Отиди на страница:
| апендиксът разбра за какво служат американските учени |
Поне от 30 години се знае , че в апендикса живеят полезни бактерии. СЕГА американците установиха , че това е достатъчно основание да не го режат от любов към спорта.  |
| Ми VOCI нали трябва пари да се правят. ¤ А американските учени може да сметнат, че на някои форумци и главите не са им нужни само заради съдържанието си, но това ще е с основание.  |
| VOCI, не си чул цялото съобщение братле. А то завършва с думите, че при възпалението на апендикса, ОПЕРАЦИЯТА СИ ОСТАВА ЕДИНСТВЕНАТА ОДОБРЕНА ФОРМА НА ЛЕЧЕНИЕ. А, че това, че апедикса е важен лимфен орган, чиято цел е да предпазва корема от инфекции, се знае много отдавна. Аз също съм учуден, че го признават това излседване на Дюк като нещо ново. Апел към всички лаици в медицината, които са прочели това съобщение: При апендесит (възпаление на апендикса) само хирургичната операция е истинското лечение. Всякакви други опити на лечение, са съпроводени с 98% смъртност. 2-та оживяващи процента се дължат на образуване на абсцес, около апендикса, което е опит на организмада ограничи инфекцията. Левски е имал такъв абсцес по време на курсовете му в Легия - Белград. По това време апендектомии все още не се извършвали. Правили са се инцизии - разрези, които са имали за цел да източат гнойта навън от тялото. Лекарят в Легия-та бил френски военен хирург, който извършил този вид инцизия на Левски. Левски преживял операцията, но е тсрадал от траеща 4 години фистула (канал между тялото и кожната повърхност), която се затворила накрая от само себе си. |
| Докторе, един здравен съвет (без пари): някои мои познати имат оплаквания именно от апендикс, но се появяват болки, боли силно ги няколко месеца, после само отзвучава. И след 1 година пак. Тукашните специалисти казват, че това е някакво възпаление на входа на апендикса от фекалии (топче, което запушва частично входа), и после като се разкара топчето, всичко е нормално. Така ли е? |
| Безплатен, при това приятелски съвет. Когато следващият път ги заболи по същия начин е добре да се оперират. Защото все един ден този хронично възпаляем апендесит може да гръмне и да напарви големи били. Вярно, че оперицията при такива пациенти е по-трудна поради множеството сраствания появили се сега. Но в ръцете на печен хирург тя няма да бъде по-дълга от 30 мин. от кожа до кожа. Причината е точно такава каквато колегитр са им казали - фекаломи. Поначало всеки апендисит се дължи на фекалоно запушване на просвета на апендикса и запушването на кръвоносното хранене. Жив и здрав! |
А моето мнение на НЕвежа, че в човека ГОСПОД не е сложил нищо излишно освен че е прекалил с мозъка......  |
| Reginald Fitz през 1884 дава първи съвета за ранната операция, след като го е описал подробно. Той също дава и наименованието "апендицит" ( appendicitis), което предполага възпаление на органа (окончанието "-ит" или "-itis" ). McBurney през 1886 год. извършва целенасочена операция за премахване на възпален апендикс, като покрива чукана с кесиен шев (до днес известен метод на McBurney). Към това Волкович и Дяконов добавят подсигуряващ Z - образен шев над вече наложения кесиен (по-голяма сигурност). Редактирано от - Посейдон на 09/10/2007 г/ 14:11:42 |
| Но съществуват и други методи на третиране на чукана - Pouchet го оставя без да го покрива с шевове (така се прави днес лапароскопската операция), а Halsted покрива апендикуларния чукан с единични шевове (прилага се при възпалена стена и на сляпото черво в основата на апендикса-тифлит). При гангренозно стопяване на основата на апендикса, когато практически няма чукан, затварянето на съществуващата "дупка" става също с единични шевове (не съм срещал име на автор). |
| babajaga2-2, прав е Чичо Доктор, по добре апендицектомия при здрав апендикс, отколкото операция при перитонит и в десетки пъти по-висок риск от смърт ("По-добре бяла лапаротомия, отколкото бяла плоча-Mejor una laparotomí a blanca que una losa blanca). Това запушване всъщност е е в леко противоречие с името "апендицит"-възпаление на апендикса. Да, такова има, но то е следствие на запушването му-от фекалит, от растителна семка, от разрастнали лимфни фоликули в стената на апендикса (зачестяват случаите на апендицит при грипни епидемии, например). Запушването причинява нарушения в кръвообръщението на стената на апендикса с последващо възпаление. Още Van Zwalenberg през 1904 и Wangesteen през 1934 наричат острия апендицит "особен вид илеус", т.е. чревна непроходимост (запушване). Т.е. възпаление има, но то е следствие, а не първопричина. Редактирано от - Посейдон на 08/10/2007 г/ 11:45:28 |
| booob, прав си по принцип, но когато има заболял орган много често се жертват части от организма за да се спаси целият организъм (жлъчен мехур, матка, стомах-частично или цялостно, черво, млечна жлеза и др. ) . По друг начин стоят нещата с херниите, особено с революцията, на която сме свидетели в момента със синтетичните мрежи и "свободни от напрежение пластики" (tension-free) . Куриозно е, но казаното от поета и писателя Francisco de Quevedo за редактирането на един текст е валидно и в хирургията: "По-лесно е да се добави липсващото, отколкото да се премахне излишното" или "Es má s facil añ adir lo que falta, que quitar lo que sobra". Според опита по света и според тази сентенция апендицектомията често пъти не е никак лесна операция. Редактирано от - Посейдон на 08/10/2007 г/ 11:43:05 |
| Аз лично на два пъти отървах ножа в детските си години първият път дори ме приеха по спешност в полунощ с линейка от остър апендикс .за щастие дежурния лекар го нямаше още на смяна и ми се размина.Взеха ми кръв през това време и установиха че не от апендикса.След година втори път криза и щяха да го оперират но пак ми се размина с диагноза мезантериален лимфадент тоест някаква защитна реакция на организма срещу микроби.Трети път като ме насвиха болки викам си а не повече сеири няма да правим и си търпях докато ми мина.От тогава никога не ме е мъчила такава остра болка но усетя ли дори някакво пробождане ми се изправят косите , защото риска да е апендицит и да не му обърна нужното внимание може да е фатален.Една моя роднина така я излекуваха в болницата и точно преди да я изпишат умря от перетонит спукал и се апендикса.Не забелязали покрай другото лечение че той се е възпалил.Така че най безобидните на вид неща могат да направят най-голяма поразия.Дори да има доза истина в това американско откритие апендикса е по добре да се махне а не да се лекува. |
| Е , Chicho Dr. , не ям доматите с колците. Разбира се , че при възпаление ножа му е майката . Спор нема. Особено с Chicho Dr. по лекарски въпроси. Аз съм написал " ... да не го режат от любов към спорта. " Щото такива забежки имаше - режеха го превантивно да не се възпалявал кога нема нож подръка. А в Англия пък бяха дигнали мерника на сливиците по същата "логика". За резането на " крайната плът " нема да се отклонявам. Друга опера.  |
| Въпрос към доктора и pregunta към посейдон - по слаба ли е имунната защита на организма след премахването на апендисита? Има ли проучвания в тази насока? |
| Сузи, невремето често ме болеше корем и два-три пъти са ме вкарвали в болница за операция с диагноза апендисит. Като се случи в края на седмицата и лекарят от Бърза помощ се окаже хирург, "диагнозата" неизменно се оказваше апендисит. Първият път сигурно съм бил на девет-десет години. Вкарват ме в болницата, взимат кръв - повишени левкоцтити. Щом има коремна болка по-вероятно е да са повишени. Обаче край - за доктора това е сигурно потвърждение на диагнозата. След два часа - под ножа. Да ама мен така ме хвана шубето, че оздравях за половин час. Друг път пак по същия начин в болница. Докато чакам операцията, на съседното легло вкарват известен футболен запалянко. Бил на стадиона, полели го, след два часа нещо го присвило и припаднал. Това в събота някъде по тъмно вече. Диагнозата - спукана язва. Тоя ще го режат преди мен, още по спешен случай. Идва дежурният хирург, а човекът вече се поотпуснал, шава из стаята и търси някой за обяснение. Хирургът пита "Кой е спуканата язва? Тоя правият ли? Аве да ви е*а мамата проста". И на мен ми се размина. После стана ясно че запалянкото не само няма перфорация, ами и никога не е имал язва. Редактирано от - Oraсle на 08/10/2007 г/ 13:12:58 |
| "Да ама мен така ме хвана шубето, че оздравях за половин час." - неспецифичен мезентериален лимфаденит му казват А, че американците са новатори, за това жокер не ни трябва....успешно са лекували стотици с възпаление на апендикса с дълбока рентгентерапия в средата на миналия век. Имали са също така прекрасни резултати, използвайки този метод, и при борба с алопецията. Затова смятам, че част от техните потомци, са нашите министри и политици.... Посейдон, hola!? A donde vas? |
| ¡ Hola, Higia! Estuve un poco en una conferencia sobre las hernioplastí as con redes (tapó n y parche) y despué s un poco en Alemania, en Nuevo Brandenburgo. Disculpa me por no haberte respondido a tus correos electró nicos pero es que no podí a. ¡ Salud! |
| Оракле, и аз така бях в младите години. Докато ми брояха левкоцитите, един доктор минавайки (после разбрах, че е нарочно) ми подхвърли: "Кво, апендиситчето ли? Нема страшно, сега ще те резнем. Ще полежиш 10-15(!!!) дни и ще ти мине." Толкова се спекох, че оздравях на мига и до днес си нося чревцето, да ми е живо и здраво. Хубаво е, че виждаме докторите отново. Че от даскали ме е страх да отворя хладилника вече. |
| Добре дошъл! Знам, че си ги впечатлил и се уплаших да не би да не те пуснат обратно. Ама всяко зло за добро! |
| Здрасти, Aranita, Паяче! Да, намалява имунитетът, но това е локалният, имунитетът на лигавицата (имуноглобулини Ig A, G и M), не толкова общият. Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук |
| Не напразно някои автори свързват апендицектомията с развитието на болестта на Crohn или язвен колит, но други считат, че просто по време на апендицектомията не е разпознато това заболяване (макроскопски от хирурга и хистологично от патолога). Все още е леко спорно. Но не бива да се забравя, че когато е болен апендиксът, той трябва да се премахне и то спешно, защото от нелекуван и усложнен апендицит се умира. Каквито и последствия да има това на по-късен етап. Жива и здрава!  |