Отиди на страница:
Щом не са стигнали до "Богатите също плачат"....Това ще легне добре на сърцето на много хора  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
... Защо е вълчи кожухът на съдия-изпълнителя, когото Андрешко заряза в гьола? Елементарно, бае Дзимо! По онуй време вълка го имали за много вредно добиче, щото кво им разбирала от екологично равновесие главата селска на селяните прости, та го требели безпощадно. По тайзи причина вълчи кожи се намирвали, а ритуала по прочистването на тая скверна напаст е чудесно описан другаде от Елин Пелин. Бирника може сам ловец да е бил или пък да си е купил кожуха от ловец, и по тоя начин - с дело или средства - несъмнено е подпомагал трудовия селски народец в тежката му борба за оцеляване! |
| Ама само как звучи: "Американска трагедия". Особено това с електрическия стол накрая... Б-р-р-р! Обаче предговорът с "недъзите на капитализма" беше най-готин! Това на всяка книга от западен автор слагаха такъв предговор, даже и на криминалетата... Един вид, каква престъпност се вихри на Запад. |
| "Отрицателен герой! - казва министърът на финансите Орешарски. - Чудя се защо още се изучава в училищата?" "Учениците трябва да го изучават, за да избягват неговото поведение - допълва бившият му колега Милен Велчев. - Бих искал да не бягам от Андрешко, а да го гоня. Отношението ми към него е такова, каквото може да бъде като към всеки, който спъва работата на администрацията - отрицателно". "Ако искаме просперитет, развитие, европейски и световни ценности, няма място за днешните Андрешковци" - това пък е мнението на още по-предния им колега Муравей Радев. В министерството на финансите явно се водят непрекъснати разговори на литературни теми, търсят се начини за повишаване на събираемостта на данъците. "Истинските национални герои на България са Хитър Петър и Андрешко!” - възкликва депутатът Петър Димитров, дето замести Овчаров. Той пък е готов с друго предложение: "Добре е на входа на Министерството на финансите да се издигне паметник на Андрешко и Хитър Петър." "Като юрист съм разколебан и се отнасям към Андрешко със смесени чувства. Не бих го оприличил на положителен герой" - това пък е професор Петканов, по време на анкетата министър на правосъдието. Професор, но и той е разколебан по кой член на НПК да съди Андрешко. "Андрешко вече стана символ. За да кажа на какво, ще трябва да се явя още веднъж на матура". Академик Благовест Сендов. (Цитатите подбра Георги Мишев) Редактирано от - Zmeja на 08/8/2007 г/ 16:45:37 |
| Усмивки от старите ленти: Димитри, Фриман е наистина най-прозорливия икономист, но за най-голямо съжаление днешната икономика се върти от поклонници на Сен, Кейнес и всички онези "да има папо за бюрократа - държавник" тълкуватели на "пущината". Разбира се, ще има опарвания, ще има "ама защо така?", ще има търсене на трети пътища и накрая пак ще се стига до най-елементарните регулатори на пазара, докато не се пръкнат нови "преразпределители" с "нови идеи" ( разбира се пригодени за "добруване" и отново и отново. Изпразни ли се канчето (или борчовете станат пречупващи гърбина) пак ще се пръкнат "новофридмънисти" и отново и отново... ами к'во да правиш...хората все си мислят, че може да се прецака системата и че може да се мине "тънко". Създадено: 04.12.2003 г. 02:13:31 Брех, да еба, трябва пак да препоствам епохалните си съчинения за непросветените, тц, тц, тц... ОСНОВИ НА ДЪРВЕНТА МАКРОИКОНОМИКА ( I ) За разлика от стандратната макроикономика дървената макроикономика има за цел да извлече националната икономика на дадена страна от дебрите на посредственността до висотите на завидна ефективност посредством прийоми заимствувани от стандартната икономика, дървената философия, водевила и средновековната мистерия. За демонстрация ние ще използуваме модел на дървена макроиконмика практикуван във фиктивната страна наречена Гяурия и ще изследваме няколко успешни сценарии за нейната реализация. Сценарий 1: Страната Гяурия е бивш член на СИВ, има отрацятелен имидж на международната сцена и жителите и са с отрицателно отношение към акумулацията на блага посредством труд. Първото и най-важно нещо което трябва да се предприеме в случая е анализ на слабостите на системата и намиране на методи за превъщането на минусите в плюсове по възможно най-бърз и ефективен начин. При дисектирането на проблема най-голямата слабост , а именно негативният имидж би трябвало да бъде много старателно подсилен и на всичкото отгоре мистифициран и митологизиран до нивото на култ. Теоритична заготовка: Да се изучат много внимателно маркетинговите и позиционни стратегии на холивудски актйори със забележителна кариера в играта на отрицателни герои( Garry Busey, Steve Buschemi; Joe Pantalono; Alan Rickman), да се намерят художественно-сценични приложения на негативен чар ( да се изучат механизмите зад загадъчния тъмен чар на Unabomber, Robin Hood, Carla Homolka, O.J.Simpson, Babi (Bambeneck), Bette Davies, Rambo, Tie Domi, Keith Moon, Dark Avanger, Стоичков т.н.т ) Стратегия: Усилено и безобидно да се просмуква в световните медии негативно - тайнственна информация, гъделичкаща любопитството на читателите на "жълта преса" и любителите на "силни усещания с екзотичен привкус". Да се фабрикуват и публикуват абсурдни, близки до митологията факти и случки свързани и асоциирани с Гяурия: Раждане на животни с две глави, намиране на тайнственни знаци от инзвънземни цивилизации ( разбира се информацията трябва да се отрича от официалната сериозна медия, за да може да се подозре конспирация за потулването на истината), намиране на тайнственни знаци и култови предмети доказващи уникалността и спецялния статус на жителите на Гяурия. Реализация:1.Със специални декрети разни икономически неизгодни за обработка площи се ограждат с предупредителни знаци : "Строго секретно!", "Преминаването на обикновени граждани - забранено!", " Само за много 'отворени'!" и засаждането в тях на залежала стока от магазините на СБХ и "Задругата на майсторите". Издаване на пропуски срещу солена сума на любители археолози, но само под клетва над библия, че с никого не трябва да споделят това си разрешение! 2.Организиране на приключенско - експлоативни екскурзии на чужденци с обещания за крайно емоционални изненади, състоящи се предимно в срещи с наследници на фиктивни и реални персонажи - пра-пра-пра-правнукът на дядо Коледа, племенницата на баба Ванга, братовчедът на Христо Стоичков, съседът на Майкъл Капустин. 3.Откриване на балнолечебен извори (разбира се укривани от общественното зрение И посещавани само от "посветени" ) с магически свойства ( напр. възвръщащи потентност) 4.Осмислянето и "намирането" на исторически обекти с епохално значение в места с лесен достъп по суша, за предпочитане - с железопътен транспорт в близост): истинския гроб на Исус Христос, дупката през която Орфей е тръгнал кум ада, гората в която е живяла триглава ламя, пънът от златната ябълка, родното място на Тодор Живков... Колкото по-абстрактно и по-навременно се разиграе този сценарий, толкова възможностите за бърза , неетична, но от своя страна уникална възможност за финансов удар на базата на гъделичкане на първичните инстинкти на полуинтилигентното мнозинство на "търсачи на особени изживявания". За съжаление, както всички подобни сценарии и настоящия има сравнително краткотраен живот, поради простата причина, че другите нации не трябва да се подценяват И рано или късно ще последват евентуално почина на Гяурия. Следва: (Теорема 1 на дървената макроиконмика) Всеки "нестандартен" икономически механизъм работи безгрешно само когато е използуван от малцинствена група. Зен заключение: Многото маймуни счупват клона. Създадено: 04.12.2003 г. 18:27:53 Грациан [Златен] от Canada Общо мнения: 3635 Мързи ме да редактирам, така че "транскриптираните" имена от латиница на кирилица ще звучат смешно, ама който се интересува ще си му намери колая...тъй де: Основи на дървента макроиконмика ( 2) Разглеждайки дървената макроикономика не може да не погледнем върху нея и с очите на играча. Самата дървена макроикономика има много допирни точки с играта и разбира се много от законите на теорията на игрите са приложими в анализа на този феномен. Идеята за синтез между законите на икономиката и играта не е нова и още в началото на миналия век (да не забравяме че вече сме в нов век) брилянтния математик Йохн Вон Неуманн провокира стандартната икономика с модели на анализ включващи в себе си заемки от теорията на играта. Сценарий 2: Според Вон Неуманн и неговия съратник Моргенстерн всеки от играещите би трябвало да изработи стратегия позволяваща му максимализация на печалбата. Когато е налице елементарна игра със семпла структура и двама играещи , като да речем хвърляне на монета, то изборите на играчите са очевидни : 1.прилагане на стратегия А ( винаги избиране на една и съща страна на монетата - ЕЗИ да речем) и 2.прилагане на стратегия Б ( смесена стратегия базирана на статистични наблюдения провеждани по време на играта) При по сложни игри, стратегиите стават многопластови и често включват в себе си освен статистични наблюдения, също така и психологични, тактични и физиологични елементи. При една игра на табла, да речем, освен статистическата вероятност за хвърляне на благоприятен зар играещият трябва да съгласува своята стратегия с тази на противника, да анализира моментната ситуация, наличието на капии, голи пулове, възможност за използуване на дублиращия зар ( в американския вариянт галено наричан баггамон) както и най-елементарни психологични наблюдения за реакциите на противника и неговата адаптивност към вашата психологична обработка. Когато имаме игри с няколко участника ( например покер) картинката става далече по-шарена. Освен индивидуалната стратегия, блъфирането и играта на нерви се забелязват отношения на по-високо ниво като например обединяването на усилията на двама играчи срещу трети, стратегически загуби с цел зарибяване на потенцялна жертва за евентуален следващ разгром на далеч по-високо финансово ниво и т.н.т Като генерално заключение от горното ние може да заключим, че: При играчи с еднакви възможности този с по-вярна стратегия има по-голяма вероятност да максимализира своите печалби. В реалната макроикономика теорията на играта е приложима в анализирането на модели с голяма правдоподобност. Разбира се тя има като презумпция в основата си винаги "фаир плаъ". При дървента макроикономика този елемент не е задължителен, дори напротив всяка добре прикрита и неразкрита манипулация повишава вашите шансове за успех и следователно ние може да заключим по макявелянски, че "Целта оправдава средствата". Рязани карти, огледалца, зарчета с "оловни подплънки", тайни почесвания по нос, врат, ухо и всички други помагала даващи ви предимство срещу противника ви дават предимство, което при неподозиращ противник могат да бъдат изтълкувани като "луд късмет". Колкото повече такъв един противник губи, толкова повече той си мисли че може да възвърне загубеното и следователно повдига мизата, понякога до неразумни за неговото финансово здраве нива. Най-важното обаче е да не будете заловени, защото излезне ли ви име на нечестен играч никой не иска да играе повече с вас и вероятността да намерите "девственни" опоненти намалява драстично. Все пак за утешение остава максимата: "Винаги ще се намери някой левак, да скочи в тиганчето!" Втора теорема на дървената макроикономика: При играчи със сравнително еднакви възможности и стратегически прийоми значително по-голяма вероятност да максимализира печалбите си има онзи който може да играе по-нечестно без да бъде хванат. Приложение: Развиване на "подземни икономики с потенцял", като производство на пиратски продукти, където на гурба на автори (които и без това са с големи гуши) група от предприемчиви корсари реализират бурзи и тлъсти печалби с полухуманитарна цел. ( Все пак потребителите на съответния продукт излизат с едни гурди в борбата за притежаване на интелектуални амуниции, които са придобити на цени, само фракция от тези която неговия евентуален съперник е заплатил. Разбира се всяка издънка в индустрията се заплаща горчиво, тъй като надзора отвън става много по-строг и възможността да се реализира продукцията намалява десетократно. Все пак достъпа на жадни за знание индивиди до достъпна за техния джоб информация им дава ако не преимущество, то поне "равен старт" при прилагането на същото това знание с индивиди заплатили стократно по-големи суми за придобиването му. Зен заключение: Сиромах човек - жив дявол. Създадено: 04.12.2003 г. 18:34:14 Грациан [Златен] от Canada Общо мнения: 3635 Основи на дървената макроикономика ( 3) В отношението между държава и гражданин основната цел на държавата е да поддържа правилен баланс между своето благосъстояние и това на гражданина (чиято основна цел, разбира се, е това благосъстояние да бъде постигнато с възможно най-минимално негово финансово участие). Основния доходоносник на държавата, разбира се е същия този гражданин и очевидно главната цел на държавата е да отнеме от неговия доход значително парче за поддържане на своето благосъстояние, което разбира се пряко касае благосъстоянието на самия този гражданин-данъкоплатец. Определено гражданина-данъкоплатец предпочита всички негови соцялни придобивки - пенсионно и здравно осигуряване, обучение, поддръжка на пътищата, неговото собственно спокойствие и разбира се неговото управляване да бъде извършено със средства локализирани всякъде другаде но не и в неговия собствен джоб. За държавния апарат с всичките свои изпълнителни, миротворителни, опресивни и регулаторни органи данъкосъбирането е въпрос на живот и смърт. Наличието именно на тези данъци е необходимо за съществуването му както слънцето и въздуха ( за разлика от българо-съветската дружба, която практиката доказа че не е чак до там животоподдържаща, както един мастит теоретик оповестяваше в своите притчи). Тук обаче се получава интересна ситуация. Ако държавния апарат разчита само на доброто желание на данъкоплатеца да пълни хазната, то вероятността "да го духа" е статистично най-очакваната развръзка. От друга страна раздуването на административен, опресивен и данъкосъбарателен арсенал, проверяващ поединично всяка данъчна декларация би оскъпило неимоверно процедурата и ражодите по тази операция биха спосбствали големината на данъците да достигнат размери лишаващи редовия гражданин от инициятива и желание за издържането на "огромения статичен мамут" произведен от алчния бюрократичен апарат. Идеалния баланс е изключително трудно постижим в реалната икономика. Проверката на "случайно" избрани лица и драконовите мерки за неплащане на данъци( включително отнемане на свобода и най-вече тлъсти дози пари) е донякъде сполучлива, но както практиката доказва непопулярна и не особенно ефективна мярка при контролирането на процеса. Сценарий 3: В много случаи от реалния живот моркова е бил винаги ако не по-ефективния, то поне по-привлекателния стимулант за "нуждаещия се от принудителна стимулация". (в сравнение с тоягата) Тук именно дървената макроикономика предлага новия радикален метод за данъкосъбиране наречен тотолитарно данъкоплатство. На всички е известна тръпката на очакването...гъдела на надеждата...топлия шепот на МАНГИЗИТЕ. Милиони (ако не и милярди) хора на нашата планета живеят с онзи тръпчиво-сладък трепет на ГОЛЕМИЯ УДАР. Въпреки че вероятността за удар на 6тица на тотализатора 6 от 49 ( известен в Гяурия като ТОТО2) е два пъти по-малка отколкото удар от гръмотевица хората пускат своя фиш и лягайки си вечер мечтаят за живота на "СЛЕДВАЩОТО НИВО". Избират колата която ще си закупят, имат в предвид къщата в която ще се преместят след "ТОВА", дори разиграват в главата си сценария в който те ще отидат на работа и ще се изпюят в лицето на омразния шеф и ЗАВИНАГИ СПРАТ ДА РАБОТЯТ ЗА ПРЕПИТАВАНЕ. Колко хора хвърлят зарове, залагат на рулетки, играят дори на "нивото на река Дунав в сантиметри" с надеждата че някой ден те ще са тези които ще направят големия УДАР. Комбинирайки тази жажда за уникален, светкавичен успех със задалжението на индивида към обществото новата таксова система предлага на потенцялния данъкоплатец възможността да съчетае полезното с приятното, а именно за всеки ( да речем) 100 лева данъци той получава фиш с 6 номера (от 1 до 49). Това от своя страна дава по-големи шансове на мажорните контрибутори, което дава правопропорционален авантаж на тези чиято контрибуция към обшеството е по-голяма, без да лишава редовия данъкоплатец от шансове за ГОЛЕМИЯ УДАР. Цхестността на системата е очевидна и колкото по-голям е ЯЦКПОТ-ът, ( да речем 10 000 000 лева, което е просто изключително малка част от събраните данъци) толкова по-голям би бил ентусязма на данъкоплатеца да изпълни своя дълг пред обществото. Разбира се ударилите 5 номера би трябвало да имат също така поощрителни награди (например освобождаване от данък за текущата година). Освен драстично намаляване на административен апарат предлаганата от дървената макроикономика тотолитарна данъчна система за пръв път дава надежда на редовия данъкоплатец за "реална полезност на неговите пари". Трета теорема на дървената макроикономика: Никога не отнемайте надеждата на човека! Зен наблюдение: Дори и Йанет Рено би изглеждала човечно с цвете зад ухото. Създадено: 04.12.2003 г. 18:43:52 Грациан [Златен] от Canada Общо мнения: 3635 IV На реалния пазар една сделка (размяна или покупкопродажба) е възможна само когато и двете страни са съгласни за извършването и'. Следователно, ако продавачът реши че куповачът предлага твурде ниска цена за стоката му, то той не би я продал, както и ако куповачът сметне, че цената е по-висока отколкото той самия смята, куповачът не би купил съответната стока. Единственния възможен ижод на покупко-продажба(или размяна) е взаимното съгласие на двете партии. Теорема: Търговията е възможна само ако никоя от партиите участвуващи в нея не се чувствува "преебана"!!! Ако да речем за праисторическия Гунчо даването на огънче на праисторическия Бончо е стурвало две овнешки бутчета, то от тази трансакция и двамата са били печеливщи, тъй като са придобивали неща които преди това са нямали на цена която и двамата са се съгласили че е реална. По същия начин индянците раздаващи земя срещу стъкълца, мъниста и "огнена вода" са извършили честна зделка в дадения исторически момент, тъй като те самите са имали друга ценностна система при която това е бил "фаир деал". Земя - колкото искаш, ама такива дрънкулки и "развеселяващи" течностти -хммм, само бял човек има. Те ти земята - дай ми мънистата. И вълка сит, и агнето - цяло. Фактът, че в последствие индянците (нативе) са възприели ценностната система на "бледоликите" и от тази нова позиция предишната сделка(вече в пост мортем състояние) изглежда "прецакване" е база от която ние можем да извадим следното Зен заключение: "Кой се минал - минал се!" или "Кой ебал - ебал. Мара вече не е курва". Всяка нова редистрибуция би ощетила "белия човек" и би била в ущърб на "фаир плаъ". Ако на базата на угризения и нечиста съвест той доброволно дотира дейности подобряващи жизнения стандарт на аборигенното население би било прекрасно, но това би трябвало да е само продиктувано от "добра воля", а не форсирано от "външни, непазарни сили". В днешната, далече по-сложна икономика, този принцип е също така валиден и дори в началото на миналия век Вилфредо Парето извлече след дулгогодишно мъдруване Оптимум носещ неговото име. За любознателния читател допълнителна литература: от Парето: Мануал оф Политицал Ецономъ (1906) Неw Ъорк, А.М.Келлъ, 1971 Тхе Минд анд Социетъ , Неw Ъорк, Харцоурт, Браце 1935 Социологицал Wритингс, ед. С.Е.Финер, Неw Ъорк, Праегер, 1966 за Парето: Цирилло, Ренато, Тхе Ецономицс оф Вилфредо Парето, Лондон, Франк Цасс, 1979 Поwерс, Цхарлес Х, Вилфредо Парето, Неwбуръ Парк, Саге Публицатионс, 1987 Все пак акцентът в това дуалистично отношение трябва да бъде поставен на купувача, тъй като независимо колко е лъскава опаковката на стоката, колко рекламни кампании са посветени на нея, колко е "политически изгодна" и до каква степен тя превъжожда конкурентните на пазара крайната дума има НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КУПУВАЧЪТ. (КЛИЕНТЪТ) Неговото задоволяване би трябвало да е в основата на всяко производство. Дали това задоволяване ще буде реално или илюзорно няма никакво значение. Важното е то да съществува! Нека не забравяме че и графитът и дямантът по принцип са въглерод и само вторичните фактори( рядкост, естетичност, твърдост) правят цената на втория многократно по-висока от тази на пурвия. С течение на времето стойността на всяка стока се изменя в очите на куповача и моментът на продажбата е съществен фактор за цената. Представете си как би реагирал Дегас, ако знаеше колко високо са ценени неговите картини днес, или разочарованието което самият Елвис би преживял при една ражодка из днешен"Грацеланд" (фрапантен музей на кича от края на 60те и началото на 70те). В последно време в реалната икономика се забелязват направления които се опитват да "хуманизират" тази "дивашка ценностна система" при която ПОЛЗАТА е господар и поставят на "върха на елхата" по-абстрактни цели, като например важността на развитието на хуманитарния потенцял. Според някои от тях ( Амартъа Сен, например) целта на икономиката би трябвало да е развиването на присъщите за човека способности и увеличаването на неговите възможности за избор, вместо традиционните ценности като производство на колкото се може повече стока и максимализирането на печалбата. Амартъа Сен отрича човешката рационалност и Парето Оптимум като критерий за икономически просперитет. Тъй като в основата си класическите икономически теории предполагат че човек е рационален максимализатор на ПОЛЗА и следователно индивидът би предприел възможно най-логичните стъпки за да извлече най-голям келепир от всяка ситуация пред която е изправен, то неминуемо според тези теории "човек за човека е вълк". За разлика от тези "хищнически принципи" господин Сен ни предлага една ценностна система, където стоката е второстепенна величина. При нея(системата на Сен) образованието( като една от висшите цели на обществото) би било неимоверно по-ценен капитал за самото това общество и образования човек би се чувствувал много по-реализиран от неукия. Следователно образоването на хората трябва да е главен приоритет на икономиката на дадена страна и нейната(на страната) успеваемост да буде оценявана според степента на грамотност на нейните жители и тяхната продължителност на живот вместо да е базирана на такива "студени" фактори като нарастване на продукцията или нивото на доходите на индивидите. В този аспект на прехвърлянето на акцента от стоката на човешкия потенциял господин Сен може да се наслади на трюмфа на такава една система, която процъфтява в страната наречена Гяурия. Нивото на просветеност на нейните жители е далеч над средното световно, творците надвишават редовите работници, науката е издигната в култ и дори във фолклора на нацията са се загнездили такива поговорки като: "Учи, за да не работиш!" , "Без наука - няма сполука". Всички вторични елементи като, ефективност, конкурентноспособност, качество на продукта и потенцялна експонентост са поставени на заден план и единственното мерило е така наречения в тази страна "интелектуализъм". Големият брой на тази прослойка е трудно ижраняем от редовите "неинтелектуални типажи". При наличието на такъм огромен отряд на "производители на нематерялни блага" е учудваща тяхната ограничена застъпност на международната сцена. В общи линии техните изяви се разлистват в един тесен локален кръг, където художника Гунчев е голям почитател на творчеството на композитора Бончев, който от своя страна е влюбен в поезията на поетесата Тончева, която пък от своя страна е очарована от гражданската доблест на журналиста Пенчев, който от своя страна... При наличието на такъв огромен арсенал от движещи се йони, мозъчни вълни и съответната негативна енергия, свързана с критика на "сивия поток", посредственността, плагятството, грубия примитивизъм на изпълнителите на "турбо фолк", неубедителното представяне на националния отбор по фудбол и обсъждането на последния ТВ серял културния живот е прозира от всяко кйошенце, от всяка маса на кафене, от всеки магазин за даване на видеокасети под наем ( Гяурия е на първо место в света по вземане под наем на видеокасети и то толкова напред в класацията, че сборът на съответните рентиери на произведенията на седмото изкуство в страни #2 и #3 е само със няколко процента по-висок) Гяурия е може би на първо место и по брой на художници, певци, артисти и критици на глава от населението, ако изобщо някой води такава статистика. Не че има нещо общо в културата, напротив превъжодно е да принадлежиш към културна нация, плачевния факт е че почти никой не е щастлив! Всички се оплакват от "кирливия жизнен стандарт" неподходящ за такива интелектуално възвисени души! "Ами, че може ли, така аз, който познавам Достоевски по-добре от родния си брат, аз който не съм изпуснал филм на Тарантино, аз който имам висше икономическо образование да ходя да бачкам? Кажи ми може ли? А? Как я мислиш тая работа? Или да речем Гунчев. Творец, та дрънка. Има седем откупки от националната галерия! Има 4 самостоятелни изложби. Има замаха на Леже, колорита на Майстора и онази живост на характерите която съм видял само при Репин! Е, кажи ми, може ли той да не може да събере пари дори за бутилка гроздова, да го еба? Кажи ми честно ли е това?А? Културата ни загивааааа. Ей! Седят нашите интелигенти, псуват, пият и пак псуват, да го еба. Нека ми дойде тоя, Амартия Сен, ли му беше името?Нека ми каже на мен колко е полезно да се образова нацията след като не може да поддържа образованото си мнозинство щастливо. Тъй като с образоването идва и апетита. Апетита за очевадна консумация (цонспициоус цонсумптион, както го наричат там ония икономистите зад океана). Ами че може ли аз да нося обувки "Кочо Цхистеменски", а ония тъпите американци, дето не знаят даже къде живеят да носят "Хуш Пуппиес"? Кажи ми, де? Ами с какво съм аз по-глупав, да речем от ония пияни шваби, дето се хилят на глупости, а? Защо може Фриз да има "Мерцедес", а аз да се возя на трамвай "Комсомолец"? Кажи ми, де? Зен наблюдение-отговор: Не е толкова трагично когато нямаш ( огромна част от жителите на планетата нямат), колкото е трагично осъзнаването на това нямане. Народна мъдрост (или по Хайтов) : Едно е да искаш, друго е да можеш и съвсем трето - да го направиш. |
Извод: Елин Пелин е велик, щом разказът му не престава да бъде актуален и доволно честичко спряган по секакъв повод! |
| Какъв е кожухът на онзи, когото Андрешко заряза в гьола или дай му кожух на човека и му гледай сеира... Змеьо  за първото и последното мнения.И още за други, ама ме мързи сега да се сещам за сичките |
| Calina Malina" "Zmeja, "с наметка от вълча кожа (в нашия случай - кожух) се облича Хадес, господар на Ада". Така е според европейската културна символика, в която вълкът се свързва с диващината, лакомията, пъкленото могъщество... Това променя и разбирането за Андрешко и андрешковщината. " Та ако разсъждаваме за "европейската културна символика", ТО трябва да наблегнем в древноста на Рим.Там вълчицата-майка е отгледала основателите на града близнаците Ромул и Рем.Но поради отдавнашното изчеване на "Свещенната Римска империя", в съвременната "европейска символика" това е незначителен символ.В мисленето там в момента властва "canis lupus", демек вълкът е едно глупаво куче, при това МНОГО ОПАСНО. Ако се замислим за символиката Джек Лондон, там вълкът е символ на атавистичната свобода и природа, подсъзнателно водещата те към корените на рода си. В българската културна символика, освен народното за "глупавия кумчо вълчо"/ доближаващо до съвременните европейски схващания/, съществува и схващането на Емилиян Станев, а именно за свободолюбивостта на вълка, за ТОва , че той е животно , което може да си прегризе крака, само и само да се освободи от капана.Също така е обърнато и внимание на взаимодействието между ЕДИНАКА и глутницата.Единака винаги е млад, силен и много опасен, само така може да си позволи да бъде единак, иначе би загинал, докато глутницата не винаги е предвождана от млад и силен водач. Най-интересен в българската символика е "Хайка за вълци", там нещата са ясни, за къде тръгнахме, пък каква стана тя. Та мисълта ми е , че ако приемем в някаква степен символиката, че вълка е символ на свободата, то Елин Пелин пророчески е обрисувал съвременната българска държавност, в лицето на бирника, загърнат във вълчи кожух.[/b] |
в магазина, рано в събота жена на средни години в дрехи опърпани но чисти купи за работа половин хлеб, стотина грама натрошено сиренце и един домат, храна за лев и седемдесе, за цел ден, казвате ми парите измервали успеха, завист имало, а тя не е ли човек, това ли заслужава, да работи гладна, капитализъм било, в испания 500 евра пенсия 1500 най ниската заплата, цени в магазина еднакви и по евтино дори , е, некои им докривява като им го кажеш, горко тогова що държи на името добро нежели на доброто  |
| Пейчо, Парите отиват при умните, а не при трудолюбивите. Тъжно, но факт.  Натиснете тук |
| Зевзек, "Парите отиват при умните...." като тези например: (снимка: натиснете тук) Редактирано от - Zmeja на 08/8/2007 г/ 18:31:00 |
| Не им вярвай на тия с IQ-тата. Съгласно техните методологии изкарват, че трябва да имаме три пъти по-голям БВП на калпак отколкот реално имаме. IQ GDP Predicted GDP Bulgaria 93 4, 809 12, 550 От прекалено много акъл май даваме фира. |
| Не бързайте с невярването в IQ. Таблицата ви сочи, че всички страни от бившия соцблок са 3 пъти по-бедни отколкото би трябвало да са независимо от интелигентността. Отговорът е в снимката на Змея. |
| Angel Kandiloto И Елин Пелин и Алеко Константинов са били гений!! За тези двамата не знам, но ти със сигурност си гений. |
зевзек, ти разбираш живота, лесно се хортува, чел си йон светията и бързо ще го разбереш, IQ отразява скоростта на мислене, на процесора, човекът различно е снабден от машината, с колективно съзнание, компа деца не гледа, и в живота с другите насъщно ти трябва устойчиво милосърдие, непреклонността на хлеба, риба да си умен и чаша вино за да се приспособиш  |
| Кожуха е бил вълчи понеже по онова време държавата е била разграбена и съсипана и не е имала пари да дава на bill collectors мечи кожуси. |
| Човекът като ковач на собственната си съдба В един от моите отговори до Радостина Георгиев аз дадох link към страница на William Glasier Institute.Там в най-общи само се загатват основите на теорията на избора. За тези които не са я посетили ето още в по-кратка форма 10те "заповеди" на тази теория.(за прегледност): The Ten Axioms of Choice Theory The only person whose behavior we can control is our own. All we can give another person is information. All long-lasting psychological problems are relationship problems. The problem relationship is always part of our present life. What happened in the past has everything to do with what we are today, but we can only satisfy our basic needs right now and plan to continue satisfying them in the future. We can only satisfy our needs by satisfying the pictures in our Quality World. All we do is behave. All behavior is Total Behavior and is made up of four components: acting, thinking, feeling and physiology. All Total Behavior is chosen, but we only have direct control over the acting and thinking components. We can only control our feeling and physiology indirectly through how we choose to act and think. All Total Behavior is designated by verbs and named by the part that is the most recognisible. Цитирам всичко това само защото е част от "градивния" материал на моето твърдение.Както знаем, за да можем да съществуваме като хора ние се нуждаем освен слънце, въздух и българо-съветска дружба(според Георги Димитров)  ), така също и от инстинкти които биха ни запазили като вид. Двата инстинкта: Този на самосъхранението и този на възпроизводството са ни помогнали през вековете не само да се съхраним и възпроизведем в над 8 милиардна маса от "дихатели", но също така и да злоупотребяваме с репетирането на втория инстинкт (проверявайки го дали работи по-често отколкото е нужно) Всеки човек(освен пълните идиоти) има освен това и основни психологични нужди:1.Нуждата за принадлежност, която ни кара да развяваме разни знамена, от тези на футболния клуб на който сме привърженици, до тези на племето към което принадлежим. Благодарение на тази нужда се женим, каним тъщата на гости, вдигаме терени и от време на време влизаме в този Форум. 2. Нуждата за Власт. Богатата гама на начините по които ние задоволяваме тази нужда включва активности от най-елементарните, манифестирани с изказвания като: "Жено, подай ми една бира от хладилника" или "Я си прибери играчките за да не се наказваме" до екстримните, често срещани в S.C.Б като "Смрт на сите Бугари, Албанци, Срби и Грци" и "Ще построя бесилка в центъра на София, там където беше Мавзолея". 3.Нуждата от Свобода. ( това мисля че няма нужда от обяснение) 4.Нуждата да се Кефиме или както още можем да го наречем мерак да ни е гот. ( това пък, хептен няма нужда от обяснение) Воден от тези закодирани в него "команди" човек моделира своето поведение и следователно живее живота си стремежки се да жонглира със ситуации и лавира между всичките други заобикалящи го Егота водени от техните си "команди". Ако предположим че обратното на моето твърдение е вярно, то тогава неговите желания, стремежи, страхове, движения, онанистични техники и гастрономически предпочитания нямат никакво значение и са само за "колорит" тъй като неговата съдба е предопределена и решенията които взима и без това са дело на "външна" сила. Независимо дали той си къса задника от работа, ако господ е решил, че ще си остане там някакъв си банков чиновник, защо пък да се стреми към нещо повече. (така, де, защо да се хаби човека) Или пък мръсната мафия БКП/ДС/СДС е решила да не пуска власта и прави всичко възможно да му запуши устата, ами как да се бориш срещу мафия, а пък да не говорим за (Проф)съюза на Зидарите...те направо могат да ти очернят живота, без дори и да ги видиш... Нека сега да се върнем на моето твърдение. Да започнем с възможно най-елементарен случай. Да приемем че някъде в Африка съществува човечец "А", който е да речем във финансова слаба възраст за географските традиции - 52 годишен(въпреки, че според очевидци, при болшинството от индивидите там - всяка възраст е финансово слаба). Изборите които той трябва да взема са минимални и са обикновенно елементарни "ДА"-та и "НЕ"-та от рода:дали да яде днес ориз или ориз с хляб; дали си заслужава да прогони от прасеца лазещата муха, която все пак не го хапе, но пък го гъделичка неприятно, дали да прешпори жена си тази вечер или да остави това приятно занимание за утре вечер, когато няма да е толкова горещо според локалния синоптик. В общи линии при по-семпло обкръжение и вземането на решения не е кой знае какъв проблем, тъй като те са обикновенно репетативни и са едни и същи от десетилетия( да не кажа векове), така че тези решения се взимат по-скоро по инерция. Все пак ако намесиме всички външни причини: колониализъм, експлоатация, неподходящ климат за агресивни трудови активности, лесно достигаема храна и така нататък...както поетът е казъл ...разринеш ли го - ще мирише...но въпреки това "А" си бъхта, взима си дребнички решенийца и си крета на пук на всички. Така че съдбата (живота, кармата, както искате го наречете...за мен си е съдба) си е в негови ръце 100%. Аку му се е дояло ориз-ориз, ако му се шиба - ще шиба и тъй то. Не всеки има завидна съдба - мнозина ( като казвам мнозина, става дума за милиарди!!!) (следва) |
| Човекът като ковач на собственната си съдба (2) Първият "лабораторен материал" за тази част пристигна под формата на постинг изпратен от човека, предпочитащ да бъде наричан "Стинката". Той изпрати два екземпляра които трябва да бъдат тещирани по моя метод, тъй като те не са издържали неговия. Предварително искам да отрека всякакви връзки с организацията предпочитаща да бъде наричана БАН.(просто защото автора намеква за някакви такива асоциации) Екземпляр #1: Същата тази муха, която лази по глезена на жителят на африканската държава, който аз за по-удобно нарекох "А". Мухата както знаем е твар - неполезна. Насекомо.Лети си, лети си, па кацне.Както при всички животни тя има своите инстинкти плод на вековна еволюция и следователно предприема своите решения на малко по-друг принцип отколкото човек, който предполагаме че взима своите решения освен чрез инстинктивни подбуди, така и чрез аналитичен разбор, който някои наричат мислене. Хубаво, докацало и се на мухата на глезен...ще речеш ами нейна си работа...къвото иска тъва ще си прави. Правилно. На базата на своя опит и инстинкт, тя може да прецени дали си заслужава риска да си се разхожда така по топъл глезен и дали нейния рефлекс за отлитане от приближаваща мухоубийка(във вид на конска опашка с дръжка) е по-бърз от този на "А", целта на когото е физическото и унищожаване. Надценяването на своите възможности евентуално би коствало живота и, но мухата е тази която трябва на направи избора:"Заслужава ли си да се лази по "връзмургав" глезен? Преценяването на рисковите фактори преди предприемането на някое начинание е едно от нещата, които предопределят нашата "Съдба" (в смисъл житейски път) Когато чуем сутрин синоптиците да казват че има вероятност от превалявания на дъжд, ние можем да си вземем чадъра, а може и да не го вземем. Ако сме крайно предпазливи (или алергични на дъжд, да речем) ние може постоянно да се движим с чадър под ръка, но ако пък не ни дреме изобщо дали ще се измокрим или не изопщо не си хабиме даже парите за да си купуваме такова едно "смешно" на вид изобретение, което на всичко отгоре трябва и да се носи...пфффф...има разбира се алтернативни решения, като носене на дъждобран, избиране на маршрут за ходене локализиран само под стрехи и т.н.т Примери - безброй! За повечето неща в живота рисковият анализ не си заслужава губене на времето, но единственно ние сме тия които трябва да решиме за себе си кога и до каква степен да си "губим времето с него". Аз например никога не ходя да търся из града бензин, който ще е 0.08 цента по-ефтин от онзи в локалната ми бензиностанция, но ако се наложи да правя проучване за закупуване на автомобил, повярвайте ми, губя часове със съпоставяне, пазарене, финансиране и т.н.т. Да минем сега на екземпляр #2. Като разглеждащ рецедивно негативно отношение, нека да го наречем "Балканджи Йово"( по името на всекиму известната народна творба, третираща сходен проблем, но с далеч по-фатални последици). При Балканджи Йово изборът между психологичната нужда за принадлежност (в случая към православната религия) или може би пък инстнктът за възпроизводство(хмм... безименния автор не ни осветява достатъчно по въпроса) е по силен дори и от инстинкта за самосъхранение, което разбира се го прави "популярен герой в българския епос", но от друга страна не преодвратява крайната цел на "Силата"( в лицето на друговерците) а именно приобщаването на Хубава Яна към турската вяра. Така че Йово е направил своя избор още преди те да са почнали с физическата разправа. Той сам казва"Глава си давам, Яна не давам на турска вяра". За някой това е върха на религиозния фанатизъм, за други - еталон за "българщина", за мен си е просто - неправилно решение от гледна точка на краен резултат. Но тъй като аз не съм Балканджи Йово, аз само мога да изразя моето мнение, но решението си е в негови ръце.(преди да му ги отрежат, разбира се) Решението зависи много от характера на човека, неговата "закваска", общественна среда, травми в детството, въздействие на различни химични вещества( наркотици, алкохол) приети в момента на решението, но то си е лично решение на индивида и тъй то...та по същия начин и с аналогичния случай с бизнесмена. Всеки който живее в България, е запознат с рисковете на отваряне на бизнес и в зависимост от това да каква степен той е готов да поеме тези рискове, или ще има такъв или ще няма."Борците" са фактор влияещ на неговото решение, но при положение, че при повторен "погром" човекът е решил да продължи своята активност, явно резонът на "печалбата" е по-силен от този на "страха". (следва) |