Отиди на страница:
чета го значи комуниста левчо левчев, изровена била не само маската на древен тракски цар и освободен бил също некакси демон, като те погледне с тебе край, както пък списувателят будист в уйкенда тука го написа, очите са прозорец към душата драги  що те втриса погледа на древен цар |
Милчо ти явно доста си се нафиркал днеска, а е грехота да идеш на "възпоминателна" пиян като гъз. Много си посредствен днес.  |
 и светило на тялото ти е твоето око и когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.... Лука 11. 34блажен, който на душата си е господар, anima candida и кой радост може да дари, а мисли, богоподобния, както Господа и драгите, не ми се правете на невинни незнайковци, прекрасно знаете каквото правите, Редактирано от - Пейчо Пеев на 15/8/2007 г/ 14:24:25 |
...Ха ха.| Осигурявах с д-р Асенова "Театър на нациите" и от есента на 1981 станах лекар на Сатирата на хонорар. Всяка вечер, освен понеделник (почивен ден)..цели 3 години. Преди това бях 3 години лекар на Ямболския театър. Та някои неща просто познавам извътре. Големия Пацо беше Георги Парцалев, а Малкия - Коцето. Той имаше невероятна чувствителност, но беше като мимоза. Нямам спомен да съм го виждал например в кръчмата под Сатирата. Големия Пацо често казваше за себе си, че е "тъжен клоун", Малкия не му отстъпваше. И двамата не обичаха комбините и страняха от гласовитото "мнозинство". Но докато Големия не отказваше "халтура", Малкия се хващаше само когато му се налагаше да "запълни дупките". По тия времена "халтура" се наричаше всяко участие, което не бе престижно, но носеше пари - участия в забавни програми, конферанс..Малкия бе отдаден на изкуството и признаваше само театъра и киното. Освен това не искаше да се преекспонира като няколко души от Сатирата. Не си падаше и по ролята на шут на Първия ( в Сатирата имаше няколко такива). Той си остана докрая тъжен Арлекин в черно-бяла одежда. После в една година напуснахме работата в Сатирата... Тук някои всезнайковци разтягат локуми. Истината е, че до 10 ноември се правеше и стойностно кино и стойностен театър, и невероятна опера... После всичко отиде на майната си. Останаха "шоумени"-те. Които се кривят и лигавят я в "Шоуто на Слави", я в някой друг евтин балаган. А старите театрали и кинаджии един по един си отиват в един друг (дано по-добър) свят, преживявайки гордо с мизерните си пенсионерски галагани. На моите 56 години не си спомням по-бездуховно време от днешното. Ако искате ми вярвайте. |
Генезиса на майтапа с творците тръгна от определящата роля на работническата класа да твори  и съответния бой по интелигенцията - да работи . |
парцалев, имах щастието монолога на клоуна да изчуствам, дойдеха ни на гости с чавдар шинов и борис карадимчев и като почна, ръкопляскаме го, сълзите му текат, голям непримирил се, не шут в играта на съдбатаРедактирано от - Пейчо Пеев на 15/8/2007 г/ 15:34:57 |
Doctora, точно така е ... абсолютно си прав и аз се подписвам с две ръце под постинга ти. Завиждам ти искрено , че си го познавал...и не само него  |
| Докторе, аз съм с 20 години по-млад от теб, ама напълно споделям мнението ти. Нашето не е декаданс, а просто вговедяване. |
| децата и клоуните казват винаги истината на този свят истината се проявява в два облика, едното й лице е изпълнено със страдание, а другото се смее, но това е едно и също лице, което се смее и плаче, за отчаялите се хора смехът върши добра работа, а за тези, които блаженстват в прекалена самоувереност, е може би по-добре да видят плачещото лице клоунът е основен персонаж в уличното изкуство, то е чисто, дава възможност на човека да разбере, че радостта существува извън понятия пари и отплатено, радостта, то е нещото от което човека не бива да е лишен |
и защо ги убивате, моля покажете, по кой закон, мъката си в радост за вас са сторили, мене не ме застрашавате, не достигате ми на нивата, но делата ви са отврат, щастливи ли сте, със сит търбух за мъката на други глух, грешен път, грешна компания  |
Тъжна Истина, Докторе! Радостното е, че има с какво да сравняваме халтурата....  Милчо, не се бъзикай с "Мадарския конник" от бирените капачки...... |
| никак не разбирам, рев до седмото небе, тежък бил живота а изпратените да творят, и красота и радост и човещина най често ги убиват, що тогава рев, песен ще е справедливо |
| Гойко Подрисков Вземи направи справка, колко театъра е имало преди 1944г, колко опери, колко симфонични оркестъра, и колко след това избуяха. 85% от населението в България беше на село и то не беше чувало ни за театър ни за опера ни за симфоничен оркестър. Гледай филма "Господин за 1 ден" - май така беше, там най-добре е изобразен българина тогава. |