Добави мнение Мнения:9
| Много грешна схема, според мен. Била е работеща навремето, след войната, събирала е двете групи - сираците и вдовиците, но защо днес, когато няма война, заробват жените с тези условия? Защо им се забранява да имат собствено семейство и деца? С какво им помагат по този начин? Другото, което ме притеснява е, че липсват мъжете във възпитанието на децата. Един директор и 2-3 от обслужващия персонал не могат да заместят бащата в тези имитации на семейства. А децата имат крещяща нужда от мъжки модел на поведение. Не могат да израстнат хармонични личности, когато са обградени главно от жени. Никой ли не се замисля, че така децата се осакатяват? Изобщо, къде са днес мъжете? Напоследък се чувства липсата им и в семейството, и в училището, и в домовете за сираци най-вече. Тепърва ще си берем плодовете на това деформиращо психиката на децата отсъствие. Карай, нали им предлагаме Азис, друго изглежда не им трябва... |
| Как Сийке, В исторически аспект, случаите, при които децата са възпитавани на 90 и повче процента от майката само са безброй и са по-близо до нормата, отколкото обратното. Примери: 1. През средновековието мъжът основно е бил на полето. Всички ангарии са изпълнявани от мъжете. Дори и майките са били на полето и децата са възпитавани от бабите. 2. През войните мъжете са били с години далеч от дома и децата пак са расли без бащи. 3. Ами безбройните (наистина безбройни) деца, отгледани от майките си само, защото бащата е загинал на война? 4. В по-съвременни години много голям процент от мъжете са ходили всяка година по гурбет - както извън страната, така и в други райони на страната. 5. В още по-дъвременни години широко се разпространи модела, в който бащата работи, а майката е вкъщи и гледа децата. Така че не се тревожи толкова за туй, че децата расли без бащи. Винаги е имало безброй такива случаи. |
Един баща може да възпитава и да е пример за подражание, независимо дали е на нивата (тогава обикновено и децата са край него  ), или на война. А и да не е бащата, все е имало някой дядо, чичо, по-голям брат, който да е в близък емоционален контакт с децата. Тук не става въпрос за липса по стечение на обстоятелствата, а за умишлено изолиране на мъжа от отглеждането и възпитанието на децата. Което, според мен, носи само вреда. Ако се огледаш и замислиш на фона на все по-ширещата се педерастия (не като сексуална ориентация, а като манталитет), може и да се съгласиш с мен.  |
| Не бива да се преувеличава ролята на бащата, но и не бива да се подценява. По една случайност (?) директорите и в Дрен, и в Трявна са мъже... Да, истина е, че схемата е неестествена, че изискванията към "мамите" са твърде специфични, всяка от тях си има своята история и никой никого не държи там насила. Директорите (или градинарите) разбира се не са никакви бащи - най-малкото във фройдовия смисъл на думата... Но е и истина, че ако изходим от главния критерий - да се защити интереса на детето - най-доброто нещо за едно изоставено дете в нашите условия е то да попадне и да бъде отгледано в СОС селище. Битовите условия в тези селища са по-добри от тези в 95% от българските семейства. Иначе - все пак - селищата са си институции за отглеждане на деца, по-добри от останалите, но за съжаление са с ограничен капацитет. |
Как`Сийка, -  Права сте - има нещо сбъркано в този модел... Не желая да засегна "майките", но коя нормална жена ще се съгласи да не се обвързва с мъж и семейство - та за подобно изискване всеки друг работодател ще го скъсат от съдебни дела... Дали този неестествен избор няма да създаде неправилни представи у децата?... Що се отнася до самата организация: Дейността на SOS Киндердорф се финансира от частни лица и корпорации. За дейността си SOS майката получава заплата. Директорът не пожела да назове цифри, но каза, че сумата е значително над средната за страната. Защо? Какво секретно има в тези заплати?... Трябва да е било 1994 г. - прочетох, че се търси директор за новосъздаденото селище в с. Дрен и обещаваха добро заплащане... Отговарях на условията, дори и повече - имах и опит като възпитател в Дом за деца и юноши... Когато отидох на интервю - беше в сграда на "Хр.Ботев" и "Сливница", дълго нямаше кой да ми обърне внимание, накрая се появиха млад мъж на около 25 г. и още по-млада жена... небрежно метнаха поглед на документите ми и ме попитаха... имам ли опит да работя с деца?! Отговорих, че имам и че го пише в автобиографията ми и е отразено в трудовата ми книжка... Другият въпрос беше имам ли шофьорска книжка и от колко години и аз направо им я показах... Кимнаха и попитаха защо искам да работя извън София? Казах, че имам наскоро родено дете, че съпругата ми ще е по майчинство и близките три години чистият въздух ще ни се отрази добре... Нямаха повече въпроси и тръгнаха да излизат и, въпреки че ми беше ясно, че цялата среща се проведе съвсем формално и че не съм аз техният човек, все пак попитах за заплатата, а отговорът бе, че е... тайна... Настоях, като повторих, че имам бебе, че майчинските пари са малко и трябва да знам с какви пари ще издържам семейството си, но отговор не получих... Така не станах директор... Редактирано от - редник на 23/11/2007 г/ 13:38:10 |
| Редник, приеми за себе си, че назначаването на директор в Дрен не е било част от световната еврейска конспирация а просто може би са имали по-добра кандидатура от твоята. И ще ти олекне. |
| Правилно, Марко Ив. Тотев! Както се казва, преклонена главица, остра сабя не я сече . Дали пък това не е една от причините за сме на това положение - шепа народ (колкото един град хора сме ), на хубава плодородна почва, на доста голяма площ, с добри интелектуални и може би генетични дадености, а сме на прага на бедността, приели чуждите съвети да уморим възрастните си хора и да прогоним младите. Според мен - точно в това овчедушие - да си измислим подходяща формула, според която да не се борим за правата си и да не дразним тези, от които зависи това. . Е, така беше и преди да "избухне демокрацията". И беше удобно за всички, с изключение на потърпевшите и ...на самочуствието ни на хора. |
| Аз съм отгледан и възпитан в SOS Детско Селище Дрен . Това ,което имах в това забравено от мен вече място е спокойствие.Не съм го осъзнавал,не съм знаел,че то ще е извор на музикалните ми умения,на артистичността ми, на танцуването и де що други занимания,които в момента правя. На 25 съм,студент по ПОПС във ФНПП-преведено на българки-педагогика на обучението по пиано и солфеж във Факултет по начална и предучилищна педагогика. Щях ли да се занимавам с уроци по солфеж и пиано ако не пеех в хора на г-жа Гърбева ,в групата,която основа Даниел Елисеев,най-добрия директор на нашата общност там горе над Дрен?НЕ! Щях ли да мина матура по Химия и опазване на околната среда с 4 и 50 ако не учех при взискателни преподавателки в училището "Христо Ботев" в селото?НЕ! Така че виждате,че съм нормален ,добре пишещ човек,и си мерете приказките за този модел,защото аз съм негов ПЛОД! |
Добави мнение Мнения:9