В една мисъл на Хегел
Добави мнение Мнения:11
| Днес (едва днес!) се натъкнах на една книга на Андрей Райчев - "Привилегировани гледни точки". Но преди да я подхвана, ще изпитам себе си, като публично се опитам да изтълкувам накратко нейното мото, а именно - въпросната Хегелова мисъл, която гласи: "Всички усилия на човека са насочени за постигането на някаква цел, а когато тя е постигната, ние с учудване разбираме, че там няма нищо друго освен това, което сме искали." Бързам да уточня, че не съм публична личност, та едва ли за публичността има някакво значение моето име, под което помествам настоящата тема. Ще се опра о пилона, около който се завърта гореприложеният цитат: искащ, дерзаещ, "събиращ се" човек се учудва от свой искан резултат на свои усилия. Допускам, че човекът разбира кога и върху кое да установи съждението "резултат", без да обсъждам значението и, съответно, разбирането. Обговарям "цел" с "устрем към". И ето, оттук мога да разсъдя за два варианта по преживяване на това постижение, две "школи" на целеполагане - съобразно двете възможни, и логически противостоящи си начални условия: 1. човек тръгва с ясно съзнание за целта (целеполагане по презумпция); 2. целта се прояснява в уклона на действието (целеполагане по предчувствие). А сега ще разгледам двата варианта поотделно. 1. Човек тръгва с ясно съзнание за целта. Но, значи, ако накрая би се учудил, не би се учудил на съответстващите си резултат и искане, а на това, че се е справил. Бъденето се свежда до себедоказване. Един себесъзнат (в някакъв свой периметър) човек, комуто (за пръв, пореден или последен) път предстои да се докаже, т. е. да изпълни със съдържание своята форма. Реализаторът. 2. Целта се прояснява в уклона на действието. Учудването изстъпва в катарзисна кулминация на натрупващо се и уплътняващо се удивление. Бъденето се свежда до себесъзнаване. Един съдържателен, интуитивен човек, комуто предстои да се формира, фокусирайки някакъв периметър. Творецът. Не че в реализацията не се включва творчество; и не че творчеството не се избистря на ниво на реализация. Ала става въпрос за подчинеността на едното на другото. И нетърпеливо се питам: предлага ли Андрей Райчев в книгата си с един балансиран подход отношението рацио/ ирацио (движенията на двете "школи"  и - по този начин - отдава ли дължимото в българската социология към изтъкнатия европейски (и световен) мислител Макс Вебер? Но - ще прочета и ще разбера!... А междувременно - бих се радвал да се запозная тук с мнения на вече прочели я. |
| Уважаеми г-н Методиус, Вашето мнение ни впечатли. С колегата дълго обсъждахме Вашия академичен стил и дълбокия Хегелов смисъл на казаното. Хегел и Ницше, бяха лиубими на дядо ми. Често ги цитираше, като Вас. И ние не сме публични личности, но по въпроса за постигане на цели имаме други критерий - военни /праволинеини/. Та там, яснотата на целта е много важно нещо. Важен момент е "целеуказването". Казвате:"целта се прояснява в уклона на действието" - няма такова нещо! Когато един летец сяда в самолетната кабина, той има у себе си планшет със ясно формулирана задача "цел" или "група цели". Сядайки, той е на ясно какво трябва да прави, а излитайки вече той е "цел". Трябва му увереност, че ще изпълни задачата и ще се прибере в базата. Уклона в действията е свързан с откриване на неочаквана цел, със защита принудително отклоняване от обстрел и т.н, а връщането е задължително. Различните "школи" предлагат различни "тактики", но съвременните конфликти показаха, че "човешкия фактор" е превъзходство, свързано с "мотивацията" на "търсещия цели", когато желанието е "голямо", понякога се жертва нещо, за да се унищожи "голямата цел". Зад това стоят строго личностни прояви и историята помни чудеса на проявен героизъм. Пишете и Вие - интересно ни е колко книги още ще се свързват с нещо, според нас елементарно  |
| хм А я таковато, да питам. Добре де, що се чуди оня, де си е стигнал целта, е това не ми е ясно. Набелезал цел, борил се човеко, стигнал до нея и после се чуди, че там му е целта. Че кво друго да му е?! _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Уважаеми Каили, Според нас, може да е: 1. Първо и най-вероятно лъжлива цел, за това поставена, че да се чуди "летецът" какво е ударил; 2. Като не е разбрал какво е точно "това целта", прави втора "атака" да се подсигури и прави същото, ако има с какво; 3. Объркал е целите и се изненадва на поведението на "своите", че те целят него?   |
Дълбока вода  Цитирам "Придворният шут" на Тато(В.Цонев): - "...Мечтаех да си купя часовник...е, купих си, но вече нямам Мечта!" |
Това всичкото народът го е казал много по-кратко "К'ва я мислихме, пък к'ва стана тя!"  _______________________ Everyone who is incapable of learning has taken to teaching. Oscar Wilde (1854-1900) He who can, does. He who cannot, teaches. George Bernard Shaw (1856-1950) |
| Наполеон Хил има много ясно и много вярно обяснение за целите и пътищата към тех. Ма я не сам Мето да го обясним.  _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Хегел, думаш... Не е Хегел, а Плеър. Гари Плеър проектира голф игрището "БлекСийРама" край Балчик. Инвестиционният проект в местността "Табията" струва само 103 млн. евро (9 дупки и 350 къщички). Цената на кв.м е между 1500 и 1800 евро. Инвеститори на игрището са Българската голф-асоциация (председател Краси Гергов) и баш-социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, както и международната инвестиционна компания "Лендмарк пропъртис". Ето това е пазарна реализация на философията. Ама вие четете...  |
Е тогава Райчев требе си е съвсем доволен там, където е.  _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
Добави мнение Мнения:11