Отиди на страница:
Тоя Жуан Карлуш ако знае кво го чака при тампержертвата...  ...но откъде да знае момчето, че ще става крепостен селянин...Бразилия далеко...информацията недостига...  |
| Завинаги, не знам колко са крепостни на Герена, но от нашите топлокръвни всички са стари пушки, вече няколко години в България и Левски. Да му мисли Лупи който звезди сваляше от небето пред вашите "църни" за трайно присъствие в ЕКТ. СЕГА, като затръгват по родните ниви да видим как ще ги мотивират Неи, Гарсес и компания да държат ниво.  При нас, добри или лоши, нещата са наслагани, успокоени, ако щеш. При вас, още тече активна ферментация и не се знае накрая какъв киселок ще излезе. При всички положение в градинката ще бъде с пъти по-интересно като развитие този сезон. |
| Ама то излиза, че ЦСКА от 52-та до 79-та мин. са играли с човек повече? Вярно са се мъчили момчетата ... |
| Dokich, като публика имаме правото да бъдем критични и да искаме да гледаме поне някаква адекватна игра за парите, които даваме като входен билет. Ние не сме от тези, които, независимо, че ни остранява отбор с 8-годишна история от страна, където ледените пързалки са повече от футболните терени, а и в допълнение се мъчим срещу "братски" отборчета като гости, но и продължаваме да се обясняваме в безкрайна любов. Просто сме хора с мнение и си го казваме, а не чакаме да чуем първо радио Гонг или Син Балон, за да заемем някаква позиция. А сравнението за Блякбърн го игнорирам - винаги има първи път. |
| Проблема не е само в треньора, трябва ни халф организатор на играта с виждания и идеи, когато липсва Велизар си личи безсилието в халфовата линия!Според моето скромно мнение ЦСКА има нужда и от засилена конкуренция на вратарския пост!В лятната селекция се виждат и лошите страни.....Амунике, инертен и слаб....Маркиньос, големи надежди но непостоянен...Зе Руи, беше ясно, че ще имаме проблеми с дисциплината, но уви това са рисковете, когато се взимат чернилки свикнали на купони и к*рви.Белите струват скъпо! |
| И все пак прасенца не се сърдете. Левскарите ни най-малко не са виновни че са по-добрият отбор след 10.11.1989г. и имат повече международни успехи. Когато фактите говорят и прасенцата не квичат! |
| Агентче, малко си се поизхвърлил. Особено в частта ЕКТ. Трябва ли да споменавам най-големите ви евронеуспехи от кога датират? |
| Аз си мисля, че Томов ще обещае всичко и ще успее да задържи "перлите" до 02.12. Очакваме завързан мач и категорична победа  Тежко му на победения обаче |
| Успехите на Левски са страхотни, дори вкараха гол в групите на ШЛ и то кой го вкара, емблемата на отбора МАРИЯН ОГНЯНОВ - ломски циганин |
| Force Dokich, като публика имаме правото да бъдем критични и да искаме да гледаме поне някаква адекватна игра за парите, които даваме като входен билет. Ние не сме от тези, които, независимо, че ни остранява отбор с 8-годишна история от страна, където ледените пързалки са повече от футболните терени, а и в допълнение се мъчим срещу "братски" отборчета като гости, но и продължаваме да се обясняваме в безкрайна любов. Просто сме хора с мнение и си го казваме, а не чакаме да чуем първо радио Гонг или Син Балон, за да заемем някаква позиция. А сравнението за Блякбърн го игнорирам - винаги има първи път. ----------------------------------------- ----------------------------------------- СЕГА, да караме подред. Какво значи, да бъдете "критични". При вас това се приема еднозначно. Победа на всяка цена. Докато това върви, Трайко се казвам. Едва като го отнесете, се сещате, че футбола не ви е засвета. Въпрос на ценностна система. За 8г.история на Тампере Юнайтед. Предполагам, че поне ти знаеш, че те не са започнали на пусто място. Това е наследник на два клуба от едноименния град които са се обединили наистина преди 8г. Били са пак, поне единия от тях, сред местните водещи тимове. Тука твоето намирисва на манипулацийка. За терените там. Нашите журналисти отразяващи първия мач бяха наистина очудени от големия брой игрища в Тампере, при това в отлично състояние. Бяха направили сравнение, че в София, а Тампере е с пъти по-малък град, има много по-малко качествени терени. Въпрос на стандарти, нищо друго. За чувствата ни към отбора. Е, не може при първата издънка с лека ръка да забравим чудесните мигове които ни подариха тези момчета начело с Мъри в последните 2 год. Нормално е, след подобно отпадане, отбора да зацикли. Да вдигнем ръце и да се откажем от тях тогава. И с какво ще помогнем с подобно поведение? Слава богу, този процес приключва без фатални последици. Твърдо сме в играта и наистина всичко, както е тръгнало, ако не започне срив при вас, да се стигне до болка познатото в шампионата Левски-ЦСКА. Инак, безпроблемно пак сме първи.За отпадането от Блякбърн. Да, минаги има първи път, но когато е за твоя сметка, болката от това не я прави по-малка. Напротив. На мене още от Антверпен не ми е минало, какво да говорим за последващите резИлтати. За мнението ни. Не вярвам да мислиш сериозно, че тука се осланяме на директиви от сините медии. Просто, чети внимателно и ще видиш дори многообразие от сини гледни точки по едни и същи проблеми на Герена. |
| А добър ден! След трагедията срещу Тулуза, ЦСКА вкара само 1 гол на Берое. Дори и 27 мин. с човек повече не помогна. След комедията срещу Тампере, Левски също вкара на Вихрен само 1 гол. Дори и дузпата не помогна. Българска му работа! |
| Я, малко директиви от донбалон ЦСКА – отново на Кръстопътя Автор: ЕФРЕМ ДИМИТРОВ2007-10-08 Стойчо няма концепция за организацията на игратаOще след двубоите за Плейстейшън бе ясно, че със Стойчо Младенов ЦСКА е обречен в съвременните футболни условия Отпадането от Тулуза отново постави ЦСКА на Кръстопътя. За да видим накъде трябва да поемат червените, нека разгледаме етаж по етаж червената пирамида и да видим къде се къса нишката. Приемаме, че моделът на управление априори е правилен, тъй като отговаря на ценностите и историческата нагласа на армейците. Генерално стратегията се основава върху финансова и конюнктурна мощ, която позволява на клуба да събира най-доброто. При това положение производството от школата остава на заден план и перспективата винаги е концентрирана върху успеха на мига. Съсредоточаването пада върху първия отбор, който е над и преди всичко... В подкрепа на тази политика е и примерът на глобална Европа, където големите клубове не могат да си позволят да опазят чисти и неопетнени автентичните си стойности. Разликата обаче е там, че школите захранват периферията на футбола, което далеч не е маловажно, тъй като запазва хомогенността на средата и подхранва конкуренцията. А у нас все още не можем да видим реализирана точната комбинация, която да намери баланса между настоящето и мисълта за бъдещето. В реда на нещата е, че двата ни гранда олицетворяват двете крайности и сега по стечение на обстоятелствата след нулевата година в Европа са принудени да се запътят обратно към центъра и да търсят уравновесяване в политиката си. Тампере показа, че проектът за завръщането към корените, приложен в Левски, не може да остане в идеалния си, неподправен вариант. Или ако остане – ще е с цената на компромис с успеха в името на перспективата... ......................................... .................................... Още след двубоите за "Плейстейшън" бе ясно, че със Стойчо Младенов ЦСКА е обречен в съвременните футболни условия. За всеки специалист е видно, че отборът не се движи правилно нито във фаза защита, нито във фаза атака. За Младенов важат допотопните клишета, в които защитата, халфовата линия и атаката са отделни звена, които само формално представляват отбор. Проблемът при Стойчо не е, че няма например разиграващи халфове или играе с един нападател. Проблемът е, че Стойчо НЯМА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИГРАТА НА ОТБОРА. Той няма идея как топката да бъде изнасяна и как отборът като цяло да действа в двете фази. Но както предупредих още тогава – още с избора си, спрял се на Стойчо Младенов, ЦСКА се обрече на безвремие. Пламен Марков беше далеч по-добрият вариант, но поради манталитета си той нямаше никакъв шанс да оцелее в тази среда. Спасителният, макар и твърде смел и авангарден ход на червените се казваше Едуард Ераносян, който имаше качествата да надгради върху досегашната армейска философия, като я обогати и доразвие, за да стане тя конкуретоспособна. Всъщност сега ЦСКА има пред себе си точно този проблем за разрешение. Това ръководство е изправено пред съдбоносен избор, застанало на Кръстопътя. Корена промяна в посоката... |
| И още малце от единствения червен сред стадото вълци Живот след Жиняк Автор: ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ2007-10-08 Жиняк смълча червеното мореЧетете единствено в новия 73-ти брой на Don Balon BG - червените шефове трябва да разрешат основния ребус в близкото бъдеще - мащабната селекция изисква и мащабен като мислене треньор Броени секунди могат да преобърнат човешки съдби. Оказва се, че могат да бъдат съдбоносни и за цели футболни клубове. Провидението се подигра на ЦСКА с най-късния решителен гол във вратата му в 60-годишната клубна история, а сега червените ще трябва да се научат да живеят след дамгосването на Жиняк. Първо е необходимо да си отговорим случайност или закономерност бе случилото се в четвъртък вечер на “Армията”. Когато шансът те покрива в няколко подобни предишни ситуации (още помним спасителя Тунчев срещу Хайдук), не е далеч от ума да очакваш все някога стомната да се счупи. Тактиката “Ела, Вълчо, изяж ме” пък едва ли е най-доброто, което може да се измисли при благоприятен резултат трийсетина минути преди последния съдийски сигнал, а крайно предпазливата, да не кажа страхлива игра може и да е оправдана срещу колоси като Барса и Реал, но не и срещу отбор като Тулуза, при това пред възторжените, препълнени трибуни у дома. В месеците от лятото досега Стойчо успешно селектира цял нов тим и преподаде ценен урок на своите възпитаници как се действа във фаза защита. Не ги научи обаче друго, също така важно – как бързо да се прегрупират във фаза атака и да творят игра с бързи пасове по земята, а не с изритани от защитник въздушни балони към самотния войн Неи. Оправданията за млад и неопитен отбор, за липсата на време за сработване и търпение в очакване на бъдещите сияйни дни са приказки за наивници в клуб като ЦСКА. |
| Dokich, естествено, че резултатът е преди всичко - то заложено априори. Ако искахме на първо място да е играта, може би трябваше да възприемем модела на "Космос". Там навремето намираха пристан угасващите звезди, за да играят красиво, за да събират публика и да популяризират играта при янките. И малко йезуитски звучи това от вашите усти, че може да падате от който и да е, но да гледате красива игра. Що тогава драпате всяка година у тази прословута ШЛ - за да демонстрирате красива игра ли?Айде, не нас тия Твърдо сме в играта Уви - така е, и то благодарение на нас. Оптимизмът ви идва не толкова от играта(щото един Марек или Черно море не могат да са критерий, а за Спартак Вн няма да отварям дума ), колкото от нашето състояние. С една дума - пак ви реанимираме индиректно |
| Абе дай сега за успехите да не се почваме. Първо, все пак влязохме в групите, което за вас не може да се каже(както и за никой друг български отбор). Второ, предната година изиграхме 14 мача - абсолютен национален рекорд. Трето след 89 година отстранихме Рейнджърс, Оксер, Славия Прага, Удинезе, Киево, Хайдук от Сплит(не от Кула) и бихме Динамо Букурещ и Олимпик Марсилия, направихме равни с Ювентус и Вердер на три пъти. Четвърто, Левски е единственият български отбор, играл напролет в евротурнирите от 1990 насам.Сигурно пропускам нещо - например достойното представяне срещу Глатасарай. Вие имахте полуфинала от 1990, но все още с последното златно поколение от комунизма и все още под шапката на МО(кой номер подделение бяхте?), след това имахте също няколко успеха - Сервет, украинците, Байер Леверкузен и победата над Ливърпул. Но е доста по-скромно от нашето представяне. Да не споменавам, че имаме два пъти повече победи в директните двубои, победи с 5:0 и 7:1, десет поредни победи, повече титли и т.н. |