Отиди на страница:
... объркани времена ... щом го докарахме дотам, че един паляч да ръси простотиите си и да се величае в аналитичната страница на сериозен вестник, трябва да се замислим ...  |
| Теди Москов и разни филми, които дори и българите не са гледали. Дрън, дрън – да си вметнем ние все пак, че и ние сме голяма работа. Истината е май по-друга. Човекът може да е мим, да е професионален безхарактерен преструвач, но това го прави в момента в точно 7 театъра в Германия, вкл. в Deutsches Theater, където няма случайности. Никакви. Няма как да станат. Пък сега взе и да пее в “Прилепът”. Театрите се бият за него. Залите пълни. С.Ф. само бяга от театър до театър с една синя Веспа. Пък той самият казва: “Аз съм представител на едно поколение в България, което просто изчезна от страната. Но въпреки това сме свързани един с друг. Всичките ми приятели от детството, в действителност 80%, живеят някаде (другаде) по света. И това е моята родина.” Така че какво толкова се засягате на родина. |
| Тъй ще е тя. Онези страни в Европа, които изсипват щедри държавни субсидии за култура станаха кротък пристан за множество (иначе гласовити) "артисти". За останалите борбата с пазара често се оказва непосилно занятие и подвиват опашка като Левчевия миналата седмица. Няма лошо, редно е да чуваме разни мнения. Лошото идва от "емигрантския" синдром, който наистина дразни понякога. Сравненията "тук-там" вече омръзнаха, особено поднасяни по несръчен начин. |
| ако цитатът на Nickolas е точен, то какво излиза: взима човекът хонорари, канят го тук-там, потупват го по рамото - и вече там е неговата родина! много бързо я смени. има и друг вариант: нищо не гали ухото на немеца (австриеца) повече от развълнуваното признание на благодарния ауслендер: "тук е моята родина! чувствам се немец!" ако му кажеш чистосърдечно че си българин и родината ти естествено е България, но си избрал да живееш там защото например имаш по-добра професионална реализация и печелиш по-добре, тогава местния почва да те гледа малко на криво, чувства се измамен. Това че плащаш данъци на неговата родина хич и не му минава през главата. Та исках да кажа, че е възможно господинът просто да си е правил PR.  |
| Не възразявам швабската публика да се захласва по Финци, както се е захласвала по ред неща в миналото. Просто споделям, че тамошният възторг не отменя тукашното безразличие, тамошните успехи и признание, не отменят тукашните му посредствени изяви, освен в очите на комплексарите. "Никой не е пророк в страната си", у нас се възприема като "Всеки е пророк отвъд Калотина". Капишчи? |
| Цитатът е 100% точен. При това беше един от "по-безобидните". А за германеца и австриеца знанията си явно имаш от съветските кинокартины второго творческого объединения Госфилма. Вероятно в Европа няма по-внимателни хора към чужденците от германците. Като стане някъде по света патаклама - Германия приема най-много бегълци, които после неминуемо им стават население, защото никога нямат намерение да се връщат от където са дошли. Французите са гадни и едихни към всякакви чужденци, англичаните са неутрално-презрителни и ти имат що годе уважението само ако имаш континентален - френски, немски, швейцарски паспорт. И тогава пак - да мине от тях. Мой приятел, единствено английски говорящ, след няколко години Съри се премести в Германия и вика: изведнъж станах човек с родина, с история и култура демек с background, защото германците знаят повече за България от всички други, а и питат - там от кой град сте, мъчат се да съберат някои спомени от някакво пътуване до България. Търсят диалога на тази тема. И съответно ти имат уважението. Само сега не почвайте пак с концлагерите! |
да бе Никлас, много си падат по ауслендери, особено такива дето им се мазнят  Вервай си, само недей чети техни форуми, че може да се депресираш. |
| VOCI, туй неговото не е самочувствие . Средата подала ръка, той - поел. Бравос. Повече мяза на приспособимост. Та затуй мисълта му, че българина нямал самочувствие в собствената си страна пък имал другаде, звучи смешно. Той откъде знае какво е това самочувствие? В края на краищата, със сигурност не е достатъчно само да имаш самочувствието, че имаш самочувствие. Още трябва. Като го постигнеш, става напълно излишно да си търсиш подходяща среда за да го подчертаваш и демонстрираш. Та стана ясно че това което той нарича самочувствие го е придобил защото е в Германия но за съжаление работи предимно докато е в България. Каква несправедливост! Място не можеш да си намериш. Единствената утеха е че не е единствен. |
| Интервюто ми хареса. И момчето на Финци ми хареса. И това, че България вече има спокойна, уравновесена и ненафукани емиграция също ми хареса. Фукльовците май се въдят вътре, а не вън от България. Не ме бийте, това не е само мое мнение. Това е мнението и на децата ми, когато общуват с връстници в първородината.  Нещо елементарно - наблюдавайте отношението на дечицата живеещи извън България и във България (15-20 годишни) в ресторант към келнерите. Едните си поръчват спокойно и с уважение към личността на отсрещния, другите често се опитват да го принизят със сопнатост и неприязнени погледи. Какво прави едните спокойно-оптипистични, а другите нервно-раздразнителни? |
| A. Notaras, да знаеш, от няколко часа се каня да ти се извиня. Не го вземай лично. И извинявай истински. Германските форуми - просташки форуми има навсякъде. А простият човек е винаги и по правило ксенофоб. Слава богу този форум тук не е такъв. Приятен край на седмицата. |
| Господа, светът е променен. Родината вече не е там, където човек се е родил и отраснал. Човекът се ражда два пъти- веднъж физически, без да може да избира къде и веднъж духовно. Човек отрасва, изгражда се като личност, търси най-добрата среда за развитието си и реализацията си. Човек живее един път. И целта на неговото съществуване е да развие заложения му от Бога или природата потенциал, да се изяви и в края на живота си да е доволен, че е постигнал всичко към каквото се е стремял. И за него става по-важна не първата Родина, където са го родили, а втората Родина, където е израснал духовно, където е развил своя талант, където се е оформил и се е реализирал като творец. Ако първата и втората родина съвпадат и човек може да се реализира изцяло духовно където се е родил, това е идеалният случай. Но ако цената е един духовен аборт, мъртвороден или унищожен талант, то такава първа Родина пет пари не чини. Запомнете- човек не е само една биологична единица. Човекът е духовно същество и родината е там, където е духът. |
И за него става по-важна не първата Родина, където са го родили, а втората Родина, където е израснал духовно... ... ай сиктир, педерунгел ... |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
В повечето ресторанти по правило дъщерята на собственика работи като сервитьорка.Особено докато учи в университета/колежа. |
| "Ако говорим за музика и литература, която е част от световната култура, тя идва все от "студения" немец" - Германия е била център (един от центровете) на европейската (не знам за световната) музика от края на 18 до 20-те години на 20 в. - и толкоз. Център на световната литература (ако не броим философията от Кант до Ницше) според мене никога не е била. В момента - от 70 години насам - е провинция и на двете. "(В Германия) по-лесно се работи, защото всички работят" - Американците, които отиват временно на работа в Германия, мислят точно така за Америка. В Америка се работи, в Германия се почива. Трети пункт на несъгласие - недооценява ролята на баща си за ставането си артист. Понеже знае, че в България (за разлика от Германия с многото Баховци) с възможното изключение на Славейкови няма син, равен на баща си. |
| BS, при нас, в Манхатън, най-вероятно е келенрите да са студенти. Ако са над 25 години нищо чудно да са артисти не намерили още своето място на сцената. В дайнерсите често пък ще видиш хиспаници, които едва говорят английски, но по правило са много работливи и дружелюбни. Но това дори няма значение при обсъждания проблем, защото феномена за който говорим и двамата има нещо общо не с личността/образованието на келнера, а с ниското самочувствие на обиждащия го. На човек с нормално самочувствие, вътрешен духовен мир и добро възпитание просто няма как да му дойде наум да се доказва точно в релацията клиент-обслужващ. |