Отиди на страница:
"Държавата не носи дух, по-скоро го убива. Осемнадесетгодишният български преход е примерът, който дава най-изчерпателната визия на подмяната. Подменена беше политическата промяна: предварително подготвени кръгове от хора яхнаха еуфорията, преляла по улиците на страната и обяздиха българския преход по начин, който накара мнозина да заклеймят политиката завинаги. И днешната цинична апатия е илюстрация от излъганите надежди, плод на осребрените от нечистоплътните политици наши възторжени мечти. Подмяната на прехода в политиката е факт – там дух не е останал. Подмяната в образованието сякаш има по-нова история. Някога шепа интелектуалци бяха флагманите на „демокрацията”. Изглеждаше, че науката и образованието ще бъдат ако не основна, то поне толерирана сфера в прехода. Но се получи обратното. Младите учени и учителите едва оцеляват към днешна дата. Може би за това има добре построени прагматични отговори, но пък българска наука не се очертава да има, а българското образование преминава от криза в криза, като последна е кризата и борбата за физическото съществуване. В новата българска държава има приоритети, ала те до един са далеч, далеч, далеч от духовността, образованието, културата, науката. За съвременното общество всичко започва или завършва с думата „бизнес” – хубава българска дума с второ основно значение: пари. И понеже тези думички формират ежедневието на хората не само в управлението, а дори и на хората в духовната сфера, иначе невидими и незабележими труженици, се налага пак да се заговори в постоянно кризисния български модел за това са ли видими и материални същества хората на културата и духовността или не? Хранят ли се, обличат ли се, пътуват ли с градски транспорт, ползват ли парно и вода или се материализират само в момента, в който изпълняват своите обществени задължения – т.е. , когато преподават, пишат, творят... А иначе – ги няма... През петстотингодишното османско владичество българите са създавали култура. Учели са се по манастирите, в килийните училища, пишели са, спестявали са в мизерията си – мизерия, каквато днес не можем да си представим, за да изпратят децата си да учат в Европа, в Русия... Тогава и най-бедната везана дреха, най-ниската църква с прости наивни икони, най-шарената черга и дори надгробният камък са били изкуство, били са дух, предавали са благородството си на възхитените очи и са дошли до нас със силата на добрата си воля, на вечния си стремеж. Кои са били майсторите – знаем ли? Но и непознати ги възхваляваме. Те имената си не са оставили, за да може земната похвала да бъде въздадена на Твореца, истинския им Вдъхновител... Днес имаме държава, която ни впримчва в своите структури, раздава ни задължения и ни „сее като пшеница”. Днес имаме администрация, обществена организация, която излъчва вледеняваща безчовечност и предимно аморална политика... И понеже това „имаме”, си „нямаме” духовност. Във всичките й измерения. Вечност си нямаме. И по всичко личи, че тя няма от какво да се роди... В новото европейско лице на България няма място за стойности с вечен знак. Има само отричане и ценности „втора ръка”. Българският преход копира „европейски модели” по изключително първичен и жалък начин. И е останала една много малка по количество и качество мая на съзнателна и отчаяна българска идентичност, която не само помни, а и живее, не само знае, а съществува. Тази малка и полужива прослойка е изтласкана в периферията на човешката качественост, в ъгъла на минимума за материален живот. Когато тази почти невидима прослойка от обществото стане причина да се присъди някакво международно отличие и да се заговори за България, тогава тя се изважда от тъмния й ъгъл, отупва се от паяжините, облича се с костюм и се награждава с орден, ей така, просто за популизма. А в останалото време за култура и духовност, скъпи гласоподаватели, посещавайте музеите и четете учебниците по история, защото на дух ще се научите предимно от книгите, спомените и ... мечтите." |
| Меркюри, - Единственото което може да направи е да обяви тези 1381 лева. Но въпреки уверенията на Дибо, нещо съм скептично настроен. |
Това е най-новото предложение на осъзналите се синдикати Дибо, - Остави предложенията. Да поговорим за одобренията!  Ще стане ли работата или отново ще има игрички?  |
| mercury, А какво договаряше ЕНСК до 26.10 по въпроса за единните стандарти? Да припомним: 10. Да бъдат завишени стандартите за издръжка на един ученик през 2008 г., като средният стандарт от 933 лв. през 2007 г. достигне не по-малко от 1151 лв. през 2008 г. А какво каза преди това ЕНСК на 23.10: ПРЕСЦЕНТЪР НА КНСБ И КТ "ПОДКРЕПА" ЕДИНЕН НАЦИОНАЛЕН СТАЧЕН КОМИТЕТ /ЕНСК/ СБУ към КНСБ, СО към КТ "Подкрепа" и НУС към КНСБ До гражданите на Република България Уважаеми сънародници, .... - увеличаването на единния стандарт с 23% е крайно недостатъчно за постигане на предвидения ръст на работните заплати на учителите; |
| Олдмад, - На това нямане и това е светлинка в тунела! В предният постинг нещо съм ошашавил члена. Сори! |
| Искам да кажа, че ЕНСК отново я оплеска и сега вместо да си признае грешката - обвинява правителството. |
| „Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбиранието и най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние”. Хр. Ботев преди 133 години, в-к "Знаме" |
| Без да се намесвам в спора за съденето на учителите - за и против, искам да кажа на уважаемите привърженици за сурови наказания на стачкуващите, че спхоред Конституцията, задължително е само основното образование. В този смисъл, майките, на учениците от 9 до 12 клас не могат да съдят стачкуващите учители. Дори си мисля, че този шум се вдига, защото те не искат умните им отрочета да имат матури? |
Не може човек с висше образование да взима три пъти по-малко от един шофьор... За съжаление, точно така е! Недопустимо е учители и лекари да получават в пъти по-ниски заплати от масово полуграмотните и безумно "културни" "водачи на МПС". Особено тия в градския транспорт! Клякането пред автобусчиите доведе до неизбежния протест на това съсловие. Много закъснял между впрочем. Сега след тях ще се развихри същинския ужас. Защото ще почнат да скачат все нови и нови групи. Докога ли ще устиска правителството...?  |
| Що се дърлите, приятели? Нали Правителството това искаше - да ни изправи един срещу друг! И ние, като овцете от стадото на Ботев в творбата му "Гергьовден", го сторихме. Учители срещу родители, шофьори срещу учители, медицински кадри срещу пенсионери, чиновници срещу работници.... тъжната редичка може дълго да продължи. А в същото време всички сме в катрана, всички се пържим в казана на предопределеното ни недостойно живеене - колкото и да работим, колкото и да се опитваме да променим нещо в нещастните си български съдби. ДОКОГА? Докога, Господи, ще бъдем роби? Нали тираните се създават от робите? ...................................... аз веч нямам мило, драго, а вий... вий сте идиоти! /Христо Ботев/ |