| Моето мнение е, че след последните парламентарни избори Симеон търси елегантна „изходна стратегия” за себе си от реалната политика. Дава си сметка, че неговото оттегляне ще разтърси партията му и някак си му се ще тя да остане фактор и след неговото оттегляне. Избра сам да си определи наследник, но да излезе така, че уж е демократично избран на конгреса. Номерът не стана и сега неизбежно се налага да се намеси директно и да подреди фигурите сам – нещо, което той искаше да избегне. Мисля, че се получава добър урок за всички „лидерски” формации. |
| Тази поза на Царя не е от вчера. Той си сложи главата в торбата още на 6 април 2001 г. и оттогава много вода изтече... А това, че умее да балансира между "фракциите" в движението и между "партизаните" в родната политика също не е "новина". Това е "изкуство"! Важното е, че се прави в полза на Отечеството! ![]() |
| Не се прави в полза на Отечеството, а в полза на собствените джобове на една шайка "активисти", начело с Величеството. А Величеството изключително аристократично, т.е. гадно, по балкански, но с финес, се изхрачи върху последната надежда на смазания от прехода народ. Но пък величеството стана много богато. Велчев и Хари Потър - тоже, но по-малко, според ранга в измислената партия. А за Комарницки - ![]() |