Като си помисли само човек, какво остана от великата българска армия... Deutschland |
Как какво - вижда се от снимката - 3-ма платени армейци и дузина старци-генерали + министър! Вече и кукуруз не могат събира... България на българите-европейци! Виделина Вам! |
Край на плюскането, на аванта 3 пъти на ден. Няма вече гратис казарма. Кой успял - успял. Ако иска вече някой да иде под пагон, ще трябва да си плаща. Първо на полковника от окръжието с омекналата фуражка, а после каквото Господ писал. Да не говориме, че сегашните армейци са живи за оплакване. Мъжът ми навремето беше танкист. Командир на танк. В Банско служеше. Ей това бяха български бойци. А сега? |
- Събираха реколтата след задължителните 1-2 месеца задръжка - Градинари, трудоваци, чистачи, общи работници... - Брояха дните до УВО - "Скатаването" - един вид спорт, дори изкуство .... Това бяха българските бойци в соц. условия. |
крайно време беше. достатъчно далече сме от началото на 20 в. за да разчитаме на ентусиазъм и "по пет на нож". да се сражават хора, на които ще им плащат за това. знаете ли колко е прогнозната продължителност на живота на наборния войник в битка - по-малко от минута, ако не се лъжа. |
я, които помнят по-отдавна да се сетят колко време им е било необходимо да свикнат с "цивилизацията" след двете години служба? на мен лично ми трябваха 5-6 месеца за да се почувствам отново нормален човек. изобщо човек. |
а, и да попитам - мислите ли, че преди двайсетина години сме били в състояние да се противопоставим достатъчно ефективно на армиите на вероятния противник, без да включваме възпиращия ефект на пр инадлежността ни към варшавския договор |
Е, сега вече няма да има нужда от издръжка на наборна войска и паричките за армията ще бъдат по-правилно "усвоявани"... |
Я, Акнатон-ката и по тази тема компетентна. След като сума време храчи по даскалите без аргументи и разум, сега тръгна и армията да оправя, та даже и да плаче по отминали времена. Аз като съм си проста даскалица, не се изявявам много по теми, по които нямам компетентността да се изкажа, пък дори и да имам убедеността, че мнението ми е толкова важно, че трябва да го изкрещя. Ако се излъжа да прочета някое от "нейните" /?/ мненията, започвам да съжалявам, че няма цензура. Ама хайде да не Й правя харно, като се занимавам с псевдо-личността Й! |