Добави мнение Мнения:21
| Не може. Никой не може... |
За зимата, студа и вятъра сега се сещам в момента за по-обикновени неща във връзка със зимата (извън написаното от Калин Донков). Зимата не ми е любим сезон, но причината не е студа. Най-неприятни са в София задръстванията на движението в някои от зимните дни. Случвало ми се е колоната от коли и автобуси да започне почти от Плиска и да продължи до Орлов мост. Според мене движението може да се окаже проблема през зимата, а не софийския боклук. Но все пак се строи метро и това ще подобри нещата след 1 или 2 години (не си спомням кога беше срока). Бойко Борисов спечели изборите за кмет ще видим дали в София ще стане по-добре (да има метро, завод за боклук и т.н.) или ще се удължават крайни срокове и всичко пак ще се отлага във времето. |
| Лошото е, че СЕГА плаща на изписан ред. А иначе не му се карайте на автора, той се учи от Димитри - хиляда думи и нула съдържание. |
| Или както казват старите Зен майстори: "-Сняг, луна и вишнев цвят- внушават мисли за приятел!!" А?! Яко листопадно!! |
| ЛИСТОПАДИ от Ясен Ведрин Наоколо се гонят листопади. Едни листа със други се прегръщат. Напомня есента, че бяхме млади и времето назад не се завръща. Във жълтото на спомена се смеем. Целуваме се, някъде самички. Красивите си младости живеем. Очите ни са още без торбички. Ръцете - силни в мощния си опън. Нозете - неуморни, за да крачат. Телата ни - потръпващи от допир, готови във прегръдка да се сграбчат. Отлита всичко. Тъжно пожълтява. Листа танцуват някак си прощално. Какво ли още с тебе ни остава? Илюзия за нещо нереално... Утеха, че в душите си сме млади - напук на слепоочията в сиво. Наоколо се гонят листопади. И хем е тъжно, хем ни е красиво... |
"Ще духне вятър. Ще разпръсне дните. Ако добавим още един ред, ще стане хайку: Ще духне вятър. Ще разпръсне дните. Как кротко цепи ме главата. |
| ЕСЕН Зная що е раздяла, какво е завръщане и кое – разминаване. Затова живея по същество, без да се правя. Чувам, докъдето ми стига слух. Виждам, докъдето ми стига поглед. Друг да се прави на сляп и глух. Аз не мога. Ще спася изтървана звезда и ранено гнездо ще превържа. Никой не ме задължава, да. Но аз съм длъжен. И да стигна до крива круша, и да гледам на баир лозе, нито тъпча цветя с ботуши, нито диря във всичко полза. Някой пилци брои и се хвали. Никой не го задължава, да. А листата валят - медали за заслугите на пръстта. Стихът е на Славимир Генчев който тази година получи наградата за поезия "Николай Искъров" в Свищов. Поклон пред паметта на поета Николай Искъров |
Последните текстове на Калин Донков са чудесни. Може би и той разбра, че злободневието и парното не са неговите стихии.  Като се замисля, не съм виждал хубав сняг и снегопад от десетилетие. Добре поне, че листата още капят. Щото генните инженери вече са им вдигнали мерника. Иначе не съм съгласен с философията, че задължително трябва да струпаме поне два камъка един върху друг, преди вятърът да ни отвее, но то си е само мое мнение. |
В поезията съм лаик, но Калин ме разчувства и в съзнанието ми изплува едно стихотворение, което учихме в часомете по руски в средното училище(преди 30 г. - боже, толкова ли отдавна беше!  ) :Есть в осени первоначальной Короткая, но дивная пора- Весь день стоит как бы хрустальный, И лучезарны вечера... Где бодрый серп гулял и падал колос, Теперь уж пусто все - простор везде, - Лишь паутины тонкий волос Блестит на праздной борозде. Пустеет воздух, птиц не слышно боле, Но далеко еще до первых зимних бурь- И льется чистая и теплая лазурь На отдыхающее поле... 22 август 1857 Ф.И.Тютчев |
| Хубаво е написано, но много тъжно. Дали вятъра разпръсва дните?? Кой вятър? Времето е най-загъдъчното свойство на материята..... |
 Батинка  , Скоро четох нещо в проза ... В поетичната сага на листопада , някой схванал листата , не като видимост на времето в житейския ни кръговрат , а като "хамали на илюзии" ... Да го срещна , от лай няма да се отърве ... Такъв - в "Чистота"-та , да мъкне кошовете с опадали листа ...  |
Добави мнение Мнения:21