| ако триъгълниците имаха бог, той щеше да прилича на триъгълник |
| Затичаш се и се удариш с глава в стената-Съпромат!! Затичаш се и се удариш с глава в стената-и си кажеш:-Пуу тука има стена!!!-Диамат!! Затичаш се и се удариш с глава в стената-и си кажеш:-Пуу тука имаше стена!!! Истмат!! Прав беше Димитри тези червенотиквеничковчета си мислят, че могат да служат на двама Господари!!! Ама да сме живи да видим!!! |
| Аз пък несъгласен! Толкоз думи да похарчиш заради едни тикви -тц! Поне да бяха от сой, а не "подклас"-кратуни... |
| Е, алегория, алегория, но тиквите от двора имат универсално предназначение - варени, печени, а какъв тиквеник с орехи става, ръцете да си оближеш. Стига тиквата да е по-"суха" и твърда. А и печените тиквени семки (особено с тънките люспи) от време оно служели на народа като ... ъ-ъ-ъ снакс. Що добитък се е изхранил с продуктивните тикви! Так-так със секирчето и хайде, хем лесно хем добичето доволно. Пък и не изискват почти никакви грижи - хвърляш семето и на есен береш тикви. Кратуните - и те. Векове наред народът ги е използвал вместо чаши. Чисто, екологично и незамърсяващо производство, дето има една дума. Малките кратунчета - дрънкалка за децата. Така, че хайде да не обиждаме тиквите и кратуните! Това са полезни растения, допринесли много за човешката цивилизация. |
| Cruella de Vil, преди около 7 - 8 години си "алабалехме" за едни теменужки... Но тъй като им мина сезона, дай ако обичаш някакво по-конкретно предложение! Щото почти всички от фауната и флората вече са "надлежно употребени" - тревопасни, месоядни, рогати, гъзести, пълзящи, чифтокопитни, "необработено захарче", "корен квадратен", "гербер"... и т.н |
Aко алегоричната метафора беше за картоф, щях да я разбера още по-погрешно... В ямболско наричат едни определени тикви "кабачки", метафора за твърди човешки надраменни израстъци... ![]() |
| Интересно е написаното от Калин Донков. Аз си мисля че винаги ще има избрани "тикви" във властта. Въпросът е да не са много. Лошото е че може би във всяка листа има понякоя "тиква". Има обаче някои села където няма да има избори защото няма достатъчно хора. За съжаление селото на моите баба и дядо е такова. |
| Досадни, нагли, гадни, неизтребими, пренасящи зарази - плъхове и хлебарки! А сред флората - плевели, да кажем троскот. |
| Знаеш ли...има резон Троскота дупчи както компирите така и камъните, трудно се унищoжава, "Раундъп" не му действа, с мотика не се вади, при дълбока оран все остава някъде по едно коренче и много бързо се "самовъзпроизвежда"! И да не забравя - магаретата много обичат да го рупат и..."наторяват"! |
| Алегориите са за чувствителните хора, а за нашите управници трябва всичко да се изрече буквално! Иначе метафората с тиквите до небето е прекрасна, особено в този страхотен есенен ден, в който ние, редовите граждани, сме отвъд тиквената джунгла. Браво, Калине! |
Какво мога да кажа след подобни редове!?! Статията е една разкошна алегория, която си заслужава отличната оценка! Респект г-н Донков! ![]() |
| Моля да ме извините, че се включвам пак, но един от участниците във форума спомена Вси светии и аз си разрешавам кратичко да разкажа една стара ирландска приказка. Някога, някога, в далечната и хладна Ирландия, живял един пияница, крадец и пройдоха, известен като Тиквения Джак. Той бил омразен на всички, защото ги тероризирал, но тъй като сключил съюз с Дявола, винаги успявал да оцелее и в запои, и в побои, и в кражби. Но и търпението на Дявола се изчерпало и тогава Джак умрял. Вратите на Ада и Рая обаче били затворени за него завинаги и той се лутал в нищото с празни ръце. Тогава неговият господар решил да му направи подарък и му хвърлил в ръцете един парещ въглен, който Джак успял да хване и чудейки се къде бързо да го сложи, го пуснал в една изхвърлена на полето изкуфяла тиква. Така старият Джак станал Светещият, тъй като винаги на 31 октомври се явявал на хората и осветявал зловещо прозорците им. Те се криели от него, но децата, защото са невинни, тръгнали преоблечени като дяволчета със светещи тикви, за да го плашат. И така тази нощ станала техен празник... И тук започва българската приказка за Тиквения Джак, който стигнал явно отдавна България, обикаляйки света, за да му минава по-бързо времето, харесало му тук и възпроизвел стотици Джакове. Сега те очевидно се гласят да откраднат огромните тикви на стария почтен селски учител, по стар джаковски обичай, да ги запалят от дяволския въглен и да ни чакат пред урните в...неделя. |
| А бе то някой не беше ли споменал нещо за някакъв бостан и некакви любенички... Шегата настрана... Поздрави на Автора за прекрасната алегория, която ни е предложил... Сигурен бях, че имаме добри журналисти... Жалко, че те рядко ни напомнят за това... И умната в неделя! Нека с гласа си накараме тиквите "да слязат на земята"... а после и в тавата... където им е мястото. Тиквеникът е вкусна и полезна храна, а нали тиквите са призвани ДА НИ СЛУЖАТ за нещо полезно! ![]() |
| М да, пак се развява новият трибагреник - ред сълзи, ред сополи, ред с....а. И накрая нищо. Те надделяха, както се казваше един позабравен филм. И преди и сега. Честито. |
| Драго ми стана, много красиво... Майната и на политиката. Тиквата е НАД политиката. Да си жив и здрав Калине! |