- Пациентът, пристрастил сте се! Станали сте зависим от лютите чушки! - Докторе, бъди човек, искам лютичко! Ей, ама не е справедливо! Аз не мога да бъда такъв изверг, да лишавам човека от люто! Лично аз съм стигал до 9-12 бройки на ядене, ама си имам стаж в родината на лютите (и не само) чушки. Само дето сега едва на няколко месеца се сещам за тях. |
Пък там си спомням за едно кокер-шпаньолче на 4 месеца, Чикита се казваше, на което му давахме тортия с месце и салса "Валентина"-черен етикет (тя е доста яка, по-яка от червения етикет). И хайванчето се облизваше за още, и скачаше настоятелно около масата. И станахме големи приятели. Спомням си още и за едно дете на 6 годинки, което го изписваха от болница. Бяха му излекували чревното разстройство. Педиатърът пита родителите: -Давате ли му чиле? -Ами.... -Добре, може, ама след седмица и да му давате по малко. Редактирано от - Посейдон на 27/10/2007 г/ 10:47:05 |
А опериран пациент, при изписването, се интересува от най-животрептящия въпрос: -Докторе, а от кога мога да ям чиле? Пък колкото до пристрастяването, може и да звучи като майтап, ама не е. И към люто има пристрастяване. Щото стимулира отделянето на ендорфини (ендогенни морфини). Люто-само със зелени рецепти!? Ама не искам аз да съм този, който е въвел такъв закон. |