Добави мнение Мнения:7
*****
Редактирано от - bot на 17/8/2007 г/ 07:53:43 |
| Ето и цялото стихотворение: ПРЕКРАСНОТО В ПОЕЗИЯТА или ЖЕРТВА НА ДЕКОРАТИВНИ РИБКИ web | Стихове | Стари неща Моите стихове никой не ги печати. Никой не ги чете. Те са опасни - будят долни инстинкти, развращават духа. (Както казва онзи, дето ще се появи на края.) Особено са вредни за деца. И възрастни. Напуснаха ме всичките приятели. Разлюбиха ме всичките момичета. Една вдовица каза, че съм демоничен тип. За да не бъда сам, си купих три червени рибки. В стъклен съд. Хранех ги с водни бълхи и им сменявах водата. Веднъж проскубаната котка на хазайката успя да ме издебне и задигна най-палавата, най-красивата. Останалите две се мятаха от ужас, щом чуеха коварното животно. Но аз ги пазех най-внимателно. Една дъждовна вечер от тъга, от самота и от не знам какво реших да прочета на глас написаното през деня стихотворение. Сам себе си иронизирайки, се поклоних пред рибките и казах: - Ще позволите ли да рецитирам стихове? Прочетох им едно цинично, антиобществено стихотворение. (Както казва онзи, дето ще се появи на края.) Когато ги погледнах пак, лицето ми се вкамени от изненада - цветът им беше станал сивочерен; с огромни челюсти и остри зъби приличаха на мънички акули. Не се докоснаха до водните бълхи, които им насипах от пакета, с презрение отминаха трохите хляб. Тогава грабнах котката, проскубаната котка на хазайката, и я захвърлих върху тях. За миг, за два нещастното животно бе разкъсано. От този ден това им стана любимата храна. Аз всяка вечер им четях развратните си стихове (както казва онзи, дето ще се появи на края), а те растяха и се озверяваха. Превърнаха се в истински акули. Аквариумът трудно ги побираше, а котките не ги задоволяваха. Нататък всичко се разви мълниеносно и закономерно: когато им четях най-страшната от моите поеми, аквариумът изпращя и се пропука. Акулите изскочиха навън. По-кротката разтвори челюстта си и ме глътна. А другата изяде гардероба, където беше скрит един доносчик. © Константин Павлов ============================= © Електронно издателство LiterNet, 02.09.2002 Константин Павлов. Стари неща. Варна: LiterNet, 2002 Други публикации: Константин Павлов. Стари неща. София, 1983. |
| Много хора от СДС се оказаха с досиета: д-р Петър Берон, Венцислав Димитров, Георги Марков и може би има и други ( незнам дали е вярно). А в ДПС май всички са сътрудници. Това показва, че хората от ДС успяха да са добре и при капитализма. |
И поуката от това е  да не се върши работа, която изисква пазене на информацията.Което иска велик майсторлък. ...по европейския способ, даже не бе ясно кой от кого бе заимствал в ония векове... Що се отнася до разказвателния способ, мисля, че майстор Калин Донков не го е заимствал от Димитри Иванов, защото преди последния е майстор Димитър Паунов... който пък се кефеше на Реймънд Чандлър... Който може, нека продължи  Редактирано от - Енцефал на 17/8/2007 г/ 16:07:34 |
| Добре Калине, много добре.Форумните мекерета нещо са насочили , дискусията, в другата тема за "великите".Мислят си , че темата не е благосклонна, и буди размисли у несведомите.Няма нищо ново под слънцето, освен естествено "Кока-кола"-та.Искам естественно да те поздравя, за ТОва. P.S.Иначе нищо няма значение, когато нямаш нищо в шкафа, а главата си носиш само за красота, а информацията е сложна тема.Боравенето с информация е сложно нещо, важното е да разбираш какво означава тя. Много е трудно да се пресява сеното от плявата.", за някой е трудно дори "да пресеят зърното , от плявата"! |
Добави мнение Мнения:7