За любовта и оргазма Пон, 2007-08-20 22:55 Умишлено не бързах да коментирам тазгодишното представяне на Левски в Европа, но не за да чакам да отшуми, а защото с особен интерес очаквах реакцията както на синята общност така и на червената. И докато втората не ме изненада с абсолютно нищо, трябва да кажа че със свито сърце очаквах тази на сините. Както на отбора така и на медиите. Реакция, която до голяма степен щеше да покаже колко е израснал клубът в последните години. Защото искрено се надявах отборът да е придобил европейски облик и да го демонстрира не само след успехи, но и след провали. Надявах се и чаках, но това което видях, надмина и най-смелите ми очаквания. За пореден път се почувствах горд, че съм фен на този отбор. Почувствах се горд с цивилизованото поведение на футболистите, треньора и ръководството на отбора, за което съм им безкрайно благодарен. Благодарен съм на футболистите, че не потърсиха оправдание в озоновата дупка, благодарен съм на Мъри, че не прокле ужасния ни карък в двата мача, благодарен съм му, че не прокле съдията (въпреки че имаше основания и за двете), благодарен съм на ръководството, че не извади секирата, а започна да гради новата синя приказка, нещо което направо вбесява червената общност. Така е защото някои имат мечти и пишат приказки. Ето така - мечтаейки. Точно затова очаквам много скоро да се върне измислената от червените фенове НОРМАЛНОСТ. Не лош термин - трябва да призная. Очаквам да се върне "нормалността". Но не тази на платените клакьори, и такава каквато я определя УЕФА при съставяне на месечните си ранглисти, при определяне на поставени и непоставени отбори при жребиите. Всъщност, очаквам "нормалността" да се върне много по-рано. Още в 14 кръг. Тогава играят Левски и ЦСКА и очаквам на този мач да се случи най-нормалното. Така както го очакват феновете на най-успешния отбор в демократична България. Тука е мястото да отделя малко време на феновете на "онзи отбор" – най-успелият в тоталитарните години от българската история. Намирам за най-нормалното и естествено нещо фенове на Левски и ЦСКА да се радват на загубите на вечния си съперник, пък били те и в Европа. Но сякаш истеричният червен оргазъм почва да излиза от рамките на нормалната човешка физиология. Дали защото след разпадането на Варшавския договор те нямат особени поводи за радост, дали защото любимият им отбор рухна по-гръмко и от Берлинската стена, но този период и особено последните 2 години, родиха сред тях множество генно-модифицирани индивиди от неустановен биологичен вид. Естествен продукт залегнал още при зачатието на тази структура. И как иначе. Любимият им отбор не е създаден с любов от група ученици, а върху зелената покривка на някоя заседателна зала от хора, които доскоро са търкали наровете на някой зандан. Не стига това, ами проклетата демокрация като с магическа пръчка им отне успехите и сега най-бляскавата им европейска страница е победа в протоколен мач. В такава обстановка как можеш да се научиш да обичаш, как можеш да плачеш от радост? Не можеш. Вероятно затова носиш на България резила Ливърпул за пръв път в своята история да играе на празен стадион. Защото този стадион могат да го напълнят само фенове, които са научени да обичат. Фенове, които страдат, че любимият им отбор падна от Тампере. Боли защото колкото по от високо паднеш толкова повече боли. А Левски беше високо. Толкова високо, където не е бил никой друг български отбор в последните 18 години, и едва ще бъде в следващите 20. |
Ами швейцарец ще свири...Та каквото и да стане, да няма после циврене до небесата за "престъпника, ограбил труда на момчетата" - независимо от каква посока! А ЦСКА нали до последно разчитаха "Малката Баничка" да им бутне една голема аванта, сега реват като репресирани активни борци. |
каруцаря e живото потвърждение на основната идея на автора най-горе. Не може да си заченат "ин витро", имам предвид клубът-абревиатура и да имаш нормални реакции. Тях са ги програмирили в "името на светлото бъдеще" да жънат успехи на всяка цена. За това неуспехът се посреща толкова болезнено в градинката. Никога не са приемали, че загубите са част от играта. Добрият играч, в случая клуб и привържениците му се познават не по начина по който печелят, а този по който приемат загубите. Всичко което не те убива, те прави по-силен. И само Левски але, обичаме те. |
Докич, ти си номер едно! И само Левски обичаме те! Мъдър е Докича, много е мъдър! Страхотно е, че от Левски! |
Бях много далеч от България когато се случи белята с Левски. Не гледах двата мача с Тампере и ми бе интересно как са играли сините. Търсейки причините за станалото прочетох и чух в интернет пространството стотици коментари за излагацията. Общо взето те се деляха на две. Едните - обяснимо пристрастни - изтъкваха една заблуда и изтрезняването след едно пиянство. Другите - необяснимо пристрастни - пък ни караха да се радваме, да се прегръщаме и да бъдем щастливи с най-срамното отпадане на синия отбор в историята на евротурнирите. Трите силни фактора на Герена също не дадоха логично обяснение на случилото се. Чуха се някакви откъслечни лични оправдания, колкото да мине време и да отмине бурята. И отново страхът да не изгубиш мечтите си отново докара старата болест на Подуяне - желаното да се представя за реално. Така единият от силните фактори на Герена ни написа сълзливо оправдателно писмо за ловните си преживявания на сафарито, другият изведнъж спря да бръщолеви глупости и отказа да ни разказва сънищата си, а третият се чудеше как да лавира между неадекватните изцепки на първите двама. Сега обаче, файда от оправданията на тримата никаква. Колата се обърнала, мигът отминал, а златният шанс - изпуснат. Днес, когато очевидно на Герена здравата сгазиха лука и с това на практика приключи един доста колоритен период от развитието на куба, могат да се направят няколко основни извода. Първият е за това, което стори Станимир Стоилов с подкрепата на ръководството. Честно казано, то хич не бе малко. След дългогодишни мъки, желязна стагнация и почти никакви продажби на що-годе класните си попълнения (някои от тях бяха задържани на Герена - насила или не - близо 10 години), сините подредиха тим, който показваше сносен футбол. Те не се подадоха на емоциите след Беверен и не се хлъзнаха по временни решения. Беше голям риск, но се оправда. Независимо от късмета, кадема или шанса, което мнозина днес изтъкват. Точно преди година заявих, че това бе най-силният отбор в историята на Левски. Това бе скромното ми мнение след като близо 45 години следя футбола в България и представянето на родните отбори в Европа. Не се имам за пророк, но се радвам, че все повече и повече мнения се прилепят към това твърдение напоследък. Всичко е от значение Вторият извод е за това, че във футбола всичко е от значение. Дори и дребните неща са способни да провалят или доведат до успех дадена мисия. Всяко - дори леко - надценяване или подценяване на дадена ситуация може да се окаже фатално. Така бе и сега с Левски. На Герена се самозабравиха в самодоволството си, помислиха се за много велики и направиха куп грешни ходове. Без да имам претенции за изчерпателност изброявам само някои от тях - авантюрата на Станимир Стоилов с националния отбор, демонстративните сафарите в самодоволството на синия гуру, комичните празнодумства и непрестанните измислици на адвоката, тъпанарското упорството, довело до загубата на Станислав Ангелов, необяснимата амбиция да направиш мръсно и да се саморазправиш със всеки, дори и с голмайстора ти в евротурнирите, скаралата ръководството лакомия за проценти от трансферите, привличането на някакви измислени попълнения - всичко това доведе до срива на Герена. Плюс - неоправданата надменност и обърканите представи за това къде си, кой си и какви да са отношенията ти с останалите. Сега на Подуяне факторите мълчат. Като риби. А тези покрай тях, които с години ни пълнеха главата със сини бръмбари и измислици, в момента ни карат да ръкопляскаме. И да се радваме. Да бъдем щастливи и доволни. Аз обаче не мога да разбера на кого да ръкопляскам - на Тампере или на Левски. И на какво да се радвам - на отпадането или на двете загуби. Или на неспособността дори да отбележиш гол на един 9-годишен анонимник във футбола. И от какво да съм щастлив - от коефициентите за България или от тези за Левски. Сините медиатори, обаче, умора нямат. Да са живи и здрави, както се казва. Съдбата понякога намира най-точния начин да те върне в реалността и да ти покаже колко смешен може да бъде човек в заблудите си. Ако си способен да го разбереш - добре. Ако ли пък не - комедията продължава. Ето защо коментаторите остават длъжници на събитията и хората около Герена. Но когато три години си бръщолевил глупости, някак трудно е да си обърнеш изведнъж езика. И да осъзнаеш, че си бил част от една голяма заблуда. Тъй или иначе, смятам, че най-важната роля през последните 3 години на Подуяне бе тази на Станимир Стоилов. Дори и без сини очила, не веднъж съм коментирал това, което направи най-прогресиращият млад треньор в България. Сега, когато по една или друга причина той приключи даден период от своето развитие е редно да се тегли чертата и да се извлекат поне някакви изводи. Най-важният от тях е едно послание, което Мъри отправи към родните треньори и останали специалисти във футбола. И заради което, на практика, пиша този коментар. А то е: как у нас може да се направи сносен отбор без звезди и много пари. Станимир Стоилов показа, че в България подобен модел може да работи - и то доста добре. С което затвори устата на доста свои колеги и фактори, които от години ни убеждават, че с „трици маймуни не се ловят". Ето ви нещо съвсем обективно, но кой знае защо пропуснато от бм. А които се чуди откъде са тези находки, открехвам го веднага - sport1.bg |