Отиди на страница:
| Бил Шенкли – възродителят на „Ливърпул” Първият договор на спеца като футболист му носел 4 лири на седмица Данаил Кънев „Някой ми каза веднъж: „Футболът е въпрос на живот и смърт”, а аз му отвърнах: „Глупости, далеч по-важен е”. „В Ливърпул има само два футболни отбора – „Ливърпул” и резервите на „Ливърпул”. Ако „Евертън” ми играят в двора ще си пусна завесите и ще си сипя една бира в хола”. Бил Шенкли „Няма как да не ти хареса, точно на морето е”, казал Бил Шенкли на съпругата си, опитвайки се да я убеди, че си заслужава да живеят в Ливърпул и да поеме едноименния отбор. Със сигурност тя твърде скоро разбрала разликата между сивите брегове на река Мърси и слънчевите плажове на Коста дел Сол. И така на 1 декември 1959 години директорите на футболен клуб „Ливърпул” обявяват назначаването на нов мениджър на отбора. Шефовете на „червените” били убедени, че се доверяват на един внимателен човек, със строги тактически разбирания и приоритети главно в случващото се на терена. Всъщност с привличането на Шенкли те отприщили вятъра на промяната, който в най-скоро време щял да вдигне реномето на клуба по-високо дори от пристанищните кранове на „крайморския град”. В годините преди да бъде назначен в „Анфилд” Шенкли оставя следата си. Той е бил известен като упорит играч и още по-упорит мениджър, способен да вдигне отбора си от всякаква ситуация с кратки и смислени разбори и проницателен анализ на играта. Накратко – именно това е бил човекът, от който „Ливърпул” се е нуждаел толкова много. И въпреки огромната подкрепа на привържениците и препълнените трибуни на „Анфилд”, глад за успехи липсвал. Последната титла на „червените” датирала от 1947 година, а 12 години по-късно спомените от този успех били забулени в мъглите на Мърси. През 1954 година клубът изпада във втора дивизия. Всъщност отборът на „Ливърпул” от този период бил толкова жалък, че допуснал да бъде отстранен от аматьорския „Уостър Сити” в третия кръг на турнира за Купата на Англия през януари 1959 година. На „Анфилд” се нуждаели отчаяно от футболен Спасител и точно такъв намерили. Шенкли е роден в Гленбък, миньорско селище в Еършайр, което отдавна вече е изчезнало. Единственият спомен за това анонимно местенце са емайлирани значки с надпис „Гленбък” – ценени единствено от футболни фенове, по-голямата част от които естествено подкрепят „Ливърпул”. Бил, или Уили както е бил наричан като момче, имал четири по-големи братя, всичките от които стават по-късно професионални футболисти. Двама от вуйчовците му, Боб и Били Блит, също изкарват прехраната си по терените на Албиона и затова не било никак чудно, че и малкият Уили се ориентирал към играта. Това обаче не е първата професия на Шенкли – преди талантът му да бъде забелязан подобно на почти всички представители на мъжкия пол в Гленбък, и той въртял кирката в мините. „Нещото, което научих от дните ми в мините, е нуждата да се пошегуваш. Работата беше трудна, ужасно трудна и животът беше много тежък. Имало е случаи, в които единственото нещо, което ни даваше сили да продължим беше един здрав смях. Ето защо винаги преди мач пусках по някой и друг майтап в съблекалнята – напрежението отива по дяволите, а колективният дух става по-силен. Ако момчетата могат да се смеят заедно, това означава, че могат и да се потрудят на терена заедно”, казва Шенкли години по-късно. През август 1932 година, вече навършил 19 години, Шенкли най-накрая се сбогува с мините. Младежът получил писмо от „Карлайл” с покана за проби и нито за секунда не се поколебал да тръгва за Къмбърленд. След семеен разбор било решено Уили да пътува с един от по-големите си братя, който да прецени ситуацията на място. Шенкли се представил успешно на пробите и му бил предложен договор срещу възнаграждение от 4 лири седмично. „Карлайл” се представял доста неуспешно и мениджърът Били Хампсън преценил, че младата придобивка е решението към промяна. Хампсън заложил на Шенкли за първи път като титуляр на 31 декември 1932 година при равенството 2:2 срещу „Рочдейл”. До края на сезона Бил започвал винаги сред стартовите 11. Това било само началото. Шенкли по-късно се присъединява към „Престън” и помага на отбора да спечели промоция. Именно с екипа на „Престън” Шенкли отбелязва първия си професионален гол – по ирония на съдбата попадението е срещу „Ливърпул”. Няколко месеца по-късно Бил печели и първия си голям трофей – купата на Англия след победа над „Хъдърсфийлд”. Талантът е забелязан и преди Втората световна война да прекрати международните футболни изяви, Шенкли успява да изиграе пет мача с екипа на националния тим на Шотландия. Последният мач на Шенкли е на 19 март 1949 година, когато в състава на „Престън” той губи от „Съндърланд” с 1:3. Краят бил горчив не само на терена – Шенкли бил в открит конфликт и с ръководството на клуба. От „Престън” настоявали да му бъде продължен договорът като играещ треньор на резервите, а като поощряване му бил обещан бенефисен мач. Шенкли обаче считал, че след 16 години прекарани на „Дийпдейл”, заслужавал бенефис, но не като някакъв стимул, а като лоялен състезател на „Престън”. Научавайки за раздора между двете страни, от „Карлайл” се опитали да привлекат отново Бил, този път като играещ мениджър. След отказа на „Престън” да освободи състезателните му права, Шенкли обявил края на кариерата си като професионален футболист и поел „Карлайл” срещу 14 лири седмично. „Когато станах мениджър за първи път имаше много какво да уча. Трябваше да се опирам на опита, който бях натрупал до този момент – от живота и от футбола като играч, само че това не е достатъчно, за да бъдеш добър треньор. Това са просто добри предпоставки да се усъвършенстваш”, смята Шенкли. Само дни след като поема „Карлайл”, откровено занемарен и западнал отбор, Шенкли успява да спечели и първата си купа като наставник. След 2:1 над „Уоркингтън” е завоювана купата на Къмберланд, наистина трофей от местно значение, но все пак трофей. През следващото десетилетие, Шенкли се превръща в специалист по затънали клубове. Малко след като поемал закъсали отбори, те чудотворно подобрявали играта си и променяли главоломно представянето си. Всъщност Бил не печели никакви значими трофеи преди да се присъедини към „Ливърпул”, но за сметка на това във витрината му влизат много награди и се превръща в един от най-уважаваните мениджъри на Острова. Главна причина за това била не само способността му да съживява отборите, ами и фактът, че той вършел това със стил, едновременно вълнуващ и вдъхновяващ. Също така успявал да превръща обикновени играчи в световни победители – особено показателен е случаят с двойката от „Хъдърсфийлд” Денис Лоу и Рей Уилсън, прикрепили се към Шенкли като юноши и превърнали се впоследствие в легенди. До пристигането му на „Анфилд” кариерата на Шенкли преминава в долните дивизии – „Карлайл”, „Гримзби”, „Уоркингтън” и „Хъдърсфийлд”. Най-доброто обаче тепърва престояло. „Хъдърсфийлд” тъкмо били загубили двубоя си с 0:1 срещу „Кардиф”, когато двама мъже се приближили до Шенкли и го попитали: „Искаш ли да работиш за най-добрия клуб в страната?” Шенкли не останал по-назад: „Защо, да не би Мат Бъзби да си стяга куфарите от „Манчестър Юнайтед?” Непознатите се посмели с глас на шегата и се представили като Том Уилиъмс, председател на „Ливърпул” и Хари Латъм, директор на клуба. Двамата обяснили, че настоящият мениджър на „Ливърпул” Фил Тейлър имал сериозни здравословни проблеми и обмислял напускане. Всъщност, мнозина считат че дните на Тейлър били така или иначе преброени, особено след последния мач преди разговора с Шенкли, загубен от „Суонзи” с 4:5. Край на първа част. |
| Абе какво сте се хванали за тия англичани. Мъчеха се момчетата, играха и не успяха. Какво толкова? Явно Хърватите са по-класни от тях и те заслужено изгубиха. Истински идиотски отбор е онзи който губи мача в 96 минута... |
