Треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов отново захапа президента Александър Томов след мача с Берое. Той се ядоса на въпрос защо звездният му отбор играе толкова слабо. Цяло лято шефът на "армейците" рекламираше най-скъпата селекция в историята на българския футбол. "Изхвърлянията бяха огромни и това породи големи очаквания. Във футбола не се прави така. Трябва да бъдем по-скромни, по-търпеливи и да натискаме здраво газта към първото място. Всичко друго е излишно. А и аз не смятам, че селекцията ни е много скъпа. В Левски например дадоха повече пари за двама футболисти, колкото ние за 10", обясни Стойчо. |
Сега е точният момент.ристю го изритаха като мръсно коте, и никой друг не би го взел на работа.цецито се провали в ЕКТ и тази година, може да се даде шанс на ристю да помогне, а? |
В офиса на Левски на улица "Леге" е получен факс от френския първодивизионен тим Тулуза, информира "Гонг". В него се отказва на шампионите да преговарят за централния нападател Андре-Пиер Жиняк. Факсът е в отговор на запитване от преди няколко дни при какви условия френския тим е готов да се раздели с нападателя. Още след първия мач на Тулуза и ЦСКА от Левски са харесали играта на нападателя, макар че той влезе като резерва. След реванша, в който Жиняк вкара за 1:1, "сините" са изпратили официален факс до французите. "Наистина се поинтересувахме възможно ли е да го вземем. Но днес ни отговориха официално, че на този етап не биха се разделили с Жиняк", сподели Станимир Стоилов. Според френски колеги играчът е купен през лятото от Тулуза за 3, 5 милиона евро и едва ли тимът би се разделил с него за по-малко пари. жалко Редактирано от - ГЪЧО на 09/10/2007 г/ 07:04:03 |
Стига сте си чесали езика, ами ето където можете да покажете какви капацитети сте Натиснете тук |
178/74 - този ще е егати и бичмето .Май ще трябва да сложат арматура под терена на Герена или ще бяга на пръсти К'во стана с другите бразилци? Шекелите ли не стигнаха или и за комисионна трябва да останат? |
Ауу, каква фундаментална статия сме изтървали за форумен анализ : Защо лъжете, че Левски няма централен нападател – ами Ристосков? Спестен червен картон на Георги Петков срещу Литекс, измислена дузпа в полза на сините срещу Локо Пд и две неотсъдени за Спартак Варна пак срещу шампиона на България. Твърде много грешки в полза на един отбор, за едно безпристрастно БФС. „Защо лъжете, че Левски няма централен нападател - ами Ристосков?" Това ни написа наш читател, който въпреки иронията и явните си клубни пристрастия най-точно описва случващото се в отбора, който през последните две години непрекъснато апелира за футболен феърплей. Да, точно така. Колкото и странно да звучи от предишния шампионски клуб не е останало почти нищо и в момента няма по-жалък отбор от настоящия тим на „сините". Не защото те притежават по-слаб отбор или треньор от ЦСКА, Литекс, Локо Сф и останалите си съперници. Падението на доскорошния евробоец на България е в явната съдийска подкрепа, която те получават от началото на сезона. Толкова явна, че тя не само дразни, но сериозно застрашава завършека на родното първенство, което все повече се доближава до мутренските години, когато гаменските побои с пребити рефери или пък футболни началници бяха ежедневие. Едва ли някой неутрален привърженик е останал безучастен в емоциите си когато види нарочно неотсъдените две дузпи срещу Левски при инфарктната им победа с 2:1 във Варна срещу местния Спартак. Ако бе само този кръг, можеше безобразните грешки на Ристосков да бъдат подминати. Просто реферът е некадърен, началникът му е некомпетентен и до там. Подобни съдии има в Англия, Германия, Испания. Общо взето навсякъде. Но когато за първите седем кръга цялата съдийска комисия толерира един отбор за сметка на всички останали, тогава за какви индивидуални грешки говорим. Първо се започна с нарисувания червен картон на Георги Петков в дербито с Литекс, но стражът не бе изгонен, а в последствие Левски изравни и за малко не се добра до равенството. После от реферските тесли пострада Локомотив Пловдив. Смърфовете си позволиха наглостта да поведат на „Герена", но бързо бяха свалени на земята с поредната измислена дузпа в полза на Левски. И всички тези четири фрапантни гафа са само за първите седем кръга. Това вече е явен реферски рецидив в полза на един отбор, а твърдението „съдиите толкова си могат" изобщо не е меродавно. Простата истина е, че доскоро „звездите" на тима бяха Телкийски, Йовов и Домовчийски, но в момента те са заменени от далеч по-класни състезатели като Борислав Михайлов, Борислав Александров и знайни и незнайни Христористосковци. А като се замисли човек, че само преди две години именно Левски промени мисленето и манталитета на родните грандове, да ти стане жал от стремглавото падение в мисленето на този отбор. Именно те се опълчиха на поръчковото съдийство. Изградиха нещо ново и непознато за след комунистическия футболен период и противно на всички пречки, които ги съпътстваха, те успяха. Мачкаха в България, пробиха и в Европа. Сега, при първата малко по-сериозна криза апелиращият за футболен феърплей и модерно европейско мислене отбор, тотално се отказа от правилно начертания път, за да тръгне по познатия лесен начин. „Когато сме по-силни от останалите, искаме безпристрастно съдийство и признаваме, че реферът е сбъркал, защото е подминал дузпа за противника при 5:0." Но при инфарктен мач като тези във Варна и Ловеч съдийството не се коментира. Излиза наставникът на Левски Станимир Стоилов и започва с глупости от сорта на: „теренът е крив, домакините бавели и накъсвали играта, бранели се с десет човека и пречели на истинския футбол". Защо Левски не пречеше на Барселона, Челси и Вердер, въпреки че за цял мач стигаше до противниковата врата не повече от два или три пъти? Повече от очевидно е, че вместо Левски да издърпа от калта българския футбол, сините бавно, но сигурно не само потъват в блатото на А група, но се превръщат в основоположници на тази „тъмна Индия", наречена с по-представителното български клубен футбол. А за БФС, макар да знаем, че там е неспасяем случай ще си позволим да дадем един съвет. Левски не се нуждае от поръчково съдийство. Не е нужно от централата всячески да се стремят да докарат първенството до един мач между „сини" и „червени" и там който има късмет да се бие в гърдите, че антифутболът му е по-добър от този на съперника. Левски има далеч по-голяма нужда да преболедува един сезон. Да осъзнае генерално своите грешки и дори да не стане шампион през настоящия сезон, от догодина отборът отново ще разполага с футболни, а не с реферски или чиновнически аргументи да претендира за най-класен български тим. В момента класата на Левски е само в мечтите на техния треньор и колкото и жалко да звучи, в момента сините играят грозен, еднообразен и най-важното непечеливш футбол, който едва ли се харесва дори на собствените им привърженици. ЯСЕН ТОШЕВ редактор - отдел "Футбол" |
Force-тоя Ясен къде е редактор на отдел ''Футбол''. Защо Левски не пречеше на Барселона, Челси и Вердер, въпреки че за цял мач стигаше до противниковата врата не повече от два или три пъти? -явно тоя редактор не е гледал въпросните мачове.Ама какви ли не редактори се навъдиха. |
Редактор в Sportal.bg.Преди беше в СинБалон, ама се е усетил навреме и избягал от радиоактивното облъчване. Ето ти линк: Натиснете тук |
Дали Ясен е гледал мача във Варна на Левски с двете "неотсъдени" дузпи на домакините защото и гостите и то преди тях плачат, че също е имало 2 броя подминати за тях. Аман от псевдожурналистика. СЕГА, за "наказание" ще ви пусна последното матриалче на култовия Жельо. |
Странно хоби е завладяло червения спектър напоследък. Знайни и незнайни познавачи се скъсват да упражняват словоизлиянието си на тема “Кризата в Левски”, като истерията стига до там да се дават оценки на мач, който много малко от тях са гледали. Малко странно е да се говори за Христо Ристосков след като не си видял спектакъла му във Варна, защото въпросният индивид колкото помогна на Левски, толкова му и попречи, но този факт естествено остана настрани от крайните и категорични оценки, че съдията е играл със синя фланелка. Този мач е много показателен за това, което се случва при сините в последните седмици и най-важния извод не трябва да е нито от спортно-техническо естество, нито пък за това, че съдията направи успешен опит да развали един интересен мач. Най-интересното се случи секунди преди края на срещата, като това бе капак на някои предшестващи събития. След като Димитър Телкийски отбеляза майсторското си попадение, дошло след още по-майсторския пас на Юсуф Рабех, Левски ни доказа, че си е върнал радостта от играта. Без никаква заповед, само следствие на вътрешния инстинкт, всички се втурнаха след голмайстора, а той пък се покатери на предпазната ограда на пистата, за да се порадва на щастливите привърженици. Мечо на оградата? Да, да?! Ами вярно е, той наистина се покатери, като в този момент най-малкото нещо, което го е интересувало на този свят е не дали в Уганда вали дъжд, а дали ще получи жълт картон за това изразяване на радостта. Няколко пъти преди това футболистите на Левски като един голям колектив винаги скачаха, когато онези от Варна си позволяваха да симулират или ритат някой от сините. Понякога пък всички обграждаха и ругаеха съдията при поредната му неадекватна свирка. Това последното със сигурност не се е харесало на Станимир Стоилов, който непрекъснато глобява играчите си, когато спорят с рефера. Този път обаче санкции едва ли е имало, тъй като Мъри изгаряше да види отбора си ядосан, разярен и задружен. Ето това му трябваше на Левски - ярост и радост. Другото оставете на тях, те си го могат. Е, свърши се и тая. Всички бяха притеснени, че на този отбор не му се играе, щом като при изравнителния гол в Ловеч само двама-трима догониха Дарко Тасевски да го поздравят. Имаше и опасения за изтъркани и изхабени футболисти, но ето че Мечо се събуди, Боримиров си тича като млада сърничка, а макар и за малко време във Варна Йовов игра като ухапан. Радостта бе и на терена на националния стадион “Васил Левски”, където сините продължиха да правят това, което умеят най-добре – да се забавляват. Купон имаше и на трибуните като единия от поводите бе онази 96-та минута на съседния стадион няколко дни по-рано. Сега остава да видим дали сините окончателно са отстранили повредата и след излизането от бокса конкуренцията ще бъде изпреварена. Машината на Мъри спря да скърца и съвсем скоро ще заработи на обичайните високи обороти. След очакваната свежа кръв от Бразилия отново ще видим онзи Левски, който излиза на терена с едничката идея да се забавлява и да радва трибуните, които се кефят не на трите точки, а на начина по който са постигнати. А когато футболистите на терена се развличат така, както знаят и могат, ще има и радост по трибуните. На този етап важното е, че в този отбор се върна усмивката. Другото, както се казва, ще го оцени историята. Завършването на общежитието за школата, основния ремонт на терена на стадион “Георги Аспарухов” и разни други такива инвестиции ще останат завинаги за сините поколения. Синият клуб не се отклонява от програмата си, дори когато радостта си бе взела почивка. А щом вече наблюдаваме катерене по оградата, това е знак, че този отбор, нека го наречем Радостта на Мъри, отново ще бъде Машината. |