Отиди на страница:
 |
| И аз бях в Македония, там някои казват, че имат проблем с албанците. Но също така някои казват за бившия премиер Георгиевски (сега живее в Благоевград), че е ограбил страната (по точно милионите!). Не знам дали е вярно това (за македонците), но и българите не са доволни Иван Костов и Симеон II (голяма корупция и реституция по тяхно време). Също така по времето на тези премиери се извършиха и много показни убийства в така наречения частен бизнес ( да се надяваме че тази традиция ще се прекъсне при Станишев - ще видиме през идващите години какво ще стане?). |
| И ние посетихме Охрид в началото на август. Група от 11 души наши хора с автобусче от София. Македония е като България, но без новите лъскавини, даже като България от ранното ми детство в 60-те години. Като излееш от нея и видиш бензиностанцията на Лукойл в Кюстендил, и си викаш - "Европа". Македония от Щип през Велес до Прилеп е равна и камениста като Софийското поле към Сливница, но от Битола към Охрид става планинска и много красива. Главната улица на Охрид вечер е претъпкана с народ - и туристи, и местни. Това е лятната столица на Македония. Има и летен музикален фестивал, и правителствена резиденция като по нас, но всичко миниатюрно. От туристите най-много са българите, но има и западняци тук-там, италианци и други. Албанците не се натрапват като число, макар че има няколко джамии и албански ахчийници в центъра. Има много сергии с надписи като "Безболно бушиме: уши, нос и друго..." (без болка дупчим уши, нос и друго) и дюкяни - "Се бара бербер со изкуство" (търси се бръснар с квалификация). "Не паркирай! Бушим гуми!" Кухнята в крайбрежните ресторантчета е скромна, като българската в 70-те. Не знам защо упорито предлагат и миди и други морски ядива - нали там море няма. В ресторантите свирят (на живо) и български стари градски песни - в нашия рибен (тъкмо срещу пристана, дето застава хидробуса Македония и другите две-три гемийки на македонската марина) пяха "устните ти тънки ще целувам до забрава". Разбира се, като изчерпиха репертоара от "Македонско девойче", "Ако умрам ил загинам", "Таки даскалот" и пр. Хотела ни (Ченго) е много хубав, в самия център, и дават пържени филийки със сладко и хубаво кисело мляко на закуска. Езерото е красиво, бистро (освен в самия град, дето е кафяво) и млечносиньо като Балатон. Гледката от Самуиловата крепост е пленителна - хващаме залеза със слънце и малко дребен дъждец - две пълни дъги по 180 градуса над Охрид. Езерото към Струга става като разтопен метал. На запад вииждаме и още няколко "пършинга" (както в Кърджали наричат минаретата). Сещам се за песните, които съм чувал от баба - "Аз знам един замък край Охрида син"... Стария град има някои стари къщи, музеи, но повечето са по-нови и по-скоро прилича на Варна под театъра, отколкото на стария Пловдив. Има и античен амфитеатър като пловдивския, но в ранна фаза на реставрация. Но стари български църкви има повече от където и да е у нас. Всичките са като Боянската наглед, но по-големи. Влизахме в доста и в града, и на Св. Наум, и за пръв път в живота си се кръстех на влизане - да не ме помисли екскурзоводката Адриана за неверник. Тя бая се кръстеше и метани правеше. Един дядо от с. Любанища ни вози с лодка около Св. Наум - "казвам се Тодор - като Тодор Живков бе". Адриана беше забравила как се казвала книжката на братя Миладинови - припомнихме й. Тя ни разправи, че уж езичникът Борис бил затворил св. Наум в тъмница, но дъщеря му заболяла и й казали, че само Наум може да я изцери. Но той поискал първо да се покръсти, и тъй се покръстили и Борисовите хора. Ние като историци протестираме, но тя казва, че така било според македонския академик, по чиято книжка те държели държавен изпит за екскурзоводи. Отначало Адриана се срамува да каже името България като говореше за Борис и т.н., и казва "една балканска държава". "Коя е тая държава, бе Адриана? Кажете й името" - вика накрая жена ми. "Бугария" - и хоп гръмки аплодисменти от наша страна. Седнахме на шарски плескавици и скопско (или Даб) край езерото и казахме на Адриана, че баба ми била учителка по български в гимназията в Струмица. "А, вика тя - това е било по време на бугарската окупация". Не, поправям я любезно - по време на соединението со макя Бугария. И двамата се смееме доволни. Другия ни екскурзовод, който ни води до Скопие, беше по-гъвкав и прибягваше до антиалбански трикове да ни предразполага. Влизаме в едно албанско село до пролома Матка, замирисва на кравешко, и той: "ете така мирише во всеко мюсюлманско село"! Чуваме зурла - "а те това е музиката им!" Гледаме високи дувари на къщите - "дето има дувари - са албанци - крият си жените. Не че са толко убави, ама..." Всички се смеят, само аз от кумова срама - "Протестувам!" Питаме го и него как се казвала книжката на бр. Миладинови, и той с готовност: "нещо там - Бугарски..." - бурни ръкопляскания. Но в музея на Гоце Делчев възникват проблеми. Турили са и много снимки, на които се чете "Българска община", "Вестник на българите в Турция" ... - допуснали сте груби грешки, бе другари! "А, - обяснява старичкият уредник, - во турско са биле бугари, во сръбско - сърби"... (т.е. во македонско - македонци). Добре, ама що во турско не са биле турци, а бугари? Те се дръпват настрани и се чува само - "остави ги - изпрани мозъци". Един симпатичен македонски младеж със западна приятелка за ръка ни казва укоризнено на изхода: "аз съм чист македонец". Аз го питам чий служител е бил Гоце като учител и отде са му пренесли костите в 1946 г. Той: "абе не съм историчар". "Во европската уния ке се събереме" - опитвам се да туря край на спора, но нашия гид пак не е доволен - той не харесвал ЕС, ами Америка. Пита ни възторжено как е в Ню Йорк. Ние говорим речитатива на една песен от бригадите в СУ - майко Македонийо, ний ще те освободин, на Охридското езеро гребна база ще построим... а на Олимп - ски писта на Софийски университет. |
Докато бяхме в бусчето, Сашо, скопският ни екскурзовод, разказваше балкантуристките митове сред които един беше особено оригинален - брача Миладиновци били писали песните се на... нерафиниран македонскии. Тогава го попитахме как се казва песнопойката им и след като той се направи, че едва си спомня, но каза все пак заглавието (за разлика от охридската екскурзоводстваща мома, която каза, че не го знаела), всичките 11 човека избухнахме в бурен смях. Българският език се оказа нерафинираната версия на македонския.  В албанското село, точно под местността Матка, преди Скопие, антиалбанският разговор, започнат от страна на екскурзовода, протече така: мирис на тор - ете, това е миризмата на техните села. След секунда се чуват зурли, ама реални, някъде май имаше сватба - а това е музиката на миризмата. През цялото време горкият Александър обясняваше защо ни разбирал - бабите му имали познати в Благоевград, той прекарвал летата там и ето на, знаел добре езика ни. Сладур.  Утре ще пусна снимки от македонското пътешествие в тема на читателите. Имам набор от любими табелки и реклами на рафинирания им език. ***** В сплотената ни роднинска и приятелска група имахме 5 деца под 22 години. Всички те, без да гъкнат, изслушваха с огромно внимание историческите ни спорове с екскурзоводите. Бяха в еуфория, когато в Скопие, в църквата дето е пренесен гроба на Гоце Делчев, доказвахме що той е българин, а не македонец. Доказателствата висяха по стените на музея - диплома на гимназист, подписана от учителя Гоце Делчев, а отгоре на дипломата се мъдри "Българска мъжка гимназия, гр.....", копия от револючционни декларации, вестници. Който има очи - вижда, който има уши - слуша. А другаря Дончев днес писал, писал и не се разбира кво е искал да ни каже. Редактирано от - bot на 31/8/2007 г/ 13:58:55 |
| Езикът ни е един и същ , мръсотията- същата, ракията и виното същите, табиетите , цените ... Всичко ни е едно и също. Ама като видях и тая реклама за Каменицата в началото на стария Охрид , дето чичо ни Фичо отбеляза , се побърках окончателно. А колко ракия и вино изпихме със собственика на един от хотелите край Охрид , що хора изиграхме . Имах чуството , че те са по-българи от нас .И не мога да разбера какво делим? Останаха само притесненията за проблемите в Тетово, Гостивар... Дано се размине. |
| Имаше във Виена литературно четене на един македонски писател. Присъстваха и хора от македонското посолство - донесоха прекрасно червено вино - Тъга за юга се казваше виното. Накрая, когато всички гости си отидоха, представителката на театъра, където беше четенето каза - хайде елате да пийнем още от това хубаво БЪЛГАРСКО вино. Не я поправих, но мислено благодарих, че хората от посолството си бяха тръгнали. |
| Ами докато се чува тук и там , , Македония, македонци", от устата на селяни в България, които като чуят песни от тази част на България ипитват див възторг и турско ориенталските им реакции блясват ...няма да има яснота- тази земя с какви селяни е населена-бандити ли са или просто измет, която боготвори бивша Югославия |
| Благодаря на Чичо Фичо за интересното четиво!!! Без майтап ми стана много интересно- не съм бил в македонска област и ме зарази да отида! |
| Аз съм тракиец. Мисля , че ще е добре да си образуваме държава Тракия . После ще си поискаме и Одринска и беломорска Тракия . Няма лошо, ние сме си тракийци, такива се чувстваме. Надявам се аналогиата да ви е развеселила. Луно, луно, земьо македонска. |
| И премълчаното ни... свързва. Нели, поучи се от Чичо Фичо  - той не се заяде с Донков Откакто не съм активист... - направих повече за Македония, но едва ли ще ме разбереш. Един велик старец от Велес още януари 1990 г. ми казваше "Българщината ке я дозираме по малко - сос кофена лъжичка, знаеш дека интелигенцията ни е убиена." |
| "Каменица - мажите знаат зошто! .... жените - също - нали те наричат мъжкото като каква да му бъде ... и на кой кУмин да мяза...  |
| BTW, по темата за мълчанието. Тази година гледах едно предаване по българската телевизия, където деца от Македония, учещи в Софийски университет безплатно, щото получили наскоро и българско гражданство, говореха за решението си да станат двойни граждани. Пред камерата те не се свеняха да заявят, че нямат българско самосъзнание, а са подали за наш паспорт по байганьоовски причини - щото им било изгодно. А иначе се чувставли чисти македонци. Това, което ме порази у тези 18-20 годишни дечурлига е, че те говореха това без каквото и да е съзнание, че обиждат държавата, която ги е подслонила, дава им безплатно висше, дава им дори и стипендии и се грижи за тях като за свои деца, макар родителите им да не са платили и стотинка български данък. Журналистаката ги попита - добре де, ама нали подписахте декларация за български произход? Питам се, коя майка е възпитала подобно чудо и защо се смята за нормално изплозването на другите и надсмиването над тях да се чува в общественото пространство? Да се слуша...мълчаливо и без коментар. Не остана ли един преподавател в СУ, който да обясни на тези дивананеца, че едно от най-търсените качества, освен професионални умения, у младите това е техния ентусиазъм и нравственост? Тяхната чистота, доброта, състрадателност и благородство. Не че не съм виждала подобно поведение и тук, сред нашеници. Не са малко случаите, когато българи в Америка ми заявяват, че мразили САЩ, че давали мило и драго да живеят у нас, че ненавиждали дебелите и тъпи американци, но взели американски паспорт щото им било изгодно - за пенсия, социално осигуряване и т.н. Трънки и глонгинки, американският паспорт дава само едно предимство пред притежаването на зелената карта - правото да гласуваш на избори. Всичко останало като социално осигуряване, пенсии го имат при определена възст и притежателите на зелени карти. Но наш бай Ганьо всъщност взема паспорта за да се фука в България, разправяйки небержно колко са тъпи тукашните хора и какъв пич е той да ги надхитри и хем да ги мрази, хем да ги използва. На въпроса защо като толкова обича да живее в България купува къщи и коли в Америка, и работи в тази държава, ще получите многозначително мълчание. Аман от пишман родолюбци. Мразя липсата на основни нравствени добродетели у нашего брата. Мразя липсата им на благородство и добросърдечие. Не разбирам как можеш да се подиграваш на страна, която образова децата ти безплатно и ако са добри ученици прави всичко възможно да им даде най-доброто висше образование и професинален старт. Какъв човек трябва да си за да мислиш поведението си за връх на сладоледа и оправността в този живот? И каква каша забъркваш в главата на собствените си деца, като денем и нощем им говориш подобни неща? Кому е нужно това раздвояване и разделение след като всяко дете има природния талант да бъде еднакво добре в две и повече държави? И защо двойното гражданство да не е богатство, а извор на омраза? |
| Едно огромно "Браво!" за този толкова интелигентен, тъжно-ироничен, великодушен текст! Невероятен естетски аристократизъм лъха от него! |
| В крайна сметка сега е Демокрация, никой не може да забрани на един гагаузин и на една помакиня да се чувстват САЩ-ци |
| И аз имам чудесни спомени от Охрид, Струга, Битоля, но най-хубаво ми беше когато слушах говора на по възрастните и много благосклонно настроени към България охридчани, а по радиото което се чуваше там се лееше мек български и песни дето ги пее тука Чакърдъкова...В Струга обаче много млади тъмнокоси и матови албанчета в кожени черни якета, а по пътя от Скопие до Охрид по Шар планина новопръкнали се минарета, местните им викат ракети...Почнах да ги броя, стигнах до 43 и някой ми подсказа, че не си струва мЛого биле...За една седмица обиколих почти цяла Македония, мирише на България, прилича на България, ама младите, екскурзоводите, граничари, митничари са надъхани, а това е лошо... |