Тоя Узунов не беше ли оня с Леков?
Вто, 2007-10-30 15:04

Тези дни бившият рефер Атанас Узунов пак лапна свирката, за да обърне внимание върху своята позаглъхнала личност. Този път като генерален секретар на ФК Локо (Пд) и отговорник за един от секторите на фронта срещу ЦСКА. А бяха времена, когато Наско беше на първа линия като кум на Стоичков и негов съдружник в газта, преди да стане Легенда редом с Леков...

Наистина, този генсек от „Лаута" не беше ли оня същият рефер Атанас Узунов, който на 13 май 2000 г. в комбина с Иван Леков отмени автогола на Бисер Иванов във вратата на Иванков по време на мача Левски - ЦСКА? И дали не ме лъже паметта, че по онова време в ефира на Сашо Диков тогавашната първа свирка на републиката намекна за някакви сто хиляди марки (?!), като междувременно се опита да се извини и оправдае за решението си да не позволи на Легендата да вкара във вратата на Чорни. А защо ми се струва, че същият екип на Узунов и Леков две години по-рано - през 1998 г., получи червен картон от УЕФА заради тенденциозното си съдийство в полза на Интер в един мач от евротурнирите на „Сан Сиро"? Дали пък и там залогът не е бил в марки, както онзи ден пак напомниха старите ленти на Канал 3?

Та този пловдивски Колина тези дни пак се завърна на сцената покрай историята около преотстъпените играчи от ЦСКА на „Лаута". Има ли забраняваща клауза в договорите на Сакалиев, Иванов и Бранеков и дали този анекс има юридическа сила пред БФС не е толкова важно, въпреки че и по този казус би могло да се съди за професионализма на администрацията на Томов. Интересното и показателното в случая е поведението на пловдивския клуб в лицето на неговия изпълнителен шеф Узунов, което придобива съвсем определено и познато звучене на фона на обичайната практика.

Защо ли? Спомнете си колко пъти в последните години ФК Левски е изваждал от съставите на „съперниците" свои преотстъпени кадри - Родопа, Спартак (Вн), Славия, Видима-Раковски, Ботев (Пд), Беласица... В повечето от споменатите срещи забранителната кауза беше излишна, тъй като изходът от „двубоите" бе предрешен в рамките на сателитната система, но по принцип „сините" съвсем нормално се подсигуряваха чрез правото си на собственици на този или онзи играч.

И на никого и през ум не му е минавало да обсъжда договорите за преотстъпване, съдебната регистрация на клубовете, ли(ри)чния живот на президентката Галя или пък дали командированите футболисти са били достатъчно оценени от техните основни работодатели.

Просто и ясно - някой ти е дал попълнение и е преценил какви опции да заложи при сделката. И тук въобще не игрят ФИФА, УЕФА, БФС или ... ДПС. Не съм сигурен каква е юридическата интерпретация на казуса, но е ясно, че тези отношения би трябвало да се регулират освен от точки и анекси и от професионалния морал. Подобно нещо у нас обаче не съществува в 60-годишната война срещу ЦСКА.

Да оставим настрана правната терминология и раздърпания морал и да си обясним нещата съвсем делнично и конкретно. Пловдивският тарикат Наско скача по медиите срещу „червените" не само за личната си кауза на „Лаута", а и защото отново както и при автогола на Легендата следва „правилната" и полезна посока, подплатена (тогава?) и с някакви марки, от които обаче нито медии, нито прокуратура се интересуват вече седем години. Странно защо Сашо Диков не сезира съответните органи, след като в неговия ефир се промъкна подобно съмнение, представляващо сериозен обществен интерес?

Седем години по-късно същият Узунов пак е попътен на тенденцията за обслужване на отбора на всички власти и мафии, този път може би напълно гратис. Както според Димитър Димитров - Каубоя пред „Тема:спорт" съдиите у нас вече изпълняват поръчки не толкова срещу пари, колкото според диктата на БФС, така и футболните фактори в страната безпогрешно улавят директивата на синьото Политбюро на "Иван Асен II" 26 и произтичащите от нея ангажименти за тези, които искат да бъдат добре в играта.

Опитен човек като пловдивския Наско няма нужда от подсказване, за да схване, че топлата връзка между „Герена" и „Лаута" по кюстендилската следа на ВИС задължително трябва да намери продължение чрез попътни услуги за столичния Наско във войната срещу ЦСКА. И кумът на Ицо отново се върна към мисията си от 13 май 2000 - и пак рамо до рамо с Иван Леков, който пък се отчете на Великден с Флайшер, а сега вероятно избира предколеден съдийски подарък в синя панделка за 2 декември т.г...

Хитреци като Узунов с кожата си чувстват полезния ход и безпогрешно го изиграват. И не само той. Почти навсякъде по страната важи аксиомата, че е добре да скачаш на живот и смърт срещу ЦСКА, докато съвсем не е полезно и здравословно да се бориш на терена с Левски. В застоялия футболен въздух виси една уродлива тенденция, подчиняваща средата на неписаните сини приоритети - в БФС, в националния тим, в медиите, в политическия бардак, в общините, в полицията... И такива като Наско от „Лаута" няма как да сбъркат посоката на попътния вятър.

И като онзи странен бос от двете страни на границата Йордан Андреев, който направи от Марек уникален тотоклуб. За него казват, че е цар на „точните резултати" с подобаващ коефициент по минути и полувремена (например Левски - Марек 4:2) и че играчите му не знаят дали получават премия за победа или за загуба. А не ви ли прави впечатление, че същият този тим на Марек или излиза с юношите младша възраст за 0:8, или стачкува за пари все преди мачове с Левски. А дали ще има синдикални действия на титулярите на Данчо срещу ЦСКА в събота? Едва ли, но за всеки случай прякото комбинирано предаване от Дупница и Благоевград (Пирин - Левски) дава 15 минути бонус за реакция до гол по смолянски модел, познайте на кого...

И как нежно се нареждат нещата в схемата. Направо по ноти, като безсмъртната „Рапсодия в синьо" на Гершуин. Да помислим на глас - Левски си получи служебните три точки срещу Спартак край морето, после варненци бяха компенсирани в Благоевград преди Пирин да вземе ресто в Севлиево. Покрай този „пинг-понг" Славия и Локомотив (Сф) бяха авансирани с по три точки, съответно в Петрич и Варна, за да не бъдат гладни в 13-ия и 15-ия кръг. По случайност преди и след „вечното дерби"...

По друго щастливо стечение на обстоятелствата преди мача за титлата ЦСКА ще гостува в Бургас, а пък там Херо, ако не друго ще може да допринесе с жълти, червени и болнични картони във войната с „войската". Освен, че е искрен левскар, Димитър Димитров си знае кой командва БФС и нищо чудно от броя на обезвредените „армейци" да зависи номинацията за национален селекционер, след като Балъков е скъп, Пенев - стар, а Мъри работи по „План-2017"...

Лъже ли ме паметта, че в подобна проекция преди „вечното дерби" миналата есен добра работа свършиха в Самоков, където бе пусната кръв на ЦСКА от две-три тежки контузии? Както си му е редът, на „Овча купел" и на „Лаута" започнаха Неи, а редетелят за „мъжки футбол" Херо ще се опита да го довърши.

Веднага бързам да поясня на „здравите мозъци", че вярата им е доста наивна, ако се базира на една „сензация" на сезон, например в Смолян, Самоков или Петрич. През пролетта на 2004 г. схемата беше предопределила желязно Локо (Пд) за шампион и по тази причина Копи можеше да вкара безнаказано на родния си тим. Миналото първенство „бомбата" на Рилецо също беше безопасна, тъй като с нея и без нея титлата отново беше капарирана за „Герена". Ремито тази есен в Петрич не бе нищо друго освен предупреждение от Наско Сираков за Батков и разконцентрирания след Тампере Мъри за това кой е най-важният играч на Левски извън терена.

Питате как така Варна, Благоевград, Севлиево, Петрич и т.н. са гарантирани за своя интерес при авансовия „пинг-понг"? Ясно е, че Пирин и Спартак няма да изпаднат, тъй като има по-слаби от тях, а за останалите „Наско и ко" ще предвиди съответна съдба на пролет според актуалните тогава сини приоритети. Никой не е гарантиран и Юри Галев най-добре го знае, но има ли друг шанс за оцеляване освен да се върже по някакъв начин към сателитната схема? А колко много са нуждаещите се от „Голям брат" с ароматна пура - освен споменатите, и Берое, и Марек, и Вихрен, и Ботев (Пд)...Умен мъж като Венци Стефанов няколко пъти начерта достатъчно ясно пъзела, но проблемът при него е, че и Славия е там...

Освен вечните комбинации, проектирани в главната квартира на „Герена" към днешна дата въпросът на въпросите за синия футболен монопол е неутрализирането на Стойчо Младенов. При всичките си треньорски слабости, грешки, грехове и гафове наставникът на ЦСКА е опасен за Системата със своята агресивна, мощна и гласовита личност, назоваваща имена и факти от битието на футболната мафия у нас. Също като друг един „публичен враг" - Миодраг Йешич. И особено като Георги Димитров, ако Джеки имаше някаква официална функция на „Армията". Това са смутителите на синия комфорт, срещу които периодично се насочва мобилната медийна канонада.

ЦСКА играе хаотично и ялово, но има резултати, може би и благодарение все пак на скандалната и нестандартна личност на Стойчо. Затова целта на „Герена" и неговите креатури е да се изключи най-важният „червен" генератор за мотивация, амбиция и битка - треньорът. За добро или за лошо, но Младенов държи ключа към съблекалнята и оттам към титлата и само той в този момент може да я върне на „Армията", дори с футбол от 19-ти век...

И още - на „естетите" в синьо въобще не им пука за футболното творчество на ЦСКА, те искат само едно - Левски да е първи с цената на всичко. Ако трябва с Узунов и Леков, ако трябва с Ристосков, ако трябва с Флайшер, ако се наложи бат'Бойко ще издаде Декрет за задължителна титла за „Почетните граждани на София"...

Така че футболната продукция на ЦСКА не е най-важното в момента, тъй като очевидно става въпрос не за спорт, а за война. Стойчо все някога ще си тръгне от Борисовата градина, но искат това да стане по възможност незабавно, за да нямат никакви проблеми в реализацията на Батковия план за десет поредни титли. И чрез члена на синьото Политбюро в БФС Емил Костадинов вече работят за симпатични и безопасни „алтернативи" като Сашо Станков и дори Димитър Пенев. Само да не е Стойчо, който говори на техния език на войната и зарежда отбора си със съпротивителни сили.

ЦСКА ще намери, ако има кой да плати, десетки по-добри в занаята чужденци от Стойчо Младенов, но те биха могли да работят успешно само в една нормална футболна среда. Иначе ще се побъркат като Луиджи Симони в Плевен. България на сираковци, вуцовци, лековци, узуновци, херовци, данчоандреевци, коцемацета и тем подобни е резерват на абсурда, в който Арсен Венгер няма шанс срещу „организацията", която така жадно бе чакана да се върне от лова на биволи в Африка.

Върна се, схемата отново заработи перфектно, а вече отминава и негативният ефект на „химията", стимулирала 17-те мига от миналата есен. Всичко е прекрасно като „Рапсодия в синьо", но не от Гершуин, а от „Ко"-то, само дето Стойчо все още някак се държи на повърхността и удря по масата с неговото грубо, селско, неевропейско „Няма да стане!" Колко по-цивилизовано звучеше „Нека да победи по-добрият" в изпълнение на френския възпитаник Пламен Марков...

А за да се посмеем заедно на схемата, ще ви дам малко материал за размисъл. Ако синята медийна задруга все пак успее да прогони Стойчо, най-вероятният му приемник се нарича ... Миодраг Йешич. Сашо Томов знае защо, ако не иска да се върне пак в тишината на своята европолитика...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ