Добави мнение Мнения:4
На политическия (т.е. партийния) фронт нищо не може да се прави с пожелания и призиви. Нужни са лостове, хората по света отдавна са го разбрали и са ги измислили. И пак от едната страна оправят, от другата се разваля. Цялата статия “просветлява” съвсем вярно негатива на партийния ни живот. Позитивна практика не е посочена – защото я няма. Откъде тогава ни в клин, ни в ръкав заключението “Изборите са най-лесният начин избирателят да накаже партиите и кандидатите им за тяхната наглост.”? Как “Само така политическият живот ще започне да се прочиства от метастазите си”, г-н Спахийски, след като даже “Навсякъде по света има черни фондове, които партиите организират”? Да се гласува за нови “лица”? – Вие сам пишете какво може да се очаква. Да не се гласува? – и само един глас да има пак някой ще се тупне с “убедителна изборна победа”. А ако гласовете станат 5, два еднакви гласа ще присвоят законно останалите 3 единични. Изборите не само, че не са “най-лесният начин”, но изобщо не са начин. Могат да бъдат такъв само ако правилата за провеждането им дават възможност да станат “начин”. Накратко, не изборите са решаващи, а строгичките правила за практиката на партиите преди тях и възможностите за контрол и търсене на отговорност след тях. Всичко това в сферата на реалното, а не на моралните пожелания. |
| Е, живи бехме, та туй лобиране е от времето на избухналата демокрация бре Спахийски, но тогава беше: искам да благодаря на Френския президент Митеран, на английското и американското посолства даже и на бившето западно немското, за безрезервната подкрепа за нашто героично платено дисисиденство...Ха ха. |
| не си в час Милчо и дисиденството беше без паре - на ползу роду е поне дисидентите гарантирано закусваха един път в годината  |
Добави мнение Мнения:4