система е русофил или пък че от много уважение и преклонение е загубил независимото и критичното си отношение към руското. Любителите на количествени съпоставки вероятно ще кажат, че от всички култури Славейков познава най-добре немската. Към това трудно доказуемо твърдение можем да добавим нещо по-безспорно за нас в случая: от всички чужди страни Славейков познава най-разностранно Германия. Върху това познание се полагат и двете Германии на Славейков, разграничени по негово разбиране много преди времето на Конрад Аденауер и Вилхелм Пик. Българите обичат да се оплакват, че в политическия им живот е имало твърде много русофили, германофили, англофили и твърде малко българофили. Те обаче може да се оплачат, и с по-ясно основание, от нещо друго културата им е изобилствала от така наречените “възпитаници” руски, немски, английски... Тези пази боже възпитаници са хора на едната култура, защото дори когато знаят малко-много и за останалия свят, си остават духовно подчинени на своето културно “филство” или монофилство обратното на това, което е Славейков. За голямо българско съжаление Славейков продължава да бъде един от малцината поликултурни българи от голямо измерение и образцов пример за универсален културен, така да се каже, филофоб. А Пенчо, набеден за майкопродавец, ха-ха, това е вече прекалено, направо кощунствено. Хамалин,   |
| С бели сибили и ехидни зевзеци не споря, безсмислено е, сме в различни координатни системи или имаме съвършено различни мотиви за присъствие. Зад обърканите бирени мисли в статийката сибилите съзират неща, които ги няма, рисуват своя измислена картина, а после "доказват" своите образи като верни авторови твърдения. Манипулират с упоение самите себе си. Присъщо е и на някои литературни критиц. Никакъв изгнаник не Пенчо, ами е отишъл да се лекува край Комо. Посрещат го с безразличие, някои дори като навлек с претенции, тогава, както преди при баща му, жестокостта му се сломила и взел да обича родината си също така страстно, както преди не я е обичал. Ако тогава са ценили дисидентите, избрали пътя на свободата, нямало да е нужно, но тогава е било важно кой си и от къде си, та станало нужда да е българин поради липса на друга алтернатива. На големия поет е простено да е объркан и с възпален мозък покрай лютата туберкулозна кашлица и горящия втренчен поглед. Но не е пример за гражданственост и отговорност към народ и родина. Да си лети отнесен около Парнас и да не слиза в реалния живот с грубите лапи челични, ако не е, за да умре със сабя в ръка за своите хора. На завзечещите се позицията в статийката е приятна, защото е в контекста на тяхната борба, на сблъскването на българите помежду им. Затова бързат да обявят объркания и неуравновесен идейно и морално младеж за голямата работа. Изкаравт за дебели филии с масло хорицата, човещинка е не си придирчив, щом си принуден така да поминуваш. Дано греша, но ми се струва, че авторът няма нито ясни цели, нито здрава мотивация да ги гони, нито енергия да се бори с препятствията. Той има само крайно неясни претенции и силното желание да няма никой на пътя им. Това го няма в реалния живот, особено при капитализма. Борбата е и страст, която при някои индивиди не умира и след пенсионната възраст. Готови са да отстояват територията си, да хапят и удрят конкурентите си, независимо дали са на 19, 29 или 59 години. И никакви вопли срещу "геронтофилите" няма да помогнат на Хленчо да ги измести, само силни лакти и зъби, само комплекс от знаия, умения, гъвкавост и воля ще им помогнат да си извояват място под слънцето. Ташаци трябват, произвеждащи повечко тестостерон, а не печално странничество с парче пица в едната ръка и чаша бира в другата, купени от баща ти или мимоходом съжалил те минувач. |
| Свежарков, знанията ти за Пенчо Славейков са повърхностни. Че Пенчо Славейков е заминал в чужбина, за да се лекува от туберкулоза, прочетох единствено в "Монитор". Пенчо Славейков е страдал цял живот от тежка, прогресивна парализа, вследствие на инцидент в детството и прекаран тиф. Някога болестта му била локализирана в малкия мозък, впоследствие малкият и гръбначен мозък били "закърпени", но при едно възпаление всеки момент е можело да се очаква моментална смърт. Причината за смъртта му е апоплектичен удар, а д-р Карло Барацони, старши лекар на болницата в Комо, пише диагнозата : Cardio sclerosi e nefrite interstizial con uremia. Jpertensione arteriosa - Emorogia cerebrale. Coma. Morte. Пенчо Славейков не е заминал да се лекува, а е избягал, и то без пукнат лев /той е бил безсребреник/ в Италия, подгонен от обидата, нанесена му от отмъстителното нищожество Бобчев, което се възползвало от поста си, за да уволни Пенчо една година, след като последният написал съкрушителна статия за него в пресата. Покрусата от гаврата и раздялата завинаги с Родината е усложнила състоянието му и довела до преждевременния му край. От туберкулоза са починали други двама члена на кръга "Мисъл" - д-р Кръстев и Петко Тодоров, за Яворов всички знаят. Бъди по-внимателен с "майкопродавците", защото да се обижда големият българин Пенчо Славейков, е все едно да обиждаш България в лицето на един от най-великите й синове. Бащице, стар Балкан, жестоко съдиш ти. /П.Славейков/ Нищо лично - от "белите сибили",  Редактирано от - Сибила на 24/7/2007 г/ 13:27:30 |