Добави мнение Мнения:8
| В софия не само кучетата но и колибите им са на всякъде с изключение на центъра разбира се. И не само кучешките. Има нещо общо в псевдо свободите. Дали ще си оставиш старите мебели до вретата на блока за да могат кучетата да ги ползват. Да има даваш остатаците от храната и да си испълнен от възвишени чувства. Докато съгражданите ти им се драйва от тази мизерия. Някой ги е стах да излизат от домовете си, но това си е техен проблем. Ухапали били някого. Как, те са толкова мили кученцата. Той си е бил виновен. Болести? Не е възможно. Лайна? Що за изказ? Дали няма да ти пука за пешеходеца, който се опитва да пресече или за децата си дето тровиш всеки ден с тютюневия дим. Или цялата фамилия е решила да се пресели в нашия квартал. Е, това е друго нещо. Мога да изреждам до сутринта... *****
Редактирано от - bot на 12/11/2007 г/ 02:40:01 |
| Тези кучета са най-големия срам и отрицателен атеста за наяите управници. Така в един институт на БАН (разбира се той не е само един) има едни лелки дето единственото наузно занимание да варят хтрана на кучетата дето са пред института. Обаче се задава посланника от Германия на посещение и се организира група от научни работници, която да държи кучетата в задната част на института, да не ухапят посланника. Абе майтап да става Уили у нашата родина. |
| Живеенето в градове е противоестествено. Колкото по-голям е градът, по-неестествено е да се живее в него. От стотици хиляди години хората живеят заедно, правилата за което са отдавна съвършенни. Но - работят само при явно съседство. При директен контакт между човеците. Докато при анонимността на големият град те не работят. Защото тя, анонимността е нечовешка. И от там - хората и техните правилници регламентиращи поведението на някакви "абстрактни" граждани - са смешни. Друг пример - кучето, вечен спътник на човека, полезен, незамвним. В градски условия се превръща в мащабен етичен, организационен и най-вече здравен, проблем. И то - до степен на абсурдност. |
| Това което казва Mrx++ за кучетата и БАН наистина е много глупаво. Аз само ще го допълня че преди години пред вратата на факултета където учех беше пълно с бездомни кучета (някои от професорите ги хранеха). Наскоро като минавах видях че малко е намалял броя на кучетата (поне не лежаха пред вратата на факултета). Същото е и пред няколко института на БАН (не всички разбира се). Има много кучета. Понякога те лаят, понякога - не (въпрос на късмет и дали са гладни). Аз също имах куче, то живя при мене повече от 10 години и умря от старост. Но аз не се занимавам да хвърлям остатъци от храна на бездомните кучета пред входа на блока където живея или пред сградата където работя. Това не бих казал че е грижа за тези кучета. |
| Ами отидох! Преди 4 години. В Кичево. Прелест е! Има качество на живота. Точно на 10 км съм от Червения площад. В цивилизацията ходя по работа (както в кенефа - по нужда)  |
Добави мнение Мнения:8