Добави мнение Мнения:5
   |
| За музиканта не знам, но имаше един музикален човек - тенора Лучано Павароти, който вече е в един по-добър свят. Мир на праха му! Пълни всяка къща с емоции.... |
| Където е текло, пак ще тече. Сит на гладен не вярва.Отново фолклорни метафори за правителството, което е на власт, независимо кой е на власт. |
| що бе идейно е - има зрънце закачка ето още един пример: --------------------- ЗА БОГА И ЦАРЯ имало едни измъчени жители на една територия дето всеки ги оправял - били лъгани грабени мамени бити `обиждани` от свои и чужди и още какви ли не добрини им се случвали все чекали да дойде некой друг да ги оправи и все идвал некой който все ги оправял накрая решили сами да се оправят и почнали да викат некой да ги чуе викали викали - първо неволята - ама разбрали че такова животно нема разбрали че само господ може да им помогне и почнали и него да викат да ама никой не бил го чувал нито виждал и те си викали ама никой не им отговарял - разбрали че или нема такова лице или е много далече и не ги чува тогава решили да измолят за помощ некой по-близо дето поне са го виждали по телевизора и над него нема никакъв друг началник така се родила идеята да напишат писмо до царя за спасяване на бедните нещасници сбрали се по-грамотните и сътворили едно среднодълго писмо с описание на неволите които изпитвали и с молба за помощ след туй излъчили делегация и тръгнали да търсят среща с царя вървели вървели и стигнали до стълбата на властта - тя била мноого дълга и висока попитали дребните чиновници - къде да намерят царя - а те сърдито им посочили табелка-стрелка която сочела нагоре по стълбата тръгнали да се качват по стъпалата качвали се качвали се а стъпалата все не свършвали минавали етаж след етаж на властта и колкото по-нагоре се качвали чиновниците били все по-учтиви и по-усмихнати което взело да ги притеснява продължили да се качват но стъпалата и етажите все не свършвали и не свършвали останали без сили и накрая им писнало спрели да се съветват кво да правят огледали се и около тех само усмихнати и весели добри хора погледнали надолу да видат техните изпращачи дето виели и ревели гладни бити и евани но никой не видели щото онези били толкова далече и толкова малки че и с лупа не можело да се забележат тогаз решили че нема смисъл да носат туй писмо щото просто нема кой да им поверва на написаното и само ще си губат времето и силите да се катерат най-догоре разочаровали се ядосали се и скъсали писмото и го фърлили от стълбата след туй се върнали доле и обеснили на останалите че никой не може да стигне догоре щото било много високо и си продължили по старому ТАКА СЕ РОДИЛА ПОГОВОРКАТА: "БОГ ДАЛЕКО, ЦАР ВИСОКО." |
Добави мнение Мнения:5