Отиди на страница:
| "Believing Armenophile publicity 'exaggerated, misconstructed, and abusive,' [Admiral] Bristol in early 1920 told [Rev.] Barton... that it was contrary to the American sense of fair play to kick a man when he was down and give him a chance to defend himself." Joseph L. Grabill, "PROTESTANT DIPLOMACY AND THE NEAR EAST: Missionary influence on American policy, 1810-1927," 1971, p. 264 |
| "...Matter sent to the papers by their correspondents in Turkey is biased against the Turks. This implies an injustice against which even a criminal on trial is protected." Gordon Bennett, publisher, The New York Herald, circa 1915 |
| "No Englishman worthy of the name would condemn a prisoner on the evidence of the prosecution alone, without first hearing the evidence for the defence." C.F. Dixon-Johnson, British author, from his 1916 book, "The Armenians." |
| "There is no crime without evidence. A genocide cannot be written about in the absence of factual proof." Henry R. Huttenbach, history professor who appears to support the Armenian viewpoint exclusively, as do... curiously... nearly all so-called "genocide scholars"; The Genocide Forum, 1996, No. 9 |
| "It is... time that Americans ceased to be deceived by (Armenian) propaganda in behalf of policies which are... nauseating..." John Dewey, Columbia University professor, "The Turkish Tragedy," The New Republic, Nov. 1928 |
| На арменците им дължим благодарение, че ни карат да търсим истината... Но истината не им харесва... Турците ги канят на диалог, за взаимна комисия и т.н. но те бягат. Защо? В това отношение техните твърди позиции за не диалог са "counterproductive" за всякакво признание от турската страна? Да оставим всичко на една страна относно какво се е случило... Реалноста е че всъщност всичко е политика... Арменците са само една от пешките на великите сили.. Да бяха ни оставили арменци и турци насаме, засега не бихме имали никакви конфликти... Това е и другата реалност. |
| Избухналата на 5 октомври 1912 г. Балканска война започва с блестящи победи на българската армия. Но след превземането на Лозенград двете наши войски спират настъплението си. А това дава възможност на турското командване да задържи бягащите части на линията Бунар Хисар - Люле Бургас и да изгради отбранителна позиция, към която придвижва и всички подкрепления, с които разполага. Сменено е и ръководството на турските войски - командването се поема лично от военния министър Назъм паша. На 15 октомври българските войски от I и III армия са пред турските позиции по цялата линия от Бунар Хисар до Люле Бургас. Втора армия остава в тила, за да обсажда Одрин, където с 65 000 турски бойци и офицери се е затворил Шукри паша, командвал османските войски, потушили с нечувана жестокост Преображенското въстание в Странджанско през 1903 г. Българските войници от I и III армия тръгват във вихрени атаки още на 15 октомври. Турските войски издържат първия удар, губейки само няколко участъка от позициите си, и преминават в контраатака по целия фронт. Към първата линия са хвърлени резерви и от двете страни. Така още в края на деня става ясно, че в района на Люле Бургас - Бунар Хисар се води генералното сражение между българската и турската армия. Сражение, което ще реши войната. Шест дни и шест нощи продължава гигантската битка по линията Бунар Хисар - Люле Бургас. Шест дни на непрекъснат грохот, вой на снаряди, зловещо тракане на стотици картечници. И на мощния вик "ура" на атакуващите "на нож" българи, превземащи хълм след хълм, окоп след окоп. На 21 октомври турската отбранителна линия, пробита на няколко места, рухва. Хиляди турски войници и офицери вдигат ръце, десетки хиляди побягват назад, захвърляйки ракли, оръдия, пушки, каси с муниции. И само започналите дъждове, превърнали в кално море равна Тракия, не позволяват на българите да догонят бягащите турци, които на седмия ден се скриват зад фортовете на Чаталджа - последната турска укрепена линия, разположена само на 30 километра от столицата Цариград. На осмия ден пред тях са и българските войски. В следващите дни те превземат селищата по брега на Мраморно море и достигат укрепената с бетонни фортове шийка на Галиполския полуостров. Така цяла Източна Тракия (без Чаталджа, Галиполи и обсадения Одрин) е в български ръце. В същото време Родопският отряд настъпва смело през Източните и Централните Родопи срещу корпуса на Явер паша. Турците се опитват да се задържат на прохода Маказа, но след тежко сражение, в което се отличава арменската рота, командвана от станалия по-късно национален герой и генерал от арменската армия Антраник Озанян, се оттеглят в Беломорието. На десния фланг току-що освободилият Смолян Средногорски полк, командван от полковник Серафимов, е контраатакуван от трикратно превъзхождащи го сили на противника. Полк. Серафимов получава заповед да отстъпи, но той отказва да я изпълни. "Не мога да оставя на турците селата, които вчера ме посрещнаха като освободител", заявява полковникът. И се приготвя да умре с войниците на рида между Смолян и Рудозем, превърнат в родопската Шипка. След двудневни атаки обезкървените турски части дори не дочакват поредната контраатака "на нож" и побягват през Чепинци за Бяло море. В самата беломорска равнина корпусът на Явер паша, стопил се до 12 500 бойци, се насочва към пристанище Дедеагач (днес Александропулис) с намерение да се евакуира по море. Преди да навлезе в града, Явер паша се свързва по телеграфа с градската пощенска станция и пита има ли в града български войски. В Дедеагач е влязъл само един български конен ескадрон, но находчивият дежурен телеграфист, арменец по националност, смело лъже турския генерал, че в града са влезли две дивизии със стотици оръдия. Отчаян, Явер паша тръгва към устието на Марица с надеждата да я форсира и така да се добере до Галиполи. Реката обаче е придошла, а в тила се появяват частите на ген. Ковачев. Явер паша слага оръжие и се предава с цялата си войска. Части на Седма рилска дивизия навлизат и в Източна Македония, освобождавайки Царево село (Делчево), Щип, Кочани, Радовиш и Струмица. А дружина македонски комити, водени от Христо Чернопеев и поета Пейо Яворов, прочиства долината на Места - от Банско до Кавала. ot Standart |
Делиормана, то голямо скачане си му ударил тия 2 дена у форумо!  50% от постингите са от тебе. Фактите и събитията от арменския геноцид се помнят още от наследниците на загиналите и оцелели арменци. Гледах документален филм сниман в Турция преди 1 година, някъде около времето когато Канада признаха арменския геноцид и обявиха за престъпление, ако се подлага на съмнение от някой. Та в този филм даваха и наследниците на хора, който са били част от събитията. Даваха интервю с един човечеч, който не се посвени да разкаже как са бастисвали бягащите арменци в тяхно село. От рода на ужгим ги подслонявали, а после ги запалвали в плевнята и им дигали от отвън каручките и покъщината и други подобни ужасии. Тия работи се поощрявали от властите. За българския народ тези работи не са нещо ново не само от робството но и началото на 20 век.. Имам познати които са деца на бягащи от беломорска Тракия българи, също голяма трагедия. Турски потери са ги застигали и избивали. Жертва от това време са и много гърци, бащата на Аристотел Онасис също. Прочети неговата история, добре че сина му успавя да го откупи.[/b] |
| А бе, сички са велики, ама наще са най-велики... Уважаемият Делиорман се е опитал в по-разширен вариант да каже същото, де я се опитвам по-на кестерме да набием у кухите форумни тиквички. Историята е такава, каквато е и сека държава има своите велики моменти, както и таквиз на срам и позор. Работа и въпрос на чест за един истински историк/истински, а не боклуци кат наш Божидар и оня архитект/лека му пръст// би требело да е истината, само истината и целата истина. За съжаление, благодарение на неимоверните усилия на Татовия режим, българинът като цяло е научен силно да люби/каквото и да е/ и силно да мрази/турците, разбира се/. Ако и монахът Хилендарский, след вековете отоманско "иго", да беше у почуда оти ли тоа народ е хукнал да се ГЪРЧЕЕ. Да се гърчее, а не ТУРЧЕЕ, мили приятели. Га фактите говорят, и форумните шемети би требело да замълчат, ама едва ли... На они им е у кръвто "По пет на нож" и омразата към всичко турско. *** P.S.Saga olun, Deliorman ve Agata.Siz gibi ollariyla tyurklyuk batmaz. Saygilarimla. |
| Що се отнася до Армения? Армения е първата християнска държава. В най-великите си години е била на 3 морета, Каспийско, Черно и Средиземно. Черноморските и средиземноморските и територии, планината Арарат (символ на Армения) са в днешна Турция, затова е бил и геноцида. Благодарение на Русия съществува съвремена Армения макар и малка, същото се отнася и за България и Грузия. |
| Права си, Писанке. Едно време и Македония чак до Монголия казват, че била се простирвала. Както и, че на Земята е имало динозаври, тиранозаври и ихтиозаври. Едно време. Някога. Но не сега. |
Тая вечер/сутрин/ Бай Хасан много убедително е показал в коя посока е първата крачка към компромиса. А компромиса винаги е за предпочитане пред конфронтацията, понеже всеки има какво да научи за себе си и да се промени към по-добро.   |
| Хасане, времената за които ти говоря не са толкова отдавна, раните са пресни. Децата на потърпевщите са живи. Турция все още е окупант на тези чужди територии, които не са нейни и се кичи с чужда история и наследство. Аз повече няма какво да говоря по темата, има си неща като КАРМА. То, възмездие рано или късно ще има, жалко за бастисаните хора.... |
| Извинявай, Писанке, но ако следваме логиката на тъпи, но упорити кат тебе-Туркие с нейните 70 милиона не бива да я има изобще/колко сладко звучи, а?/. Арарат-за арменците, кюрдите-до Анкара, българите-Едирне, Люлебургаз, а славните елини/понеже са чада на Архимед, Аристотел и так дале, а и понеже историята на Паисия е на отговорно пазене при тех/-Константинуполис плюс Смирна. Лошото е, че великият Ататюрк не е решил да се съобразява с разни развинтени фантазии. Полужението е такова, каквото е, Писанке. И колкото по-бърже сомнамбули кат тебе се събудите и свикнете с реалностите-толкоз по-добре за вас. Панятна? |
| Асанчо, пак се излагаш. "Великият Ататюрк". Нали ги знаеш всички тези, които бяха велики - какви излязоха : Великият Ленин, Великият Сталин. Твоят Ататюрк си е просто един изрод. |
Голяма ДИСКУСИЯ !!! --Факта е един, --1, 5 милиона невинни жертви!!!!!! За което са виновни Турските и Европейски политици ... Тези жертви са живели така както в България , Турци и Българи другото е само поводи, ЛУМПЕНИ има навсякъде...... Аз се преклянм пред памета им. |
| и май забравихте да дадете списъка на българските университети и бройката на студентити - то май в тях по вечето са турци иначе отдавна да са баталясали, като всичко останало. а за качеството на Турските Университете - вие такива сгради не сте и сънували а годишният брой на завършилите е около 1, 5 милиона т.е. половин България. и за една даржава или съседка дето поне малко да ва уважава - а не да лалате като в хъшовска кръчма ? --------------------------- ... Всички цивилизовани държави отдавна се произнесоха за това първо и наи-ужасяващо престъпление на 20-и век - кои са те дай те факти ? ... да мият семеен "срам" с кръвта на децата си - е това го правят вашите любимци кюрдите. ... българските турци са доста неграмотни. Не само че не знаят български - ние Турците знаем най малко 2 езика а Циганите най малко 3. и кво стана пак вие сте на опашката... ... Турция желае света да я приеме някои ден като нормална държава ще трябва да погледне собствената си история - а Историята на Турция е много Голяма. --------------------------- Историята научи много от Турците. Техните произведения са като украса на цивилизацията. Тюркската нация е много по стара от Tora и Herodotus. Скромност във външно великолепие, покой във величието, смелост която не приема властване, безпределна лябов за покоряване, безгранична инициативна с вкус и привички е препълнена хилядолетната история на Тюркската нация. Hammer . |