костов няма потенциал да вземе власт, майтапиш ме, или те тресе шубе, той и тогава не я взе, дадоха му я, но надвиши квотата и никога вече няма да го пуснат край баницата |
Пейчо, ами ако се "оБЕДНИят" бе джанъм, виж бат Бойко къв оБЕДНИтел се кани да става на целокупний болгарский народ...да го виждаш нейде по даскалските барикади...всичко работи за него...Ха ха. |
тцъ, пак не позна, тея са отзад, а ти си обикновен симпатизант май не икономически и нещо джордж уокър не харесваш май |
А кавитуратя е хсчупена...Поглеждам -пък, компютъра /брояча май е хсчупен/...Върви напред!!! ...и яж трева! ( ако я има?)... И... брой до ТРИ!!!... Дали те ИМА?.. С въздух всичко МОЖЕШ и НЕ МОЖЕШ! ВОДАТА Е НАРЕД!!! ( без химикали) А може би с ВКУса на РАЗРЕВАНИ БИВОЛИ? ВОДА не пием!!!...Без черен етикет. .....(Това вода ли е..?) А... ТРЕВАТА и след нас ще си ПОНИКНЕ... |
За Джордж W/дебиль/Буш си, ама напълно праф, но и Нобелевский комитет мисли као менИ, не му дади нобелевската премия за майстор Миро-димукрация, ама да не се сърдят сащисаните, даде я а Ел Гор, на кон на слон или магаре?! все тая са тия от шведската маса...Ха Ха. |
Панова не те познавам но Изглежда имаш достойни за уважение качества. Ако и другите имаха такива може би нямаше да си губят времето на площада. Но за жалост май ги нямат. |
Ей, Пуйчо Пуев, тук иде реч за сериозни работи.Айде разкарай се при твоята секта и преди това си вземи хапчетата, малоумнико. |
тва не е за твоя акъл още ли неженен бродиш, нема ли некоя педалка да си играте анални акробатики или претърпе фрактура на семейните връзки Редактирано от - Пейчо Пеев на 12/10/2007 г/ 20:42:36 |
Сполай ви, учители! Нашият учител-Ришельо Последната седмица, при всичките гръмки политически изобличения, изцяло мина под знака на учителите. Световният ден на учителя, присъждането на премии за най добри учители на годината и всички мероприятия, с които се чества едно съсловие на казионния му празник. Ако слушате официалните речи и доклади, нашето образование е в подем. Но пред самия ден на учителя завърши националната педагогическа конференция, която изрази недоверие към ръководството на Министерството на образованието и науката. И се обърна съм президента да раздели министерството на две-на образованието и на науката, както по-рано. Тази идея се поддържа от мнозина, но до изборите за президент тя няма шанс, за да не се мъти излишно водата Небезизвестният кардинал Ришельо, познат ни от сагата за Д'Артанян твърдял, че държава, на която всички поданици са образовани, е също толкова чудовищна, като тяло, което има очи на всички свои части. Но в постиндустриалния век е прието да се смята, че знанията са станали производителна сила, а социолозите са единодушни , че съвременния пролетариат-това са хората, заети в сферата на информационните и компютърни услуги. Ако това е така, възниква въпроса, защо съвременния учител седи на социалната стълбица по ниско и живее по лошо от времената на мракобесния Ришельо? По нашата историческа скала-по зле, отколкото в 19 век, когато бащата на малкия Ленин, работещ като учител, е бил далеч по състоятелен и приет в обществото Учител-това е най-масовата от интелигентните професии. Например, в Русия има 1, 6 милиона учители, на всеки от тях се падат по 10 учевика, докато в Европа те са по 15. Бедите и нещастията, които се обрулиха по главите на повечето интелигентни професии-учените, музейните работници, инженери и лекари, по остро от всички други се усещат при учителите- просто заради тяхната масовост. Въпреки, че на тържествените мероприятия високите чинове на властта се разписват за своето уважение към тази професия-положението на учителите не се променя, защото не се изменя и оценката от потребността от интелектуалния труд. А тя не се променя, докато страната живее от отчетите за продажби на сирене, за които качествено образование не се иска..Това образование даже пречи на кашкавалените олигарси, защото самото то създава опасно желание да се измени гибелния път. За олигарсите образованието е необходимо, доколкото работниците им да не бъркат туба бензин с гюм с мляко Съвременната ни държава отдавна е далеч от времената на Ришельо и трябва да е жизнено заинтересована от високото ниво на образованието. Иначе пада конкурентноспособността и страната става зависима от чужди технологии. Което и се случва в момента-за година вносът е пораснал на 48 процента. Образованието и вноса-това са скачени съдове. Количеството на бюджетните студентите във вузове намалява всяка година. В чужбина се увеличава. В Оксфорд и Кембридж родните студенти плащат 1000 лири на година. Такава цена се счита за смехотворна и в най-западащите руски вузове, където студентите забравят и това, което са си донесли от гимназиите. Финансирането на образованието, въпреки всички декларации и обещания, както и по рано не надминава 3, 5 процента от БВП, въпреки, че в развитите страни е 7. Затова и в Русия няма нобелови лауреати- а не за това, че нас ни игнорират и забиват в наградите. Впрочем в Европа се наблюдава също масов отлив от учителството-просто, защото при образованите хора има все по широки полета за дейности. Но това, което отличава руските учители от европейските-това е този стремеж, да се носи не само знание, колкото и умение да се отличава доброто от злото. Тоест, нашият учител-това е не само преподавател, а един малък Христос. А ако е така, да се жалва от безпаричие е неприлично. Затова у нас няма учителси манифестации и стачки-както във Франция. Нали Христос само е търпял и ни е наставлявал… Тази статия е от любимия ми коментатор на вестник "Известия", Сергей Лесков. Човек остава поразен от актуалността и сходното звучене на проблемите. Тя сякаш е написана за България Вижте мястото на социалната стълбица, данните за студентите, вижте данните за процентите за образование в бюджетите-вижте всичко Политиката е най важното нещо за това как ще живеем- именно тя превръща богатите страни в пустини. Е, Русия е по богата на ресурси-има я тази малка разлика-само 48 процента е вноса при тях. Всичко друго е напълно сходно. Сходно, заради схемите, по които проведохме прехода, описани в техния сериал "Бригада". И заради общо звучащите фамилии на премиерите ни, които я правят тази политика Така ще бъде, докато… Има само едно истинско различно и затова оптимистично нещо. Че учителите направиха като във Франция. Сполай ви, учители! |
В Русия съм. Айдеее, в Русия съм, в Русия. Чак се учудих, че толкова късно се появиха подобни писания. Това е разработка на военните, Ванко. Плаща им се отвън-няя начин, както ни плащаха и на нас да бутнем Жан и да мръзнем през януари. Авторът на постинга, разбира се, тогава го е нямало с нас. Той на масови мероприятия не вярва, защото знае, че всичко е лъжа и измама-част от голямата игра, в която нищо не зависи от нас, дребните риби. Обаче така се минава-аз си купих една кола с парите, които чичко Шорош ми даде, за мръзненето ми тогава. Вие кво си купихте? Мислел си, другарят, видите ли, че някой употребява учителите. И него щяха да го употребят, ако вземаше 300 лева-защото употребата зависи от вложението.. Само че авторът не взема такива пари-да е жив и здрав(и Сашо Божков не ги взема) То е ясно-употребяват се хора, които земат триста и по-малко лева. Той не е абдал, като тях-той е тарикат и тези пари са смешни за него. За да си тарикат, трябва си скептичен, да знаеш, че всичко е далавера, да си циничен и цинизмът да те е изтъкал изцяло, защото това е рисунъка на истинския социалистически човек. Трябва да си акумуш-но това включва цял арсенал от качества-на нищо да не вярваш, всичко да осмееш, защото зад всичко седят играчи и тарикати, които си пълнят гушата от наивността на абдалите.. Два са обществените типажи от памтивека-тарикати и балами. Баламите са с по триста лева-наречете ги лузъри. Днес те стачкуват, борят се за коматеца.. Тарикатите ли-ми те са солта, за тях са готините мадами.. Те са тези, които живеят от потта на баламите. Но имат правила -вземаш си своето и не се бъркаш на другите тарикати, тези на теб. Така е устроен светът- винаги да има по голям тарикат от теб. Световният заговор на големите батковци е най отгоре-те движат нещата; има нека тайна вежа-пееха Бело Дугме*. знаете ли защо стана хит-ами защото тези, болшинството, които реват с пълно гърло, че има нека тайна вежа за све нас, мислят точно това. Защото е по лесно. То е вариант на бягство от свободата, на бягство от отговорността. Така са мислели и младите есесовци точно преди 70 години("Ние, германците, сме толкова щастливи. Ние сме свободни от свободата." Така е мислел преди повече от трийсет години и героят на Георги Марков Петко от есето „Освобождението от свободата” Само, че толкова много сме писали за това последните години, че чак е неприлично да пишем пак за него. Сашо Божков харесва автора на постинга. Няма как да не го харесва-щото са от една порода. Същата, която прецака ланшното студуване. Аз също го харесвам, когато не пресолява манджата с цинизма на соцтарикатите.. Въпросът е друг. Първо, такива писания лишават хората от надежда." Дори когато сме готови да загинем, съпротивлявайки се, за да не бъдем просто избити, импулсът да се борим идва в по-малка степен от нашата себичност и в много по-голяма от такива неосезаеми, нематериални ценности, каквито са традицията, честта (дадената дума) и преди всичко - надеждата. Когато надеждата е напуснала хората, те или безуспешно се опитват да избягат, или се оставят да бъдат избити без никаква съпротива. Като замаяни те ще си останат до края вкопчени в живота"-пише Хоффър. Като евреи пред газови камери, като мужици в Колима. Въпросът не е дали автора е прав-щото той няма как да е, с такава концепция-тип в" Русия съм, в Русия," построена с тухлите на байганьовщината, ошлайфани със соцтарикатски скепсис. Въпросът е, че когато трябва да подкрепим гражданското общество със всички сили-защото дори последният метек се бунтува, когато са нарушени правата му или е поставено съсловието му на ръба на оцеляването, той ни пробутва отровна лимонада. С ясното съзнание, че ние сме жадни именно за нея- още Паскал, пише, "всички хора по природа се мразят един друг"-но днес ние ще си седим в къщи зад прозореца и ще гледаме как абдалите се борят за правата си, и от там за нашите. Ще чакаме друг да го направи това гражданско общество. Някой като автора и Сашо Божков, които ни препоръчват-я да видим какво: Който не подкрепя стачката на българските учители подкрепя политиката на Станишев Същата, която не му позволи да си изпълни обществения договор между власт и граждани. Ерго, който не подкрепя стачката на учителите, е против правото на гражданското общество да настоява за спазване на обществените договорки между него и властта, но и срещу протестът, като основен камък, изграждащ гражданското общество Ерго, който не подкрепя стачката на учителите е против гражданското общество, против демокрацията, против разбирането й , че тя е колективна борба за по добър живот. Такива хора не заслужават демокрацията или не могат да бъдат при свободните хора-те, понеже са големи тарикати, искат да са от другата страна на барикадата-там, при големите батковци, държащи хляба и ножа. Защото няма как да не дойде, именно при такива моменти, време разделно. При тарикатите или при гражданите. А свободни граждани, или роби? Нали се разбрахме-полисът, обществото, още от древна Гърция до наши дни, се е управлявало от общото събрание на свободните хора.Нямат място там робите.. Когато непочтителният интелектуалец си свърши работата: "Най-добрите са без убеждения, докато най-лошите - изпълнени със страст и напрежение. Безспорно иде откровение, Безспорно иде второто пришествие." Натиснете тук |