НЕЩО СЕ ОБЪРКА ОКОЛО Б. БОРИСОВ - ГЕРБ - ШЕДЬОВЪР ИЛИ ПРОВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ИНЖЕНЕРИНГ?

Американците употребяват израза "квадратно колче в кръгла дупка", за да обозначат човек или събитие, попаднали не на подходящото или естествено място и време. През последния период такова впечатление създава развитието на проекта ГЕРБ.

Нормалната логика като че ли подсказва обратното. Ако перифразираме Конфуций, днешната политическа ситуация в България предоставя чудесни условия за разцвет на поне сто популистки идеи и съответен брой популистки формации. ГЕРБ се появи и израсна на добре подготвена почва, като има шанса да отчете опита и последиците от триумфа на НДСВ през 2001 г. и светкавичния възход на "Атака" през 2005 година. Разбира се, популистката вълна, заливаща България, би трябвало да ни говори, че с ГЕРБ нещата няма да приключат. Образно казано, можем да предположим, че оттук нататък всяка година в България ще се появява по един ГЕРБ. Това обаче не би трябвало да попречи на Бойко Борисов и почитателите му да изживеят своя момент на слава. И все пак, нещо не е наред.

Проектът ГЕРБ и личният ореол на Бойко Борисов не бяха въпрос на случайност или на инициатива от квартален характер. Ако проследим случилото си през последните седем години, ще видим, че в изграждането на
публичния образ на "баш-гербера" бяха вложени системно и настойчиво огромни политически и медийни, т.е. финансови ресурси. И до днес не знаем кой е главният инвеститор, но ясно е едно - към такива инвестиции не се подхожда безотговорно. За провал на подобна инвестиция санкциите са много сериозни - в нашата страна те обикновено попадат в омразната на министър Румен Петков категория "неразкрити поръчкови убийства". Стратегията за изграждането на мита за небрежния бараба - страшилище за политиците и престъпниците (две категории, които у нас често се припокриват) бе майсторски изпипана. И като главен секретар на МВР, и като кмет на София Бойко Борисов получаваше огромно медийно внимание и в същото време бе обект на доброжелателност, незапомнена до този момент. Няма спор, че нито един главен секретар на МВР до Борисов и след него не е бил така боготворен от българските медийни и журналистически среди. С риск да обидим Бойко Борисов на тема мъжественост, ще допуснем, че това едва ли се дължи главно на разнежените сърца на репортерките и на отделни главни редакторки на медии. Играта е много по-сериозна.

Не може да се отрече, че до определен момент развитието на проекта ГЕРБ протичаше по най-добрите образци на жанра. (Почти) никой не задаваше на изгряващата политическа звезда неудобни въпроси, всяко действие срещу Борисов се натъкваше на незабавно и многократно по-силно противодействие (да припомним само как избухна скандалът с "яхтената афера". Именно защото операцията бе много добре стартирана, си заслужава да се запитаме - защо и кой оплеска работата на финалната права.

Някои опоненти биха възразили - какъв му е проблемът на Бойко Борисов
днес? Води ли във всички класации на социологическите агенции за местните избори? Води, при това убедително. Има ли публична фигура, която дори отчасти да може да се мери с неговата популярност? Въпреки социологическите и журналистически спекулации по всяка вероятност - в момента не. Тогава какво дава основание да твърдим, че проектът ГЕРБ зацикля?

В подкрепа на твърдението, че в симфоничната поема "Бойко Борисов спасява България" се дочуват фалшиви тонове, могат да бъдат приведени няколко аргумента.

Първият аргумент е свързан с начина, по който Борисов употребява властта до момента. Той все пак половин мандат бе кмет на столицата и ако допуснем, че ГЕРБ е въпрос на сериозно, стратегическо намерение, би трябвало първият, "розов" етап от участието в управлението да бъде подчинен на определени правила. Известно е, че всяка формация, която влезе в политиката чрез класическия популистки сценарий, има възможност да се опита да употреби по-разумно властта от предшествениците си, да не повтаря грешките им и да запази някакво влияние, след като престане да привлича изцяло популистки вот. Пример е НДСВ, което въпреки краха на мита за "800-те дни" успя да запази някакъв електорален потенциал и оцеля на местните избори през 2003 г., на парламентарните през 2005 г. и дори на катастрофалните за редица други формации избори за евродепутати през настоящата година.

За изминалия двугодишен полумандат на столичен кмет обаче Борисов не добави нищо към първоначалните си заявки.
Той няма нито едно голямо, трайно постижение като кмет. Осветяването на по-впечатляващите софийски сгради, вълнообразното асфалтиране на "Орлов мост" и наводняването на "Ариана" не се броят, защото тези инициативи не решават нито един от сериозните проблеми на жителите и гостите на града. Правилата на проекти от рода на ГЕРБ (ако наистина са сериозни) изискват поне една крупна, набиваща се на очи реализация, която да примами достатъчно избиратели за следващата фаза. Такава реализация обаче няма. Няма завод за преработка на отпадъците, няма нови идеи за решение на проблема с трафика, мафиотските градоустройствени решения продължават, придвижвани от хора, назначени по искане на сегашния кмет. Генерална промяна няма, има само смяна на хората с претенции за генералски пълномощия. Дори и най-добрият популистки сценарий за поредната "силна ръка" се проваля, ако няма поне известна видимост, че тази ръка може да свърши някаква общественополезна работа.

Вторият аргумент, подкрепящ тезата, че в проекта ГЕРБ нещо се обърка, е свързан с "тайминга" - подбора на подходящото време за подходящите действия. Най-грубо казано, Бойко Борисов и по-точно стоящите зад него сценаристи, допуснаха да бъдат поставени в тежък политически цайтнот. Пред ГЕРБ има само един печеливш при това краткосрочен сценарий - предизвикване на предсрочни парламентарни избори в рамките на следващите 9-12 месеца. Ако това не се случи през 2008 г., ГЕРБ ще отиде на редовните избори след две години в неизгодна позиция - нагълтал се с много (местна) власт, без правомощия, ресурси и достатъчно време, за да докаже, че може да я упражнява по начин, който да спечели одобрението на избирателите. (Ако въобще е способен на това.)

Днес много се спекулира относно големите европейски пари, които ще потекат в държавата и общините. Преди всичко това е само една възможност, която трябва да бъде оползотворена. (В този смисъл по-коректно би било известното предаване на "Канал 1" да бъде озаглавено "За седем милиарда евро, може би".) На общинско равнище положението е много тежко, защото местната власт не разполага с административен, финансов и особено с човешки капацитет, който да осигури разработване и реализиране на успешни европроекти. Такива проекти наистина рано или късно ще се появят, но не и преди 2009 година. Истината е, че 2007 г. бе изцяло пропиляна, а 2008 г. ще премине под знака на наваксването, но и под пресата на редица затормозяващи икономически и социални проблеми. Така че местната власт наистина в бъдеще ще акумулира все повече ресурси, но това ще стане през втората половина на мандата на органите, които ще изберем на 28 октомври, а може би - в още по-далечна перспектива.

Когато говорим за срива в проекта ГЕРБ, стигаме до третия аргумент - инвестициите, вложени в изграждането на медийния образ и популярността на Бойко Борисов, биха били оправдани, ако поне толкова пари бяха изразходвани за селекцията на способни и перспективни кадри на формацията. В момента ситуацията е катастрофална - към ГЕРБ се стече куцо и сакато както това се случи през 1997 г. със СДС и през 2001 г. с НДСВ. Местната клиентела под една или друга форма се прилепи за поредната "ракета-носител", като за сетен път станахме свидетели на типичната негативна селекция - по-качествените люде, подмамени от надеждата, че "този път може би ще се получи нещо различно", бяха елиминирани за сметка на вездесъщите всеядни партийни кариеристи. Претенциите за суперлидерство, излъчвани от медийните съветници на Бойко Борисов, се оказаха опасен бумеранг. Няма да забравя един разгорещен спор с яростна почитателка на Борисов в навечерието на учредителната конференция на ГЕРБ. Вечерта преди конференцията дамата бе готова да ми издере очите за лошите (според нея) думи по адрес на столичния кмет, но само след 24 часа изрази потреса си по повод на неговата реплика: "Аз съм ви събрал, аз ще ви разпусна". Едва ли някой се съмнява, че людете, които са готови да бъдат събирани и разпускани с помощта на някаква политическа "гега", трудно могат да се сочат за алтернатива на днешния, наистина прогнил политически елит. Факт е, че хората, които привиждаха в ГЕРБ и неговия лидер някаква възможност за реална промяна, се отдръпнаха. На тяхно място се настаниха други, готови на всичко, за да се докопат до някаква власт. Това е причината за трагичната картина на кандидатите на ГЕРБ за тези избори - много малко впечатляващи нови лица, подозрително много "клиентелисти от кариерата".

От казаното логично следва въпросът - кой има интерес и кой насочи
проекта ГЕРБ в този кьорсокак ?

Този въпрос има основания, разбира се, ако приемем, че Бойко Борисов е бил в епицентъра на самостоятелна политическа стратегия. Всяка самодостатъчна стратегия, пък била тя и популистка, би трябвало да следва някаква собствена логика. Автентичната логика на ГЕРБ диктуваше или рязко форсиране, или търпеливо изчакване на момента. Форсирането означаваше Борисов да се кандидатира за президент и вероятно той имаше сериозни изгледи да спечели надпреварата срещу Георги Първанов. Изчакването предполагаше внимателно, селективно изграждане на партията с акцент върху подготовката за успешно представяне на парламентарните избори през 2009 г. и много точна преценка за степента на ангажиране с местната власт през 2007 година.

Ако обаче е вярно обратното - че от самото си начало ГЕРБ е бил предвиден само като спомагателен инструмент за друг политически проект, тогава всичко става пределно ясно. В този случай обаче интригата се свежда до едно непознато творение на българския политически инженеринг - използването на типично популистка формация като подкрепящ ресурс за нови партии, които поне на думи ще доказват, че в никакъв случай не могат да бъдат причислени към този род на политическата фауна.

Ако този сценарий се окаже верен, ще има една силно печеливша и една силно губеща страна. Печелившата страна най-вероятно след време ще се идентифицира в лицето на бъдещата партия на президента Първанов - единственият субект, около когото можем да локализираме центровете, контролиращи проекта ГЕРБ. Големият губещ ще бъде най-силно акламираният политически играч на българския преход - Ахмед Доган. Защото фигурата на балансьора (в познатия вид от последните 15 години) ще стане излишна.

Александър Маринов