Отиди на страница:
| Бе идиоте, заеби въпроса що не са направили еди си какво навремето. Задай си въпроса що напраиха което напраиха сега току що. С това помилване и последиците от него за останалите българи в Либия. Примерно. Айде да кажеш преди 8 години млади били, неопитни били. Ма сега са си се същите и гафовете им по-големи. Гледай делата им от тия дни какви последици ще ударят в бъдеще. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| А всичко можеше да си мине тихо и кротко: - и помилването, и апартаментите, и изследванията, и паричните награди... Ама де толкоз акъл у политутайката ни, жадуваща за посевместен PR! |
| А, за това, Кайли, няма спор. Останалите български лекари и сестри в Либия ще бъдат надупени и е логично да бъдат недоволни от поредната грешка. Имат си трудови договори, не нарушават тамошните закони (освен може би употребата на алкохол) и печелят пари, които тука няма как да изкарат без подкупи и далавери (най-вече сестрите) . Съответно, вече пишат петиции. |
| Rednik S.O. Z. , И все пак недей да натягаш прекалено струните. Сещам се за един ключов момент във филма " Малкият Буда" , в който се описва животът на принц Сидхартха, станал известен по-късно като Буда. Та там, след като принца реши , че животът който води в двореца си не е истинският свят, понеже , като принц, е живял изключително охолно и безпроблемно, невиждайки страданието на другите, болестите и смъртта , решава да премине в другата крайност. Напуска двореца и започва духовното си търсене. Пробва различни неща, присъединява се накрая към изключително аскетична секта и започва да изтощава тялото си с отказ от храна и вода , опитвайки се да пречисти съзнанието си, чрез медитация. В ключовият момент, принца седи на брега на река, изтощен и изтерзан от лишенията на тялото и чува преминаващи гласове , от лодка в която възрастен музикант съветва чирака си как да се грижи за музикалният инструмент. Та музиканта казва( цитирам по памет) " ако отхлабиш прекалено струните инструмента няма да послужи да изкараш подходящият звук, ако натегнеш прекалено силно струните , те ще се скъсат" , след което лодката отпътува. Буда получава просветление. Открива "златната среда" , т. е. умереността и търсенето на баланс между желанията и нуждите, емоциите и разума и избягване на крайностите в пътя на търсене. |
| Колеги, какви политики, какви емоции? Става дума винаги за пари. Ше го обясня с една истинска история: Моя бивша служителка, операционна сестра, е от 1990 г. в Либия. За това време тя успя да построи и обзаведе луксозен апартамент в София, по-малък за сина си и да купи на мъжа си марков автомобил. Сега май работи за пенсионния си фонд. Съвсем ясно е, че за същото веме в България, тя със сестринската си заплата нямаше да направи нищо. Ето защо там висят още между 7 и 10 хиляди заложници. Чиито пари са само в либийска банка. Та питам преди 2 години същата сестра няма ли страх от това, което се случва. А тя ми разказва, че цели 3 месеца е ходила по върха на ножа за нещо което трудно може да се предвиди: Оперирали гноен перитонит. В един момент на струя кръв и гной пръскат в лицето на операторите и по пода. Тя бързо взема два зелени операционни чаршафа, избърсва с единия очилата на хирурзите, а другия постила под краката на водещия хирург, за да не се плъзне. На следващия ден е повикана при шефа на отдел"Кадри". Нейна колежка, оперативна сестра е изпратила донос, че тя е изтрила кръв и гной, а после е хвърлила на пода зеленото знаме на Исляма.... От възможното "следствие" се е отървала след продължителен пазарлък "само" с 2000 динара, с които е успокоила накърненото им религиозно чувство. -------------- Та покрай трагедиите на тези наши заложници поминуват и българските и чуждите политици.Това е темата. Но тя е горещ картоф, който Дичев надали би лапнал. Каквато е и темата за либийския дълг и либийската концесия. Редактирано от - Doctora на 27/7/2007 г/ 14:13:21 |
Той Дичев само нас ни лапа що нема как се защитим, а него боТ го пази.  _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Натиснете тук Остава само Либия да обясни на Арабската лига защо сме спасили палестинец. Да си приказват, да си приказват... |
| Остайте го top-а, туй му е работата. Въпросът който трябва да се зададе към любимите ни политици е един: - "Що така бе Миме"?! Или Наде...все тая. Що духат таратора като си знаят дереджето?! Що си свалят гащите пред всеки международен бабаит, па на туй отгорце и пискат, де дупето им било още сухо?! |
Дичев, ако четеш коментарите  + "емоционалният хипердискурс" обикновено се създава и размножава изкуствено. |
| AVG, Га ручаха жабетата не риваха , а сега квакат в блатото! # Има и друга интересна новина . В коментарите на форума на първа страница, по темата. Имаше линк на един от коментиращите на някакво отворено писмо с евентуален подател останалите в либия българи , които се заканват да съдят държавата ни за психически тормоз и стрес, в резултат на последните действия. |
| "... останалите в либия българи , които се заканват да съдят държавата ни за психически тормоз и стрес, в резултат на последните действия." Ами това си е точно по темата. Ще осъдят филанкишията. Така се доказва то причинител на стрес. Хеле пък - виновен държавата. Много неграмотно. Поне да се беше поконсултирала с такива, които разбират.  BTW, политиката на емоциите има една сериозна бг народопсихологическа причина - нагласата на многостранно развитата личност, която няма потребност от експертно мнение. |
 Мила Калинче , Което ще рече и доста по-висока летва пред кандидатите за политическа изява в общия ни живот ...  |
| И понеже е реч , в длъжност съм да ти припомня слончетата на Манрико ... Имам своеволието да ги държа в креативния си арсенал ... |
В този ред , налага ли се да коментирам "лявата" политика на БСП или "либералното" на ДПС и ... Ивайло Дичев ... ?  |
| Мале мила, като чета някои писания просто изтръпвам, тея са готови за надзиратели в концлагер или да дърпат шалтера на електрическия стол...Опомнете се брей, никой не е анонимен пред господа и съвестта си...Пфу-у-у-. |
| И в заключение , Постът си по-горе , подадох за Дичев и учените люде ... Не е неясен ... Емоциите и политиката , имат своето "външно" ... Приемето го като проява на "общия ни живот" ... За жалост , него третираме като "домашно" повседневие... Да , но е твърде "просто" за такова ... Дичев , върни се към "европейския процес" и нашия път към него ... Път на политика и емоции , на емоции и политика ... И балкански подправки с гръмотевици ... |
