Отиди на страница:
| За Косово работата вече е ясна. Каквото и да правят сърбите то ще бъде независимо. Сърбия няма нито икономически ресурс да води война, нито силни съюзници, които решително да се намесят на нейна страна. С решителни действия сърбите могат, да се поставят в още по-голяма изолация. От друга страна демонстрирането на слабост и нерешителност деморализира населението и поражда нови сепаратистки настроения сред малцинствата. На ред са Метохия и Войводина, а защо не и едно българско възраждане в Източна Сърбия. Не се знае до колко и как сърбите са успели да сърбизират българите там. Четох една статия в едно сръбско списание за омразата, която се заражда между източна и западна Сърбия точно на тази основа. Ако сърбите не измислят нещо разумно, разпадането на Сърбия може да продължи неудържимо. Но според мен на дневен ред е Македония, там ще бъдат следващите напъни на албанците за обособяване в самостоятелна държава. Ако нещата станат сериозни познайте армията на коя страна ще трябва да се намеси. |
| galatasaray, ако това оттегчено оффф се отнася до написаното от мен съм длъжен да поясня: Говоря, не за да се плашиш, а за поредно нарушение на конституционни /български и европейски/ принципи и разпоредби, което нарушение по подобие на "оригинала" вече е действен и влиятелен политико-правен субект. Избирателната активност е наистина хубаво лекарство, но тя не променя факта, че се съзтезават вече не идеи, а етно-отбори. А според правилата на тази нова игра излиза, че отборите на "Евроармен", "Еврокаракачан" ... и т.н. не са даже и за Б група. Редактирано от - Bester на 20/11/2007 г/ 18:11:33 |
| Съгласен съм с Вуте и Кроткия. За Сърбия има спасение - да се отърве скорострелно от Косово и да влиза в ЕС. Ако не ще, разпадането й едва ли ще свърши с Косово. Земун не е ли бившия австроунгарски район на Белград? България не си прилича много със Сърбия не само защото турското малцинство у нас е разпръснато и е абсолютно мнозинство само в една област Кърджали (и относително - в Разград). България не е гонила (поне след 1989) бълг. турци в други страни (Сърбия изгони половината косовари). Българските турци са активни участници в бълг. полит. живот (косоварите фактически не живееха в Сърбия още в 80-те години), няма никаква известна ми идеология за отделянето им в автономия, те са вече граждани на ЕС и с това станаха най-привилегированите турци в природата, и имат интерес да са лоялни на България. България не е била разгромявана и окупирана, а е член на ЕС и НАТО, които не искат (или не сме чували поне) да се дели, а напротив, НАТО гарантира териториалната й цялост. Сърбия беше безпелационно разгромена от НАТО и е международен парий, Косово беше окупирано, стана протекторат на запада и ЕС настоява за независимост. Бълг. турци не са културно еднородни и живеят в мир и добросъседство с българите. Негативизма у масата атакаджии е повече срещу ръководството на ДПС, не срещу самите турци. Атакаджилъка не е и няма да стане ръководна идеология у нас, за разлика от Сърбия, дето милошевизма беше такава и не се изпарил още. Турция ни е съюзник и добър съсед, надява се (още) да влезе в ЕС и ние сме й най-сериозната (единствената?) подкрепа. |