ИЗМЕРВАНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА
Измерването на инфлацията става с индексния метод, чиито съществени елементи са изборът на базисния период и “претеглянето” на стоките в потребителската кошница. База може да бъде предшестващата година или някой по-отдалечена от текущата. Например за база можем да приемем равнището на цените за 1991 година и с нея да сравняваме промените в следващите или последователно да сменяме базата в зависимост от изтеглянето на текущата – например 1991 година е база за 1992 година, а тя е база по отношение на 1993 година. Когато за база се използва по-отдалечена година, много важно е тя да бъде избрана правилно, да е “нормална”, да не е кризисна или силно инфлационна.
Понеже всяка икономика произвежда стотици хиляди видове стоки и услуги не е възможно равнището на цените да се измери по правилото на сумата от произведението на цените по количеството на всяка стока, разделена на броя на стоките. Използва се репрезентативния метод. Прави се избор от типични стоки и услуги, пресмята се относителното им тегло и така се сравнява с базовата година.
За определяне степента на инфлация, нейния темп на развитие се използват определени показатели, като най-голямо значение имат:
- индексът на производствените цени;
- индексът на потребителските цени;
- дефлаторът на БВП.
В основата на производствения ценови индекс са поставени промените в цените на средствата за производство.
Дефлаторът се изчислява върху обхвата на всички крайни стоки и услуги, съставящи БВП.
Индексът на потребителските цени се изчислява на основата на потребителска кошница, която най-точно отразява издръжката на живота. Основанията, че този индекс ще отразява вярно общото равнище на цените са, че в крайните стоки за потребление се отразяват и цените на междинните. Например, в цената на хляба се отразяват и разходите за селскостопански машини, торене, химически препарати, горива, рентата за земята. В цената на медицинските услуги се отразяват разходите за медицинско образование, производството на лекарства, разходите за болнично лечение и за заетия персонал в мрежата на здравните заведения.
Другото основание е, че за потребление населението изразходва повече от половината от своите доходи, а вътре в тях има стокова група, която поглъща над две трети от разходите в домакинския бюджет. Много е важно как ще пресмятаме инфлацията.
За отделната стокова група ценовото изменение може да се определи по формулата:
НЕ ЗНАМ КАК ДА ТИ ПУСНА ФОРМУЛАТА, НО Я ИМА ВЪВ ВСЕКИ УЧЕБНИК


Където:
CPIt – индекс на потребителските цени
Pt – равнище на цените в текущия период
Po – равнище на цените в базисния период
У нас индексът на цените се изчислява на основата на пазарна кошница, състояща се от над 2000 стоки. Индексът на цените за приетата базова година се приема за равен на 100. Например, ако през базовата година потребителската кошница е струвала 5000 лв., а през текущия период 10000 лв., то индексът на потребителските стоки е нараснал на 200, а цените са се повишили със 100 %.
Темпът на инфлация е ежегодният прираст на потребителския ценови индекс.
Годишният темп на инфлация се определя по следната методика:

СЪЩОТО ЗА ФОРМУЛАТА

Където:
Ir – годишен темп на инфлация
CPIt – индекс на потребителските цени за текущата година
CPIо – индекс на потребителските цени за базисната година

Видове инфлация
В зависимост от факторите, които я причиняват, разграничаваме инфлация на търсенето, т.е. предизвикана от нарастване на търсенето и инфлация на предлагането, т.е. предизвикана от нарастване на производствените разходи.
Инфлация на търсенето
Тя възниква, когато търсенето на блага превишава тяхното предлагане. Проявява се при пълна натовареност на производствените ресурси. Докато в икономиката съществуват неизползвани производствени фактори, с нарастването на съвкупното търсене нарастват доходите, заетостта и предлагането. Когато икономиката функционира на границата на производствените възможности, т.е. при пълен обем на производството и пълна заетост, производството не може веднага да отговори на увеличеното търсене с нарастване на предлагането. Необходимо е време, за да се построят производствени мощности за производството на недостигащите стоки и услуги. Единственият отговор на производителите на излишното търсене е повишаването на цените и развитието на инфлационния процес. Повишаването на цените при равни други условия предизвиква намаляване на реалните доходи, а следователно и на търсенето. По този начин след време търсенето и предлагането се придвижват към равновесие на по-високо ценово равнище от изходното.
Инфлация на разходите
Тя възниква независимо от колебанията на търсенето, вследствие на търсенето, вследствие измененията на разходите и предлагането. С нарастване на разходите на единица продукция при равни други условия намалява величината на печалбата, а следователно и обемът блага, които фирмите са готови да предложат при съществуващото равнище на цените. В резултат на това съвкупното предлагане на стоки и услуги намалява и се повишава равнището на цените в националното стопанство.
Най-важните фактори за нарастване на разходите са повишаването на работната заплата и повишаването на цените на суровините и енергията. Суровините, материалите, горивата и електроенергията имат най-голям относителен дял в производствените разходи на блага.
В зависимост от темпа на нарастване инфлацията е умерена, галопираща и бърза хиперинфлация.
Умерената инфлация се характеризира с бързо нарастване на цените на предметите за потребление и на работната сила, но не повече от 10 % годишно. Обръщението функционира нормално. Спестяванията почти запазват покупателната си способност. Договорите между икономическите агенти предвижда инфлационна индексация.
Галопиращата инфлация се характеризира с много бързо нарастване на цените, измерено с дву и трицифрени числа. Бързо намалява покупателната способност на парите и реалните доходи на населението. Спестяванията се обезценяват. Договорите или предвиждат инфлационна индексация /премия/ или се сключват във валута, която не се обезценява. Капиталите се трупат в стоки и недвижимо имущество, неподлежащо на обезценяване.
Хиперинфлацията се характеризира с такова нарастване на цените, при което парите не са в състояние да обслужват стоковото обръщение. Тя е налице, когато надвишава 500 %. Например в Германия 1922 - 23 година по времето на Ваймарската република, когато едно яйце е струвало 8 млд.марки, а един хляб – 200 млд. Често пъти домакините са си подпалвали печките с банкноти, а печатарските машини са спирали да печатат пари само за да изстинат.
Според социално-икономическите последици инфлацията е балансирана и небалансирана, антиципирана и неантиципирана.
Балансираната се характеризира с умерено и пропорционално нарастване на цените и на лихвения процент. Данъчното облагане се индексира, като се променят неговите ставки /необлагаемия минимум/. При нея доходите и богатството не се преразпределят.
Небалансирана – характеризира се с неравномерно изменение на цените, при което темпът на инфлация и изпреварва нарастването на номиналния лихвен процент. Обезценяването на парите води до преразпределение на доходите и богатството, до намаляване на реалните доходи, до промени в относителните цени на благата.
Антиципирана /очаквана/ инфлация е тази, при която темпът на инфлацията предварително се прогнозира и отчита при сключването на договорите и осъществяване на макроикономическата политика. Тя не създава затруднения при приспособяването на икономиката към промените в равнището на цените и при сключването на договори, не води до преразпределение на доходите.
Неантиципираната инфлация е непрогнозирана, неочаквана, неконтролирана от стопанските структури инфлация. Тя поражда голямо преразпределение, намаляване на реалните доходи и обезсмисляне на дългосрочните договори. За да намалят отрицателното й въздействие, хората влагат богатството си в широка гама активи.

Юнкер Токущо се видяхме със Станишев(той живее срещу нас).
Ревеше му се!