Отиди на страница:
| Никога не съм си падала по тоя кич с фуражките, ордените и произведенията на Ленин. Като че ли някакви ретарди го подържат, вкопчили се в него, като тия, дето все дуднат за савецкото.... А че има още хора, дето ги разглеждат тия работи, ума ми не го побираа. И точно тази част от Берлин, в която се прави някакъв опит да се строи някаква идея върху остатъците от Стената, нашарени, полусрутени, в някакви много грозни и порутени квартали и вътрешни дворове в почти ъндърграунд обстановка, никак не ме изпълва с хубави спомени. Защо като си спомням и аз първата визита в Берлин, не след 18, а 10 години след падането ми е все неуютно и изморително някакси? Много панаирджийско някакси ми се видя, и живеех в хотелче до Чекпойнта, до Фридрихштадт палас, точно с прозорци към Шпрее. Но не отидох натам. Станало много хубаво вече, казват, няма ги строежите, министерствата греят. Дано. Ако почистят всички остатъци от стената, много ще спечелят, стига Потсдамер плац с онези модерни сгради и станцията на метрото с разсечената на две стена. Хайде стига вече, метеме, и тия по форума дето съсскат все за савецкото (като ффф-то на Данко Хаирсъзина), че не могат да го забравят - като идеология, а не като реалия, и кича по сергиите с фуражки и петолъчки, все са от един десен. Хем старо, хем кич. Абсурдно е именно аз да го казвам това, но, това е, Пенке, положението. |