Френски шифър спаси сестрите ?!?
Отиди на страница:
| Първо: ДОБРЕ ДОШЛИ СЪНАРОДНИЦИ !!! Всички сме щастливи, че вие се върнахте в Родината след толкова години на тормоз - психически и физически !!! Второ: Всеки има своя версия по случия със заразените деца, но НИКОЙ не може да каже - ИСТИНАТА, ТАКАВА КАКВАТО Е !!! Трето:[/b] "Кадафи клекнал пред Сесилия Саркози, след като тя заплашила, че Париж ще извади от строя противоракетната отбрана на Триполи. Целият щит над Либия е с френски софтуер. Само с едно натискане на копчето президентът Саркози може да блокира кодовете на системата. " КОЙ всъщност заслужава бурните аплодисментите - семейство Саркози, ЕС или българската дипломация  |
| И аз чух за това по една от телевизиите. Коментарът беше свързан и със самолетите "Мираж". Има вероятност Франция и Либия да са се надцаквали - Франция ще елиминира противоракетната защита на Либия и няма да продаде "Миражите", ако Либия не пусне сестрите. Цената на сделката хич не е за пренебрегване и Франция и Либия бяха пред финализирането й, когато всъщност макар и не съвсем публично и официално, ЕС наложи мораториум върху търговските взаимоотношения с Либия. |
 Натиснете тук[/list] |
Само с едно натискане на копчето президентът Саркози може да блокира кодовете на системата. Дрън-дрън. |
| А на пресконференцията Кристияна Вълчева се държа по-достойно от журналистите. Натиснете тук |
| Малко копи/пейст за архива: "Файнаншъл таймс": Свобода, но на съответната цена Освобождаването на медиците подчертава колко е ценен ЕС за по-бедните и по-слаби страни членки, пише в редакционен коментар британският вестник 25.07.2007 ЕС заслужава похвала за ролята му за освобождаването на шестте български медици от либийския затвор. Това е истински успех на общата външна политика на съюза, и то след години на неимоверни усилия и преговори, пише в. "Файнаншъл таймс" в редакционен коментар. Поправена е сериозна съдебна грешка. Българските медицински сестри и палестинският лекар бяха осъдени за умишлено заразяване с вируса на СПИН на 438 деца. Шестимата твърдяха, че са били изтезавани, за да дадат показания. Международни експерти заявиха, че заразяването най-вероятно е в резултат на лошата хигиена в болницата. Освобождаването на медиците подчертава колко е ценен ЕС за по-бедните и по-слаби страни членки. България никога не би могла сама да постигне свършеното от ЕС като цяло. Ето защо не е изненада да си види появата на Сесилия Саркози, съпругата на френския президент Никола Саркози, в Либия точно преди освобождаването на медиците. Самият Саркози ще пристигне днес в Триполи за разговори с Муамар Кадафи - приличащият на Дон Кихот либийски лидер. Докато Франция, заедно с Великобритания и Германия, допринесе най-много за сключването на сложната сделка, която осигури свободата на българките, не за първи път една от силите в ЕС се опита да застане в центъра на вниманието и да си присвои заслугите за общия успех. Това поведение е егоистично, но политическото его е един от многото двигатели на ЕС. Независимо дали това ви харесва или не, то може да постига резултати. Истинската основа за сделката бе положена с решението на Кадафи през 2003 г. да се откаже от стигналата му до средата на пътя програма за оръжия за масово поразяване и да сложи край на международната изолация. Западните правителства, нетърпеливи да получат достъп до либийския петрол и природен газ, се опитаха да премахнат пречките за по-добри отношения, включително българския случай. В крайна сметка Кадафи излезе от задънената улица със 460 млн. долара компенсации за семействата на заразените деца от местна фондация, финансирана по всяка вероятност от опростени външни дългове. ЕС отрича какъвто и да било пряк финансов принос, но дава 2, 5 млн. евро за либийското здравеопазване. Сделката обаче не бе съпроводена с някакви значими вътрешни реформи на авторитарния режим на Кадафи. Нито пък ЕС очаква някакви незабавни промени. Решаването на кризата предполага, че в страни, които са близо до ЕС, но не са настоящи или бъдещи кандидати за присъединяване, Брюксел има реално влияние върху външните икономически и политически отношения, но почти никакво във вътрешните дела. Като се имат предвид сегашните съмнения за бъдещото разширяване, ЕС трябва да положи повече усилия за развиване на ефективни способи за ангажиране на държавите, които не са кандидати за присъединяване. Сегашните политики към съседните страни се нуждаят от преосмисляне не само в района на Средиземно море, но и другаде. Превод: БТА Натиснете тук Източник : Натиснете тук Редактирано от - Артиста на 25/7/2007 г/ 20:31:05 |
| "Монд": Хепиенд в Либия "Супер-Сарко" се пъчи прекалено много и нескромно си приписва една заслуга, която всъщност принадлежи на други, коментира "Нюрнбергер Нахрихтен" 25.07.2007 Водеща тема за френскоезичните издания е освобождаването на българските медици от Либия, завръщането им вчера сутринта в България и ролята, която изиграха президентът на Франция Никoлa Саркози и съпругата му Сесилия в тази трудна мисия. В. "Фигаро" отбелязва, че френският президент е направил нововъведение в дипломацията, като е изкарал на сцената много по-силен от един обикновен министър играч - съпругата на лидера. Това беше само опит, но той подчерта блестящия майсторски похват на Саркози, допълва изданието. В. "Юманите" смята, че в контекста на трудните преговори Саркози е поел огромен риск да изпрати съпругата си да прави подобно медийно шоу в Триполи. Католическият "Кроа" отбелязва, че Саркози прави нововъведения, обръща с главата надолу установените навици и вкарва в действие кръг от свои приближени и всичко това действа. "Хепиенд в Либия" е озаглавил редакционния си коментар по темата френският в. "Монд". Каквато и да е ролята на всяка една страна в тази щастлива развръзка, трябва да се поздравим от изхода на тази сложна мисия, ръководена от генералния секретар на Елисейския дворец Клод Геан, от еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро-Валднер и от звездата в нея - Сесилия Саркози, допълва френското издание. В нощта след избирането му за президент на Франция Никола Саркози подчерта колко важно за него е намирането на изход от кризата с българските медици, която обаче не касаеше пряко Франция. Тогава той показа и до каква степен е решен да постигне подобен изход. От този момент беше логично, че успехът на тази мисия, или пък евентуалният й провал щяха да бъдат приписани именно на него. Това обаче не ни освобождава от задължението да зададем някои въпроси за ролята, която френският президент повери на съпругата си в тази мисия, допълва в. "Монд". Изданието припомня, че са чести случаите на поверителни и сложни преговори, в които, за да се стигне до резултат, една държава трябва да използва и по-малко официални канали от тези на дипломацията и да избере личности, които в миналото са създали полезни връзки с чуждестранния събеседник. Подобен пример са мисиите, които президентът Франсоа Митеран поверяваше на Ролан Дюма още по времето, когато той все още не беше министър. Но според "Монд" този път обаче нещата не стоят така. Теренът беше доста поразчистен още преди първото пътуване на госпожа Саркози в Либия. Освен това съпругата на френския президент не може да се похвали с каквато и да е специална или предходна връзка, установена в качеството й на френска първа дама с либийския лидер, допълва френският всекидневник. В друг коментар по темата в. "Монд" отбелязва, че произнесените срещу българските медици смъртни присъди са обида за научната истина, нанесено от страна на либийското правосъдие. Изданието припомня, че световноизвестни специалисти по вируса на СПИН като Люк Монтание, Виторио Колици и Робер Гало са доказали невинността на българите, но тези доказателства изобщо не са били взети под внимание от либийския съд. Дипломацията предпочита да действа на сянка, но Никола Саркози избра светлината, отбелязва в. "Вен катр йор". В мига на изказване на благодарности за освобождаването на българските медици София обяви за светец френския президент. Неговата намеса ускори по един поразяващ начин освобождаването на медиците, които гниеха в либийски затвори повече от 8 години, допълва изданието. Уморен да преговаря с брюкселски чиновници либийският лидер Муамар Кадафи вероятно се е почувствал по- уважаван, когато е имал възможността да преговаря със съпругата на държавен глава, коментира изданието. "Вен катр йор" цитира и Клод Монике, специалист по въпросите на френското разузнаването, който смята, че освобождаването на българските медици е просто случай на взимане на заложници, за чиято свобода беше платен откуп. Няма съмнение, че това развитие, ще наведе други съмнителни режими на подобни чудновати идеи, допълва експертът. Изданието отбелязва също, че от кризата с българските медици Кадафи излиза с високо вдигната глава. До неотдавна той дори не можеше да напусне страната си, а сега европейските лидери го аплодират. Във вътрешността на страната обаче ситуацията е по-напрегната. Кризата с българите беше всъщност либийско-либийска история. Тя позволи на Кадафи да озапти ислямистката опозиция в района на Бенгази, като показа, че няма да освободи тези "развратни западняци". Сега "развратните западняци" са на свобода, помилвани са в родината си и интегристкият фронт в Либия може да поднови атаките си срещу Кадафи, допълва изданието, цитирайки неназован френски дипломат. Същевременно вестникът отбелязва, че намесата на семейство Саркози в случая с българите е отчаяло ЕС, въпреки изразените вчера благодарности към френската президентска двойка от страна на председателя на ЕК Жозе Мануeл Барозу и на еврокомисарката Фереро-Валднер. Романо Проди доста се поизпоти, за да постигне свободата на българите. Британският посланик в Триполи също свърши невероятна работа. Именно тези колективни усилия, започнали много преди нахлуването на Франция, доведоха до постигането на споразумение, заключава изданието. В интервю за швейцарския в. "Тан" Хасни Абиди, директор на женевския Център за изследвания и проучвания на арабския и средиземноморския свят, твърди, че приключването на кризата с българските медици е било операция по оневиняването на либийския лидер. Кадафи спаси режима си и получи политическа реабилитация в Европа и пред международната общност. Знаеше се, че заразата на либийските деца е резултат от недостатъците на либийската здравна система и на либийската политическа система. Кадафи успя да владее умело СПИН-досието, като спаси репутацията си в Либия и постигна интегрирането на страната си в международната общност, смята Абиди. Сега вратата е отворена за чуждите компании, които искат да инвестират в Либия. Досега те се въздържаха да го направят, защото нормализирането на отношенията на Либия с международната общност се препъваше в случая с българските медици, допълва експертът, цитиран от в. "Тан". Развитието на случая с българските медици е личен успех за Никола Саркози, но и победа в казус с вземане на заложници, отбелязва в. "Либерасион". Режимът на Муамар Кадафи, който формулира срещу медиците ужасяващи обвинения при скалъпени доказателства, който организира привидни процеси срещу тях и потъпка правото и морала, най-после беше удовлетворен. Той беляза завръщането си на международната сцена, като показва подписаното между Триполи и Брюксел споразумение за сътрудничество и днешното политическо посещение на Никола Саркози в Либия, допълва изданието. В друг коментар по темата вестникът отбелязва, че намесата на Саркози в случая с българките е доказателство, че той има намерение да е по всички фронтове, като обеща в предизборната си кампания, и след това, при идването си на власт, когато се впусна в дипломатически инициативи във всички посоки. Кадафи е големият победител в случая с българките, пише в. "Трибюн", цитирайки германския евродепутат Даниел Кон-Бeндит. Сега той се превърна в интересен събеседник и вероятно ще бъде поканен и посрещнат тържествено в Елисейския дворец, казва германският политик, цитиран от "Трибюн". Кон-Бендит нарича намесата на френската президентска двойка по случая с българите "семейна терапия" и отбелязва, че участието на Сесилия Саркози в преговорите е белязало поражението на френския външен министър Бернар Кушнер. Случаят с българките беше страшно объркана история, приключила благодарение на невероятни пазарлъци, коментира в. "Журнал дю Жура". Германските всекидневници също поместват многобройните коментари след освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския лекар от либийския затвор. "След осемгодишно мъченичество, след съмнителни съдебни процедури и заплахи със смъртно наказание, българските медицински сестри и лекаря благополучно се прибраха у дома. Българският президент ги помилва още на летището. Това е щастливата развръзка на една зловещо инсценирана драма. Уви, в края на трагедията кукловодът вместо наказание получава похвали и награди. Либийският диктатор Кадафи можеше още преди години да сложи край на този горчив фарс. Остава да констатираме, че ЕС щедро му плати. Днес вече е много лесно да изнудваш западни демокрации. И изнудването винаги се изплаща", се казва в критичен материал на "Ландсхутер Цайтунг". На същото мнение е и коментаторът във "Франкфуртер Рундшау": "Демокрациите не се поддават на изнудване, непрекъснато ни повтарят политиците. Вярно е обаче обратното. Когато става дума за човешки живот, често пъти не остава нищо друго, освен да платиш. С неприятно чувство, тайничко, по заобиколни пътища. Случаят в Либия показва с какво безсрамие не само най-долните гангстерски банди, но дори и цели държави злоупотребяват с правосъдието и с общочовешките ценности. Чудно ли е тогава, че редом с безсилието изпитваме и гняв, когато държавният тероризъм води до такива резултати". "Зюддойче Цайтунг" също се опитва да разбули задкулисните мотиви на тази развръзка. "Кадафи се нуждае от успех, защото либийската икономика е в стагнация, а недоволството не може да бъде вечно потискано. Страната има спешна нужда от инвестиции в петролната си промишленост. По същата причина наскоро в Триполи беше и Тони Блеър, по време на прощалната си обиколка като британски премиер. Тогава много се говори за световния мир и се сключи една сделка за милиони, която подсигурява либийски петрол и газ за британската компания "Бритиш Петролиум", пише изданието. "Везер Курир" също се спира на икономическия аспект, но и на ролята, която пое френският президент: "Никой не се съмнява, че Европа има нужда от Либия: като доставчик на енергия, като партньор в борбата срещу тероризма и за решаването на проблема с африканските бежанци. Това е суровата реална политика. И в този общ концерт от европейска гледна точка Саркози може да свири дори на тромпет, но не и да държи диригентската палка. Защото едва ли е редно да се прегръщаш с непредсказуемия Кадафи, само за да натриеш носа на Вашингтон. Да не говорим колко нередни са сметките на Париж евентуално да въоръжи Либия като противотежест на Алжир или Судан". "Нюрнбергер Нахрихтен" още по-остро критикува френския президент и съпругата му: "След щастливия изход на драмата, "Супер-Сарко" се пъчи прекалено много и нескромно си приписва една заслуга, която всъщност принадлежи на други. Защото в продължение на години зад кулисите с либийския революционен ръководител упорито преговаряха британският премиер Тони Блеър и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. И което е по-лошо: Саркози безсрамно използва шумната афера, за да помогне на своята капризна съпруга, която си търси собствено поле за дейност. Така той деградира сложната международна политика до нещо като семейна терапия". "Вестфелише Нахрихтен" също е критично настроен към приноса на семейство Саркози: "Не всички са въодушевени от очарователната офанзива на Сесилия Саркози като хуманитарна посланичка на предния политически фронт. Политическата легитимация на нейния демарж си остава спорна. Навремето Хилари Клинтън доста се опари с политическата си активност като първа дама. Съпругата на френския президент може да има по-голям късмет, защото нейната мисия приключи с хубав хуманитарен успех". В обобщаващ коментар "Тюрингер Алгемайне" пише: "Днес френският президент заминава за Либия, след като малко преди това беше изпратил съпругата си за финализиране на преговорите. Останалите партньори в ЕС с основание са объркани. Та нали тъкмо те вече от години преговарят по тази тема, по която Париж досега изобщо не се опита да даде своя принос в Либия. Обаче изявите на мадам Саркози в Триполи и в София създадоха впечатлението, че едва ли не и тя самата е получила свободата си. Правилно е, че в момента ЕС се опитва чрез по-тясно сътрудничество отново да обвърже доскорошната бандитска държава Либия. Въпреки това обаче накрая остава едно блудкаво чувство. Просто защото не се знае кой и колко е платил за тази сделка или какви бъдещи договори са били подготвени. Ролята на шестимата осъдени приключи щастливо. Но те платиха висока цена за тази игра". Редица вестници осъждат условията за изход от кризата. Португалският "Диариу де Нотисиаш" смята, че те "не са много ясни" и не вярва и за миг, че ЕС не е дал своята лепта. "Либр Белжик" настоява, че ЕС е дал пари на държава, която "седи върху големи петролни ресурси", докато "Де Стандаарт" стига до там да напише, че "твърдението на Никола Саркози, че ЕС не е дал нито едно евро е дипломатическото откритие на годината". Истината е, че милиони западни пари се стекоха към Либия, пише холандският "Ханделсблад" и поставя като мото очакванията за обществените свободи в Либия, където "нищо не се случва без съгласието на началника". "Съпрузите Саркози се качват на сцената, позират като герои, сякаш са единствените спасители на жертвите, дори от гледна точка на френския държавен глава, заложени са други интереси - трябва да се продават стоки срещу петрол и газ и след това да се представиш като голям дипломат, който успява да вкара Либия и Кадафи в пътя на Европа", анализира "Ханделсблад". ЕС получи освобождаването на сестрите и палестинския лекар в замяна на икономически отстъпки, посочва руският "Газета". Британският "Гардиън" е по-предпазлив в догадките си и иронията като пита: "Кой какво плати на кого?" Заключението идва от чешкия "Днес", за който "Либия и Запада се прегърнаха, въпреки че това, което предхождаше тази огромна любов, не беше нищо друго освен обикновен тероризъм". Натиснете тук |
| "Шпигел": Защо Сесилия Саркози отиде в Триполи? В коментар по същата тема Би Би Си отбелязва, че френски журналисти наричат брака на Сесилия и Никола Саркози "концерн, в който госпожата има блокиращ пакет акции" 25.07.2007 Френската първа дама Сесилия Саркози посети Либия миналия уикенд и отведе в самолета си шестимата български медици днес сутринта. Тя раздаваше усмивки пред камерите в България, но официални лица в Берлин и Брюксел я смятат за кралица на пиара, която в последния момент се е намесила в деликатни преговори. В статия на германското сп. "Шпигел", озаглавена "Спасителното шоу на семейство Саркози ядоса Германия", се критикува акцията на президентската двойка. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу благодари на Никола и Сесилия Саркози и определи приноса на френската първа дама "от основно значение". Обаче в Брюксел и Берлин, както и в редакциите на някои френски вестници цареше мнението, че мадам Саркози не е изиграла реална роля в Триполи, пише германското издание. По информация на "Шпигел" двете посещения на Сесилия Саркози в Либия били приети от преговарящите в Берлин и Брюксел в най-добрия случай като "досадни, а в най-лошия като контрапродуктивни". Общото усещане в берлинските политически кръгове е, че намесата на двамата Саркози в последния момент е застрашила да развали сложна сделка, по която дипломати са работили месеци наред, пише изданието. Съгласно тази сделка ЕС е платил 9, 5 милиона евро за подобряване на условията в детската болница в Бенгази, където са работили българските медици. Европейският комисар за външните отношения Бенита Фереро-Валднер и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер са договорили сделката преди Европейския съвет през юни, според източници на "Шпигел" от Берлин. При първото си посещение в Либия обаче (на 12 юли) г-жа Саркози по някои информации е предложила финансиране за модернизацията на още една болница и това е дало основание на либийците да "бавят топката", за да получат повече пари, коментира "Шпигел". В центъра на преговори бе т.нар. фонд "Бенгази", създаден за подпомагане на семействата на болните деца. Целта бе да се платят по един милион долара обезщетение на дете. Първите 44 милиона долара дойдоха от България под формата на опрощаване на дълг. Либийското правиотелство допринесе със 74 млн. долара, а ЕС обеща единствено парите, предназначени за модернизиране на болницата, отбелязва изданието. Структурата на Фонда "Бенгази" позволява на ЕС да изтъква, че всъщност за медиците не е бил плащан откуп, а президентът Саркози повтори на днешната си пресконференция, че нито Франция, нито ЕС са платили и един евроцент за свободата на медиците, коментира "Шпигел". В коментар по същата тема Би Би Си отбелязва, че френски журналисти наричат брака на Сесилия и Никола Саркози "концерн, в който госпожата има блокиращ пакет акции". Историята с освобождаването на българските медицински сестри ни кара да предположим, че кариерата на международен посредник привлича Сесилия много повече от изпълняването на протоколните задължения на президентска съпруга. Успехът на първата дама като дипломат изглежда толкова неоспорим, колкото и неочакван, отбелязва Би Би Си. Нейният отговор, даден още преди 4 години: "Смяташе се, че жените стават само да слагат вази с цветя на масата. Но след това се появиха Хилъри (Клинтън) и Бернадет (Ширак). Няма съмнение, че аз ще бъда третата", обеща съпругата на Никола Саркози. Превод: БТА Натиснете тук Оригинал http://www.spiegel.de/politik/ausland/0,1518,496162,00.html Target=_Blank id=url>Натиснете тук |
| "Икономист" за освобождението на медиците: Мистериозна сделка Най-важното в дългосрочен план ще бъде партньорското споразумение, постигнато от Фереро-Валднер и Либия, смята изданието 25.07.2007 Необичаен пратеник помага на либийския лидер Муамар Кадафи "да се завърне от студа", анализира сп. "Икономист". Малцина можеха да предскажат подобен резултат. Вчера петте български медицински сестри и палестинският лекар, който бяха затворени за повече от осем години в Либия, бяха освободени. Шестимата медици бяха обвинени в умишлено заразяване на около 400 деца с вируса на СПИН в източна Либия, макар самите те да настояваха, че са невинни и въпреки доказателствата, че децата най-вероятно са се заразили с вируса заради лошата болнична хигиена. Медиците бяха осъдени на смърт, но миналата седмица техните присъди бяха заменени с доживотен затвор, след като мистериозно плащане на 460 млн. долара на семействата на жертвите беше договорено с международен фонд. Тяхното освобождаване е резултат от продължителни дипломатически усилия на ЕС и в последно време на новия френски президент Никола Саркози, който обича да бъде в центъра на прожекторите. Френският президент обеща по време на своята предизборна кампания да направи въпроса за затворените медици приоритетен за своята външна политика. Най-неочаквано този месец той изпрати два пъти своята съпруга Сесилия Саркози и директора на своята канцелария Клод Геан в либийската столица, за да лобират за тяхното освобождаване. В Триполи неговите пратеници се срещнаха с полковник Муамар Кадафи, посетиха затворените медици и разговаряха със семействата на жертвите. Медиците най-накрая отлетяха за родината си с президентския самолет. Участието на първата дама на Франция предизвикаха известно безпокойство и раздразнение. Официални представители на ЕС се оплакаха, че Никола Саркози се опитва да им отнеме славата. Еврокомисарят по външни отношения Бенита Фереро-Валднер, която беше посредник при споразумението за медицинска помощ и политически връзки с Либия, беше особено изненадана от късната намеса на съпругата на Саркози. В самата Франция имаше също оплаквания и съмнения относно ролята на първата дама. Премиерът Франсоа Фийон заяви, че тя е действала просто като хуманитарен символ на Франция. Опозицията в лицето на социалистите се оплакаха, че са били заобиколени официалните канали. Самият френски президент трябва да отлети за Триполи днес, придружаван от Бернар Кушнер. Най-важното в дългосрочен план ще бъде партньорското споразумение, постигнато от Фереро-Валднер и Либия. Саркози и други отрекоха, че ЕС и Франция са платили откуп за освобождаването на медиците. Но официална помощ сега може да отлети в посока Либия. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо заяви, че сега е възможно нормализиране на отношенията с ЕС. Либийският външен министър Абдел Рахман Шалкам също заяви, че споразумението ще спомогне "за пълно сътрудничество и партньорство" с ЕС. Очаква се Либия да получи помощ от ЕС за рехабилитацията на някои болници, както и помощ за спирането на нелегалната имиграция в Европа, защита на археологическите паметници в Либия, подобряване на образованието и др. Последното сътрудничество е част от процеса на връщането на Либия в международната политика, след десетилетия определяна като враг на Запада. Натиснете тук Източник Натиснете тук |
| "Нюзуик": Да живее Франция... и Кадафи Истинските победители днес са либийският лидер, което не е изненада, но също така и неотдавна избраният президент на Петата република Никола Саркози, коментира изданието 25.07.2007 Почти десетилетие след своя арест петте български медицински сестри и палестинският лекар най-накрая бяха освободени от Либия, която за пореден път се доказа като хитър дипломатически играч, пише сп. "Нюзуик". Либия освободи петте български медицински сестри и палестинският лекар вчера след 8-годишно мъчение, в което те останаха обвиняеми за ужасно престъпление: заразяването на стотици деца с вируса на СПИН. Шестимата медици изглеждаха занемарени, видимо облекчени, и сякаш малко изгубени на летището в София. Само дни преди това те бяха изправени пред възможността да бъдат екзекутирани в либийски затвор. На практика те винаги са били пионки в извратената игра на либийския диктатор Муамар Кадафи. Веднъж на родна земя (България даде гражданство на палестинския лекар гражданство), българският президент Георги Първанов моментално ги помилва. Но трябва да минат години, за да могат те да възстановят разбития си живот и психика. Истинските победители днес са Кадафи, което не е изненада, но също така и неотдавна избраният френски президент Никола Саркози и сякаш дошла от нищото - френската първа дама Сесилия Саркози, която се появи в драматичния момент като потенциална звезда на европейския политически небосклон. Саркози, който беше описан от свой съветник като човек притежаващ енергията на анимационния герой на Роуд Рънър, реши сред многобройните си икономически и политически начинания да обещае по време на кампанията си да освободи медиците. Той изпрати Сесилия в Триполи като личен пратеник на 12 юли и отново миналата неделя. Зад кулисите европейски дипломати се оплакаха. Някои от тях интерпретираха този ход като опортюнистична френска маневра, с която иска да им отнеме славата. Но тази сутрин междуевропейската злоба се разпръсна. На летището в София възторжен представител на ЕС помоли г-жа Саркози да говори пред медиите, насочвайки я към микрофона, но тя отказа. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу каза пред медиите: "Президентът Саркози и аз бяхме в непрекъснат контакт и аз бях убеден, че това общо начинание на ЕК и Франция оказа решително значение за постигане на този резултат". Европейски представители виждат в СПИН-делото още един пример за склонността на Кадафи да провокира кризи по един въпрос с намерение да спечели отстъпки по друг. В делото с българските сестри, въпреки невероятните обвинения, европейците играха по свирката на Кадафи, решавайки да работят с либийската система, вместо срещу нея. Превод: БГНЕС Източник: Натиснете тук |
| "Таймс": Не се хващайте на игричката на Кадафи - тя вони Със съгласието си да се преструват, че са били следвани законови процедури и с вноските си във фонда с "кървави пари", европейските политици обаче правят именно това 20.07.2007 Под това заглавие британският вестник публикува статия, в която коментира "юридическия фарс", какъвто според автора е бил процесът срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар. В материала се припомня на какви изтезания са били подложени обвиняемите в продължилите осем години следствие и съдебно дело. Конвенционалните либийски методи са прогаряне на плътта с цигара, насилие, извращения и електрошокове, от които една от сестрите остава полупарализирана, посочва вестникът. По-нататък в статията се посочва, че използването на изтезания за изтръгването на самопризнания е безспорно, тъй като исковете на мъчителите за клевета бяха отхвърлени. Какви са тогава другите доказателства, пита авторката Розмари Райтър. Според нея те се свеждат до една единствена дума - "мръсотия". Райтър окачествява като "хигиенен ужас" ситуацията в болницата в Бенгази, в която е имало практика да се използват заразени спринцовки. Авторката описва и от собствен опит каква е "чистотата" в един луксозен хотел в Триполи и мръсотията покрай шосето до архитектурната забележителност Лептис Магна. След като припомня за останалите нечути от либийския съд показания на световни експерти по СПИН, авторката заключава, че изплатените на семействата обезщетения за над 400 милиона долара са "кървави пари". "Със съгласието си да се преструват, че са били следвани законови процедури и с вноските си във фонда с "кървави пари", политиците на Европа играят играта на Кадафи. Цената, на която той ще пусне шестимата, може да включи и отменяне на последното плащане по случая Локърби и връщането в Либия на осъдения атентатор Абдул Басет Али Меграхи. Това вони, също както болницата в Бенгази. А Европа си запушва носа", завършва в. "Таймс". |
| "Джорнале" за Либия: Без правосъдие с голямо "П" Целият случай с българските медици беше скалъпен от Триполи, за да прикрие сериозните недостатъци на здравната си система, пише италианското издание 18.07.2007 Повечето италиански медии коментират решението на либийския Висш съдебен съвет да промени смъртните присъди на българските медици и палестинския лекар, осъдени заради заразяване с вируса на СПИН над 400 либийски деца, в доживотни присъди. В. "Джорнале" отбелязва, че одисеята на петте български медицински сестри и палестинския лекар, държани за заложници осем години в либийските затвори, най-после е претърпяла развитие. Изданието допълва, че в този случай обаче не може да се говори за правосъдие с главно "П". Срещу медиците няма и най-малкото доказателство, а те самите винаги са твърдели, че са невинни и че техните признания са били изтръгнати с мъчения, припомня ежедневникът. Вече е ясно, че шестимата медици са изкупителна жертва. Още преди те да пристигнат в болницата в Бенгази, там вече е имало 200 случая на зараза с вируса на СПИН. Прочути учени като Люк Монтание, откривателя на вируса на СПИН, обявиха, че заразата е започнала преди появата на българите в болницата, но никой не обърна внимание на тези научни твърдения, допълва изданието. В действителност целият този случай беше скалъпен от либийската държава, за да прикрие сериозните недостатъци на здравната си система, които са предизвикали СПИН епидемията, и да избегне скандала и народното недоволство, допълва "Джорнале". Ако всичко върви по план, шестимата медици скоро ще напуснат Либия, коментира в. "Кориере дела сера" новината за промяната на смъртните присъди в доживотен затвор. Най-после идва развръзката на една мъчителна история на нехуманно отношение, на опити за самоубийства, съпътствали дълъг 8-годишен арест. Според защитата на медиците тази мъчителна история се основава на съмнителни доказателства, допълва изданието. Случаят с шестимата медици беше свързан с политически интриги, международни преговори и паралелни разговори типично в либийски стил, допълва изданието. В. "Република" припомня хронологията на събитията. Изданието коментира, че либийският лидер до последно е използвал случая с шестимата медици, за да предявява искания и претенции и да упражнява шантаж. |
| ФРЕНСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НИКОЛА САРКОЗИ ПРИСТИГНА НА ПОСЕЩЕНИЕ В ЛИБИЯ ДЕН СЛЕД ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ШЕСТИМАТА МЕДИЦИ Ден след като бе разрешена кризата с българските медици френският президент Никола Саркози пристигна на посещение в Либия, заедно с министъра на външните работи Бернар Кушнер. Саркози заяви, че ще посети Либия, за да помогне "тази страна да се върне в международната общност". Разчитам да бъдат подписани споразумения за сътрудничество с Либия, отбеляза френският президент. Положителната развръзка на кризата отваря пътя за нормализацията на отношенията между ЕС и Либия. Даниел Дезескел от RFI: “Жозе Мануел Дурау Барозу се бе ангажирал пред полковник Кадафи ЕС да работи за нормализирането на отношенията с Либия. “Това е в интерес на Европа, на Либия и на Африка”, добави председателят на ЕК, без да даде повече уточнения. От либийска страна външният министър Абдел Рахман Шалкам бе много по-словоохотлив. През цялото време на преговорите Либия поддържаше летвата високо и Триполи например отказа простото присъединяване към Евросредиземноморския процес от Барселона и дори успя да издейства споразумение за асоцииране с ЕС, плюс проекти в областта на здравеопазването, образованието, археологията и наблюдението на границите. Последната област е с най-голяма важност за ЕС, откакто Либия се превърна в отправна точка за нелегалните имигранти към Европа. В името на своя суверенитет Триполи отказваше досега смесените морски патрули с кораби на ЕС.” Софи Бакер от RFI обобщава: "Всичко изглежда започва вечерта на 6 май, когато в първата си реч като новоизбран президент Никола Саркози засегна въпроса за българските медицински сестри, но действителността изглежда много по-различна. През октомври 2005 Никола Саркози, тогава вътрешен министър, посещава за първи път Либия. Официално, поводът е нелегалната имиграция. Муамар Кадафи го посрещна тогава в палатката си и разговорите бяха оценени като положителни. Оттогава насам, Клод Геан, продължи да поддържа отношенията, особено с шефа на либийските тайни служби Муса Куса. Разговорите между двамата се въртяха основно около борбата с ислямисткия тероризъм. След избирането на Саркози за президент, Муса Куса, племенник на либийския лидер, посети Париж, последваха и телефонни разговори на Муамар Кадафи с Никола Саркози, които доведоха до първото посещение на Сесилия Саркози в Триполи на 12 юли. Останалото е известно, но може би никога няма да узнаем ключа за тази развръзка". Във Франция, политическите представители, както от десницата, така и от левицата изразиха радостта си от щастливата развръзка за българските медици, но в същото време се повдигат и много въпроси. Питанията към правителството в Националното събрание днес се очертават доста напрегнати. Две са основните теми, по които френските депутати ще искат разяснения са ролята на Сесилия Саркози, която в рамките на 10 дни посети два пъти Триполи. Мнозинството и опозицията настояват за формулирането на истински статут за първата дама. Вчера обаче Никола Саркози отхвърли критиките, като заяви, че няма нужда да се обсъжда «нова организация на френската дипломация». Другата тема ще бъде ролята на Франция и това, какво е предложила тя в замяна на Либия. източник Натиснете тук |
| Станишев ще търси и ще намира подходящата форма за участие на България в международната акция за спасение на сестрите. Той, Гоце и останалото сие се скатаха като плъхове в брашно и се ослушваха в храстите, докато други извадиха кестените от огъня. След като една обикновена бивша манекенка ги сложи в малкия си джоб, те решиха да се отчетат. Не показвайки професионализъм като политици, а ...с народни пари. Което не учудва никого, те така и така нищо друго не умеят, освен да бъркат в народните пари и да ги преразпределят по собствено усмотрение. Някога нещо друга нима са свършили успешно, освен това? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| “Възнаграждение за един мошеник”: възнаграждението е сближението на Либия с ЕС, мошеникът – Кадафи; разменната монета естествено бяха българските медици. Гневното заглавие на коментара в “Ди Велт” забива пръстта в раната. Ако не ставаше дума за шест човешки живота – пише Ханелоре Кроли – случаят с българските медици би заслужавал етикета фарс: в грандиозната либийска драматургия първо бяха наложени шест смъртни присъди, после срещу заплащането на кръвен данък те бяха великодушно отменени, Либия зае позата на държава на добрите хора и на всичко отгоре изкрънка по-добри отношения с ЕС (разбирай – повече пари). Радостта от освобождаването на българките не бива обаче да прикрива истината за случилото се: Либия взе като заложници хора, отишли там да помагат, за да изнудва с тях ЕС. Още от самото начало българките бяха залог за самодържеца Кадафи, конвертирания терорист, който сега се изживява на международната сцена като държавник. “Ди Велт” предупреждава, че случаят е пример за една дилема, пред която ЕС все по-често се изправя: икономически и политически интереси от една страна и етично-морални изисквания от друга. “ЕС – подчертава вестникът – трябва да внимава с кого се сдушва.” В един великолепен материал от балканския си кореспондент, ВАЦ тълкува освобождаването на медиците като победа на пиар стратегията на българското правителство. Михаел Мартенс разглежда случая в историческа перспектива, споменавайки Априлското въстание (ведно с черешовото топче), Гладстоун, баташкото клане и широкия европейски отклик на българската кауза, оказал се “истински пиар провал за османлиите”. По-нататък в статията се казва: “Българите запомниха поуката от Батак: когато човек понесе несправедливост, вестта за нея трябва да бъде разнесена по света, ако човек очаква помощ оттам. По същия начин борбата на София за спасяване на потърпевшите от съдебния фарс в Либия бе изнесена като пиар битка; имаше разлика дали исканията към Триполи се предявяват от осем милиона българи или от 490 милиона граждани на ЕС.” “Ню Йорк Таймс” пише, че освобождаването на българките, “с френско съдействие и след изплащането на стотици милиони долари, слага точката върху един странен и мъчителен епизод, откривайки възможност на Либия за подобряване на политическите връзки и за изгодни сделки с Европа”. В статията се отбеляза обаче, че редица правозащитни групи недоволстват от споразумението, което възнаграждавало Либия за взимането на заложници и освобождаването им срещу заплащане. Вестникът цитира Сузана Съркин, заместник-директор на организацията Лекари за човешки права (Бостън): “Това е наистина безобразие - животът на тези сестри и на лекаря беше буквално откупен за 400 милиона долара.” За българките обаче е важно, че са на свобода. Затова консервативният парижки в. “Фигаро” превъзнася ”шедьовъра” на президента Саркози: “Никой не може да го вини, че има успех. Дипломацията също има право да се възползва от културата на положителния резултат. Сега Франция жадува да види своя президент, ангажиран за освобождаването на колумбийката Ингрид Бетанкур и на бирманката Сан Су Ки.” Линията на “Фигаро” се споделя от римския в. “Република”, където четем: “Героинята на цялата тази история е тя, Сесилия Саркози, заедно с мъжа си Никола. Въпреки критиката на лявата опозиция, станалото е триумф за семейство Саркози, кръщението на една уникална дипломация в тандем. Вчера Сесилия върна медицинските сестри у дома им, днес мъжът й заминава за Триполи, за да се срещне с Кадафи и да придаде политическо измерение на сделката.” Сделката бе инициирана от ЕС – пише “Гардиън”, - но в един парадоксален финт на тази тъжна история, на финала в Триполи се появи Сесилия Саркози, за да отведе българките в родината им. Лондонският вестник изказва предположението, че изявата на първата френска дама като хуманитарен помощник се дължи по-скоро на бурния брак с мъжа й, отколкото на дипломатическите й умения. Цитира се германският евродепутат Кон-Бендит, според когото цялата работа била “част от семейната терапия на двойката Саркози”. Но ако оставим настрани тези стрели по адрес на французите – продължава “Гардиън”, – либийската сделка е още едно постижение на възхваляваната “мека” сила на ЕС: способността да се въздейства върху една страна със санкции, а не с гола сила. Но това изисква въздържание от морална оценка и съсредоточаване върху изхода, а не върху отговорността. А това, както видяхме в случая с невинните български заложници, – резюмира вестникът – не винаги е така лесно, както изглежда. Ролята на ЕС се изтъква на челно място и в коментара на “Файнаншъл Таймс”: Това е истински успех за общата външна политика на общността, успех, постигнат след многогодишни усилия и преговори. Освобождаването на българките изтъква значението на ЕС за неговите по-слаби и бедни членове. Сама България никога нямаше да направи онова, което бе постигнато от ЕС като цяло. Като имаме предвид това, не би трябвало да се изнанадваме от появата в последния момент на мадам Саркози. Франция, заедно с Англия и Германия, допринесе съществено за постигането на споразумението, но това не е първият случай, при който една европейска сила се опитва да обере лаврите за съвместните усилия. Това поведение е егоистично, но политическото его е един от многото мотори, движещи ЕС” – пише в заключение “Файнаншъл Таймс”. DW Натиснете тук |
| Днес от германските всекидневници сме избрали част от многобройните коментари след освобождаването на медицинските сестри и лекаря от либийския затвор. Най-напред Ландсхутер и Щраубингер Цайтунг: След осемгодишно мъченичество, след съмнителни съдебни процедури и заплахи със смъртно наказание, българските медицински сестри и лекаря благополучно се прибраха у дома. Българският президент ги помилва още на летището. Това е щастливата развръзка на една зловещо инсценирана драма. Уви, в края на трагедията кукловодът вместо наказание получава похвали и награди. Либийският диктатор Кадафи можеше още преди години да тури край на този горчив фарс. Остава да констатираме, че ЕС щедро му плати. Днес вече е много лесно да изнудваш западни демокрации. И изнудването винаги се изплаща. Критичен коментар в Ландсхутер Цайтунг. На същото мнение е и коментаторът във Франкфуртер Рундшау: Демокрациите не се поддават на изнудване, непрекъснато ни повтарят политиците. Вярно е обаче обратното. Когато става дума за човешки живот, често пъти не остава нищо друго, освен да платиш. С неприятно чувство, тайничко, по заобиколни пътища. Случаят в Либия показва с какво безсрамие не само най-долните гангстерски банди, но дори и цели държави злоупотребяват с правосъдието и с общочовешките ценности. Чудно ли е тогава, че редом с безсилието изпитваме и гняв, когато държавният тероризъм води до такива резултати. Пита Франкфуртер Рундшау. Зюддойче Цайтунг също се опитва да разбули задкулисните мотиви на тази развръзка: Кадафи се нуждае от успех, защото либийската икономика е в стагнация, а недоволството не може да бъде вечно потискано. Страната има спешна нужда от инвестиции в петролната си промишленост. По същата причина наскоро в Триполи беше и Тони Блеър, по време на прощалната си обиколка като британски премиер. Тогава много се говори за световния мир и се сключи една сделка за милиони, която подсигурява либийски петрол и газ за британската компания Бритиш Петролеум. Везер Курир също се спира на икономическия аспект, но и на ролята, която пое френският президент: Никой не се съмнява, че Европа има нужда от Либия: като доставчик на енергия, като партньор в борбата срещу тероризма и за решаването на проблема с африканските бежанци. Това е суровата реална политика. И в този общ концерт от европейска гледна точка Саркози може да свири дори на тромпет, но не и да държи диригентската палка. Защото едва ли е редно да се прегръщаш с непредсказуемия Кадафи, само за да натриеш носа на Вашингтон. Да не говорим колко нередни са сметките на Париж евентуално да въоръжи Либия като противотежест на Алжир или Судан. Нюрнбергер Нахрихтен ощо по-остро критикува френския президент и съпругата му: След щастливия изход на драмата, “Супер-Сарко” се пъчи прекалено много и прекалено нескромно си приписва една заслуга, която всъщност принадлежи на други. Защото в продължение на години зад кулисите с либийския революционен ръководител упорито преговаряха британският премиер Тони Блеър и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. И което е по-лошо: Саркози безсрамно използва шумната афера, за да помогне на своята капризна съпруга, която си търси собствено поле за дейност. Така той деградира сложната международна политика до нещо като семейна терапия. Вестфелише Нахрихтен също е критично настроен към приноса на семейство Саркози: Не всички са въодушевени от очарователната офанзива на Сесилия Саркози като хуманитарна посланичка на предния политически фронт. Политическата легитимация на нейния демарж си остава спорна. Навремето Хилари Клинтън доста се опари с политическата си активност като първа дама. Съпругата на френския президент може да има по-голям късмет, защото нейната мисия приключи с хубав хуманитарен успех, коментира Вестфелише Нахрихтен. И накрая – един обобщаващ коментар от Тюрингер Алгемайне: Днес френският президент заминава за Либия, след като малко преди това беше изпратил съпругата си за финализиране на преговорите. Останалите партньори в ЕС с основание са объркани. Та нали тъкмо те вече от години преговарят по тази тема, по която Париж досега изобщо не се опита да даде своя принос в Либия. Обаче изявите на мадам Саркози в Триполи и в София създадоха впечатлението, че едва ли не и тя самата е получила свободата си. Правилно е, че в момента ЕС се опитва чрез по-тясно сътрудничество отново да обвърже - доскорошната? – бандитска държава Либия. Въпреки това обаче накрая остава едно блудкаво чувство. Просто защото не се знае кой и колко е платил за тази сделка или какви бъдещи договори са били подготвени. Ролята на шестимата осъдени приключи щастливо. Но те платиха висока цена за тази игра. Коментира Тюрингер Алгемайне. DW Натиснете тук |
| Тва по-горе беше коментар по повод идеята да опрощавали наште тикви либийския дълг. Не разбрах за чий точно, ма те бачкат на принципа за къф да е, бе бате. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Бе то това ясно. Ама сега срамотиите им излязоха ачик на показ. И Гоце издаде указ за помилването им. Ебаси свършената работа.  Питал ли е Гоце дали може да издаде такъв указ, се пита в задачката. подлоги некадърници грух грух  _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |