Отиди на страница:
То така ако продължава скоро София ще започне да привлича не само роми от цяла България, но и от цял свят.....що не съм и аз една РОМКА  Рпми от всички страни - обединявайте се!Вие нищо не губите освен................. |
символично
Трябва да свикваме вече. Ако се запазят сегашните стойности на емиграция на етническите българи и прирастът на циганското население, то не е далеч времето, когато броят на циганите в България ще достигне и надмине този на българите. Това е естественото развитие на съвременната българска многоетносна държава, колкото и това да не се харесва на някои хора. Ако към това добавим и броя на мюсюлманите - етнически турци и помаци - то се усеща необходимостта от изготвянето на стратегия за съвемстното съжителство на българите, турците и циганите, от етническа гледна точка, и на християните и мюсюлманите - от религиозна гледна точка, в многонационалната република България, в каквато несъмнено ще се превърне нашата родина. Бъдещето крие много неизвестни. Но не бива да правим прибързани изводи, че тези неизвестни са носители само на отрицателното. Практиката показва, че далеч не всяка многонационална държава е обречена, стига разбира се тя да не се превърне в бойно поле на борбата между универсални църкви. Точно тази последна бележка е повод за притеснения, защото България се намира на синора между два космоса. От едната страна е космосът на елино-римската цивилизация и нейната съвременна универсална империя - Европейският съюз, а от другата е космосът на предноазиатските цивилизации, в чийто най-предни редици се е разположило мъртвороденото отроче на Османската универсална империя, което е арена на борбата между ислямизма и светската власт. Погледнато от идеолого-религиозна гледна точка главните действащи лица в това противостояние са висшата християнска религия, положена в пашкулите на римокатолическата и източноправославната цървки, от една страна, и ислямът от друга. На теория, в момента България принадлежи към първия космос, но в исторически план е генетически и отчасти културно обвързана с втория. Тук бихме могли да изкажем хипотезата, че в недалечното бъдеще България ще се превърне в първото дете, заченато от смесването на ислям и християнство, на елиноримската-цивилизация и на арабо-турската, а в генетично отношение - от повторното смесване (първото се е състояло в самото начало на българския етногенезис) на азиатци, каквито са циганите и турците, и европейци. В този смисъл бихме могли да очакваме, че от този синтез ще се зароди едно ново общество, отворено към нови философии и идеи, чужди на преминалата своя залез западноевропейска универсална империя, защото както често става в процеса на еволюция на човешкия род, а и на биологичните видове като цяло, разнотипните и хетерогенни образувания, плод на срещи между структурно и функционално различни общности водят до качествено нови резултати, които нерядко са по-добри в смисъла общоприетите понятия, с които обозначаваме духовните, материалните и социо-психологическите прояви и изменения на човешкото общество. В заключение - превръщането на България в многонационална държава не бива да се приема с чувство на безпокойство. Напротив - трябва смело и с нескрито любопитство да наблюдаваме и изследваме този цивилизационен феномен, който е преходен етап по пътя на унифицирането на религиите и етносите; спица в колелото на цивилизациите, което води файтона на универсалните религии към една висша религия-цивилизация, в която колело и файтон ще бъдат едно. |
| "България ще се превърне в първото дете, заченато от смесването на ислям и християнство", Философе, толкоз приказки издума за да ни обясниш, че е*ането било приятна работа. |
 ще се зароди едно ново общество, отворено към нови философии и идеи по-вероятно ми изглежда да вдъхне живот на нови форми за утилизация на чуждата собственост  |
| Философе, просто тъй, от чисто интерес питам: Да не би да сте завършил ЕнГеДеКа с последваща специализация у Гръчко за промиване на мозъчето, ако го е имало, разбира се, в наличност някога?  |
| искам да видя след месец на какво ще приличат. ще продадат оградата, прозорците, коня ще вкарат в стаята! кой ги плаща тези неща? |
| споко.. въшките сами че си дойдат... само да не са от онея срамните оти философа разтегна едни локуми които Потапов описа чисто и просто с една думичка... |
 Докато Бойко флиртува с циганите, 30 000 българи очакват дом - Натиснете тук |
| За да претендира дори сравнително елементарен анализ на даден социално-исторически феномен, което е нещо много повече от само социалния такъв, за изчерпателност, е добре философът - изследователят с молив в ръка - да се опита да очертае основните тенденции за бъдещото развитие на очерталата се тенденция. За реализирането на тази претенциозна, но не невъзможна цел, са известни няколко подхода. При първият от тях, тръгвайки от краен брой априорни предположения (които са на практика апостериорни, но от второ ниво), ние се опитваме да набележим, изследваме и класифицираме различните перспективи пред процеса, като се ползваме от логиката породена от нашите априорни предположения.При този подход към изследователската работа е твърде вероятно да стигнем до абсурдни от гледна точка на реалността резултати, които обаче продължават да бъдат логически издържани. Вторият подход е чисто апостериорен. При него се обръщаме към математиката на социалните науки - историята - която, както всички знаем, ни учи само на това, че не може да ни научи на нищо ново. Изследвайки историята и използвайки вродения у всеки от нас интелект, ние бихме могли да набележим сходни процеси, в сходни общества, но отдалечени от нас в термините на времето. Какво е предимството при този подход? Предимството е, че изключваме вероятността да стигнем до абсурдна ситуация, което е твърде вероятно при първия подход. Третият подход е разумно съчетание на първите два. При него първо използвайки редица априорни предположения, които в точните науки находчиво са били наречени аксиоми, ние изграждаме нашия модел на развитие на обществото, като резултат от изследвания социален феномен. За да изключим възможността да стигнем до абсурди, което както вече видяхме по-рано е твърде вероятно, ние се обръщаме към методите на втория подход. А именно - сверяваме получените резултати с исторически процеси, които вече са били наблюдавани; развили са се и са стигнали до своята логическа кулминация. Нека сега се обърнем към историческото познание и изследваме аналогични феномени. Най-напред, при нашите издирвания по страниците на историята е от съществено значение да набележим динамичните особености на циганите в България. Очевидно те са езотеричен елемент, т.е. те са вътре в обществото, а не вън от него, какъвто е случаят на сблъсък между универсални империи и даже универсални църкви. Втората характерна особеност е, че циганите са трудноподатливи на външни културни, икономически и религиозни влияния, за което свидетелства тяхната история. Като трета отправна точка при нашето изследване ще отбележим, че циганската общност е затворена, консервативна етническа общност, което не е без значение при сблъсъка й с външна ней култура. Да разгледаме сега контакта на Съвременния Запад с евреите. Вътрешната връзка между антисемитизма и идеала на западните християни за еднородна общност, обхващаща всички жители на дадена територия, се проявява в историята на еврейската диаспора на Иберийския полуостров. Веднага щом вистготсаката общност преминава от арианство към католицизъм, във Вистготия възниква напрежение между християните и еврейския "милет". При този болезнен контакт евреите стигат до заговорничество с хората от същата религия в Африка, за да си осигурят намесата на арабите мюсюлмани. Несъмнено арабите са щели да дойдат в Иберия и без еврейската "покана". Във всеки случай те идват и на полуострова следват петстотин години мюсюлмански режим (711-1212г.), под който автономната еврейска диаспора не е автономен народ. Арабското нахлуване и завоюване прави еврейската общност да се чувства у дома си и успява да установи хоризонтално изразена социална структура, която арабите носят от сириаксия свят. Виждаме, че този първоначален идеал за еднородност, не само не довежда до така желаната еднородност и чистота на населението, но напротив - спомага за смесването и дисипацията на чуждите елементи в тялото на агонизиращото общество. Принципно сходна е ситуацията при сблъсъка на елино-римската цивилизация с ислямския свят. През късното средновековие две сестрински мюсюлмански държави застанали гръб едно към друго, блокират всички сухоземни пътища към Западната прото-цивилизация - Арабската мюсюлманска цивилизация и иранската мюсюлманска цивилизация. В последвалите векове на борба елино-римската цивилизация успява да извоюва правото си на съществуване в Западна Европа. Тя дори преминава в настъпление, в отговор на което ислямската цивилизация извоюва на свой ред правото си на съществуване. Но нещата не са толкова прости. По границата на тази битка между цивилизации и универсални религии се разгаря един нов процес - процесът на смесване на елементи от двата диаметрално противоположни космоса. България, която лежи на последното бойно поле между тези двама непримирими врагове е малко или много резултат от това смесване, от тази дисипация на култури и хора. Не е трудно да бъдат открити още десетки, дори стотици, подобни случаи в бездънния кладенец на човешката история. Но ще се ограничим дотук, не само защото за настоящото ни изследване това е напълно достатъчно, но и за да не се разпростираме излишно много. Виждаме, че сблъсъците между цивилизации и църкви не води до унищожаването на едни за сметка на други, а напротив - спомага взаимното проникване и зачеването на нови цивилизации от по-висок клас. Забелязваме и друго - всеки вътрешен опит за противопоставяне на това взаимопроникване не само не забавя естествените процеси, но напротив - улеснява ги. Парадоксално но факт. Това трябва да се има предвид и у нас, особено от националистическите образувания. Трябва да бъде всекиму кристално ясно, че България се намира на първата редица в сблъсъка между универсални цивилизации и религии от трето поколение. И нейната съдба не може да бъде друга, освен тази да положи семето на новата универсална цивилизация от четвърто поколение. Дали тя ще бъде мечтаната вселенска цивилизация-религия - цел на еволюцията - или не - само бъдещето ще покаже. |
| филосова ме ошашави надиплил е едни сложни думи дето не ги разбирам обаче сванах че съм паднал в правилната територия - тука че се забоде марсианкото знаме  |