Радостта се върна и Машината на Мъри заработи отново
Автор: ЖЕЛЮ СТАНКОВ
2007-10-09
След очакваната свежа кръв от Бразилия отново ще видим онзи Левски, който излиза на терена с едничката идея да се забавлява и да радва трибуните

Странно хоби е завладяло червения спектър напоследък. Знайни и незнайни познавачи се скъсват да упражняват словоизлиянието си на тема “Кризата в Левски”, като истерията стига до там да се дават оценки на мач, който много малко от тях са гледали. Малко странно е да се говори за Христо Ристосков след като не си видял спектакъла му във Варна, защото въпросният индивид колкото помогна на Левски, толкова му и попречи, но този факт естествено остана настрани от крайните и категорични оценки, че съдията е играл със синя фланелка.
Този мач е много показателен за това, което се случва при сините в последните седмици и най-важния извод не трябва да е нито от спортно-техническо естество, нито пък за това, че съдията направи успешен опит да развали един интересен мач.
Най-интересното се случи секунди преди края на срещата, като това бе капак на някои предшестващи събития. След като Димитър Телкийски отбеляза майсторското си попадение, дошло след още по-майсторския пас на Юсуф Рабех, Левски ни доказа, че си е върнал радостта от играта. Без никаква заповед, само следствие на вътрешния инстинкт, всички се втурнаха след голмайстора, а той пък се покатери на предпазната ограда на пистата, за да се порадва на щастливите привърженици.
Мечо на оградата? Да, да?! Ами вярно е, той наистина се покатери, като в този момент най-малкото нещо, което го е интересувало на този свят е не дали в Уганда вали дъжд, а дали ще получи жълт картон за това изразяване на радостта.
Няколко пъти преди това футболистите на Левски като един голям колектив винаги скачаха, когато онези от Варна си позволяваха да симулират или ритат някой от сините. Понякога пък всички обграждаха и ругаеха съдията при поредната му неадекватна свирка. Това последното със сигурност не се е харесало на Станимир Стоилов, който непрекъснато глобява играчите си, когато спорят с рефера. Този път обаче санкции едва ли е имало, тъй като Мъри изгаряше да види отбора си ядосан, разярен и задружен.
Ето това му трябваше на Левски - ярост и радост. Другото оставете на тях, те си го могат.
Е, свърши се и тая. Всички бяха притеснени, че на този отбор не му се играе, щом като при изравнителния гол в Ловеч само двама-трима догониха Дарко Тасевски да го поздравят. Имаше и опасения за изтъркани и изхабени футболисти, но ето че Мечо се събуди, Боримиров си тича като млада сърничка, а макар и за малко време във Варна Йовов игра като ухапан.
Радостта бе и на терена на националния стадион “Васил Левски”, където сините продължиха да правят това, което умеят най-добре – да се забавляват. Купон имаше и на трибуните като единия от поводите бе онази 96-та минута на съседния стадион няколко дни по-рано. Сега остава да видим дали сините окончателно са отстранили повредата и след излизането от бокса конкуренцията ще бъде изпреварена. Машината на Мъри спря да скърца и съвсем скоро ще заработи на обичайните високи обороти. След очакваната свежа кръв от Бразилия отново ще видим онзи Левски, който излиза на терена с едничката идея да се забавлява и да радва трибуните, които се кефят не на трите точки, а на начина по който са постигнати. А когато футболистите на терена се развличат така, както знаят и могат, ще има и радост по трибуните. На този етап важното е, че в този отбор се върна усмивката.
Другото, както се казва, ще го оцени историята. Завършването на общежитието за школата, основния ремонт на терена на стадион “Георги Аспарухов” и разни други такива инвестиции ще останат завинаги за сините поколения. Синият клуб не се отклонява от програмата си, дори когато радостта си бе взела почивка. А щом вече наблюдаваме катерене по оградата, това е знак, че този отбор, нека го наречем Радостта на Мъри, отново ще бъде Машината.

ето го и желю, нема друг като него - ТИТАН