Елиф Шафак и панаира на книгата във Франкфурт
Добави мнение Мнения:2
| Лични впечатления от Елиф Шафак и панаира на книгата във Франкфурт Въздействаща, вдъхновяваща, позитивна. Това беше Елиф Шафак на тазгодишният панаир на книгата във Франкфурт на Майн. Така въздействаше на всички в "Литературната къща" във Франкфурт на Майн по време на дискусията, част от хилядите мероприятия съпъстващи най-големият панаир на книгата в света с над 7440 изложители от 108 страни, представяйки почти 400.000 заглавия и посетен от 280.000 души. Елиф Шафак е част от една млада и динамична литература, която дава възможност за критика и в същото време бива много критикувана, именно турската. Заедно с другият известен автор Орхан Памук (нобелов лауреат за литература 2006), тя е най-критикуваната жена-литературка в тази държава. В патриархалното турско общесто има много сложни теми, които се повлияват от политиката в тази държава, но за нея е важна автентичността в литературата и възможността да се изразява конструктивна критика, както и предлагане на различни гледни точки по чувстителни теми като правата на малцинствата или тези на жените. Въпреки, че се представя като активна мюсюлманка, тя засяга често сложната тема за правата на християните и арменците, както и описва техните мисли и чувства, които сa част от романа "Кучият син от Истанбул". Космопoлитното и широко мислене на тази жена е повлияно от това, че е родена в Страсбург, преподава в Американски Университет и живее в Истанбул. Както самата тя признава, повечето романи са писани по време на път из света. Една толкова интернационална жена става чувствителна и по темата за стереотипите в едно общество. За много читатели и критици, основополагащото е не какво пишеш, а от коя държава идваш и за една жена от ислямският свят става все по-трудно да се пребори с тези стереотипи. Тези стереотипи пораждат очаквания, които не винаги са реалност. Ако например една жена от алжирски произход е литературка и пише романи, то тогава се предполага тя да занимае читателите си с проблемите в Алжир. Стереотипите са отровни за независимият писател. Тя се бори срещу насаждането на тези чувства и представя своята литература като плуралистична, такава каквото е обществото, в което живее. В хода на дискусията, която следях с интерес, се появиха много въпроси, свързани с литературата, нейният подход на писане, но не бяха засегнати политически теми, по които пише, може би поради причината, че имаше много официални гости от Турция. Тъй като аз самият не можах да задам своят въпрос пред публиката, поради ред причини, ще възпроизведа част от нейните отговори на въпросите зададени към нея: 1. Вие казахте, че в страни като САЩ, където преподавате, за разлика от Турция, се чувства една толерантност. Вие превъплъщавате няколко идентитета. Коя е Ели Шафак и можете ли да се опишете с няколко изречения? Неприятна и дълга бе борбата ми със стереотипите. В моите 9 книги досега съм представила своето виждане за живота. Първият аспект е моят стил на езика. В моето детство бях далеч от турският език, но пък се научих, че един език е динамичен и че човек трябва да се грижи за него, ако иска да пише на него. Моят турски майчин език не е перфектен и ако имам проблеми с някоя дума, просто я търся в речника. Аз съм изтъкана от много култури и изразяването ми на много езици ми дава възможността да се чувствам космополит. Вторият аспект е съдържанието на книгите и историите, които пресъздавам. Аз пиша много за мистика и за Любов. Не пренебрегвам микросвета и го описвам. Ние сме като прелетните птици и събираме истории, но основното не лежи само в тях, а и в духовното. За мен е важно да мисля извън границите, трансцедентното, да навлизам от известното в неизвестното. Жените са много добри разказвачи. Каква е ролята на жената? Когато жената е млада, тя е в сянка, няма идентитет, но в годините на зрялост вече излиза от сянката на своята младост. Аз съм егоистична. Ако не съм такава, няма да мога да се идентифицирам с многото характери в моите романи. Аз се опитвам да съм естествена и търся диалога с читателя. Много жени четат моите романи и дискутират мислите си с мен. Проблем би била йерархията писател и читател. Читателя знае много повече от писателя, защото анализира, а аз пиша отвътре. Винаги трябва да се питаме, дали не мислим закостеняло и ако е така, да се освободим от консерватизма и да имаме свободно мислене. 2. Много е трудно в собствената Ви страна да се говори по чувствителни теми, което сте изпитала не само Вие, но и Орхан Памук. Как се развива свободата на словото? Книгите и литературата в Турция се приемат много сериозно, въпреки че се чете малко за разлика от много държави. Мен ме вдъхновяват на първо място читателите, тяхната страст при четенето. Радва ме откритата критика. Читателят не можеш да го купиш. Той оценява историите в книгите ми със своето виждане по проблемите и се идентифицира с тези случки, защото повечето са имали идентични такива. Освен това свободата на словото е важен фактор за мен, да се постигне диалог. 3. Как описвате западната жена?Щастлива ли е тя? Ролите на жените в Запад и Изтока е различен. Западната жена се чувства по един начин щастливa - с материалното, доволна е от начинът си на живот и управлението на политиците не го приема като манипулация. В същото време не може да си представи да бъде подтискана и манипулирана директно от своят мъж например. Жената в Изтока е друг тип. Тя не може да приеме, че ценностите в едно общество, където секса и разголването са доминантни, могат да карат хората да се чувстват щастливи. Всеки се чувства щастлив по свой начин, но пак споделям темата скрупули и предразсъдъци. Ако не се отърсим от налагането на стереотипи и оставаме с предръзсъдъци, просто няма да има развитие на обществото и то ще остане консервативно. 4. Как се чувствате, когато пишете своите романи? Стилът ми се променя с времето. В следствие на това, че съм станала зряла жена и че съм писала на различни места по света, Любовта и страстта инспирират романите ми по различен начин. Много исторически проблеми, които съм презсъздала, сега бих ги писала по друг начин. Например в романа "Махрем (The Gaze)" пресъздавам отношeнията между мъж и жена и ако знаех, че романът ще звучи по този начин, щях да се замисля върху написаното и бих ги презсъздала по друг начин. 5. Според вас има ли безпомощност на интелектуалците в Турция? Сложна и дълга тема. Ние трябва да критикуваме и да бъдем критикувани. Аз се виждам като жена, която няма особена мисия, защото ако имах такава, щях да се отдалеча от литературата. Представителността и презентацията на турската литература е спорна. Има няколко известни автора, но те едва ли са посредници на цялата култура в тази държава. В Турция има много мнения, аз съм едно от тях. 6. Във вашите романи презсъздавате драми на майки и деца. Вие самата сте майка, как възприемате историите? Аз се промених след раждането на дъщеря ми. С моята майка-вдовица сме пътували много, после съм пътувала много сама. Историите ми не са статични, както и литературният език, който използвам. Има автори, които имат подреденост, други са хаотични в писането. Аз съм от вторите. Да си майка е голямо предизвикателство и романите ми съпътстват това развитие. В тази двучасова дискусия, Елиф Шафак се показа като една много вдъхновяваща жена. Това вдъхновение го изпитах и в личният контакт с нея. Разговаряхме на английски. Поисках автограф, на токущо купеният от мен българо-арменски речник от панаира на книгата с мисълта, че точно на него искам да имам част от нея. Зарадва се, че съм арменец от България, но не посмях да я контраатакувам с въпроса, защо не говори толкова конкретно и дали ще продължава да пише и описва арменците в своите романи. Тя имаше и страх. Този страх е породен от политиците в Турция и намесата на държавата в литературата. Индиректно показа, че е готова на борба със словото, но тя не беше изключително щастлива. Щастлива бе само, когато се срещна с нас, нейните читатели, защото между нас няма изкуствени чувства и усмивки, а всички ние бяхме искрени и изразявахме Любов. Опитах се да почувствам тази истинска жена и на закриването на панаира на книгата на следващият ден. Не можах. Тя бе студена, заобиколена от турски политици, които мислено следяха всяка нейна дума и изразяваше страх. По време на едночасовото закриване на панаира на книгата, модерирано от писателят Илия Троянов, бяха представени отново старият гост от 2007 "Каталунската култура" (за първи път една култура, а не една държава бе представена като гост) и новият примeник Турция през 2008. Каталуния и Турция лежат на краищата на Европа и са свързани със Средиземно море. Европа е инспирирана от своите краища в много моменти. "Ние не се усъвършенстваме в една нация, а във вектора на езика, душата", сподели Балтазар Порсел, поетът от Майорка, който е част от каталунската култура и който предаде щафетата на Елиф Шафак. Турската писателка вижда във възможността Турция да бъде гост на панаира на книгата 2008 едно предизвикателство за културата, политиката и литературата в тази държава. "Панаирът на книгата може да постави моста между тях". takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
Добави мнение Мнения:2