ЦСКА и "Левски – Спартак" в ЕКТ до 1990г.
След като "синята" журналистика не успя да лансира тезата, че ПФК Левски 1914 е евробоецът на новата епоха, от известно време определени среди се опитват да пласират друга, още по-кощунствена теза. Че ЦСКА, в периода 1956-1990г., не е постигнал повече от "Левски – Спартак", т.е. не е постигнал нищо. При всички положения този циничен опит се нуждае от адекватен отговор, защото историята убедително показа, че разумът на обществото е ленив и пасивен. И докато той очаква глупостта да се вразуми от самосебе си, тя неусетно превзема общественото пространство и започва да ни провокира отвсякъде.
Задачата да сравним стойностите на ЦСКА и Левски – Спартак в Европа до 1990г. съдържа два момента. Първият е да дадем обективна оценка на постигнатото и второто е да потърсим отговор на въпроса, можеше ли да се случи нещо повече?
Разсъждението, с което задължително следва да открием сериозният, задълбочен дебат по темата, е следното. В България, във времевите граници 1951 – 1990г., има две футболни величини. ЦСКА и останалите. Доказателството е елементарно. Единствено ЦСКА успява да акумилира сериозна класа, благодарение на която в определени, по-малки или по-големи периоди придобива доминиращо положение в родното първенство, печели поредица от титли и тегли футболната игра напред.
Успехите на останалите, конкуриращи се у нас, не зависят толкова от това, на което сами са способни, колкото от неизбежните кризи, които бележат смяната на поколенията в ЦСКА и опитите да се създават условия за значимо европейско присъствие. Превръщането на "Левски" в милиционерски отбор през януари 1969г. открива поле за аналогични резултати, но единственото реално постижение е, че "сините" изпреварват онези, с които дотогава са се конкурирали и започват да играят редовно в Европа.
Първата последица от този толкова експлицитно присъстващ в историята на футбола у нас момент, е, че отборът на ЦСКА има две ярко обособени състояния. Периоди на творчески подем, когато играе в най-силния европейски турнир, този на КЕШ и периоди на криза, в които участва в КНК и УЕФА. Това обстоятелство в значителна степен ограничава възножностите му да постигне нещо повече. Защото там, където това е преди всичко възможно и където другите източноевропейски отбори успяват, турнира на КНК, ЦСКА, по силата на особеностите на родния шампионат, влиза в моментите, когато е било налице отстъпление в неговата класа.
Следващият момент, който не следва да бъде изпускан, е, че в четирите участия на армейците в КНК, те са имали нещастието да срещнат победителя в турнира, като в три от случаите това е ставало в твърде ранна фаза. Обстоятелство, попречило им от една страна, евентуално, да достигнат нещо повече от полуфинал, а от друга, да успеят да се възползват от формата, в която постепенно са навлизали и благодарение на която са ставали шампиони.
Участия на ЦСКА в КНК:
1965/66 втори кръг Боруся Дортмунд 0-3 4-2 финал: Боруся Д – Ливърпул 2-1
1970/71 втори кръг Челси 0-1 0-1 финал: Челси – Реал М 1-1 втори м. 2-1
1974/75 първи кръг Динамо Киев 0-1 0-1 финал: Динамо К – Ференцварош 3-0
1988/89 полуфинал Барселона 2-4 1-2 финал: Барселона – Сампдория 2-0
Левски, респективно Левски – Спартак, има възможност да участва шест пъти в този предоставящ най-добри възможности за успешна изява турнир, позволил на четири отбора от източния блок да финишират пет пъти като победители в него. Независимо, че само веднъж срещат шампиона и нито веднъж финалиста, "сините" достигат единствено до три четвъртфинала.
Участия на Левски – Спартак в КНК:
1967/68 първи кръг Милан 5-1 1-1 финал: Милан – Хамбургер 2-0
1969/70 четвъртфинал Гурник Забже 3-2 1-2 полуфиналист
1971/72 първи кръг Спарта Ротердам 1-1 0-2 втори кръг
1976/77 четвъртфинал Атлетико Мадрид 2-1 0-2 полуфиналист
1986/87 четвъртфинал Реал Сарагоса 0-2 0-2 полуфиналист
1987/88 първи кръг Офи Крит 1-0 1-3 втори кръг

Неподкрепен с по-високата класа на родния шампионат, което би дало възможност на ЦСКА в силна година да се бори в по-слаб евротурнир, армейците в участията си са устремени към успешна изява в най-престижното и значимо футболно събитие. КЕШ. Тук "червените" постигат забележителни успехи, които им отреждат водещо място всред големите на Изтока, а в редица случаи и всред големите на Европа.
Постижения на източноевропейски отбори в КЕШ:
Носител на купата:
1985/86 Стяуа
Финалисти:
1965/66 Реал М. – Партизан Белград 2:1
1988/89 Милан – Стяуа 4:0
Полуфиналисти:
1956/57 Цървена звезда – Фиорентина 0:1 0:0
1957/58 Реал М – Вашаш 4:0 0:2
1964/65 Вашаш Ето – Бенфика 0:1 0:4
1966/67 Интер – ЦСКА 1:1 1:1 в Болоня трети мач 1:0
1968/69 Аякс – Спартак Търнава 3:0 0:2
1969/70 Легия Варшава – Фейенорд 0:0 0:2
1970/71 Цървена звезда – Панатинайкос 4:1 0:3
1973/74 Дожа Уйпещ – Байерн 1:1 0:3
1976/77 Динамо Киев – Боруся М. 1:0 0:2
1981/82 ЦСКА – Байерн М 4:3 0:4
1982/83 Ювентус – Видзев Лодз 2:0 2:2
1983/84 Ливърпул – Динамо Бук. 1:0 2:1
1986/87 Порто – Динамо Киев 2:1 2:1
1987/88 Стяуа – Бенфика 0:0 0:2
Класация на източноевропейските отбори съобразно постигнатото:
Стяуа – една купа на КЕШ, един финал, един полуфинал
Партизан Белград – един финал
ЦСКА – два полуфинала, 4 т., 6:9
Цървена звезда – два полуфинала, 3 т., 4:5
Динамо Киев – два полуфинала, 2т., 3:6
Спартак Търнава – един полуфинал, 2т., 2:3
Вашаш – един полуфинал, 2т., 2-4
Видзев Лодз – един полуфинал, 1т., 2:4
Динамо Киев – два полуфинала, 2т., 3:6
Легия Варшава – един полуфинал, 1т., 0:2
Дожа Уйпещ – един полуфинал, 1т., 1:4
Динамо Бук – един полуфинал, 0 т, 1:3
Вашаш Ето – един полуфинал, 0 т., 0:5
По националности:
Румъния – два отбора, една купа, един финал, два полуфинала
Югославия – два отбора, един финал, два полуфинала
Унгария – два отбора, три полуфинала
България – един отбор, два полуфинала
СССР – един отбор, два полуфинала
Полша – два отбора, два полуфинала
Чехословакия – един отбор, един полуфинал
Особено силно в Европа оттекват успехите на армейците по отношение на отбори-епоха в играта. Отстраняването на трикратния еврошампион Аякс, двукратният еврошампион Нотингам и страшилището Ливърпул. Подобни постижения са невъзможни не само за отбор като "Левски – Спартак", но с изключение на Реал Мадрид и за всички европейски величия. Тези успехи много повече от двата полуфинала в КЕШ отреждат на армейците почетно място в Европа и слава, чиито отзвуци продължават да се дочуват и днес. Заради тези мачове ЦСКА става един от малкото евроотбори, получили историческото право да се сдобият с прозвище – убиецът на гиганти. След отстраняването на Ливърпул един от най-големите спортни журналисти на Европа от онова време, Виктор Сине от френския вестник "Екип", пише знаменитата си статия "Кралският палач":
"Аристократите имат привилегии дори и когато са на ешафода. Смъртните им присъди не се изпълняват от обикновени палачи. Една коронована глава може да бъде отделена от тялото само от кралски палач. В европейския футбол тази роля изпълнява ЦСКА."
Класация на европейските отбори, отстранявали актуални шампиони в КЕШ до 1990г.:
Реал Мадрид
1963/64 – Милан 62/63 четвъртфинал 4:1 0:2
1965/66 – Интер 63/64, 64/65 полуфинал 1:0 1:1
1987/88 - Порто 86/87 ІІ кръг 2:1 2:1
1988/89 - ПСВ Айндховен 87/88 четвъртфинал 1:1 2:1
ЦСКА
1973/74 - Аякс 70/71, 71/72, 72/73 ІІ кръг 0:1 2:0
1980/81 - Нотингам 78/79, 79/80 І кръг 1:0 1:0
1981/82 - Ливърпул 1980/1981 четвъртфинал 0:1 2:0
Барселона
1960/61 - Реал М 55/56, 56/57, 57/58, 58/59, 59/60 І кръг 2:2 2:1
1985/86 - Ювентус 84/85 четвъртфинал 1:0 1:1
Милан
1962/63 - Бенфика 60/61, 61/62 финал 2:1
1968/69 - Манчестър Ю. 67/68 ІІ кръг 2:0 0:1
Ювентус
1982/83 - Астън Вила 81/82 четвъртфинал 2:1 3:1
1984/85 - Ливърпул 83/84 финал 1:0
Динамо Киев
1967/68 - Селтик 66/67 І кръг 2:1 1:1
1976/77 - Байерн 73/74, 74/75, 75/76 четвъртфинал 0:1 2:0
Интер
1966/67 - Реал М четвъртфинал 1:0 2:0
Фейенорд
1969/70 - Милан 68/69 ІІ кръг 0:1 2:0
Арад Рум.
1970/71 - Фейенорд 69/70 І кръг 1:1 0:0
Нотингам
1979/80 - Ливърпул 77/78, 79/80 І кръг 2:0 0:0
Динамо Бук.
1983/84 - Хамбургер 82/83 ІІ кръг 3:0 2:3
Андерлехт
1986/87 - Стяуа 85/86 ІІ кръг 3:0 0:1
Прави впечатление, че в тези 21 случая на отстранявания на еврошампиони, две от които на финала, само в още четири случая отборите успяват да завоюват титлата. Това са постигнали:
1965/66 Реал Мадрид, победил на финала Партизан с 2:1
1968/69 Милан, надделял на финала над Аякс с 4:1
1969/70 Фейенорд, наложил се на финала срещу Селтик с 2:1
1979/80 Нотингам, спечелил на финала срещу Хамбургер с 1:0
Този факт едва ли е случаен. Той е в състояние да илюстрира колосалността на усилието и огромното изчерпване на наличния ресурс, което не е било в състояние да бъде преодоляно от отбори като Реал, Барселона, Интер, Ювентус и Динамо Киев. Включително и от ЦСКА. Факт и обстоятелство, което най-вероятно също е изиграло своята роля, за да не успеем в нещо, за което в определени исторически периоди сме имали нужната класа и сили.
Анализът на евротурнирите и преди всичко този на КЕШ показва, че в играта могат да бъдат разграничени два стадия. Период на доминиране на един отбор или на отбори от едно първенство и период на вакуум, в който отсъства ярко изявен фаворит, в който в продължение на няколко години на европейския връх се редуват различни отбори, а играта акумулира възможности да насочи развитието в определена насока и в нова доминация. За съжаление на ЦСКА двата периода на вакуум съвпадат с периоди на спад и смяна на поколенията. Това са периодите 65-69, в който ЦСКА стига до един полуфинал срещу Интер Милано, а Партизан Белград до финал срещу Реал Мадрид и периода 84-88г., в който Стяуа постига единствената купа на КЕШ, печелена от източноевропейски отбор в епохата преди падането на Берлинската стена.
Очертавайки причините, които осуетяват възможността "червените" да стигнат и до по-престижно постижение, не следва да се изпуска и обстоятелството, че форматът на турнира през 1966/67г., след два равни мача срещу Интер, вторият в София, изпраща армейците в трети двубой и то на "неутралния" терен в Болоня. Едно евентуално продължение в София или евентуални дузпи, можеха да доведат до друго.
Срещу трите елиминирани еврошампиона и множество други отстранявания на отбори от силни първенства, два полуфинала и четири четвъртфинала, имащият, според някои, еднакъв европейски статут с този на ЦСКА отбор на Левски – Спартак, може да се похвали с три отстранени отбора при седем участия и три достигания до ІІ кръг на турнира. Отстранените от "сините" са: Шльонск Вроцлав, Щутгарт (десети в първенството на Германия за 1984/85) и Юргорден Стокхолм.
Такива са контрастите между постигнатото от ЦСКА и Левски-Спартак в най-силния турнир, този на КЕШ и в най-слабия, и най-успешен за отборите от Изтока, този на КНК. Остава УЕФА, турнирът, в който са се състезавали по-малко стойностните отбори от нашата черга, но и не само от нея. Въпросът дали той може да промени нещо в оценката за участията на "сини" и "червени" по европейските терени е до голяма степен рeторичен. Защото може да бъде потърсен и в престижа, който е имал ЦСКА и благодарение на който е бил търсен за участие в много силни предсезонни турнири и престижа, на който се е радвал Левски – Спартак. Все пак и УЕФА не трябва да бъде подминавана. Но за нея по-нататък

До 1989 г. можеха да направят едно 40 титли. Иди ги стигай СЕГА.