| Темата е взета от http://www.br-zo.com/forum/viewtopic.php? t=1163 Какво мислите за социалната държава? България социална държава ли е? Тези въпроси добиват все по-голяма популярност тъй като всички искат социални помощи, осигурено лечение, безплатни ... Добре ли е това за една държава и в частност за България? Знаем, че тук има малцинства, които се възползват от социални помощи, много пенсионери, които справедливо си искат пенсиите, но няма откъде да ги вземат... |
| Предлагам на участниците и посетителите на форума ни чудесната статия на Небойша Малич по темата, която засяга на практика всяка европейска държава. Въпросът е на живот и смърт и за България, а може би най-вече за нея, защото според мен нещата са подминали точката на обратимост и можем само да се молим за намесата Господня, за да ни спаси нас, жалките богохулници и нищожества. Оригиналът на статията се намира на следната хипервръзка: http://www.antiwar.com/malic/?articleid=1 1423 ------------------- 9 август, 2007 г. Статизмът като болест - С фатален край и заразна от Небойша Малич На 1 август консервативният ежедневник на имперската столица- Washington Times - публикува един много интересен материал ( http://www.brusselsjournal.com/node/2281 ). Паул Белиан ( http://www.amazon.com/exec/obi.....rbooks tore ), авторът на Тронът в Брюксел, предупреждава срещу опасността от "либерални политици от рода на Хилари Клинтън", които възнамеряват да прекроят САЩ в едно много близко подобие на европейската "социална държава". Статизмът, основаващ се на социалната държава, предупреждава Белиан, представлява "ужасяващо бедствие", което унищожи Европа. По същия начин секуларизмът и либерализмът се стремят "да заменят Бог с държавата". Малко е лицемерно да се обвиняват само "либералите" за обожествяването на Държавата когато "консерваторите" носят вината за това още от 1945 г. За Белиан Америка трябва да изглежда като земя на истинската свобода. Това обаче не е трудно когато поставите на другата везна тиранията в Брюксел. Ужасяващото бедствие Белиан убедително твърди, че целта на американската революция е била свободата, докато европейските й посестрими са имали за цел да заменят абсолютните монархии с тоталитарни републики. (Ханс-Херман Хоппе е направил един изумителен анализ на тези т.н. "тиранични" монархии в книгата си Демокрацията: богът, който се провали ( http://www.lewrockwell.com/hoppe/hoppe4.h tml ). От якобинците до болшевиките след всяка революция Европа губи все повече от свободата си. Сега обаче Белиан съзира същия копнеж по всемогъщата Държава и сред американските политици, който съществува сред европейските им събратя. Повече социална държава ("детски", "социални помощи" и пр. - бел. пр.), повече планиране, повече контрол, повече данъци, повече данъци... ако това действително е било решението, не би ли трябвало европейците да са го усетили вече на гърба си? В действителност, гърбът им вече го е усетил - само че твърде далеч от начина, по който американските обожатели на европейския статизъм на социалната държава биха искали хората да си го представят: "Съвременна Европа е в криза. Системите за социално осигуряване свършват парите. Моралният им и юридически порядък се разпада, докато влиянието на радикалния ислям се засилва. Устоите на нейните нации-държави се подронват от Европейския Съюз. Преобладаващата част от европейците само зяпа с телешки поглед. След три поколения, дупчени с наркотика на име на "социална държава", те са загубили всякаква възможност да вземат съдбините си в собствените си ръце." […] "Европа нехае за бъдещето си: Нея я вълнуват единствено насладите на мига. Този начин на мислене също така обяснява защо европейската демографска ситуация се е сринала ( http://www.brusselsjournal.com/node/19 ). Хората, които не са подготвени да правят жертви за бъдещето си, не инвестират в деца." Замяната на едно тоталитарно общество с друго Ами източна Европа и всички останали държави, прекарали под съветска доминация не едно десетилетие? Не бяха ли те всички най-ентусиазираните привърженици на влизането в Европейския Съюз? Нациите от източна Европа, които съвсем не са сред числото на свободолюбивите и опълчващи се на тиранията, въстанаха срещу комунизма, защото тойне успя да изпълни обещанията си за благоденствие. На пръсти се броят отделни дисиденти от Литва до България, които действително вярваха в свободата на индивида, а като цяло на населението му беше през оная работа. След няколко десетилетия на активно промиване на мозъците в държавните училища, представата, че личността съществува, за да служи на държавата, а не обратното, се е врязала толкова в съзнанието на хората, че те без нея не могат да дишат. Източноевропейците прегърнаха ЕС точно заради факта, че той на практика не се различава от СССР ( http://www.antiwar.com/malic/m052603.html ): едно обещание за социален рай. И тъй като те са поданици на Брюксел едва от няколко години, те все още не са изпитали в пълна сила ефекта от разпадащата се система. Но много скоро ще го изпитат. "ЕВРОза: Критика на новия евроцентризъм" (Evroza: kritika novog evrocentrizma - http://www.nspm.org.yu/Prikazi/2007_evroz a.htm ), статия от словенския културолог Митя Великоня, която беше наскоро публикувана в Белград. Великоня отбелязва обезпокоителното сходство на начина, по който словенците обожествяват Европа, с този, по който са обожествявали социализма в Югославия; жълтите звездички на ЕС са заменили червените на комунизма, но едностранчивото мислене, обхванало напълно обществото, си е останало, само мястото на стария тоталитаризъм е заето от нов. Веднъж след като държавата бъде поставена на мястото на Бог, вече няма никакво значение на коя държава служи отделният човек. Задушени гласове Много американски мислители предупреждават за опасностите на статизма. Рандолф Борн ( http://flag.blackened.net/revo.....e1918. html ) писа за войната и за "здравето на Държавата" през 1918 г. През четиридесетте Ф. А. Хайек илюстрира процеса в труда си Пътят към крепостничеството ( http://www.mises.org/TRTS.htm ), а Албърт Джей Нок писа за "Нашия враг - държавата" ( http://www.barefootsworld.net/nockoets0.h tml ). Точно както човек диша, пие и се храни, за да съществува, държавата извлича изгода от конфликтите не само да поддържа съществуването си, но и да се разраства надлъж и нашир. Това е илюстрирано по един изумителен начин от Робърт Хигс в труда му Кризата и Левиатан ( http://www.amazon.com/Crisis-L.....bookst ore/ ), едно изследване на разрастването на правителствата в кризисни времена. Малцина американци са чували за тези трудове днес: което, в края на краищата, не е никак изненадващо, след като държавата е монополизирала образованието. Вместо в училищата да се препадават Мизес и Ротбард, там се чете Кейнс. Вместо Джеферсън, на пиедестала си те поставят Линкълн ( http://www.amazon.com/Real-Lin.....076152 6463 ), Уилсън и ФДР. Колко време остава до момента, когато Америка ще поеме гибелния път на Европа? Жажда за власт Част от причината Washington Times да публикува статията на Паул Белиан е била навярно предупредят американците да не гласуват за т.н. "либерали". И въпреки това никой с ума си няма да оспори факта, че последните седем години на Негово Императорско Величество Буш са били всичко друго, само не и взривообразно разширяване на държавната власт във всички области на обществото и държавата. Всички кандидати от "мейнстрийма", за които нон-стоп ни се набива в ушите, се дърлят едни други как щели да използват властта на Левиатана, а не дали тази власт изобщо трябва да съществува. Само един кандидат ( http://www.ronpaul2008.com/ )се противопоставя на принципа на социално-милитаристичната държава, и той съвсем преднамерено и систематично бива изтласкван в девета глуха при всички обществени обсъждания. Междувременно, Императорът и неговият антураж пет пари не дават ( http://dictionary.reference.co.....08/04. html )за изхода на президентските избори през 2008 г. Може би - след като рискуват до такава степен – те изобщо нямат намерение да изтърват кормилото на властта? В края на краищата, те едва ли са изграждали този масивен апарат на принуждение през изминалите шест и отгоре години, за да го връчат върху златен поднос на Хилари Клинтън! Звучи ви налудничаво? По същия начин звучаха и крясъците за иракските ОМП. Тези, следват Буш в коридорите на властта, се хвалят ( http://www.cs.umass.edu/~immer.....Doubt. html ), че волята им променя действителността. След като си въобразява, че е бог, държавата се противопоставя на абсолютно всички начини за ограничаване на всевластието й. Това би могло да се случи тук ( http://gutenberg.net.au/ebooks03/0301001h .html ). А може би вече се е случило. |