Отиди на страница:
| Неясно Либийският дълг само към България възлиза официално на 290 милиона долара (210 милиона евро), съобщи на 17.07. швейцарският весник Льо Тан. До есента на 1999 г. либийските задължения към страната ни се изчисляваха на 520 милиона долара (към 800 милиона с лихвите) . През ноември с.г. обаче в София бе проведена сесия на смесената българо-либийска комисия. Тогава вицепремиерът Евгений Бакърджиев и министър Валентин Василев подписват търговски договор, в който либийският дълг е сведен на... 290 милиона долара. Според Асошиейтед прес обаче, дългът сега е поне 400 милиона долара ( с лихвите) . Същевременно в парламента има комисия по дълговете на чужди държави към България, чиято работа е засекретена. Докладът й също. И сигурно има защо - от него се вижда, че либийският дълг е намален на около 54, 5 милиона долара (докато според министерството на финансите е 56.6 милиона)...  Цялата тази история вони и плаче за прокурор! Редактирано от - Артиста на 25/7/2007 г/ 12:53:56 |
EU  За по-голяма яснота по въпроса е добре да се знаят и отговорите на еврокомисаря по външната политика Бенита Фереро-Валднер, които й бяха зададени вчера следобед в Брюксел относно подписания с Либия меморандум. Мисля стана ясно че: 1. Не сме имали никакво отношение при воденето на преговорите. Естествено сме били информирани в касаещия обем, все пак медиците са БГ граждани. 2. За Европа Либия е главния портал за Африка, който е било нужно да се отвори при приемливи условия. Който вече Е отворен. (за кого ли не е изгодно?). 3. Последващи икономически контакти - взаимоизгодни (все пак изгодни и на България, член сме на EU). 4. Как ли ще мачкат виновно каскета некои другари пред други другари, че това се случи. Правино е споделил автора, че некои неща не ги умеем. Но не е нужно да споделя причини - тях ги интересуват отговарящите. За нас е по-интересно какви са последиците, когато едни ОТГОВАРЯЩИ не умеят да вършат това, за което ОТГОВАРЯТ, щото като се обърне колата... |
| Артисте, за цесия на дълг не си ли чувал...До края на тази година - ако не и по- рано - ще се разбере платената цена...по това, кои нефтени компании започнат проучванията и разрабтката на "българската " концесия, ще разберем заедно с кого ни е изгазумприл Кадафито... |
| Ей, тъкмо се бях самоубедил, разпалено, че всичко е свършило (в коментарите тук: Натиснете тук), и че никои не мое да ме/ни принуди и цент да дадем на някъв си гаден изнудвач... но сърце безгръбначно не трае: Натиснете тук Алооо, нефт ли открихме, забогатяхме ли, че да опрощаваме дълг на либия. Какви са тея идиотииии АААААА, оставкаааа!  Някой да ме гръмне! |
| Каква е истината? Ст. Ганев беше на власт една година, от края на 1991 до края на 1992. Някои от хората, които влязоха тогава по горните етажи - журналисти, университетски преподаватели, останаха на служба по 5-10 години след него - Ст. Тафров, Ст. Сталев, Л. Коен, Сл. Пашовски... вкл. и при Виденов. Повечето време Ст. Ганев беше в командировка и/или конфликт с Ф. Димитров и Ж. Желев и нямаше неограничена кадрова власт. Спомняме си признаването на Македония в началото на 1992. Освен това реалната власт в МВнР и тогава се държеше от стари кадри. След падането на Ф. Димитров дълго време Беров беше формално министър, а властта беше в ръцете на професионалисти с добра репутация в службата - В. Гацински и В. Добрев. От друга страна от края на 1993 до началото на 1995 всички уволнени от Ганев хора се върнаха (които искаха, а някои бяха почнали бизнес и не искаха). Повечето от тях останаха по местата си в МВнР (ако не в мисиите) и след идването на Костов, а някои добиха и голямо влияние в СДС в 1999 г. Други работеха с царя, трети - знаем кои - направиха БДД и сетне влязоха в президентството. Сред хората на Костов и П. Стоянов, за разлика от Ф. Димитров, нямаше нови лица - всички старши дипломати бяха или стари кадри на МВнР, или на други министерства, или познати (отпреди десети) журналисти. С НДСВ се издигнаха и други стари кадри, а след излизането на жълтите гастрольори сега според мене всички старши служители на МВнР са стари кадри. От трета страна, по време на междувластието (между Ганев - който беше станал председател на ОС на ООН) и Виденов, имаше първия в историята на МВнР открит конкурс и с него влязоха на долния етаж млади специалисти без връзки със старите кадри, почти всички успяха, заминаха на дип. академии в чужбина и мандати. Те се разпиляха по времето на Костов заради партизанската атмосфера и трудностите им след медения месец, нямаше какво да ги задържа - не бяха свои хора. Качеството на хората, което зависи от подбора, образованието и възпитанието им, няма пряка връзка с правилността на политиката (дипломацията). Независимо от качествата на хората, сред които има всякакви, общата насока на политиката след 1989 е напълно правилна - имаше консенсус за приближаване към ЕС и следване във всичко на "отличниците" - Полша, Чехия, Унгария. С. Паси беше палячо, но влизането ни в НАТО беше абсолютно правилно. Костов и Н. Михайлова яко издишаха, но едва при тях - за съжаление - членството в НАТО и ЕС стана реална възможност. Накрая (по американски казано) Гоце "скъпи другарю Милошевич" Първанов ни "вкара" в НАТО и Сергей Дмитрич - в ЕС. Другарите според мене разбират под "нагъзване", "вазелин" и пр. именно "предателството на своите бивши другари като Гоце и Сергей Дмитрич. За тях главният архивазелинджия, разбира се, е Горби (и агента му Карлович), а добрия герой излиза, че е Тато. Това е истината, и макар другарите да са иначе напълно дееспособни и понякога даже готини хора, в областта на "дипломацията" компетентността им е като в медицината (освен ако не са лекари). |
Тъпотията и примитивизмът на комунистическите т. нар. дипломати са пословични и добре известни. Има една наука, генетика, не случайно мразена и забранявана по едно време от каскетите, която казва, че децата на тъпанарите най-вероятно също ще са тъпанари, а и най-вероятно и техните деца, и т.н., и т.н. Аз с очите съм виждал към края на 80те един млад кретен, дете на родители от ЦК, който замина за ГДР да учи за дипломат. Да, точно така, специалността международни отношения, т.е. дипломация, се учеше не в БГ, а навън, повечето в Масква, някои в бившата ГДР -- за да са сигурни савецките другари, че т.нар. дипломати на България ще са верни савецки еничари. Специалността беше запазена територия за каскетаджийските отрочета, за кандидатстване се искаха специални препоръки (май от ЦК... във всеки случай, от високите нива на кочината) и документите за кандидатстване се подаваха през март, така че ченгеджийницата да има време да види дали не се е промъкнал някой народен враг-кулак  На човек, знаещ това и виждал с очите си жалката картинка дипломат-от-ратайско-слугинската-прослойк а, може само да се забавлява от глуповатото изказване на Джимо за професионалистите каскетлии. България е имала качествени дипломати, Станчов например, но това е преди савецката окупация и каскетизацията. |
| Бари кат не знаеш що се обаждаш? В софийския икономически институт имаше специалност "международни отношения" още от края на 70-те. И никъде в соцлагера нямаше специалност "дипломация". Иначе спомените ти за соца от края на 80-те са трогателни  |
| Бари, а ти с бейзболна шапка ли ходиш? И ще ми обясниш ли с какво Александрър Йорданов стои над каскетлиите? |
| Rednik South O.Z. [Златен] 25.7.2007 г. 08:14:55 AVG, * Мислехме си , че сме байганьовски тарикати, а накрая келнер ни "оправи"  |
| Да обвиняваме българската дипломация, че не е изкарала навремето сестрите от затвора, е несправедливо. Същата тази задача ЕС, Съединените щати и други държави успяха да я изпълнят с хиляда зора, с колективен натист и на много висока цена. Задачата за българската дипломация беше непосилна по две причини. 1. Сестрите плюс никаквият ни палестинец бяха с много изцапани дупета. 2. Развилата се истерия сред българското народонаселение. Недейте да търсите виновникът там където го няма. Всички вие не дадохте възможност на няколкото правителства спокойно, разумно и достойно да направят каквото е необходимо и каквото е редно в такива случаи. Тук един колега ни пусна материал за сестрите, които искали някой и друг милион обезщетение от нашата държава. Ако е вярно това, че българското разузнаване ги е ползвало за съответната мръсна работа, то такова обезщетение трябва да им се плати. |
| И като заговорихме за дипломатите, назначеми по Ст. Ганевово време да не забравим и актьора Тодор Колев - виден консул в Торонто за около 2 години. Какво стана с професионалиста, когото Колев смени на поста - ами, беше уволнен ден след пристигането си в България (очевидно само хора като чичовци и ганевци остават в чужбинско след изтичане/приключване на мандата). Също така да си спомним, че сегашната посланничка на България във Франция г-жа Ирина Бокова (която също има несъмненен принос в освобождаването на осъдените на смърт) беше успешно уволнена от същия Ст. Ганев. |
| Току що на пресконференцията ги питаха, сестрите, за контактите им с нашето посолство след арестуването им. Потресаващи цифри, не че не ги знаехме. Арестувани в началото на февруари 99, са имали за годината само ТРИ посещения от наши "дипломати", по време на които дори не им е било разрешено да говорят. |
| Много добре се видя, че цялата работа я свършиха хората от ЕС, а не от СССР и НРБ. Какво повече трябва да стане за дасе обедим че нашето място е в ЕС а не на изток към т.нар "Братушки". Ако си спомним кой ли не от нашите и съветски другари не се опита да си направи PR, но уви. И Иван Славков/Батето/, и Вечният дипломат и зам министър Феим Чаушев, И ПАси, И Симеон/царо/ и ПЪРВАНОВ И Стоянов И Надежда и Костов. А що Руски другари и нищо. Да кажем едно МЕСРИ по Алековски на ЕВРОПА и да вземе да свършим нещо накрая да завършим поне една реформа като хората. |
| Стига били таквиз нихилисти. Няма начин в комуникацията на такава операция да не са били включени и българи вкл. български дипломати и държавници. Добре, че всичко свърши. Пари се печелят, само да сме живи. Господ здраве и дъдлг живот да дава на освободените от килията на смъртта, на близките им, на всички българи. И да си гледаме работата, че тя нас чака. |
| Димитри е пропуснал един много важен период от историята на българската дипломация - от 1944 до 1989. В този 45-годишен период талантливите камунистически професионалисти от българската дипломация осъществяваха една единствена операция - гъзотене на СССР. В този период на интензивно гъзотене, те се нагъзотиха и на либийския хахо като му изпращаха крепостни медицински работници, които работеха за 150-200$, а Техноимпекс, износителят на крепостни, обираше по 1000$ за всеки крепостен. Така гъзотенето доведе до трагедията с нашите медици. Добре че през годините след 1989 българската дипломация спря гъзотенето на Изток и започна гъзотене на Запад, което даде много положителни резултати: България стана член на EU и се сприятели със САЩ, в резултат на което нашите медици, да са живи и здрави, бяха освободени. Изводът за всеки професионален дипломат е ясен: като се гъзотиш, внимавай на кого се гъзотиш. |
| Някои може би се представят, че изключенията потвърждават правилата заради факта че са "изключения" т.е. доказват че огромното мнозинство обекти отговарят на правилото, само изключенията - не. Въпросът се свежда до дефиниция на понятиието "правило". В точните науки постановката е абсурдна. Изключенията отричат правилото. В ала-бала "науките" където истините се решават от фасктори като кой по-силно подскача и вика може би изключенията потвърждават правилата - като няма какво друго да ги потвърди. Всяка "наука" е в правото си да определя методите. За практически цели правилото също е неприложимо, поради разтегливото значение на понятието "изключение". * Примерно, Дмитри смята, че в България на времето е имало дипломати, които после били заменени от некадърници с партийна протекция. Самия той попада на поста шеф на дипломатите във въображаемия кабинет на Дертлиев. Без съмнение при друго стечение на обстоятелствата нямаше да е въображаем. Пита се кое правило потвърждава изключението Дмитри - неговото твърдение, че дипломатите са лаици по това време или обратното? Или може би той и Дертлиев не са изключения?   |
| Ирина Бокова като посланик в Париж казват, била сега главен кадровик в сянка. Тя беше зам. министър при Виденов. Тодор Колев е бил управляващ посолството в Отава, политически назначенец. Бил е слаб и не се задържал, така е бил и Е. Сугарев в Индия и Монголия. Но други, както казахме, останаха дълги години - Тафров, Сталев, Коен, Кирчева... Ал. Йорданов, Я. Милчаков (литератор от Шумен). |
| Издупинг и Изкукинг е това, което правят българските медици с болните българи в българия! Изпутинг е това, което правят българските политици с българите в българия! Издухинг е това, което българите правят за себе си с собствената си страна!  преди 10 месеца на мен ми се случи в българия, т.е. в европа, в академична болница, българка - да свали работила система от пациент и да ми я нахака в абоката .... пред очите ми... схващате ли какво ви казвам!?!.... та какво остава там някъде на в африка... българин да не побългари живота на който и да е... катарзиса си е 100% заслужен! |