Отиди на страница:
| Пейчо, Уж Господ всичко вижда, ама и на него сигурно му се е увеличил диоптъра, щом не вярва на очите си, а праща съгледвачи.  P.S.А може би това, което вижда, просто не е за вярване? Знае ли човек! Редактирано от - Zmeja на 07/9/2007 г/ 13:25:40 |
| дедо Господ не е в нашия свят, живее в светлината, тук е Святия Дух и с него не можеш се ебава, но реч за друго иде, за млади хора с отнет живот от фашистите заради идеи |
| Има цирей, циреят расте, кръвта се заразява, целият организъм е в предсмъртна треска. Циреят требва да се пукне, та гнойта да поизтече, иначе организмът си е заминал съвсем. При това циреят не е на гъза, а на челото. Сабахлем супермена Явор Дачков подскача, че в България има пряка демокрация и не даде почти думата на Валери Найденов да обясни какво е това пряка демокрация. Понеже имам лошото предчувствие, че събралите се сия интелектуалци, ака уманитари, не знаят също като Яворчо що е то пряка демокрация, да припомня: Когато народът има лостове за управление като примерно референдуми, право на отзоваване на депутати и прочие сволочь, право да определя мажоритарна или не система на избори, когато властите са разделени и върху тех има контрол. Е такивка. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg Натиснете тук Редактирано от - kaily на 07/9/2007 г/ 14:12:42 |
| Мисля, че грешиш Пейчо. Триединният Бог (Света Троица) съществува едновременно и неделимо като Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух. |
| редник Модерния, Който не познава историята, е обречен да я повтори... Редник, това е най-голямата глупост, която се повтаря не само от прости редници като тебе ами уж от учени люде. Историята винаги се е повтаряла, защото повторенията никога не си прилияат в детайлите. Войни винаги е имало, въпреки знаенето на историята, но нито една война не си прилича с другите. Агенти и доносници е имало не само преди 1989, имало ги е и при шумерите и при египтяните и в дрвния Рим има ги и в САЩ, ще ги има и в бъдеще. Тала, че историята нбищо ама нищо не помага. А Станишев май правилно го е казал. Само една информация, когато Станишев е бил на Аполония е бил на гости на Мартин Заимов в Созопол. На следващия ден последния беше обявен за кмет от ДСБ и СДС. Мартин Заимов разправял, че Станишев бил на гости на брат му. Плува ли корабче у окото ми? |
| Сун Дзъ рече (преди 2400 години): ...... 4. Предварителната информираност не може да бъде получена от духове и богове, нито по аналогия с минали събития или чрез пресмятания. Тя трябва да се получи от хора, запознати с положението на врага. 5. Използват се пет вида тайни агенти: местни, вътрешни, двойни, обречени да умрат и белязани да живеят. ...... А това сякаш е писано от директора на ЦРУ за българските управляващи преди , пък защо не и след 10 ноември: Ту Му: "В класата на служителите има достойни мъже, които са били лишени от служба; други, които са допуснали грешки и са били наказани. Има подмазвачи и фаворити, които са жадни за богатства. Има такива, които дълго време заемат неоправдано ниски длъжности, които не са оценени и не са получили отговорни постове или които желаят единствено да се възползват от размирните времена, за да разширят полето на възможностите си. Има и хора двулични, непостоянни и измамници, и такива, които винаги седят на оградата и всеки момент могат да се прехвърлят от едната или другата й страна. Що се отнася до всички изброени по-горе, може тайно да проучиш материалното им положение, да ги възнаградиш щедро със злато и коприна и по този начин да ги обвържеш към себе си. Тогава ще можеш да разчиташ те да разузнаят истинското положение на страната си и да проникнат в плановете й, насочени срещу твоята държава. Те могат също да предизвикат вражда между владетеля и неговите министри, така че последните да не постигнат съгласие." |
сун дзь, кво общо има, управляват групировки, тази на дс са гуши например, независим във властта няма да попадне, нямаш шанс ако не си един от тях, и не им браниш интересите, ддс за хазарт няма има за храни основно потребление, социална политика  вервайпри петролния скок буш отмени държавни такси за да не паднат доходите на обикновеното американско семейство, тук кога ще се случи, само лакомия безкрай Редактирано от - Пейчо Пеев на 07/9/2007 г/ 17:45:27 |
На 7 септември 1978 изродите от Държавна сигурност отровиха Георги Марков, за да направят "мил" подарък за рождения ден на тошо каскета от правец  29 години оттогава! Томовете с делото "Скитник" уж изгорени, а онова комунистическо лаино "генерал " владо тодоров уж лежа в панделата...А днес вече не е "нормално" да се говори за тези неща!?! При това гнусните ченгета не се свенят да се покажат на светло, включително и във форума! На това мога да кажа само едно- Проклети да са комунягите и ченгетата, и децата им до девето коляно! Вярвам че Божието възмездие ще се стовари със страшна сила връз тези канибали на българската чест и достоинство! Рано или късно тои - ДЕНЯ НА ПРАВОСЪДИЕТО ще доиде и прошка няма да има! |
| а ето и за какво комунистическите гадове ликвидираха Георги Марков- "...Не вярвам да има много страни по света, където съответният режим да е заповядал на подчинените му граждани в определен ден да празнуват свободата, а следващият ден да празнуват Държавната сигурност, милицията или полицията. Струва ми се, че в това тясно съсесдво на двата празника в България - 9-ти септември „Ден на свободата“ и 10 септември „Ден на милицията и държавна сигурност“ - някой без да иска е изразил по най-ироничен начин същността на 34 годишната българска ера (тази ера за нещастие на България продължава повече от 60 години!- бележка моя). Само талантът на голям сатирик би могъл да постави редом очевидно несъвместими понятия. Денят на свободата бива следван на другия ден от Деня на нейното отрицание, деня на онзи институт, чиито най-мек синоним е потисничеството. Всеки българин не може да не забележи колко наивна е била в това отношение (и колко недосетлива) някогашната полиция. Денят на свети Архангел Михаил беше ден на касапите и полицаите. Но ако тази празнична комбинация от касапи и полицаи ни слисва с пряката идея за очевидно професионално подобие, то празничната комбинация днес на Свобода и Държавна сигурност ни смайва със своята абсурдност, с качеството си на свръхгавра. Ако можех сега да запитам един някогашен мой познат, полковник от Държавна сигурност и настоящ член на Съюза на писателите, защо „Денят на свободата“ се придружава от деня на Държавна сигурност, той вероятно би ми отговорил: „Че каква свобода може да има без Държавна сигурност? Кой ще я пази свободата?“ И ако при тази декларация аз изразех мълчаливо съмнение, той би продължил по следния логичен път: „Ако нямаше свобода в нашата родина, тогава не би имало нужда от Държавна сигурност. Колкото по-голяма е нашата свобода, толкова по-голяма и по-силна трябва да бъде нашата Държавна сигурност. Ето защо ония страни, които нямат свобода (нито ден на свободата) нямат и Държавна сигурност, което означава, че не ги е грижа за свободата. Разбираш ли, съществуването на държавна сигурност не е нищо друго, освен необходим израз на грижата за свободата. Не можеш ти да оставиш свободата току-така свободно да се разняся нагоре-надолу, и всеки да прави с нея каквото си иска. Трябва грижа и грижата сме ние!“ И ако моят някогашен приятел Киро чуеше този разговор, би ме дръпнал встрани и би ми казал почти шепнешком: „Защо си толкова глупав и прост! Девети и десети септември не са два празника, а един-единствен, който се казва „Ден на свободата за милицията!“. |
| Барон Селски, та Селски! Най-щастливият литературен герой е легендарният барон ... Мюнхаузен. И то не че неговите истории винаги завършват щастливо, а че все още има хора, които го споменават. |
| Кой се прецакал, прецакал се. Не са само ченгетата, прецакаха цел един народ и цело едно-две поколения. Една държава без ченгета си може, без народ-ама ич. И па първо си прекара народа, та едни ченгета ли...кво толкова, покрай сухото гори и суровото, нема начин. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| ами службите събиращи информазия са водени от дс офицери, колаборационист е президента, вероятно и много от зависимия съд, другите институции, щом и мрежата в болниците е непокътната значи пак ти дишат във врата |
| По отношение на лъжете за смъртта на Георги Марков бих казал: Барон Селски, подобно на Барон Мюнхаузен изглежда сам си вярва на своите и препостваните измислици. Не ми е известно какво представлява герба на Барон Селски, но на герба на Мюнхаузен, дело на великолепния илюстратор Гюстав Доре, не случайно са изобразини брадвичка, вътък, колело и бутилка, през които преминава девиз, както е прието в хералдиката, на латински:"Mendace veritas" - "В лъжата е истината". В медицината съществува дори диагноза за хора, които лъжат паталогично и си вярват искрено на лъжите наречен, "Синдром Мюнхаузен". Нищо лично!  Редактирано от - Zmeja на 07/9/2007 г/ 19:51:41 |
| А какво му остава на едно БИВШЕ "специално" ченге, ако "новите" управляващи при Демокрацията-ДемоОСРАцията-ДемоОГРАБВАция та НЕ го искат ?! Остава му, май, само: да се възползва, В СВОЯ ПОЛЗА, от знанията, уменията и връзките му на ченге с "братята по съдба" и да стане "бизнесмен"! Щом Сульо и Пульо станаха "бизнесмени"- милионери, защо бившето "специално" ченге да НЕ стане и той такъв?!? А?! И да играе и той, като новите "бизнесмени"-милионери, играта, наречена "за първия Милион НЕ се пита!"- при Демокрацията-ДемоОСРцията, ДемоОГРАБВАцията, де!?!  Редактирано от - paragraph39 на 07/9/2007 г/ 19:39:32 |
| Основната и типична черта на комунистическия цървул е ПРОСТОТИЯТА, задължително придружена от НЕГРАМОТНОСТ! Еи го на, змеи уродлив задавяики се от логорея ни говори за "паталогия", че даже стига и до медицината, като цитира заболяване от което естествено хабер си няма! Иска нещо да каже дзверо, напиня се, и ни в клин, ни в ръкав ръси бисери като за последно! Важно за ченгетата е да се говори много, темата за досиетата да се разводнява до безкраи, а тези които се интересуват от нея да се бележат като "ненормални"! Следва лечение в психиатрична клиника, а там змеи с бяла престилка и петолъчка на челото ще ви инжектира с дрога докато забравите кои сте и къде сте! Това е което могат червените канибали и убиици! Това е което вършеха и продължават да вършат в продължение на десетилетия! Милиони съдби на невинни българи бяха прекършени, милиони мечти бяха изпепелени от престъпници като змея, а наказание няма! ДОКОГА! |
| Ето един разказ от Георги Марков, като символична почит към трагичната му съдба и кончина- СОФИЙСКОТО МОРЕ Георги Марков На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: "Тук ще бъде пристанище Павлово". Под надписа беше нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса - след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море. Вероятно мечтите за преобразуване на природата са нещо много хубаво, най-малкото стимулират въображението. Красиво е човек да мечтае да види Голо Бърдо обрасло във вековна девствена гора, или Владайската река потънала в тропическа растителност като Ропотамо, или пък Дунав заставен да тече нагоре по Искърското дефиле, да пресече Шопския край и влезе в коритото на Марица. Някои биха мечтали да видят финландски езера, други биха искали алпийски красоти, трети - портокалови дървета и маймуни. Въпреки че природата е дала на нашата земя колкото искаш красота - рилските езера са може би по-красиви от финландските, Пирин изглежда почти алпийски, кюстендилските ябълки в никакъв случай не са по-лоши от портокалите, а маймуните и без промяна на природата се срещат тук и там. Затова не ми е ясно как се бе родила у нашите партийни и държавни ръководители идеята да имаме море край София. Съвсем не ми е ясно как тази идея от детинска фантазия се бе превърнала в държавна строителна програма, която влезе в действие. Ако някой от новите ръководители на страната беше поискал да преместим Витоша или да зарием Владайското дефиле, това би ми се сторило може би по-оправдано от гледна точка на нормално мислене. Все ми се струва, че произходът на тази Червенковска мечта е съветски. Защото веднаж чух на събрание следното обяснение: "Щом Москва може да има плавателен канал, Москва-река, защо София да няма нещо подобно. Така че, пренасяйки всички скъпи на тях подробности от романтичния им живот в Съветския съюз, българските партийни ръководители решиха да пренесат и Москва-река. От икономическа, техническа и естетическа гледна точка реализирането на тяхната мечта за море край София беше толкова абсурдно, колкото и създаването на пустинен оазис край Пловдив. Предполагам също, че названието "Софийско море" също дойде по линията на помпозните имена, които инфантилни младежи обичат да произнасят, за да смайват околните. Бедата в цялата работа е, че такива хора управляваха страната и притежаваха власт, с която биха могли да се опитат да развъждат крокодили във Владайската река. Слава Богу, че нямаше крокодили в Москва-река. Отгоре на всичко, за цялото това мероприятие, друг плащаше. Може би нещата биха звучали малко по-иначе, ако Политбюро, Централния комитет и другите отговорни другари сами се бяха запретнали да копаят или накрая заплатеха всички разноски по осъществяването на мечтите си вместо да карат хората да работят безплатно. Но последното нещо, което човек може да търси у този вид хора, е чувството за отговорност. И така в началото на петдесетте години, при напълно разстроено стопанство, мизерия, оскъдица из цялата страна, ние бяхме призовани да започнем строежа на софийското море, което щеше да се състои от система канали и езера. Доколкото си ми е известно много от консултираните технически специалисти се бяха изказали решително против този неоправдан и необмислен проект. Но въпреки това партията пусна в действие совя мотор и тежко на този, който дръзнеше да оспорва проекта. Всеки гражданин на голяма София беше задължен да отработи известен брой работни дни, които варираха от 3 до 20 /до колкото си спомням/. И тъй като почти всички тези хора работеха, то отбиването на ангарията отначало ставаше ставаше за сметка на почивните им дни или годишните отпуски. Ала изглежда, че на вожда, който гореше от нетърпение да плува с яхта от Панчарево до Павлово, това се видя твърде бавно и недостатъчно. Внезапно беше издадено нареждане, което за няколко години всяко лято и есен разстройваше значително нормалната работа на предприятия и учреждения, а именно: онези, които имаха да отбиват трудови дни за канала, да правят това в работно време. Всеки си спомня хаосът, който настъпи навред, когато значителна част от служители и работници биваше извеждана всеки работен ден край София, за да копае за мечтата на Червенков и неговите наследници. Маса гишета и важни бюра трябваше да се затворят, хора изпълняващи важни функции в производството трябваше трябваше да оставят текущата си работа и да отидат да копаят. Главната тяжест падна върху чиновниците, които по онова време бяха смятани за лентяи. Ние се събирахме на определени пунктове рано-рано сутринта, след това пристигаха камиони, качвахме се и с песни пристигахме на съотвеното място, което предствляваше някакъв безнадежден ров. Голямата част, разбира се, бяха жени и момичета, които никога през живота си не бяха хващали кирки и лопати. Резултатът от тяхната работа беше почти плачевен. Повечето от тях така стояха, приказваха си и въобще не похващаха работа, въпреки настойчивите апели на съответния отговорник. Аз лично се съмнявам дали средното количество изкопана пръст по време на всички трудови дни надхвърляха една кофа на човек. Милиони работни дни бяха пропиляни за нещо, което два багера можеха да свършат за един месец. На всичко отгоре времето съвсем не покровителстваше идеята за изкуственото море, често валеше дъжд и сума народ се изпоразболя, така че след трудовите дни по работните места, вместо хора се появяваха медицински свидетелства. Но партийното и държавно ръководство настояваше. тогава се запитах - защо те всъщност не приложеха сериозна строителна техника, защо не използуваха масово машини? Отговорът неизбежно беше, защото на построяването на изкуственото море се гледаше не само като на строеж, а преди всичко като за тероризиране на хората, за упражняване на непрекъснат натиск върху тях, за провокиране на нервните им системи, защото онзи, който внезапно възставаше срещу тази лудост, се изпращаше на доста продължителен трудов договор край Дунава или другаде. И трябва да кажа, че провокацията беше огромна, защото аз поне не познавам нито един здравомислящ гражданин, който за секунда дори да е повярвал, че ще се вози на кораб около София. Дори най-фанатизирани и дисциплинирани партийци мърмореха и казваха: "На гол корем - чифте пищови". Някои средни партийни ръководители, които имаха важни производствени задачи, остро възразиха срещу отклоняването на хората им за "морското" строителство. въобще в низините се надигна цяла вълна на разума срещу лудостта. Но въпреки това работата по каналите край София продължи. Вече съм забравил колко години трая това чудо, може би седем, може би повече години, защото беше нещо обикновено да потърсите някого и да ив кажат: "Ами той отбива трудова на канала". Едва ли друг обект в България е предизвикал повече псувни и проклятия от Софийското море. Колко пъти чиновничките от предприятието, в което работех, са плакали пред мене, че не могат да дадат неделите на децата си, а трябва да ги жертвуват заради маниащината на шепа безотговорни ръководители. Постепенно, с годините работата по каналите започна да намалява, но дълго време тя не спря. Партийният и вестникарски ентусиазъм за корабоплаване през Боянските ливади се изпари, но хората продължаваха да се изпращат да копаят, просто така, да се намират на работа, въпреки че едва ли някой вярваше в това прехвърляне на пръст. И така нещата продължиха до началото на шестдесетте години. Спомням си добре, него ден бях в "Литературен фронт", когато главният редактор Гошкин с презрение съобщи че инженери открили, че ако се пуснела вода в канала Панчарево - Павлово, цяла София щяла да се издави. Каналът, който беше на по-високо ниво от града, пропускал, а освен това имало и някакви стари римски канали, които щяли да наводнят София. И така официално се сложи край на първото действие на комунистическата трагикомедия, наречена "Софийско море", а именно копаенето на морето. Но хората биха били големи оптимисти, ако си мислеха, че с това се свършваше. Защото следваше второто действие - закриването на морето, което трябваше да бъде направено от същите ръце на обикновени и безправни хора, които бяха копали. И това закриване също отне години, и предизвика същите псувни и проклятия. Бях вече на работа в издателството, когато мои колежки отиваха да зариват. Достоевски в своите "Записки из мъртвия дом" разказва за различни наказания, налагани от директора на сибирската каторга - някакъв майор-изверг, който имал налудни идеи и наричал себе си "Цар и Бог". Каторжниците били в състояние да понасят и най-трудните изпитания, но онова, което бе ги смазало напълно, е било чувството за безсмислица, когато, пише Достоевски, нареждаха да наливат вода в каца без дъно. Софийското море, или ако щете плавателните канали край София, бяха такава каца без дъно, в която изчезваха не само трудът и парите, но и отговорността за тях. И така, след много години на копаене и зариване, една нощ надписът на спирка Павлово "Тук ще бъде пристанище Павлово" изчезна. Както опитните журналисти заличават умело всички следи на извършеното престъпление и прикриват всички улики, така и у нас днес едва ли ще намерите останали следи от канали, кораби и пристанища в землищата на Драгалевци, Симеоново или Дървеница. Но едно нещо не може да бъде изличено, въпреки времето и неспирния заглушаващ вой на партийните високоговорители - спомените на хиляди и хиляди хора, които и до ден днешен повтарят в разни варианти думите на оня драгалевчанин, който когато го запитали защо е закъснял за работа, отговорил: "Ами чеках параодо да дойде... па като не дойде... тръгнах пеша..." За мене тази злощастна история за "Софийското море" е извънредно забележителна, защото по най-красноречив начин разкрива типичната безотговорност на режима. Нека започна с това, че в която и да е буржоазна държава подобна идея още от самото начало щеше да бъде посрещната с ураганен огън на опозицията, щеше да бъде разнищена до дъно, щеше да бъде изнесена на показ стопанската и техническата несъстоятелност и нейното провеждане щеше вероятно да доведе до падане на правителството. У нас не стана нищо подобно. Критичните гласове, доколкото ги имаше, бяха зад врата или под юргана. Контролираната от режима преса не обели нито дума, въпреки че едва ли имаше главен редактор, който да не смяташе цялата работа за лудост. Когато партийните и обществени организации у нас днес претендират за някакъв вид честност, трябва да кажа, че историята със "Софийското море" дамгоса и тях с неизличимия печат на безчестието. Нито една партийна организация не дръзна открито да възрази срещу това разхищение на човешки сили и материали. Партийният морал тук се изрази в неговия най-точен образ - заешкия. Угодничеството и сервилността от онова време са зловещ предвестник на всякаква бъдеща маниящина на ръководството. Забележете, до ден днешен, под никаква форма не беше направена каквато и да е критика, самокритика или забележка по отношение на цялата история. Не бе потърсена отговорност от никого, и никой не беше наказан. Чувството за отговорност, както казах, изчезна в кацата без дъно. Това, което във всяко уважаващо себе си общество е невъзможно, у нас беше в реда на нещата. Или отново невидимите и незнайни врагове бяха виновни? Понякога, като си пирпомням проливните дъждове и мокрите до кости, свили се в калта под Драгалевци, машинописки, секретарки, чертожнички, лекари, зъболекари, медицински сестри и т.н. се питам с какви очи нашите вестници вдигат шум до небесата за това, че някой си продавач на кисело мляко "леко ударил кантара" или пък някакъв работник задигнал дреболия за двадесет стотинки? С какви очи те се занимават с дребни кражби, дерибейства и произволи, а останаха напълно слепи към една толкова обемиста "морска" история? Що за морал е да се търси отговорност от кондуктори, портиери и метачи за дребни провинения, а се отминава едно от най-голимите и безотговорни разхищения в нашия живот? За какъв вид гражданска честност говорят партийните агитатори, същите, които качваха хората в камионите на два пъти - за да копаят, и да зариват? Нямаше ли в Целия Централен комитет една честна душа да стане и да запита открито: "Кой ще плати сметката?" За какво комунистическо верую ми скандират дузина парчета, когато въздуха звънтеше от тази подигравка с цял народ? А може би всички те нито знаят, нито помнят, защото никой от тях не бе ходил нито да копае, нито да зарива "Софийско море". |