Работника няма вина , има вина работодателя в случая

Слугинажът се разциври на умряло...
Сря, 2007-11-07 18:06

Наистина много му се събра на обслужващия медиен персонал в последните дни. Най-напред, след поредната дузпа-ристосковка в полза на Левски, босът на Пирин Николай Галчев се провикна, че всичко гнило в нашия футбол тръгва от Наско Сираков, а „сините" са куци коне.

На другия ден Венци Стефанов отвори дума за карето, в което зад кулисите се редят пасиансите за национален селекционер и всичко останало, а на третия ден се случи и най-страшното . В България с гръм и трясък се завърна Армейския Генерал. Без значение, че този път ще води една друга, по-малка, войска, но все пак Ловеч е по-близо в сравнение с Белград или Иран...

И естествено Миодраг Йешич като по команда беше посрещнат със залп от клетви и прокоби от страна на сираковия слугинаж, който не е забравил разправата на футболния Генерал с „африканския адмирал". И как иначе като преди две години, по повод мача до гол в Смолян, сърбинът ясно и категорично заяви, че злото на българския футбол носи обеца и пуши пура, докато натиска съдиите, нарежда сателитната система и манипулира цялата игра.

От този момент нататък Йешич се превърна във враг „номер едно" и основна мишена (заедно със Стойчо Младенов) за медийната бригада, обслужваща Фамилията и Чорни-клуба. Върху сърбина се изляха водопади от омраза и храчки само по една-единствена причина - той донесе третата шампионска звезда върху знамето на ЦСКА и най-вече си позволи да се опълчи срещу безнаказаната наглост на „Герена", а това не можеше да бъде подминато от тези, които са се самоназначили за „праведници" и „правилни" от началото на криминалния преход на доносниците, продажните политици и мутрите.

Стигна се дори дотам, че главният редактор на един футболен вестник, иначе обслужващ по съвместителство и Гриша Ганчев, написа нещо от рода на: „... Йешич е най-слабия треньор в историята". Ами сега?...

Още стигнал-непристигнал в Ловеч, сърбинът беше припознат за стария нов, тоест вечен, враг и сините ратаи настръхнаха. Нежният им слух веднъж вече бе пострадал от Йешич и затова тревогата бе вдигната още от Калотина. Започнаха да му броят парите и жените, след като доскоро не смееха да обелят дума за мангизите на чичо Люпко и за „втората младост" на стария бонвиван в обятията на невръстна родна репортерка...

По абсолютно същата технология на премълчаването и преекспонирането, по която се разсейваха и се разсейват за Чорни-парите на „Герена", стигнали нечувани нива в апогея на мобилния монопол - говореше се за 30 000 евро на месец за Гонзо, докато в същото време чакат на всяко първо число заплатите на „Армията", жадно раздуват всеки организационен или финансов проблем в Борисовата градина и броят дните на Стойчо. Напоследък станаха и еколози покрай Кремиковци...

Комедията стигна дотам, че местните боляри на Гришата се хванаха на провокацията и взеха да обясняват колко точно щял да получава Йешич и най-важното - той не бил конфликта личност, а напротив - възпитан и хрисим човек, който нямало да дразни другите клубове...

Кои по-точно? Ами, че той е само един отборът, който се изживява като недосегаем, извън конкуренция и критика. И сега именно клакьорите на този мафиотско-държавен тим се разцивриха на умряло пред опасността да се смути синият комфорт - и на ловеца на биволи, и на неговите резиденти в медиите.
Оттук нататък кампанията срещу Генерала ще следва желязна логика. Ако жребият за купата не събере случайно (б.а. - съмнявам се като гледам как се нареждат всевъзможните програми напоследък) в една двойка Левски и Литекс, канонадата леко ще бъде облекчена през зимната пауза и преди гостуването на „оранжевите" на ЦСКА в първия пролетен кръг, за да избухне със страшна сила преди визитата на Литекс в Подуяне две седмици по-късно.

Всички сюжетни линии вече са отработени и на публиката ще бъде натрапена представата за един злодей, събирателен образ на крал Милан, Тито и Милошевич. Сините талибани вече започнаха артилерийска подготовка с ретро-заряди още от първата секунда, в която стана дума, че Йешич сменя техния мил риболовец с анцуга. Нали много пъти е ставало дума защо синята медийна мафия толкова много люби Феро и Пламен Марков и защо така люто мрази Миодраг и Стойчо...

Впрочем двойните стандарти, на които сме претръпнали вече толкова години, се развихриха неистова през последните дни, откакто на Стоян Алексиев не му стигна времето да измисли втора спасителна дузпа за Левски в Благоевград. При огледално развитие на сюжета срещу ЦСКА, Пирин и неговият бос щяха да бъдат провъзгласени за апостоли на морала и доброто в родния футбол, докато сега са качени на кладата за еретици, позволили ли си да оспорват Догмата.

Ето я съвременната българска футболна Инквизиция в изпълнение на задъхания хор на слугите, клакьорите и оплаквачките. Всеки, който по някакъв начин се бори за своята кауза и излиза на нормално състезание срещу Левски е заклеймяван, омърсяван и в крайна сметка изхвърлян зад борда. Така както не толкова отдавна се случи с Миньор (Пк), който си позволи да бие казионния отбор, и с Металург, платил тежка цена за това, че хора на „Герена" се опитаха да го „пробият" отвътре. Впрочем за войната на Левски срещу българския футбол ще стане дума и след малко...

И така - на прицел са Йешич, Галчев и Венци Стефанов, който от най-големия симпатяга, когато лягаше и ставаше с Наско, вече е нареден сред най-опасните смутители на статуквото. Колко кратък е пътят от любовта до омразата, от славата до кладата. Само две изречения за едно каре, в което се цака с все едни и същи белязани карти - вчера Узунов и Леков, после Антон Генов, по реда си Христо Ристосков, Малката Баничка и Флайшер, БФС, комисии, национални отбори, медии...

Покрай всичко останало тези дни ми направи впечатление единният редакционен строй на сините комсомолци на перото и микрофона, които като матросовци легнаха пред амбразурата да защитят своя „адмирал" , засегнат в недосегаемото си величие от Венци, Галчев, Томов, по принцип от Стойчо и Йешич и от разни други „болни мозъци". Те пак са тук - същите недоносени фамилно-клубни измекяри от „балони" и „любими", които в мазохистичен транс изживяха финландския шамар, сега намират утешение в генералната линия на „Герена", за която пет точки или някакво си вътрешно първенство нямат никакво значение. По-важно било, че с парите (б. а. - колко от тях останаха след трансфера на титлата от „Армията на „Герена" през 2006-та?) от онова еротично-мистично-сладостно-болезнено 1-17 били придобити автобус, камион и нови кенефи в Подуяне по пътя към Г-14...

Като ги слуша човек ще остане с впечатлението, че не ФК Левски, а някой друг е провъзгласен за вечния футболен шут на Европа и че не точно Чорни-клубът тази есен се нареди във вечната ранглиста на пигмеите на играта след осмата си поредна загуба в евротурнирите (от финландски пожарникари), редом до колеги от Сан Марино, Андора, Лихтенщайн и Ватикана. Впрочем в този ред на мисли е съвсем нормално авторът на почетния гол за 1-17 Мариян Огнянов да бъде включен в представителния тим на България за световното първенство за глухи, за да се опита този път да вкара на... Сиера Леоне. Дано само „махалата" от Лом да не пристигне с табора при отбора...

Покрай лова на вещици в лицето на Галчев, Венци и Йешич слугинажът зачеркна и цели региони и исторически клубове от картата на страната. Варна, Петрич, Благоевград, „Надежда" се оказаха „клоаки", за разлика например от цивилизованото...Севлиево. Причината е една-единствена и ясна като свирката на Леков-Узунов на 13 май 2000 г. при автогола на Легендата - стойността и оценката на хората и събитията зависят от това дали те са удобни или не за Левски. Когато даряваше точки като подарък от кумеца Коце Маца за кума Наско, Петрич бе раят на земята, а сега е бунище. Също като Благоевград и всички останали в този контекст. Както тече жалба за Марек на фона на мазното потриване на ръце, когато тимът от Дупница излизаше с юношите младша възраст и със... стачници за 0:8 и точен резултат срещу „сините"...

Да сте чули лоша дума за „Лаута", Кюстендил или Смолян? Никога! Там базата е като „Алианц арена", а хората са направо за Нобелова награда за хуманитарната си дейност в полза на ДПС „Подуяне"... И как ще сравняваме един брилянтен шахматист като Наков с някакъв си Галчев! А колко по-фини са играчите на Родопа, които псуваха своя голмайстор Караманов, принудил ги да правят шпалир до залез слънце в оня мач, след който Йешич стана злодей, на фона на простаците от Пирин, позволили си на Задушница да се радват след 1:1 срещу члена на Г-14...

В напъна си да раздават оценки и присъди активистите от медийната фамилно-клубна агитка ровят с неопитни пръсти и в историята, от която обаче получават здрави шамари. Стойчо бил партиен секретар, ЦСКА - нещо роднина с Червената армия и с победата във Втората световна война и тем подобни средношколски съчинения на комплексирано подсъзнание. И ме принуждават да се връщам към стари истории като тази за изхвърлянето на Берое от „А" група през 1970 г. след намеса на вътрешния министър Ангел Солаков, засегнат от това, че старозагорци се вдигнаха на бунт след ведомствената аванта за тима на МВР в края на един мач под „Аязмото". Трябва ли да припомням чий шеф беше зетят на Тодор Живков и кой бе наречен най-силния защитник на Левски-Спартак - става дума за Борис Велчев (дядо), втори човек в Политбюро през 70-те години...

Или дребната пикантерия за това как недосегаемите футболисти с пагони на МВР от футболния тим на Батето и Вуцата пометоха хотел „Родина" в началото на 80-те по време на сватбата на Кокала с внучка от споменатото Политбюро и в присъствието на кумата Жени Живкова. Много станаха познатите фамилии и образи, нали...

Его го репресираният тим с 14 титли при комунизма и цял построен Радио-телевизионен център в „клоаката" Благоевград от Иван Славков срещу трансфера на световната звезда Бранко Кочев в Подуяне. Заради тези „страдания", заради едно узурпирано име на национален кумир плюс милионите от мобилния монопол на Чорни, гарантиран от кабинета на Костов на границата между стария и новия век, и концентрацията на всички мафии на „Герена" сега цялата страна е длъжна да се съобразява с прищявките на един клан и неговата деформирана среда. Стигнаха дотам, че в едно от фамилните издания на Подуяне изрекоха заклинанието, че всичко добро за Левски било добро и за България. И това, ако не е морален фашизъм, здраве му кажи!

И за финал - в своята курсова работа един от сините талибани с перо изтъква като довод за правилния път към „План -2017" това, че феновете на ЦСКА бойкотирали своя тим в Дупница, докато 500 „сини" отишли в Благоевград. Много точно наблюдение на бройката. С едно уточнение - тази публика, която праща 4000 в Истанбул и Ловеч и създава домашен терен за своя отбор от Букурещ до Тулуза, а на реванша срещу същите французи прави фиестата на годината в Европа, има право да вдигне жълт картон щом прецени, че любимците й заслужават предупреждение.

Това е публика, възпитана от победи срещу Аякс и Ливърпул, а не срещу Петр(жалка) и Киево! И за разлика от противостоящата лумпениада никога не би простила свалените бели гащи на Сираков пред сектор „Б" или заявлението на Боби Михайлов, че бил играл за Левски, но не бил левскар!?

Всъщност червената общност почти отлъчи Стоичков, след като той се нареди сред слугинажа на Чорни-клуба, въпреки че Ицо е играл само с „армейския" екип в България и никога не си е показвал задника пред сектор „Г".
Различни отбори, хора и нрави. Кой кой е? Ще ги познаете по воя на умряло, с който са легнали на амбразурата в очакване на Генерала...

Следва - Мъри национален селекционер успоредно с работата в Левски, за да се компенсира брожението срещу Сираков от страна на „болната" здрава България...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ