Отиди на страница:
Чудна работа - всеки средно статистически еснаф задължително е и русофоб.Що така?...Бил чел Достоевски-чел го е щото на запад го считат за велик.Бил чел-само си е губил времето...нещастник...кво ли е разбрал...вампир никотинен  |
дъртреалист ...не народите се любят или мразят, а създадените от политическата пропаганда образи за тях. ...нямаме ясно "съзнание за собствената си ценност", защото по този въпрос се работи планомерно и безкомпромисно - срещу формирането ОТНОВО на българска идентичнос... И Марко Тотев, и Свежарков, и Азъ днес са във форма , но с дъртреалист досега съм най-съгласна. Патриотизмът като любов към Отечеството и неговия, т.е. собствение ти народ с всичките му достойнства и недостатъци е напълно разбираемо и от никого неоспорвано чувство, ... освен от чуждофилите. Какво значи да "обичаш" чужд народ? Да уважаваш постиженията на чуждия народ или по-точно на неговите личности, които са ги създали, да си благодарен за добрините, които негови представители са ти направили, е напълно разбираемо, даже задължително. Но как можеш да уважаваш, та даже и да "обичаш" неговите негодници, престъпници, убийци и т.н. в комплект с другите, които не са такива? Как можеш да уважаваш и негови терористични, "монголски режими" (Раковски), които са издевателствали върху собствения си и върху твоя народ, задържали са развитието им и т.н.? Прав е дъртреалист , че чуждофилът няма "съзнание за собствената си ценност", защото нечия чужда "политическа пропаганда" му е програмирала чипа ("планомерно и безкомпромисно" ) силно да люби съответния "пропаганден образ" и толкова да му е благодарен, че никога да не може да му се изблагодари. Ще дам един пример за нечуждофилско, българофилско мислене и действие с риск някой сериозно да се издразни от това, но ако може, нека да даде по-подходящ. Преди няколко дена американската общественост имаше привилегията да се запознае с интерюто на Симеон II пред руските белоемигранти в Америка. Двете страни многократно декларираха взаимната си симпатия. Симеон даже каза, че е готов да отиде като турист в Русия, за да се запознае с руската култура, защото му било "очень интересно – исследовать чужой менталитет". Чуждофилът на това място би изтъкнал непостижимоста на "широката чуждоземска душа", която при това му била много "сродна". На благодарствения въпрос: "Ваше Величество, .... Старая русская эмиграция до сих пор вспоминает с благодарностью ту поддержку в рамках специальной “Русской акции”, которую оказала Ваша семья и весь болгарский народ русским беженцам в 20–30-е годы. Ваша семья всегда поддерживала Русскую Православную Церковь за границей, в том числе и в самые тяжелые для нее годы" Благодарственият отговор беше: "Мы помнили, как русские помогали нам еще в борьбе с Оттоманской империей ... Такие вещи не забываются. Политические отношения меняются, но такие фундаментальные вещи остаются навсегда, и они создают позитивную память, которая, в конце концов, меняет политику". Един чуждофил без "съзнание за собствената си ценност" би изразил раболепната си вечна благодарност, че "са го освободили", даже и ще приведе "доказателства", с каква робска психика били българите та като овце чакали някой друг да ги освободи за разлика от "храбрите" всички други комшии небългари. Но Симеон II обаче изглежда е наясно, че българите не са чакали рабски, а над 100 български въстания са удавени в кръв, че българските национал-революционери не са давали и дума да се издума друг да ни освобождава, вкл. и Русия, та пак да ни зароби, че нашите борци за църковна независимост и народностна легитимация са се борили не само срещу фанариотщината, но и срещу официалната руска политика, респ. "дипломация", по тоя въпрос и т.н. Затова правилно е казал интервюираният, че "помним как са ни помагали в борбата с Отоманската империя", за да се освободим и че тази помощ е "създала позитивна памет, която в края на краищата променя политиката". Само толкова и без пълзене, но пък и хич не е малко. Вместо да им говори като червенофилски народопсихолог за рабския "бит и душевност на българския народ", Симеон не пропуска да си направим безплатна самореклама. Най-напред скромно изтъква рядко срещаното ни качество: "Мы, болгары, лучше, чем сами о себе думаем. Мы, как правило, себя критикуем". След това преминава към директната реклама (дори надценяване): "Но я убежден ....что мы имеем очень доброкачественные, фантастические человеческие ресурсы. Умные люди, хорошо подготовленные специалисты – это важно, потому что для тех, кто уехал в эмиграцию, теперь появился шанс вернуться" Интересен е и отговорът на въпроса: "Ваше Величество, на Ваш взгляд, какие пути ведут к возрождению народов бывших коммунистических государств?" Хората основателно се интересуват от възраждането ни, защото периода ни на упадък им е добре известен. Най-напред Симеон II прави уговорката: "Я не думаю, что демократия сама по себе – наилучшая, универсальная форма политического управления для всех и всегда". Вероятно, за да не го помислят за фанатичен "демократ"-екстремист. След това казва, че нас ни интересуват "так называемые ценности, которые у большинства стран Европейского Союза общие с США", а не всичките им безценности и малоценности. Накрая обяснява и откъде ще вземем другите ценности (извън общите за ЕС и САЩ): "Каждая страна имеет свой бэкграунд – свою историю, традиции, культурные ценности ...Тем не менее, исходя из своих особенностей, каждая страна определяет для себя цели..." Какво Симеон II разбира под "свой бэкграунд – свою историю, традиции, культурные ценности" отчасти става ясно от отговора на въпроса: "Говоря о вечных ценностях, какова роль Православной церкви в современной Болгарии?" (за отговора по този въпрос имаше критична статия във весника). С риск наши чуждофили да го осъдят в Страстбург, Симеон II тук е особено краен: "Возрождение Церкви само по себе – чрезвычайно важно. Для нас Православная церковь – основа всей нашей истории и нашей независимости. В Страcбургском суде некоторые борцы за права иной раз протестуют против усиления влияния Церкви и заявляют, что Болгария специально поддерживает приоритет своей Церкви. Однако для нас Церковь – это не только религия, это наша самоидентификация, наша история." Интересен е и отговорът на въпроса: "Найдется ли для них (русских) место под щедрым болгарским солнцем – как девяносто лет назад?" Той е: "Я думаю, русские эмигранты свободно интергируют в болгарскую жизнь." От тук следва, че ако неволята подгони нова емигрантска вълна към България, то и при Симеон II за тези изгнанници клети ще се намери място под щедрото българско слънце, както и при баща му. Я сега си представете, ако руските белоемигранти в Америка бяха взели интервю от някой нашенски русофил, какво щяха да научат и каква полза щяха да имат. Естествено никаква, защото щяха да чуят стандартните благодарствени декларации, на които не знаеш да вярваш ли или да не вярваш. Затова са и предпочели българофил, та поне да се ориентират в обстановката.  Редактирано от - neminona на 31/7/2007 г/ 09:30:45 |