Отиди на страница:
| Всичко е възможно. За това всички специални служби съветват да не се преговаря с терористи. Ескалацията на блекмейла е неписано правило. Ако ти в качеството си на физическо лице преговаряш, може да не даваш отчет никому (парите са ти твои). Когато обаче държавни мъже преговарят, трябва да има яснота- защото става дума за средства на данъкоплатците. Във всички случаи трябва да има прокурорска проверка и официален доклад. |
| За престъпно бездействие може да се говори, ако освобождаването на сестрите е зависело изцяло и само от нашето посолство, а не от либийските власти. Примерно болен, на когото по закон се полагат безплатни лекарства може да осъди държавата, че не му ги е осигурила навреме. В случая това би зависело изцяло от държавните служби. Както по-късно се оказа, това беше непосилна задача и за следващите правителства без намесата на ЕС и другите западни държави. А това с редуцирането на либийския външен дълг е интересен момент, може да се предполага, че изнудването е започнало още през 1999 г. Цялата тази история е много мътна и докато не се появи повече информация по въпроса всичко останало са спекулации. |
| Ами за това отдавна писа пресата: Първата грама по случая в Либия от посланик Кръстьо Илов до управление "Консулско" на МВнР до София е от 15 декември 1998 г. От датата под нея става ясно, че е написана 5 дни след като две българки са арестувани, а сестрите са пуснати от ареста ден преди консулът ни да успее да отиде на мястото на инцидента - 8 дни след него (!!!) Бенгази е на близо 1000 километра от Триполи и пътуването със самолет отнема 45 минути( с кола е към 9-10 часа). Тази нота гласи: Информираме ви, че на 14.12. 1998 г. в посолството се получи факс от група български медицински сестри, работещи в Детска болница в гр. Бенгази. Те ни информираха за следното: "На 10.12.1998 г. се били задържани българските гражданки Севда Симеонова (Ябланска) и Снежана Димитрова - медицински сестри в Детска болница-Бенгази. Причината за ареста не ни беше обяснена. От тази дата всеки ден са били разпитвани медицински сестри от Детска болница - Бенгази". Незабавно поискахме срещи с представители на управление "Протокол" и "Консулски въпроси" към ГНК за ВВ за МС. От разговорите с тях стана известно, че от три месеца се води следствие във връзка със заразяването на голям контингент деца от региона с вируса на СПИН. Във връзка с това се провеждали разпити на всички лица, които биха могли да имат отношение към случая. Били са задържани както либийци, така и чужденци. Впоследствие проведохме телефонни разговори с медицински сестри от Бенгази, които са изпаднали в паника от продължаващите разпити. Обяснихме им, че това са рутинни следствени мерки за разкриване на виновните…..". По-нататък от грамата става ясно, че са уведомени фирмите "Експомед" и "Компас консулт" и че представителят на държавната компания Венцислав Минков ще е на мястото на инцидента на 15 декември, а че такъв на частната фирма няма да има, защото тя прекратява ангажиментите си към изпратените от тях медицински специалисти, след като си получи комисионата за посредническата дейност. С нота до либийците на другия ден Илов иска съдействие от местните власти за консула Олег Маринов, който имал намерение да посети Бенгази с цел изясняване на инцидента в периода 18-21 декември с.г. Вторият документ, пристигнал за тези първи арести от посолството ни в Триполи в централата на МВнР е седмица по късно - на 21 декември 1998 г. Съдържанието му е следното: "След изясняване на подробностите относно арестуването на българските гражданки Севда Симеонова и Снежана Димитрова внесохме на 16.12.1998 г. в Главно управление "Консулски въпроси" към ГНК за ВВ и МС вербална нота, с която настоявахме те да бъдат освободени поради липса на доказателства, подкрепящи обвиненията срещу тях. В резултат на предприетите от посолството действия на 17.12. 1998 г. двете българки бяха освободени и следственото дело срещу тях преустановено". В София решават, че щом следственото дело е прекратено, случаят с българките е приключен. Междувременно излиза броят на списание "Ля" с описание на трагедията на бенгазийските деца и техните семейства и с намек за вина на либийската здравна система. Списанието е спряно. За съществуването на такава статия в либийско списание дипломатите ни разбират чак на следващата година. В разговор с репортер на вестник "Монитор", след като излезе от ареста пък, д-р Здравко Георгиев потвърди, че по време на масовите разпити на чужденци във връзка със следствието никой наш дипломат не е проявил интерес към случващото се, въпреки че е имало предупреждения от други посолства. Полски медицински сестри, например, са съобщили на опитващата се да ги разпита следствена група, че в момента тяхната държава уведомява за задържането им папата. Десет минути по-късно са освободени. Много държави в същото време изтеглят разпитваните си съграждани. За нашата само се знае, че автомобил с дипломатически номер е задържан с алкохол на границата с Тунис при случайна проверка. От този момент до масовия арест на 9 февруари 1999 г. в МВнР няма информация по случая от Либия. На този ден в следствения арест влиза не само Снежана, но и още над 20 българи. Информация във външно министерство Илов праща на 10 февруари. На този ден самият той разбира за арестите от анонимен факс, получен в посолството сутринта. (Факсът е пратен от приятел на д-р Здравко Георгиев - Смилян Тачев, който впоследствие също става един от арестуваните за 3 месеца, а обаждането във външно министерство в София е от Бяла Слатина). Илов пита как да реагира. След като получава инструкции, на следващия ден - 11 февруари той в нота до либийците иска информация за действията на тези "неизвестни лица", които са отвели "в неизвестна посока" група от 20 български лекари и медицински сестри, работещи в Детска болница и болница "7-ми октомври" в гр. Бенгази." Мотивът е, че българските средства за масова информация ще започват да звънят в мисията с питания. За цялата 1998 г. информациите от посолството ни в Триполи към МВнР, подписани от Кръстьо Илов, са 38. Оценките за работата на мисията за 1997 г. и 1998 г. са "крайно незадоволителни". И Надежда Михайлова го отзовава. Без да прати заместник. Тъпа преводачка, която хал хабер си няма каква отговорност е да си външен министър. Редактирано от - Артиста на 25/7/2007 г/ 15:40:07 |
| Артиста, данните ви са меко казано... умопомрачителни. Към тях ако добавим и $2, 5 млрд иракски дълг към БГ, който др.Паси&ко услужливо некъде забутаха и за който дълг вече никой думичка не споменава - нещата наистина опират до едно ГИГАНТСКО национално предателство. Ако не се лъжа - иракските петролни кладенци не са спирали да работят, само че парите пълнят други джобове. На всичко отгоре, "доброволното" ни присъствие там вече струва на бг данъкоплатец повече от 1, 5 млрд Внучето Велчев да разпореди проверка? Забравете! Тук не става дума за чорапите на Сидеров и бельото на Капка, та тоз блюстител на правото и законността да се самоактивира без нареждане от Президентството... Ти как мислиш, Калинке  |
*****
Редактирано от - bot на 25/7/2007 г/ 16:00:11 |
| И да не е имало план за набеждаването на сестрите от либийските власти, откриването на банките от кръвни продукти в хладилника на Кристияна им е предоставило прекрасна възможност. Та докато не разберем истината всичко останало са спекулации. Защото другите български сестри са освободени без обвинения. |
| Подхвърлянето на "доказателства" е работа за аматьори...Но тук отворихме дума не за това, а за действията на т.н. български дипломати. Да не се отвличаме от темата. |
| След дъжд качулка. Иначе няма място за чудене - милиционер и възпитание, да бе да. Само просташки обиди и долнопробни инсинуации. |
| .. некой ще даде ли определение на понятията 1. Дипломат 2. Български дипломат ... така и така сме подФанали темата  |
| Артисте, Обяснението на Кристияна беше от рода: "А, банките ли? Бяхме забравили за тях..." Т.е. тя не отрече, че в дома й са намерени банки от кръвни продукти. Това беше споменато в някой от вестниците. Не се отвличаме от темата, въпросът е при какви обвинения задържаният може да бъде освободен със съдействието на дипломатическите представителства и при какви не. |
| Банки с или банки от.. Но това също нищо не значи. Има международно утвърдени правила за събиране на веществени доказателства, годни да издържат в съда. Има даже такава наука -криминология...С намесата на дипломатическия представител и на вещ адвокат, надеждността на "доказателствата" е могла да бъде обсъждана още в периода на досъдебното дирене или полицейското дознание. |
| Така е в белите държави. Кадафи е показал, че не зачита международните норми и процесът в никакъв случай не покрива изискването за безпристрастен и честен. Само опорочаването на процеса е достатъчен аргумент за освобождаването на сестрите. Видя се, че и главното обвинение също не би издържало в никой нормален съд. Обаче се видя от делото за убийството на Луканов, че подобни методи на са чужди и на нашето следствие. Въпросните банки определено много са се харесали на либийците като доказателствен материал. Оттук нататък смятам, че измъкването на арестуваните едва ли е било възможно. |
| Артисте, според постинга ти: Много държави в същото време изтеглят разпитваните си съграждани. това е периода 10.12.1998 ( първото арестуване на 2 мед.сестри) до 9.02.1999 ( масовото арестуване на българки) А БГ посланикът Ильов не е направил нищо в този период. А и ние си нямаме папа ( като полякините) или арменски поп за да се оплачем. Нормално е един такъв посланик след като нищо не прави да бъде изтеглен. |
| Круела, Ако полицията не удовлетвори законните претенции на дипломатите и адвокатите на разследвания, винаги има елементарен ход - огласяване на фактите, артикулирането на съмненията в пристрастно или незаконно действие, полицейско насилие и т.н.. Скриването зад формулата "следствена тайна" трудно издържа в такива случаи. Истината е, че пълното безхаберие и непрофесионализъм на българските служебни лица е дало възможност на либийското следствие да изпълни намеренията си абсолютно безпрепятствено. писна ми, прав сте. Но елементарният разум изисква да бъде веднага изпратен нов емисар, който да действа активно при вече създадената ситуация със всички възможни сили и средства. А преводачката остави дипломатическата ни мисия за дълго време оголена. Нататък събитията се развиват лавинообразно. Редактирано от - Артиста на 25/7/2007 г/ 17:02:51 |
Cruella de Vil Така е в белите държави. Кадафи е показал, че не зачита международните норми и процесът в никакъв случай не покрива изискването за безпристрастен и честен. Само опорочаването на процеса е достатъчен аргумент за освобождаването на сестрите. Не съм съвсем съгласен. Опорочаването на процеса е напълно достатъчно да не приемем присъдите на този съд. Но обвинението съществува. На сестрите, а и на държавата е лепнато обвинение (не ми се слагат прилагателни). Нещо много стана: чадъри, папата и сега СПИН. Ние сме заинтересовани да се разкрие истината. Много е повърхностно да си обясняваме нещата с хигиената, лошата организация в болницата и т.н. Може и така да е в крайна сметка, но този извод трябва да се направи след задълбочено разследване. И тук държавата трябва да измисли начин как да стане това. |
| Артисте, Оказа се, че нищо не можа да направи впечатление на Кадафи. След като Либия беше обявена за терористична държава, за какви мерки срещу Кадафи може да се говори? Освен, разбира се, силови... Диктаторите като него от друго не разбират. Огласяване на фактите, пука му на Кадафи. Той може да си изфабрикува каквито си иска факти. Моята теза е, че по някаква причина нашите са бройнати за изкупителни жертви (не случайно 22 от тях са арестувани, от другите по 2-3) и оттам нататък не вярвам, че някой би могъл да им помогне, поне на този етап. Хамел, Въпросът с вината е отделен. Самото водене на процеса не предполага, че са търсени истинските причини за епидемията. Вероятно всички работещи по някакъв начин са съпричастни с разпространението на епидемията, но вече никой не търси истината. Ако разследването си беше свършило работата както трябва, вероятно пак част от персонала щеше да бъде обвинен, но в немарливост. Дали и нашите спадат в това число, не се наемам да отговоря. |