Отиди на страница:
| Първото и последното изречения са чудесни. По средата... Ако целта на автора е била да илюстрира тезата за микрофрагемтирането на нещата в живота, то тя е 100% постигната. * Напълно съзнавам, че горния коментар изглежда несвързан с темата за 90% от тези, които си мислят, че са прочели статията - по очевидни причини. Аз щраках нагоре-надолу с мишката и четох отпред назад и отзад напред - няма разлика. Еднакво изглежда. Разбира се, с този метод нещо може да се пропусне. Обаче няма загуба на смисъл, в сравнение с обичайния начин.   |
| Ялово упражнение. Опитах. Карай с мишката. Щото авторът, ако не извади и фърли барем една батерийка, е обречен на окончателно и тотално оглупяване. |
Хората продължават да ги клатят и по интернет, и по телевизора, и с хартиените и електронните вестници и други медии. От горната статия си напраих извода, че асинхронното консумиране превъзхожда синхронното такова. Защото не може вечно да си останем на 3 годинки...  |
| Представяте ли си как би изглеждал животът ни( на тези които сме във форума), ако нямаше Електронни медии, Интернет и нещата в него! Познавам, полуграмотни хора, които не ползват тези неща, обаче, са голяма част от елита на българите и циганите(основните етноси в страната). Те са много по-жизнени! Боравят само добре със събиране, изваждане, четене на български език, лудеят нощем по заведения и чалга-музика, но, образно казано "карат влака"! |
| Много дълго есе, та не го прочетох цялото, но разбрах, че проблемът е в дистанционното и лесното кликване на телевизионни програми. Веднага ми идва на ума, че за такива, които лесно се отегчават, производителят трябва да предвиди друг вид дистанционно, труднокликващо. Например, за да набереш следващата по ред програма, да се налага да въртиш педалите на дистанционното петнадесет минути. За по-следващата, още петнадесет и т.н. И да вървят само напред. Искаш да върнеш една назад, не може. Да ги извъртиш всичките за да стигнеш до твоята. Ще видите тогава как всяка програма ще е интересна и малкия ще гледа новините с интерес и баща му ще се наслаждава на Мечо Пух. Друга ще е насладата... |
| Та тази тема бих я отнесъл в рубриката-"Да се почешеш където не те сърби". Телевизията обърквала автора! А какво да кажем читателите, като в интернет срещаме подобни статии с хиляди? |
| В Пловдив есента тече "Театър на кръстопът" с постановки на театри от различни градове /btw с много добра посещаемост от млади хора/. Та една позната /не от младата публика/, която може би 20 години не беше стъпвала в театър, след това обвини електронните медии, за превръщането й в обикновен наблюдател-консуматор и за закърнялата й способност да мисли над думите и да излезе от рамките на условностите. Та се сещам колко мисъл и фантазия са нужни на едно дете при игра с камъчета, кубчета и т.н. и колко лесно е да седне с дистанционното и да гледа Мечо Пух. |
| Госпожо, и какво ще изфантазира и каква мисъл ще развие едно дете с камъни и кубчета? Най-многото, което съм видял по наше време, когато нямаше друго освен камъни и кубчета беше следното- дай ми да ти изям филийката, пък аз ще ти дам да подържиш любимото ми камъче! Остави си детето в информационния век само с камъни и кубчета и после чакай да се конкурира с останалите! Проблемът на днешното време не е многото информация, която ни залива. А трудностите ни да боравим с огромни обеми информация. Ние трябва да боравим с много повече информация и да се научим как да я работим с нея, как да я ползваме. Това просто е неверно, че поколението, играло си само с камъни и кубчета, се е развило по-добре мисловно и с богата фантазия от днешното, растящо с интернет и изобилието от масмедии. |
| Телевизията е за развлечение и отмора, компютърът донякъде също. Обаче човек може да си намери и много други полезни занимания през свободното време. Горните развлечения в никакъв случай не могат да бъдат оправдание за мързела и търсене на най-лесното. |
| Есето е чудесно. Аман от "коментатори", чиято мигновена реакция е високомерно, снизходително, иронично или понякога вулгарно да "сразят" автора, мислейки, че така показват колко са по-умни и възвисени от него. Показват точно обратното. А един читател, без да иска, много доре е илюстрирал идеята на автора. Той казва "Много дълго есе, та не го прочетох цялото, но разбрах, че проблемът е в дистанционното и лесното кликване на телевизионни програми." Смисълът на есето не е да осъди или да промени начина на контакт на съвременният човек с информацията и с изкуството, а да му позволи да го осмисли и да поразмишлява върху тези неща. Кликването нахлу толкова бързо в живота на хората, че ги раздели на три групи. Най-възрастните, най-трудно променящи нагласите си и най-наобразованите хора лесно свикнаха с дистанционното на телевизора (поне да сменят каналите и да регулират звука), но едва ли ще сърфират в Интернет и ще общуват електронно помежду си. Средното поколение успява някак да съвместява новото и старото, но повечето от най-младите не познават нищо друго, освен кликването с дистанционни, мишки, клавиатури и телефони. Ако към тази пропаст между поколенията добавим и пропастта в отношението им към политическото минало и настояще на България, ще добием някаква представа в какво общество живеем и какво можем да очакваме от него. |
| И на мен ми хареса, имаше някои неща, за които не съм се сещал. Аз милсля най-вече, че дистанционно + дете = някакво смътно или неосъзнато чувствство за всемогъщество. След това затваряме в скоби и умножаваме по България днес, за да получим някакъв /междинен, навярно/ резултат: мутра, мутреска, шофьор по родните пътища, депутат, партиец, и т.н. и пр. Днес четох едно интервю на А. Денкова и ми се стори, че според нея тя и Максим са истинските потърпевши от разигралата се трагедия. В никой случай не връзвам това с предишното изречение, но донякъде го използвам за илюстрация. Остатъчно от тази операция е обикновеният българин, чието чувство за всемогъщество се е сблъскало с вала на грубата действителност и се е превърнало в комплекс за малоценност - национална, лична, общочовешка... В други общества има измислени някакви ограничителни параметри, които водят до липсата на такива груби крайности.  Редактирано от - цуцурко на 29/9/2007 г/ 15:36:35 |
| Gozambo, никой не говори за по-, най-, още по- и най-най-поколение. Става въпрос за балансиране между това да сем исли и кликва и това само да се кликва и прекликва. А за приноса на камъчетата и кубчетата в това отношение си има цели научни теории, които не се измерват с изядена филия. |
| Aз пък си мисля, че това е поредната евтина либерастийска манипулация. Чиято цел е или да ни кара като бТВ, и прочие американски бози да забравяме за ежедневното поскъпване и ограбване или пък е нескопосан опит за реклама на ББ срещу Сидеров (единият, понеже е образ на победилата ченгеджийница е бизон, докато другият е хиена). Иначе не мога да схвана защо Рифкин се чете както дяволът евангелието. В същата книга Рифкин казва, че преди да ни доставят достъп (наем или парола) ни изкупуват собствеността. И после идва достъпа до и на който трябва. Кликваш (май натискаш си е на български), кликваш, ама новините все едни и същи. Кликваш, кликваш, ама рекламите по купените канали все по едно и също време, за да не вземеш да се измъкнеш случайно. Та затова не става за есе. А си е най-обикновена реклама на бизона. |
| Към предложението за дистанционно с педали прибавям и дистанционно с камъчета, кубчета, зарчета, кокълчета, пионки, топчета, та за можеш да включиш към следващия канал само при успешно завършена игра. Може и пъзелчета. Нареждаш успешно пъзела и "Бинго", превключваш успешно на друг канал. И стига ни занимавайте с проблемите на възрастните хора. Трудно включвали, трудно зацепвали, трудно стопляли. Нали имат богато въображение, защото са си играли на камъчета и кубчета? Да се оправят! Недейте представя проблема, все едно това е проблем на младите! |
| И никой не се сети, че по-добре да си щракаме и цъкаме, они да си кликват колкото щат, и то на некво просто дистанционно за телевизор. Високотехнологичен продукт на предишната вЪлна на технологиите. С много по-малко бутончета от една най-обикновена майкрософтска клавиатура. |
| Аз имам два ТВ плюс компютър - винаги намирам компромис кой какво да гледа. Но се старая да контролирам кой какво гледа. Дъщеря ми гледа и ТВ и филмчета на ДВД, но я ограничавам. И като кажа, че стига - това е окончателно. Дъщерчта на един мой приятел, тя иначе живее в Америка, не можеше да разбаре, че не мога да й пусна ТВ филмчето по-късно. Тя не гледа ТВ! Само филмчета на ДВД - заради рекламите. Аз напоследък пускам оня френски джаз/класика канал и това ми е гледането. Всички новини/ филими и т.н. глупости дето изглеждат "уникални" или "спешни" не са спешни и могат да се намерят по-късно на друго място. А детето ходи ли на градина? |
