Големият мач на Стойчо
Гостуването на ЦСКА в Тулуза бе урок по тактическа грамотност за останалите ни отбори

Едва ли някой приема на сериозно масовата вербална диария, опитваща се да убеди публиката, че да загубиш с 0:5 е достойно за адмирации, тъй като – видиш ли – си играл красиво и офанзивно. Или пък, че крушение срещу лапландци е нищо работа; просто част от цикъла, с който един исторически разкрит отбор става голям. Най-абсурдни са тезите, че същият този цикъл не е порочен. В агонизиращите си опити да пренаредят йерархията в българския футбол, мнозина потриваха ръце в очакване на 20 септември – денят, в който виолетови французи трябваше да върнат честта на полилавелите от срам български колеги. Услужливата и хонорувана медийна хореография подгря с безброй сравнения между Стойчо Младенов и Богопомазания, изводът от които следваше да бъде: единият е постмодерен месия, другият хал хабер си няма от схеми и тактики. Единият мълчаливо работи и гради върху осем поредни загуби и един-единствен вкаран гол, другият е чиста проба първичен мотиватор с фетиш към португало говорящите крила.
След като гостуването на ЦСКА в Тулуза не завърши по правилния (разбирай – подкрепящ каузата на 62 процента от населението) начин, змиите отново изпълзяха с тезата, че армейците играят футбол от каменната ера, убиват красотата и лишават публиката от изконното й право на емоционален оргазъм. Според тази логика Ото Рехагел би трябвало да се самоубие ритуално, тъй като е станал европейски шампион с кроманьонски похвати, Рафа Бенитес следва да глътне треньорската си диплома, а Серия А да бъде официално закрита за престъпления към естетиката. Въпреки че критиките са пропити от прекалено много злоба, в тях има и нещо вярно – досега Стойчо Младенов се бе доказвал всякак, но не и като изкусен тактик. Именно той наложи настоящото ядро на националния отбор, пак той вдигна титлата с бърз, ефектен и динамичен футбол, и отвори язва в много душици, демонстрирайки типична за клуба отдаденост. В четвъртък обаче треньорът на ЦСКА даде нагледен урок по тактическа грамотност на всичките си колеги – богопомазани или не.
Самият избор на титулярния състав на армейците бе изключително точен предвид класата и начина на игра на съперника. Партньорството между Янчев и Кабус в центъра на терена бе безупречно, а в комбинация с блестящите изяви на двойката стопери червените блокираха любимия начин за атака на Тулуза – през центъра. Стигна се дотам, че Елмандер (не Петреску, Елмандер), за когото наддаваха редица еврограндове, започна да изглежда като шведски дървосекач, току запознат с топката. Отделно от това Младенов пусна Маркиньос малко пред дефанзивните халфове, променяйки типичната си постройка – и макар бразилецът да разочарова с невъзможността си да иска и да разпределя топката – именно този тактически прийом до голяма степен изненада домакините. Вярно е, че изолацията на Велизар Димитров по крилото го прави не особено използваем, но класен и рутиниран треньор, като Ели Боп си бе написал домашното и повтаряше името на червената осмица дори насън. Показателен е фактът, че от самото начало по двама играчи на Тулуза висяха на гърба на Вили и Удоджи, и само прекаленото напрежение у Маркиньос попречи на ЦСКА да използва откритите пространства през центъра. Присъствието на Неи в ролята на пивот пък бе задължително. Благодарение на мощта на бразилеца в един момент от първото полувреме целият състав на домакините се бе върнал зад линията в невъзможност да изнесе топката.
Да, армейците можеха да победят Тулуза. Да, ако Велизар и компания не знаеха, че съперникът е от Франция, а мислеха, че е примерно Видима-Раковски, със сигурност щяха да действат много по-остро и офанзивно. Но пък бесни атаки срещу третия в едно от най-силните първенства в света са си чиста проба приказки за наивници. Около 70-ата минута ЦСКА много интелигентно се прибра, разчитайки на контраатаки, а дори мачът да се бе играл до събота, Тулуза пак нямаше да вкара гол. Пък хикс на чужд терен не звучи зле, нали?
И без ядливите коментари Младенов е наясно, че топката сега е в неговото поле. Дори много повече, отколкото преди гостуването във Франция. 0:0 е изключително коварен резултат, който предполага ново тактическо надлъгване, тъй като и сляпата атака, и предпазливото разиграване са рисковани. Един гол обръща всичко, въпросът е в чия полза ще бъде той. В случай че е за ЦСКА, Стойчо ще се легитимира като най-добрият български треньор в последните години (макар 62 процента да не го признаят). В противен пък едва ли ще твърди, че продължава да мечтае. Просто ще продължи да работи.
Христо Запрянов, в. "Тема Спорт"

Всичко опира до симпатии