Отиди на страница:
| Защо ни занимавате с Левски? Цецка е големият отбор - игра цели 2 минути в групите на УЕФА! Ама една дуспа не стига! И ГОЦЕ даже не можа да помогне на кочината! |
, май е все едно 
цецито се наигра, ама както казват-на голо дупе, чифте пищови.Интересно щеше да е, да бяха влезли в групите, след измислената дузпа.Сигурно пак 5 от 5 щяха да постигнат.Левски слезе на земята/терена/отдавна.Затова има успехи последните 17 години.Вие си гледкайте колко звезди имате на фланелките/не фанелките-ок/. |
| Не ми се говори за ЦСКА, но ще ми позволите две думи. Казах, че Тулуза са добър отбор и едва ли ще отпаднат при все че са в лека криза. Мач не съм гледал, видях репортаж само и според мен дузпата е леко съмнителна - но всичко се връща. важното е че и трите ни тима вчера са се опитали да вземат резултат. |
| Вижте сега, има там едни научни идеи, квантова физика и т.н., та доколкото си спомням и мога да интерпретирам, те биха обяснили, че концентрирането на голямо количество мисловна енергия върху дадена концепция води до нейното материализиране в даден момент. Става въпрос за всякакви концепции. За жалост, през изминалите седмици, при нас те бяха "дузпа" и "футболни идиоти." |
Е, чак пък дузпата измислена. Друг е въпроса, че Стойчо е виновен, че след като поведохме-пак опълченците на Шипка и тъпото изгонване на Митко, пък и малшанс-какво е това продължение от 6 минути!?  |
Ммммдаа, трудно ще е днес във форума  Като гледам тука някой хора сън не са спали от кеф.Дузпата си беше чиста, защото и разиграването беше мн.добро.Немога обаче Стойчо да го разбера.Все едни и същи грешки.Неможе да не си познаваш футболистите.Митко влезе "прегрял", още от тъчлинията му личеше.А такъв футболист не е да го пускаш резерва и то при решителните 10-15 минути.За такава смяна се иска някой с повече опит и по рутиниран и спокоен.Явно отсъствието на Тунчев си личеше, защото и преди това имаше доста пропуквания.Но пък чак такова наказание в последните 10 секунди да ти вкарат това е гадно.Но така е във футбола, особено в БГ футбола.Ще гледаме пак другите като играят а за нас .... изводите  |
| А и публиката не бе на обичайното ниво, като изключим последните 10-на минути и началните 5, бяхме като припикано мушкато... |
, ако това е въможно де...| Изглежда и напрежението от многото очакваня и големите надежди им дойде в повече на част от футболистите и това допълнително ги скова.Имаше нужда и от повече офанзивни футболисти!Но това е решение на Стойчо. |
Червеният балон се спука. С дебилен треньор, лъжлив президент и куци негърчета едвам отсранихте Омония. И си мислехте, че късмета отново ще ви споходи. Язък за поредната велизарка. Толкоз хубаво се свлече, дори не се наложи да го докоснат...  |
| Не знам, но подобни загуби имат своя смисъл дори и само за това, че форумци като Defender of the Faith за пръв път говорят единствено за футбол. Мачът не го гледах, но ако съдя по многобройните форумни мнения от разни места на 5-ия път стомната се счупи. Пояснявам. Досега, ЦСКА изигра в новия сезон 5 мача в които имаше голям залог. На 4 пъти, имам предвид 3-те преди евромача и този в Ловеч, огромния късмет за който допреди година бяхме непрекъснато "обвинявани", че ни следва вчера изневери на червените. С юруш система с която в определен момент от развитието на двубоя се постига благоприятен резултат и после с откровена демонстрация на антифутбол обречен си, рано или късно на печална развръзка. За да не бъда обвинен в пристрастие, Левски също е използвал при "завладяването" си на Европа подобна тактика. Но само веднъж, на реванша с Оксер през есента на 2005. Тогава Мъри прецени, че с тези не може да се надиграваме, вкарахме рано гол и само аз си знам как дочаках жив края на мача. Но, слава богу, оттук-нататък, Левски се опитваше колкото има сили и колкото противниците му позволяваха да играе футбол. До степен в ШЛ да сме отбора с най-малко картони. |
| Драмата с Тулуза - ново усещане в армейската ценностна система Благодарим ти, ЦСКА Автор: ЕФРЕМ ДИМИТРОВ2007-10-04 Червените усетиха жестоката разлика на няколко мига. Урокът бе най-вече по етика Тъй като съм привърженик на хедонистичния принцип (простичко казано - забавлението) и намирам всяко задълбаване за варварски акт, бих посъветвал ЦСКА да не приема отпадането от Тулуза като настъпването на Апокалипсиса. Вярно, че е съкрушително е да убият мечтите ти в последната секунда, нечовешки жестоко е тялом и духом вече да си в Рая и изведнъж земята под теб да се продъни, за да те погълне огнената паст на ада. И отгоре на всичко светотатството се извършва в Меката на родения да побеждава и царува, в сърцето на целунатия от Бога клуб. Голяма работа, че имаше ентусиазъм, желание и самоотверженост. Всъщност колко жалко наистина за проявения дух, красивото, вълнуващо червено море и лъчите на армейската еуфория. Колко много значат понякога 2-3 секунди! Ако всичко беше приключило няколко мига по-рано, червената България щеше да се чувства господар на Европа, Велизар най-сетне щеше да е получил най-великия си мач, армейският дух щеше да се е пробудил, а Стария континент щеше да трепери от тежките стъпки на възкръсналия гигант, който в кръстоносния си поход дири полагащото му се признание и успехи. Но за съжаление – не би. Сега в „Армията” трябва да се оправят с бодливите дребнички истини на маргиналната ни реалност. Че в крайна сметка срещу Тулуза справедливостта взе своята дан, макар и по твърде нехуманен начин. Че с антифутбола на ЦСКА, подхранван с неизчерпамия арсенал от български номера – лежане, велизарки, симулации, бавене, ритане, блъскане, че с този манталитет в настоящата конюнктура на футболна Европа – толкова. Че Стойчо Младенов е първичен мотиватор без аргументи в тактиката и без ресурсите, необходими за изграждане на отбор. Доказателство – два мача срещу Тулуза завършиха без голово положение за армейците. В тези условия дори и очевидно посредствен тим като френския изглежда като гранд, който си взема полагащото и на финала си тръгва като победител от недотам цивилизованата ни действителност. ЦСКА не се вслуша в предупрежденията, че поетият път води към Ада и Провидението намери за необходимо спешно да се намесва. С мачове като в Благоевград, с нагласата да се взривиш всеки мач и да убиеш футбола в името на резултата – червените си заслужиха съдбата. Мисля, че случилото се на „Армията” всъщност бе най-вече урок по етика. И в този смисъл най-належаща е преоценката на отношението ни към футбола, изковаване на нов морал и нагласа към шоуто, каквото представлява най-популярната игра по останалите точки на Европа. Преосмислянето ще стопира „организацията” и ще позволи автентичното състезание. Ще превърне „озверяването” в нормално спортно съперничество и ще придаде ново значение както на успеха, така и на загубата. Например видно е, че в България не може да се създаде атмосфера за футболен мач. Абсолютни самоделки на патриотарството са митовете за врящите котели, които карали съперника да примира в противоречива смесица от страх, благоговение и респект. По-скоро хората от Запад са възпитани и на поредния, наврян под носа, микрофон, настояващ за „коментар на прекрасната публика”, отговарят в рамките на приличието. Истината е, че картината по стадионите ни е станала твърде битова и разпокъсана (всъщност кога ли не е била, но се отдалечаваме все повече) и не може да се сравнява с феериите по повечето стадиони на Стария континент. Нахвърлям тези щрихи, тъй като не е късно за ЦСКА да превърне поражението от Тулуза в победа. Позитивното дори е, че и червените поне веднъж усетиха как се е чувствал Левски срещу Антверпен, да кажем. Ново усещане и нов мотив тяхната ценностна система, нов повод за промяна. Страхувам се обаче, че урокът няма да бъде научен и всичко това няма да вкара ЦСКА в правия път. Напротив – озверяването ще е невиждано и историята не помни, което ни предстои. И все пак... Благодарим ти, ЦСКА, че ни показа към какво не бива да се връщаме. Никога. |