
| Не, ама аз служих доста късно след промените. Беше си направо курорт. Само убийствената тъпота и безмисленост на повечето занимания ни тежаха. Храната също беше непоносима(ама наистина - аз съм ял пет години гадости по студентските столове, но в казармата просто ми скриха топката - три или четири пъти ядох неща, които не можах да идентифицирам от какво са направени). Поне имаше добре заредени лавки. Интересното е, че аз например бях голям мераклия да ходя на учения и да стрелям. Обаче точно това почти не съм го правил - имам само 22 изстреляни патрона. Но висене по плацове, маршировки, миене, метене, бърсане, косене с джобно ножче и дневалства видях на корем. Както и 12 часов работен ден на компютър(здраво бачкане), където за два месеца свършихме работа, която шапкарите трябваше да са свършили за една година. После им дадоха и награди за свършеното от нас. Редактирано от - popangelov на 19/11/2007 г/ 13:17:07 |
| Ами ясно е, че идва от СКАТКА - щото беше винаги чиста, равна, изгладена и на топличко. Старшината само това гледаше - отваря шкафчето и опаа - няма нещо от скатката - непоряд. За това на тия дето клинчеха им викат скатавки. Тука редакцията е отворила (грешка от престараваене) правописния речник, после и тълкувния и опаа - леко у лево. Няма нищо, затова е и безименна статийката. Абе напоследък мода ли ви става - общата безотговорност е най-хубава. |
oIo, добре че не си решил да го стрижеш 0 номер девойчето! popangelov, тъкмо по-малко си чистил оръжие. Тъпотията в казармата явно си е останала и след промените. Нали имаше един лаф, че тъпотията и зелената боя в казармата нямат свършване. СкАтаването (нали така решихме че е правилно) и то гледам е било на дневен ред. То при тая тъпотия как да не се скатаеш! Фатмака имаше навика като се скатаеш да ти казва: "Абе ***** майна, ти пак си фана кура под мишница". Сетих се веднъж защо ме остригаха, без да съм се скатал. ЗКПЧ-то нещо ни агитираше в Димитровската стая колко били лоши западняците и тая година щяли да отделят толкова пари за въоръжаване, че даже нарекли годината финансова. |
Казарменият жаргон никаква филология не го лови. И казармените истории. Като почнеш от гениалното съчетаване на пространство и време -"Ще копаеш от това дърво до обяд" и стигнеш до терминологията - баки, цинтове, кАтушката, поливане на розите и т.н. За коланите - стар обичай. Севлиево - 1971-1973 година, навити на руло. За целта - добре смазвани със смазка за оръжие. И потъмняващи от това. С изрязани белези по ръба - колкото месеци си отслужил. |
| Пък на мен в казармата в Горна Баня ми викаха мъглата-никога не разбирах за , какво става дума, но за сметка на това , когато разбирах , винаги последен-мисля, че нанесох не малко щети на Варшавският договор-не , че съм бил десидент, но все пак си е точка |
| Ей, верно че си бележехме със резки колко сме отслужили. Забравих. То едно ли беше че да го помниш. И якичките си обръщахме на обратно да ги пестим. Аз пък късно се усетих за номера с неразбирането. Супер далавера беше да се правиш на неразбиращ и неможещ. По-малко задачи ти поставяха. Като можеш - всичко ти вършиш. Добре че поне в скатаването ме биваше! ![]() |
| Добро лафче сте заформили тука за казармата. Аз пък бях морски, но се случи точно по Виденово време, та нямаше пари за нафта и само веднъж излизахме на плаване за 5-6 часа, пред другото време основно се наливахме с матросите и старшинките и се чудехме къде да се скатаем. По-весело беше в ШЗО-то в Морското училище, цяла нощ по кръчми и дискотеки и призори на автопилот обратно. Този автопилот ми изигра много кофти номер обаче 2-3 години след УВО-то, когато след един поход по варненските кръчми се осъзнах на няколко метра пред оградата на Морското, малко остана да изпълня упражнението in army again И разбира се култовия ресторант Акациите на гърба на Морското- голяма ракия със салата- 2 кинта, че и оркестър имаше, купон отвсякъде, не знам съществува ли още или са го затрили и него, като всяко хубаво нещо. |
| Е, ти поне тъпотиите си отървал! Ние се кефехме когато фатмака крадеше нафта, понеже го мързеше да си я носи и хващаше някой от нас да му мъкне тубите. Който беше късметлията, винаги се прибираше с няколко пици и това ни беше пиршеството. |