Отиди на страница:
И няма индикации за закриване. С указ е създаден, с указ ще го закрият... Иначе няма управия в българското първенство....  |
И разбира се мустакатата гнида нема как да не изпълзи от дупката. Пак гнусно словоблудства с името на Апостола....  |
| Есенен триптих в сиво-синьо... Сезоните се сменят, но хората и отборите остават и са все същите. А вечните футболни драми, които всъщност са проекция на общественото битие, раждат истини за живота около нас. За тези, които могат да четат редовете и между тях, а за другите, незрящите, остава упованието в Бащица, Цар, Пъдар или поне в бат’Бойко. Какво да се прави като в най-красивата земя на Европа се е установил един народ, неповторим в таланта си да вярва на лъжата... Още един "болен мозък" Не харесвам историята и средата на Венци Стефанов и винаги съм се борил срещу тях, но по ирония на Съдбата с него вече сме в един отбор, в този на "болните мозъци". Тоест – малцината, които изричат на глас точната диогноза за агонията на българския футбол. Не знам дали бившият служител на "Петрол" и настоящ преуспял бизнесмен е искрен в думите си или търси авансово алиби преди да даде три точки на Сираков в последния есенен кръг, но съм убеден, че шефът на Славия е една от най-силните и най-мъдрите фигури в нашия футбол. Не толкова заради това, че с помощта на живия по онова време СИК спечели титла за "белите" след 53 години, а заради изкуството му да събира отписани юноши и шкартирани средняци, от които после прави отбор и продава успешно на Запад. Без никакво съмнение Венци е най-успелият роден мениджър за последното десетилетие с трансферите на Благо Георгиев, Чавдар Янков, Димитър Рангелов, Тодор Колев, Асен Караславов, а защо не и Мартин Кушев и Здравко Лазаров... Тези дни г-н Стефанов заяви на глас това, което моя милост пише и говори на път и под път, а именно – българският футбол е заложник и жертва на ФК Левски. От "Герена" са хвърлили яка примка върху играта, въздухът не достига и по тази причина агонията е дълга и мъчителна. На всички равнища и терени – от най-малките до националните състави, всичко е подчинено на интереса на неуморното зло от Подуяне. За тези недоносени "колеги", непознаващи българската граматика и гледащи Сираков с очите на гладни африкански деца, пък и за всички останали ще начертая за пореден път пирамидата на злото. В основата й е генетичната деформация на синята общност, която абсолютизира своя групов интерес и го налага с насилието, наглостта и нечистоплътността на всички исторически дегенерати, използващи определен общоприет мит – Сталин за властта на работниците и селяните, Хитлер за каузата на Германия, Пиночет за спасението на Чили, Саддам за независимостта на Ирак... Така и нашите доморасли левскари вече близо век тровят България с претенцията си за наследници на един национален герой. Кой, защо и как – няма никакво значение! Важното е, че за името на Васил Иванов Кунчев се е закачила една дълга мръсно-сиво-синя опашка. От полицейските биячи на Кобургите и спекулантите с глада на българите по време на Втората световна война като предците на една известна певица, през наместниците на Тодор Живков като Борис Велчев (дядо), Ангел Солаков и Иван Славков до агент Николай и... аферистите от ДПС... Но за политика – след малко, важното е, че Венци Стефанов формулира жестоката истина за синия терор върху футбола у нас. Как и защо? Безкрайно просто – чрез идеално съчетание на всички явни и подземни методи на МВР, БКП, БСП, СДС, ДПС, НДСВ и ГЕРБ плюс ВИС, СИК и... Чорни. Притискане и изстискване на всички в играта – заплахи, рекет, шантаж, политически спекулации, в краен случай и купуване. Това е толкова просто и лесно за клуба, припознат за свой от целокупния криминален преход и контингент - от ВИС и Косьо Самоковеца до Бащицата и разните "барети" и доносници. Каква е технологията на злото? Пак въпрос с минимална трудност. Първо – покупка на сателити, съюзници и клакьори чрез тези 80 милиона лева, дарени от Чорни на "Герена" срещу мобилния монопол, осигурен от правителството на Костов. Второ – държавно-политически натиск от Сталийски и Луджев до Доган и Камен Пенков за обслужване на отбора на всички власти. Трето - всевъзможна подкрепа от БФС, в това число и за чуждестранни съдии а’ла Флайшер, заради доминиращата позиция на "Сираков и ко" в синьото Политбюро, избрано под диктата на всички споменати досега фактори с единствената цел да подпомага "Герена". Четвърто – всекидневна помощ от страна на слугинските медии, контролирани чрез мобилната реклама, насочена към Подуяне от Евгений Бакърджиев и Александър Божков срещу изключителните префернции за бизнеса на руския евреин в края на миналия век. Пето - вкарване на националните отбори и селекционери в кюпа на заложниците, редом до изпълкоми, комисии, съдии, арбитражи и ... прокурори, правещи се на слепи и глухи за тоталното синьо беззаконие. Емил от ведомостта на "Герена"? Много ми е тежко да пиша тези редове за един футболист, когото съм канонизирал като жив бог, но Емил Костадинов наистина премина всякакви граници. Просто не ми се иска да вярвам на очите и ушите си. И как иначе, след като един от тримата най-велики "армейци" за последните двайсет години се е превърнал в шут и оръженосец на Наско Сираков. Като се започне от това, че вместо да затръшне с гръм и трясък вратата на синьото Политбюро в БФС и да даде тон за битка, той си топли безмълвно местенцето и легитимира едно престъпно статукво, и се стигне до последните му умопомрачителни изяви, които му отреждат заслужено място във ведомстта на... "Герена". В момент, когато неговият гуру с обецата ачик уреди мачовете в Сандански и Варна, за да бъде неутрализиран ефектът "Тампере", а освен това инструктира съдийските свирки за невиждан геноцид срещу ЦСКА (26 жълти и 5 червени картона, рекорд за всички "А" и "Б" групи при петима контузени "армейци"...), Костадинов със зъби и нокти брани честта на синьото БФС. Нашите рефери били прекрасни, Стойчо не бил прав да се жалва от арбитрите, не трябвало да се говори за лобита в БФС, Изпълкомът си вършел работата... Емо, Емо, за това ли беше "Парк де Пренс", днес да си готов на всичко само и само да останеш в мръсната схема на Сираков? Не ти ли е ясно, че както през пролетта пак ще докара някой нов Флайшер чрез Касабов и Леков или ще си "организира" някой Ристосков и ще ти гледа сеира. Вместо да водиш спортната война на живот и смърт както подобава на един велик футболист, ти превиваш гръб пред един анонимник, записал няколко полувремена в миманса на Европа. И още – докога Сашо Томов ще търпи вътрешната диверсия на Костадинов? Предизборна гатанка Кой е този отбор, чиято "радост на народа" се кандидатира за кмет от името на една етническа партия, исторически несъвместима с името на същия този отбор? Кой е този клуб, който с наследството си на галено дете на Двореца и властта преди 9 септември 1944 г. печели цели 14 титли като "репресиран" при комунизма и доминира в българския футбол в периода до смъртта на Сталин в края на 40-те и началото на 50-те години? Кой е този отбор чийто шеф бе зетят на Тодор Живков, а в същото време внучката на Тато бе кума на сватбата на един от футболните офицери от МВР, опустошили хотел "Родина" преди двайсетина години? Коя е тази спортна формация, която с парите на данъкоплатците плаща полицейските щатове на своите състезатели? Кой е този клуб, чиято база отдавна е извадена от материалните активи на МВР и е подарена на едно частно АД с помощта на кметове и министри? На кой стадион са работили и работят безвъзмездно затворници? Кой е този отбор, който е осиновен едновременно от СДС, НДСВ, ДПС, ГЕРБ и, разбира се, от БСП чрез председателя на парламентарната група на Столетницата и министъра на вътрешните работи? Кой е този отбор, който носеше на екипите си символа на мутренския терор? Кой е този клуб, чийто шеф на Управителния съвет бе разобличен като доносник на Държавна сигурност, докато между другото получаваше президентска заплата от данъкоплатците при съвместителството си на служител на "заплаха за националната сигурност"? Кой е този отбор, чиито играчи за запечатани за историята с хитлеристкия поздрав преди да изкачат връх Мусала в прослава на Сталин? ГЕОРГИ АТАНАСОВ |
| Проблемът на Стоичков не е с хората които го мразят, а с тези които го обичат От дълго време следя дискусията около скандалните изявления на Христо Стоичков и се убеждавам, че България е мястото, където най-малко обичат истината. Трябва наистина да си ужасно елементарен за да не разбереш същината на проблема с Христо Стоичков. Мегазвездата на българския футбол няма никакъв проблем със своите врагове, завистници, злобари. Те с него и той с тях са си потушили всички различия още преди 10 години. Те го мразеха защото бе съперник, при това достоен съперник. Те го наричаха недоказан футболист, късметлия, простак, грубиян, той им отговаряше с голове за Барцелона, с европейски купи, със "Златната топка", с четвъртото място в света, с милионни трансфери, със световната си популярност Със своите врагове Христо се чувстваше уютно защото правилата бяха уточнени до последен детайл. Да бъдеш мразен в спорта е най-голямото признание, че си успял. Стоичков може и да е семпъл на думи, но е достътъчно зрял за да разбере, че не всичко на този свят е да бъдеш обичан. В наши дни Стоичков няма никакви проблеми със своите исконни врагове. В заникът на футболната му кариера двете страни сложиха оръжията на земята и останаха само спомените. Големият проблем на Христо днес са хората, които през всичките тези години го обичаха до полуда, обожаваха го и го обожествяваха. Те умираха за всеки негов жест, прехласваха се по всяка една негова простотия. Светът на тези индивиди се въртеше около головете и успехите на Ицо. Тяхното лично самочувствие, душевно спокойствие, чувството за реализация бе пряко отражение на кариерата на гениалния Христо Стоичков. Да защитават своя кумир бе най-големия подарък от съдбата за тези идолопоклонници, в чийто очи и уши всяка прашинка върху главата на божествения Ицо се превръщаше в скала, която те разбиваха с голи ръце. Бил съм свидетел на един милион случаи в които нормални, образовани и интелигентни хора се превръщаха в жалки инфантили щом дойдеше реч за подвизите на техния Бог. Да не говорим какво опиянение ги обхващаше, когато в чужбина свързваха тяхната националност със самия Христо Стоичков. "О България, Христо Стоичков" бе мехлем за техните уши. В момента в който някой чужденец изричаше името на Ицо, те порастваха с метри, душата им се пълнеше с благововение. Елексир се разстилаше по телата им и те бяха готови да хвърчат от щастие. Днес те лицемерно се възмущават, че той бил върха на простотия и цинизма и дори ги карал да се срамуват че са българи! Ако Христо си беше останал в Барцелона неговите поклонници в България щяха да продължат да живеят в сладка омая. Щяха да се предадат на прекрасните спомени за неговите голове, за победите му и за това, как им го е вкарал на говедата. Идилична картинка, която се развали от фактът, че Стоичков поиска да стане треньор. На България! И се върна обратно. И им се наложи да се запознават отново със своя Бог. Който в битието си на национален треньор си внуши, че принадлежи на целокупния българския футбол, а не само на тези, които го обичат и са му били верни от мига в който са го съзрели с червената фланелка. Изведнъж традиционните стълбове на които се изгради през години движението на стоичковистите са разпаднаха. Като национален треньор Ицо вече не беше същия. Забрави пътя към свещената "Народна армия", колаборира се с левскарски елементи, не отдаде дължимото на поклонниците. Дори в един момент привидя в тях свои врагове. И от страдание те преминаха към открита агресия. Наблюдаваме типична картинка на раздяла между влюбени. Големи парчета от любовта стоят дълбоко във всяка една от страните, но са се запънали, че връзката им е изчерпана и искат да се разделят. Колко дълго ще трае раздялата между Стоичков и стоичковистите? Зависи от двете страни, но най-прекият път е през връщането на блудния син на "Армията". Съчувствам на всички мои колеги, които през години играха ролята на Александър Матросов и бяха готови във всеки един момент да се хвърлят на амбразурата защитавайки до последна капка кръв Великия, Недостижимия, Господа. Тежко е твоите усилия , твоята вярност, твоето верноподаничество да не бъде оценено. Проблемът обаче си е техен, никой не ги е карал да стоят със затворени очи. Те обаче някакси се справят, преглъщайки на едри залци едновременно любов и омраза. За хора като мен, които се считат за обективни съвременници на Стоичков, всичко е абсолютно в реда на нещата. Иначе нямам нищо против в центъра на София или където и да е, да бъде поставен паметник на Стоичков, висок колкото статуята на Исус Христос в Рио. Всъщност напълно безразлично ми е! Жаклин Михайлов, директор на Дон Балон България |
Та к'во ви боли указ или заповед  По-добре с таквие работи, отколкото 12 малки негърчера се с'брали и почнали да ритат на ниската трева в съседство с пасящите крави, биволи, кози и т.н.   |
Сега по ЗЮЛНЦ, мош си регистрираш и "Левски - 1889", щот така ти е кеф  След 50 год. всичко е перфектно  |
